Некрополът край Дрен бил на траките агриани!
Когато археолог каже "много странен обект", да знаете, че не се оплаква, а се хвали. Доволен е, че е попаднал на приключение и научно предизвикателство. Добрите в занаята най-много се радват, когато проучват нещо, което не изглежда така, както е обичайно да изглежда според стандартите на съответната епоха. И/или е на място, на което не би трябвало да бъде. Мнозина се изкушават да повтарят, че обектът им е уникален.
Филип Михайлов от пернишкия музей не е от тях, но докато "24 часа" му гостува на разкопките, които ръководи край селата Дрен и Делян, не спря да говори със страст, очевидно силно заинтригуван и развълнуван от мястото, което проучва.
Обектът попада в тази отсечка от трасето на строящата се магистрала "Струма", заради която в началото на годината власт и археолози кръстосаха шпаги.
Притеснен, че заради археологическите проучвания там строежът може да се забави, премиерът Борисов нареди разкопки да се правят и през зимата и до май да са приключили. Понеже му беше обяснено, че когато земята е замръзнала, не може да се копае, той каза на археолозите, че ако трябва, ще им пуснат калорифери, а строителният министър Лиляна Павлова ще им държи чадър. Само и само да работят и да свършат навреме. Паметната реплика за калориферите Борисов изрече точно на разкопките край Дрен. (Виж долу.)
Но какво му е специалното на този обект и струва ли си усилията и разправиите?
Задайте този въпрос на който и да е археолог за който и да е обект и ще го спечелите за свой враг завинаги. Защото, както говорят в гилдията, всичко можем да си построим и да си внесем освен културно-историческо наследство.
Обектът край Дрен явно се ползва със специално внимание. В началото на април премиерът Борисов отново лично го инспектира, за да види направените до момента открития. При посещението си неотдавна "24 часа" завари инспектори от агенция "Пътна инфраструктура", която според закона като инвеститор осигурява парите за разкопките. Инспекторите признаха, че постоянно проверяват как се "усвояват" средствата. Всичко е точно, казват. Подгонени от глада заради безработицата в района, местни хора редовно идват да питат може ли да ги вземат като общи работници на обекта. Повече от 100 техни земляци вече са ангажирани там. Отделно са археолозите под ръководството на Михайлов - над 16 души.
Преди старта на строежа на АМ "Струма" в тази й част археолозите правят сондажи, за да проверят дали отдолу не остава част от голямо халколитно селище (V хил. пр.Хр.). То е известно отдавна и е регистрирано в археологическа карта на България. "Трасето на магистралата обаче минава на около 100 м западно от даденото на археолозите", казва Михайлов. Вместо на праисторическото село се натъкват на нещо съвсем различно - абсолютно необичаен тракийски некропол от VI-V в. пр.Хр.
Не подозирали за съществуването му, защото бил неразличим на повърхността. "Още при създаването му каменните надгробия били запечатани от пласт дребен трошляк и глина. Особеното на гробните съоръжения в некропола е, че са каменни в район, където камъни няма. И хем приличат на могили, хем голяма част от тях са плоски. В Западна България тракийски некропол с такива размери и толкова богат гробен инвентар няма проучван до момента", обяснява археологът Филип Михайлов.
Каменни могили са характерни за планинските райони. Но тук е поле. Глинесто, без нито един камък. Хората, които са погребвали своите мъртви в некропола, са носили камъните отдалече. Най-близкото възможно място е хълм на около километър на запад.
"Още по-особено е наличието на друга порода камъни - варовици и доломити, които са слагани на определени места в каменните надгробия. Камъни от този вид се намират на още по-голямо разстояние и в друга посока. Очевидно хората, правили тези каменни надгробия, са държали много на своите традиции. Спазвали ги независимо от трудностите, за да почетат своите покойници. И са го правили придирчиво - масово камъните са от близкия хълм, но определени са носени от 10-ина километра само и само ритуалът да бъде спазен.
И така - векове наред. Колко във времето е продължавал този ритуал и колко точно е голям некрополът, все още не знаем. Но е сигурно, че е огромен - простира се на десетки декари. В последните 40 г. такъв некропол в България не е проучван. Точно такава комбинация от обреди не е засвидетелствана никъде", категоричен е Михайлов. Затова е сигурен, че некрополът "Дрен-Делян" ще влезе в учебниците по археология.
В някои от тези каменни надгробия (Михайлов много държи да бъдат наричани точно така) съоръженията са с овална форма, други са правоъгълни. Но и гробовете в тях не са напълно еднакви. В едно от овалните съоръжения, шеговито наричано "джакузито", откриват 2 гроба. Единият е на нивото на терена, покрит само с ред камъни, върху тях откриват бронзова фибула и каничка с дръжка, които датират гроба в VI-V в. пр.Хр. Вторият гроб обаче е вкопан на 30-40 см под терена. И под други каменни струпвания намират такива.
