Author Topic: Re: Произход на българите !  (Read 231632 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #195 on: February 01, 2014, 13:27 »
Европейска Унгария център на пантюркизма и Туранизмa

Венгерские националисты склоняются к новой идеологии.
Ей стала ориентация на Турцию и исламские страны

Одни считают гуннов древними тюрками, другие видят в них предков тюрок. В последнем случае сами тюрки могут быть рассмотрены как более поздний феномен, возникший из «наложения» друг на друга алтайских палеоазиатских племен (предположительно угров), задавших ему свою языковую парадигму, и ираноязычных туранцев, которыми и могла быть часть гуннов

Ведь те же гунны, помимо очевидного тюркского или прототюркского их компонента на определенном этапе тесно взаимодействовали с готами, в том числе, породнившись с ними через династические браки

Подробнее http://rusplt.ru/world/vengri_turki.html

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #196 on: February 01, 2014, 13:30 »
Български произход според някой изторици

80-те години на 20 век - Руска карта на племената, свързани с генезиса на българите (3300г.пр.н.е – ІХ в. н.е.):


Прави впечатление, че руските учени са добре информирани за произхода на българския народ, след катопосочват арийците, шумерите, булхарите (народа булх/балх от древна Балхара в района на Памир и Хиндукуш) и оно-гурите и хоните измежду предците на българите!

Големият руски учен, академик Лихачов, в едно интервю казва:
"Не забравяйте, че вие сте най-древната културна нация от съществуващите днес, и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от европейската най-древна култура." (долу в клиповете, може да изгледате интервюто с акад.Лихачов)

А водещия съветски историк академик Николай Державин, през 1946 г. (т.е. преди спускането на тюрко-славянската теория като "официална") в своята "История на България" пише: "Българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните до- индоевропейски народи, като с корените си достигат далечното минало заедно с шумерите, иберите и италиките”.

"В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели на територията на Балхара през 7 до 2 век пр.Хр. (преди и около създаването на Гръко-Бактрийското Царство). Като по това време Балхара, е била част от Персийската империя”, каза доц. Шопов.
Сведения в подкрепа на тази теза ни дават и следните писмени източници - “Махабхарата” (X - VII век пр.н.е.), “Анонимен латински хронограф” (354 г.), арменската география “Ашхарацуйц” (VII век), трудовете на византийския историк Михаил Сирийски и др. В различни документи от индийски, китайски, арменски, византийски и друг произход, както и от направените множество изследвания, е установено, че древните българи са населявали района на планината Имеон (дн. Памир и Хиндокуш), Таримската котловина и планинската верига Тян Шан (Добрев, Шопов, Бакалов, Стаматов и др). Там преди около 4000 хиляди години се е развила една от най-древните цивилизаций на Изтока. Доста отрано авторитетният немски учен Фердинанд фон Рихтховен (1833-1905) посочва, че Таримската котловина и Памирско-Хиндокушкият масив са “люлка на първата човешка цивилизация”. В книгата си “Пътят на България” (1936 г.) Димитър Съсълов изказва становище, че прабългарите са европеиден народ, чиято родина (I хил. пр. Хр.) се намира в Таримската котловина, между Северен Тибет и планината Тян Шан.

Съвременната хипотеза, разработена във връзка с множеството разкрити данни и доказателства през последните 20 години е, че българите имат старо-ирански произход - част от арийското Индо-Иранско семейство, като се предполага, че етногенезиса ни е протекал между народите и племената населявали области в Средна Азия, и сме родствени на сарматите и сродните им ираноезични народи. Самите сармати са ирански по произход народ, обитавал северното и източното причерноморие преди появявата на хуните. Сарматите са били основно население на Боспорското царство, в чийто територии по-късно се сформира Стара Велика България, като главните и градове са били известни като основни градове в боспорското царство (Станев 2005).

