Stoyan D.: След като е осъден на смърт от българин, Левски излиза от Конака на път към бесилото, което днес е известния паметник. От двете му страни има тълпи от българи, които го псуват и плюят (буквално го плюят). Докато стига до мястото на бесилката, той е оплют напълно, по дрехите му има храчки и е нормално да се чувства доста омерзен и отвратен. Когато стъпва на ешафода моли заптието-полицай да му даде османски фес. Заптието изпълнява веднага молбата му и Левски го слага на главата си. След това запява тюркска народна песен, по-скоро - османска в този случай и епоха.
Васил Левски е от древен гагаузки род и участва в създаването на Младотурското движение в Османската империя. Той е карбонар - една от големите полутайни организации в Европа от парамасонски тип, основана и ръководена от Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди. Тази организация основава Млада Турция, Млада Италия, Млада Швейцария и т.н. с цел обществено-политически промени, като преди всичко там, където има монархии идеята е да се заменят с републики. Васил Левски няма нито една ясна и разработена от самия него концепция, няма нито един негов разработен официален план за тактическо или стратегическо действие, но днес е обявен за "Апостол на свободата". Нима всичко това се е случвало преди новата ера? Дори преди новата ера ръководители на обществени групи или идейни центрове са имали планове, повечето от които са съхранени и до днес в архивите. От Левски е запазено едно тефтерче, от което нищо не става ясно, освен едно стихотворение без литературна стойност и малко отчети за парични постъпления и разходи. Темата е твърде дълга и интересна и може да я продължим и доразвием. Нека не забравяме, че пашата на София, който отговаря за процеса срещу Левски е негов приятел и също карбонар, да не забравяме, че българин осъжда на смърт Левски, след като османския съдебен състав преди това го е оправдал, да не забравяме, че руската агентура и лично граф Игнатиев настояват за смъртна присъда и т.н. и т.н.Братът Иван участва в боевете на Шипка, както още 3-4 хиляди ентусиасти под руско ръководство от общо 7 милиона българи по това време...Там е ранен, като по-тежката рана е в краката. Отрязан му е един крак. Иван става инвалид. След "освобождението" е унижаван постоянно, няма препитание, гладува...Става просяк в Карлово и проси по улиците, а след няколко години просия се разболява от туберкулоза и умира в пълна мизерия. Е, това ли трябва да е съдбата на този човек, който е брат на т.н. "Апостол на свободата"? Нима всичко това не е извратено и отвратително, ако наистина хората са смятали Левски за "Апостол на свободата"? Защо тогава оставят родния му брат и при това ранен на Шипка да умре в тези ужасяващи условия? Всъщност, никой не е и чувал за Левски и Шипка години наред след "освобожеднието", докато пропагандата не ги налага в общественото съзнание.
Tрагедията на майката е също твърде голяма. Васил е съден едновременно и за убийството на един млад прислужник. Иван става инвалид-просяк по улиците близо до родната й къща. Жената не издържа и се удавя.