Михайлов не изключва отделните надгробия да са фамилни парцели на отделните родове, които погребвали там своите мъртви. Археологът си мечтае за ДНК анализ на костите, за да провери хипотезата си.
Всички открити погребения са с кремация, но телата на покойниците не са били изгаряни на място, а някъде другаде. Засега археолозите не са открили къде точно. После костите били почиствани и слагани в керамични урни заедно с любими на покойника предмети. Между камъните и разсипаните сред тях кости откриват точило, копия, кинжали, ножове, бронзови и сребърни накити, кехлибарени и стъклени мъниста. Археолозите са намерили и сребърна обица, сребърен пръстен - рядък накит за този период според Михайлов. А откритото синьо стъклено мънисто било свидетелство за много ранна поява по тези места на предмети, изработени от стъкло.
Не всички съоръжения обаче са гробове, смята Михайлов. Някои били свързани с поменални ритуали. "Има доста керамика и върху гробовете, но и на отделни места около тях - вероятно са начупените съдове от тризните", казва той.
В района има поне 2 селища, в които се откриват материали от времето на некропола. Археологът допуска, че той може да е бил общ за жителите им. Според него те били "скотовъдци с по-скоро номадска икономика". Но кои са?
"VI-V в. пр.Хр. е времето, когато тракийският етнос се е формирал и превърнал в любима тема за древните летописци. Районът, в който се намира некрополът, е, така да се каже, граничен - в непосредствено съседство са съжителствали агриани, лееи, може би пеони, но имената на агрианите и лееите се появяват в писмените извори едва в V в. пр.Хр., по-ранните обитатели на областта са анонимни. Вероятно е да сме в територията на тракийското племе агриани и може би некрополът е на това население", казва Филип Михайлов.
Няколко века по-късно измежду агрианите Александър Велики набира елитен корпус за своята войска, защото те били известни с храбростта си и умението да си служат с прашка и копие. Били и отлични ездачи. Конници агриани спасяват живота на Александър през 331 г. пр.Хр. в битката при Гавгамела (край днешния гр. Мосул в Северен Ирак). Това е решаващо сражение, в което Александър побеждава персийския император Дарий III и така си отваря пътя към столицата му Вавилон и завладяването на цялата Персийска империя.
Борисов към археолозите: Пускаме калорифери и до май да сте свършили
В края на миналата година бяха огласени опсения на властта, че заради археологически находки по трасето на АМ "Струма" строителството й може да се забави и ще трябва да се връщат пари на Брюксел. В началото на януари премиерът Бойо Борисов инспектира строежа на магистралата край Долна Диканя. (В отсечката Долна Дикаря-Дупница попада и некрополът при с. Дрен.)
Борисов препоръча на археолозите да работят всеки ден и до май да са приключили, за да не бавят проекта. Археоложката Анета Бакъмска от Пернишкия регионален исторически музей, която е един от ръководители на археологическите разкопки по отсечката, заяви, че този срок е нереалистичен.
Състоя се следният диалог:
Борисов: Да не е някоя кошара?
Бакъмска: Не, моля ви се, не е кошара. Тракийски некропол, 7-5 в.пр.Хр. Вече имаме находки.
Борисов: Ако не беше магистралата, щеше да си седи така под земята.
Бакъмска: Щеше да си седи, но все някога щяха да го открият.
Борисов: До май е казано!
Бакъмска: Не, не може до май. Не може да се работи на това време.
Борисов: Ще се работи. Ще си облечете ватенки, ще сложите калорифери.
Бакъмска: Не става дума да се облечем, не е реалистично.
Борисов: Кое не е реалистично?! Има сняг три дни. Какво значи това една година да ме връщаш назад, защото...
Бакъмска: Преди април не бихме могли да започнем да работим.
Борисов: Ако искате! Какъв юни, какъв август. Археолозите ще работят, както всички работници в България.
Бакъмска: Когато пръстта е по-твърда от керамиката, не можем да работим.
Борисов: Ще ви я подгреем. Ще докараме калорифери тук, ще духат по цяла нощ и ще го подгреем, реотани по земята, палатки, ако трябва Лили Павлова (строителната министърка -бел.ред.) ще ви държи чадър...
Строителите на магистрала "Струма" тогава заявиха, че няма да променят графика и ще свършат навреме, даже предсрочно. А разкопките трябва да приключат до юни. Макар да им излиза душата от бързане, археолозите край Дрен заявиха, че ще се справят.