От антропологичния анализ на древните български погребения правят впечетление следните факти: изследванията от Кавказ и Поволжието (Трофимова, Кондукторов, Герасимов) доказват че прабългарите са типични представители на памиро-ферганската раса. Наблюдава се еднаквост с аланския и сарматски расови типове.
Още през 1987 г., Димитър Ил.Димитров прави сензационните си съпоставки между прабългарските погребения от Девня с погребенията от Тулхарския могилник, Бишкетската долина, поречието на р.Кафирниган в Северна Балхара (Тохаристан) от 2 в.пр.Хр., оставени от завоевателите на Бактрийското Царство (основателите на Кушанската държава) – юечжите-тохари.
Авторът обръща внимание на широко разпространения обичай – изкуствената деформация на черепа (ИДЧ) сред българи, авари, алани, кушани, кангари, хионити и ефталити.
Днес ИДЧ, все още епизодично се среща, сред памирските етноси, и сред малките народности - хазараи и джемшиди обитаващи около Херат в Афганистан.   
Проф.Д.Димитров отбелязва че ИДЧ е по-слабо разпространена при българските племена обитаващи севозападно от р.Дон – кутригурите, и е много честа сред племената обитаващи по-южно, към р.Кубан и Кавказ – оногури, оногондури.
За „дунавските” българи, ИДЧ също е много характерна, като в някои от некрополите достига до 80%!
В Европа носителите на ИДЧ са алани, българи и авари. Така, проследяването на явлението ИДЧ, се явява надежден маркер за изясняване етно-генезиса на българите и родствените им общности, принадлежащи към кръга на източно-иранските народи.
Широкото разпространение на ИДЧ при древните българи на практика изключва тяхната тюркска пренадлежност.
Според антропологичните въстановки на прабългарските черепи, лицето на древните българи е било: издължено лице с големи, изпъкнали носове, хоризонтални очници и сравнително добре развити скулови кости, високи чела, ИДЧ. Европеиди с лек монголоиден примес като кушаните и ефталитите в Средна Азия и аланите в Кавказ (проф.Й.Йорданов). 
В района на Таримската котловина, близо до мъртвите днес градове Лулан и Ния, китайски и уйгурски археолози откриват през 1980 г. над 120 отлично запазени мумии. Американският учен Виктор Маир определя възрастта им на над 3200 години, а със своите изследвания генетикът Паоло Франкалаци установява, че това са мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. На една от мъжките мумии е открит татуиран слънчев знак на слепоочието, а краката му са обути с характерните български навуща. Някои от женските мумии имат на главите си високи черни шапки тип гугли. Открити са също: вълнени тъкани, тип “родопско одеяло”, престилки със шевици и орнаменти, на които имат български аналози, конска сбруя, оръжия и други.

Проф. Рашо Рашев, археолог в областта на прабългарската история, преживе потърди, че над 90 % от разкритите прабългарски погребения в Североизточна България са от сарматски тип (Р. Рашев. За произхода на прабългарите. В: Studia protobulgarica. В чест на Б. Бешевлиев. В. Търново, 1993, стр. 23-24). По наличието на изкуствена деформация на черепа, от вида на съдовете и оръжието, придружаващи погребенията може да се смята, според него, че масата от народа на прабългарите са били със старо-ирански произход от сарматски тип. Това е потвърдено от него отново и в преиздадената от него книга (Рашо Рашев, Прабългарите през V-VII век. Второ допълнено издание. Фабер. София. 2004), където пише отново, че прабългарите са с ирански произход, с лек монголоиден примес, дължащ се от контакти с тюрките. В археологията темата за произхода на древните българи също по-скоро изглежда изяснена, просто защото необремененият идеологически анализ на материалните свидетелства води до един резултат. На терен често сарматите и българите са трудно отличими, особено на обекти с трудна стратиграфия. Тоест доказателствата от археологията, за бит и култура на древните българи, ни откриват едни общи черти със сарматската култура.



зглеждането на формирането на индо-европейските народи и преселенията им показва, че създаването на европейската общност се явява едно възстановяване на индо-европейската общност съшествувала преди хиляди години - твърди доц. Я.Шопов.
(Пра)българският календар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г.  пр. Хр., което съвпада с времето на Библейският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann   (Wilford 1996) и Shopov et al. (1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индо- европейците, в   това число и от предците на българите,  преди преселението им на югоизток и завладяването на Мала Азия, Ливан, Междуречието, западен Иран и Сирия.

