Tурските студенти не остават в България
Share this history on :
Share
0digg
Дойдох в България, защото исках да опозная българската култура и език. Да разбера как живеят хората тук. Въпреки историята, която ни дели, смятах, че ако се държа добре с хората и те ще го правят. Но не беше така, разказва Тахсън Серъфоглу, студент по психология в Софийски университет.
България е на трето място сред страните приели най-много турски студенти, след Азербайджан и САЩ, сочи справка на Министерството на образованието.
През последната учебна година у нас са приети 1 657 чужденци. От тях най-много са турските студенти - 1 173, следват ги студентите от Русия – 68, Албания – 54, САЩ – 50, Казахстан – 37 и Украйна – 24.
Студентите избират България, защото е член на ЕС и заради географската й близост с Турция. Много от тях смятат, че с българска диплома ще получат възможности в други европейски държави.
Тахсън е на 22 години, идва от Истанбул и няма български корени. Всички в семейството му са мюсюлмани и имат висше образование. Преди една година приема християнството и става протестант.
"Не познавах Христос, а Коранът не даваше отговор на въпросите ми. Реших да прочета Библията и разбрах, че това е моята религия. Тя ме направи по-добър и по-щастлив човек. Не искам да казвам на хората, в какво да вярват. Всеки има право сам да избира, но аз открих своето призвание в християнството".
"Учебникът, по който се подготвяме, за да дойдем в България, ни дава основни познания за езика. Елементарни разговори, с които да се справяме в страната. От университета обещаха, че в първи курс ще ни помогнат и няма да имаме проблем. Сега съм в трети курс и все още не мога да говоря добре български", разказва Тахсън.
Според него проблемите започват от ИЧС (Департамент за езиково обучение към Софийски университет), където е учил по време на първата си учебна година в България. Казва, че отношението на служителите е лошо, а в общежитията не е позволено българи и турци да живеят заедно.
"Много исках да науча български език и да намеря приятели, затова отидох при домакинката с молба да ме настани в стая с българин. Тя ми каза, че това никога няма да стане. Да го забравя и да не я занимавам. Държеше се много агресивно".
Тахсън обяснява, че в общежитията до 7 етаж живеят български студенти, а от 7 нагоре са турци и други чужденци. Разделението е като в затвор. Тази изолация пречи на турските студенти да се интегрират в обществото и те общуват единствено помежду си. От тук тръгват и проблемите в университета, защото усвояват много тежко учебния материал.
"Колегите ни са приятелски настроени, за разлика от хората в администрацията. Винаги ни помагат и се застъпват за нас. Благодарение на тях проблемите в университета са по-малко", разказва Ойку Йълдъръм, студентка по психология в Софийски университет.
Ойку е на 22 години и идва от Измит. Семейството й се занимава с текстил. В България е от три години, но също не говори добре български. Проблемите й са същите като на Тахсън. Тя споделя, че хората постоянно я питат дали в Турция се облича така, както й в България. "Те смятат, че там всички носим фереджета, а когато дойдем тук се обличаме различно, за да се правим на интересни. Това не е вярно. Да, има такива жени, но те са силно религиозни и необразовани".
Според нея, когато хората чуят турска реч, независимо дали е на улицата или в градския транспорт, те се променят. Гледат подозрително и намръщено. Обясняват ти, че тук е България и ти нямаш право да говориш на турски. "А как да говорим на български, след като никой не иска да ни научи? Ние общуваме само с турци, защото повечето българи странят от нас."
"Когато излизам с колеги, те ме представят на приятелите си така – "Той е турчин, но е много готин. Не се притеснявайте", допълва Тахсън.
Ойку разказва, как с нейна приятелка са били залети с вода, докато са пътували в градския транспорт. "Група млади момчета ни чуха, че говорим на турски и преди да слязат от автобуса ни заляха с вода. Никой не ги спря и не им направи забележка. Нямаше кой да ни защити".
На въпроса дали ще останат в България след завършването си и двамата отговарят еднакво. "Не можем. И приятелите ни ще се върнат в Турция. Почти никой не остава тук". Причините са главно финансови. Казват, че с отношението може да се свикне, но парите са от голямо значение. Според тях хората с висше образование в България получават прекалено малко пари. Трудът им не се оценява и така се занижава качеството на работа. Няма стимул и справедливост. Системата не работи за хората, а против тях.
"Голяма част от българите искат да заминат за чужбина, защото ще живеят по-добре. Ние също ще се върнем в Турция, не защото това е любимата ни държава, а защото заплатите са по-високи и начина на живот е по-хубав. Не може адвокати, лекари и учени да получават по-малко пари от хора, които крадат и мамят. Корупцията в България е на високо ниво", обяснява Тахсън.
Според проучване по проекта "Информационна кампания за имиграционния феномен", по отношение на икономическите индикатори, близо 45% от имигрантите в България са без работа. Активно търсещите работа са 12%. Това са хора в работоспособна възраст с добри трудови навици и дисциплина. Те могат да са част от решението на проблема в България със застаряването на нацията и дела на работещите.
Изследването установява, че 17% от имигрантите имат собствен бизнес и са разкрили работни места, предимно за други имигранти. Именно поради тази инициатива се счита, че те не трябва да бъдат възприемани като конкуренти за трудовия пазар, а по-скоро като възможност, която може да допринесе за развитието му.
http://ajansbbg.blogspot.com/2012/07/blog-post_6857.html?utm_source=BP_recent