Доц. Явор Шопов, директор на Институт по древни цивилизации,  заяви по повод резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран , че през 1971-ва година по време на честванията на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя, специално е била поканена българска делегация, защото иранците смятат, че българите са участвали в създаването на Персийската империя. В тази делегация е имало и български историци, които са разпознали на някои от фризовете в Персеполис фигури, които според тях са били на български войни. „Не са намерени от нас, но са констатирани едни изображения на български войни, които са на фризовете на гробниците на шест Ахеменидски императори, между които Ксеркс и Артаксеркс. Изобразена е следната сцена: една подвижна платформа, на която се намира императорът на Персийската империя и тази платформа се носи от 28 войници от 28 различни народа. Самите скулптури са така направени, че да може да се познае по облеклото, униформата и по чертите на лицето на всеки един от тези войници кой към кой народ принадлежи. Първият войник на първия ред носи една българска шапка с много характерна форма. Тя е описана от персийския историк Закария Казвини през 13 век като българска шапка. Даже в един негов трактат има една риба, която той нарича риба с формата на българска шапка. Това с а интересни податки, които намерихме там”, казва доц. Шопов.
 
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ПОВЕЧЕ ОТ 30 ГОДИНИ ТАКА И НИКОЙ НЕ РАЗБРА ЗА ТЕЗИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ!

Оказва се всъщност, че честванията за 1300 години България, са били вдъхновени от честванията на 2500-годишнината на Персийската империя. Това е било едно от нещата, които екипа е знаел предварително, преди началото на експедицията. Другите данни, които са имали, са че много преди това е имало един древен народ, който се казвал „кути” или „гути”, впоследствие са ги наричали „кути-гури”, това е един от клоновете на прабългарите. "Този древен народ е живял там много дълго време. Даже има археологически находки и писмени сведения, че те всъщност завладяват Шумер и Акад в 2478 г. пр.Хр. и основават една голяма империя. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (може би именно той е посочения като родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон І Велики, цар на Акад, който завзема престола. След смъртта на Зиези (Заггизи/Лугалзагиси) - ок. 2270 и 2215 г. пр.Хр., голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват номадски семитски племена - акадите. Те постепенно изтласкват българите към устието на Тигър и Ефрат.
Тогава за първи път се употребява титлата „цар”, под формата „шар” в един надпис на кутите, където той самият се титулува: „Аз, могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света”. Тези глинени таблички са намерени от проф. Хил Предчет от Университета в Пенсилвания, към 1910 г. са публикувани в цяла книга и съдържат най-древната версия на библейската история за потопа, която е с около 700 години по стара от шумерската версия. Той твърди, че всички останали версии са преписани от този оригинал." ни описва още доц.Шопов.
На територията на България – има ли ирански влияния и къде може да се търсят? 
Д оц. Явор Шопов, отговаря: "При Първата българска държава – там има много влияния, или по-скоро сходни традиции в строенето на сгради, архитектурата, декорирането на сградите. Преди време археолозите са смятали това нещо за персийско влияние в българския, а сега, след новите данни, може да се каже, че това са традиции с общи корени. След като сме живели заедно, поне в Персийската империя със сигурност, няма начини да няма общи традиции в изкуството. Палео-лингвинистичните проучвания на словесния фонд, доказва безброй паралели в източноиранските памирски реликтови говори, като именна система с ясни етимологии към иранската именна традиция (имената - Аспарух, Безмер, Борис, Гостун, Кардам, Кубрат, Кубер, Омуртаг, Расате, Пресиан и др. намират своето естествено етимологично схождане към ирано-авестийски корени); при изследванията на писмените извори, откриваме българите съпричастни към факти отпреди хунското нашествие в Европа.
Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език, от древни времена. Има речник на 400 персийски думи в българския език, публикуван от една иранка, която работи като преводач в Иранското посолство. В момента се подготвя един по-голям речник от 1200 такива думи, от археолозите Васил Мутафов и Мария Мутафова. Примери за персийска дума в българския език са например „чешма”, „чардак” и много други, Самата бройка впечатлява, и е неоспорим факт, че древните българи са били основно ираноезични."       

"В Иран също имат кисело мляко и бяло сирене. Правят и айрян, който на персийски се нарича мас. Направи ми впечатление, че народните им песни много приличат на нашите. Това означава сходен начин на мислене, сходни музикални традиции. Носийте от Памир, както и много от песните на онзи харизматичен регион от света, са със големи прилики. Както у нас, така и там, в далечната ни прародина се използват неравноделни музикални тактове, а поразително много от песните им са всъщност с мелодий почти аналогични с нашите, но със отдавна променен текст." - доразказва учения.
"Най-древното изображение на мартеница, известно досега в света, е констатирано по време на първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран - обяснява доц. Явор Шопов -  Добре известно е, че при прабългарите владетелят, тоест канът, е едновременно цар и върховен жрец. Те са съчетавали светската и духовната власт и се смята, че те са представители на бога на земята. Това именно символизират тези две лентички. На един от тези фризове, който представлява сцена на пленяването на император Валериан от Шапур Велики, е първото изображение на мартеницата, която е на гърдите на върховния жрец на владетеля Шапур Велики”, каза доц. Шопов. Той обясни, че изобразената мартеница представлява две гофрирани лентички. В Иран обаче мартениците са само бял и червен конец, а не са с характерни форми, както в България се е развило изкуството”.   

Едно от най-големите достойнства на древните българи е, че те са умеели да строят градове и да създават държави. Най-старата българска държава  съществува още през II хилядолетие преди новата ера в района на Имеон – Тарим и Тян Шан. Известна е от индийските източници като страна на болхиките. Арабите са я наричали Балхара и Бургар, согдийците Блгар, а таджиките Палгар/Фалгар. След идването на Александър Велики по тези земи, тя е известна и с гръцкото име Бактрия. Главен град на държавата е бил Балх (районът на днешен Северен Афганистан), наричан царствения град, града на хилядата царе.

След идването и завземате на тези територии от Александър Велики, се образува т.н Гръко-Бактрийско Царство.
В 208 г. преди Хр. царят на селевкидите дал дъщеря си за съпруга на сина на бакрийския владетел. Така Евтидемос разширил царството си. Той умрял през 189 г. преди Хр. и неговият син поел властта, следвайки същата линия на управление. През 167 г. пр.Хр. генерал на селевкидите победил в битка Деметрий, който бил убит. Тринадесет години по-късно Бактрия била покорена за кратко от индийският владетел Менандър I. По това време централно-азиатските тюркски орди започват масово да навлизат в Бактрия.
В средата на 3 век преди Хр., Чин Шин Хуан Ти обединил Китай и изгонил номадите извън страната. Те тръгнали на запад. През 140 година преди Хр. те завзели Бактрия и Согдиана. Така се появила Кушано-Сасанидската династия, от която Канишка е най великият владетел.

Кушаните са номадски племена, от източноирански произход, нахлули в Средна Азия между 140–130 пр.Хр. от север, народ, родствен на пра-българите, които се заселили в Бактрия след българската миграция, в опразнената земя. На монетите им, се виждат редица възприети от тях български символи. Кушанските владетели носят ленти на главата (превръзка с ленена ивица, характерна и за прабългарите по времето на Борис – Михаил), практикуват и изкуствена черепна деформации. А повечето от монетите на кушаните (както на втората монета) има тризъбец, символ на държавността при българите.

Окончателното разпадане на огромния етнически масив, към който са принадлежали древните българи става ок. III-II век пр. Хр. и заедно с това се оформят вече едни нови общности, от които се раждат Партянското и Кушанското царства в Азия, а в Източна Европа се появяват сарматите.
Много трудности понесли българите, като напуснали своята си земя, но запазили свободата и честта си и не станали роби на своите врагове - тюркските орди.
Останалите около Памир преживяват тюркизацията, а по-късно и ислямизацията на Средна Азия като се оттеглят във високите непристъпни долини на Памир.
Няколко века по-късно през 646 един китайски монах описва земите на Бактрия и Балх. Ето как е изглеждала тя, векове след напускането на българите. Разрухата и бледнеещите спомени от минало величие прозират от думите му:
"Тази страна е 800 ли широка, и 400 ли дълга от север на юг, като на север граничи с Амударя. Столицата е с обиколка 20 ли. Градът Балх, макар укрепен добре, е слабо заселен.

Берсилия - древна сарматска държава, на чиято територия се намират крепостите Булгар-Балк, Беленгар, Семендар и други. За нея са оставени едва няколко писменни източника, който обаче я свързват със българите. Ибн Расте (първата половина на 10 век), казва - Българите се делят на три части - един се нарича Берсула, друг Есегел, а трети - Болгар.  В същия тон е и известието на Бар Гебрей, който пък я нарича "страната на аланите" и я локализира около делтата на Волга. Михаил Сирийски, също причислява Берсилия към аланите. Любопитно е и самото име на страната Берсилия, което може да се свърже със българското свещенно животно - Барс (тигър). Страната се е сляла през 6ти век със Оногондурската държава на Кубрат, а малкото писменни източника (4-5), описващи Берсилия, не са достатъчна мотивация за учените, за да започнат сериозно проучване.

От изворите, Михаил Сирийски, е много конкретен, и ни съобщава, че мястото от което идват българите е "вътрешна Скития", планината Имеон.  Втори извор, който вече точно сочи прародината на древните българи е арменската география в раздела си за Средна Азия. От новия познат списък на географията научаваме, че в планината Имеон, "пространството между Туркестан и Арийците", живеят 15 народа "богати, занаятчийски, търговски". От тези народи по име се споменават масагетите, "народът Булгх", хорезмийци и тохарите. По възстановената от академик Еремян карта на Средна Азия, като идентификацията за "народът Булх" са означени древните българи. 
Предците на българите са започнали своите преселения към Европа твърде рано. Едно от най-ранните сведения е от III век пр.Хр. Тръгвайки от района на Памир със своите предводители Брен и Болг, те достигат до Британските острови. В днешната история на Ирландия те са известни като Фир Болг (народът Болг). Арменският историк Ширакаци твърди, че през II век пр.Хр. в Кавказ съществува българска земя. Когато в нея станали бунтове, част от българите я напускат и отиват в плодородните места около езерото Ван, Армения. За подобни събития ни съобщава и друг арменски летописец Мовсес Хоренаци (IV век). Известни са древнобългарските поселения в Панония от IV век. Баварският историограф Авентуис (XVI век), твърди, че ранните българи и баварци имат общ произход и са живели в Кавказ и Армения през V- I век пр.Хр. като сродни народи. През 635 г. и 685 г. две значителни групи българи се заселват на Апенинския полуостров.
 
Напомням, все пак читателите да не свързват понятията булоцзи/балхарци/булхи/бушки/пугури/кутии и т.нар. „китайски българи” от племенната Федерация ЧЕШИ, както и преселилите се в Индия болхи и балхики, основатели на царството Магадха (Балгадха - 7 в. пр.Хр.), със завършен етнос притежаващ самосъзнание равно или близко до това на българите от Кубратова България.
Понятието българи при тях е със събирателен смисъл, отразяващ спомен за определен произход от юечжите-тохари за първите и източно-иранските арийски племена за вторите. Освен това ясно се вижда етапността на преселенията на носителите на този етноним. Племената създали Кубратова България, принадлежат към по-старите миграции.

На базата на всички тези археологически открития от периода 2008-2011 година в земите на Иран, Туркменистан, Узбекистан и Северен Афганистан, свързани с установяването на следи от присъствие на древните българи около дн.Иран и други територии в Азия, съвсем основателно можем да си зададем въпроса:   

БЪЛГАРСКА ПРИНЦЕСА ЛИ Е БИЛА ЖЕНАТА НА АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ - РОКСАНА?
   
Проф. Божидар Димитров от 03.07.2011г. пред в-к "24 часа":
- Любопитна е връзката, която открихте между легендарния пълководец Александър Македонски и българите.
БД: Връзката са намерили средновековните автори, при това не български, а византийски. Позовават се на факта, че навремето Александър Македонски, след като не могъл да се справи с Бактрия, която се смята за прародина на българите, постигнал мир, като оженил 10 000 свои войници за 10 000 български девойки.
Византийските автори твърдят, че българите са дошли тук, отвоювайки старите си земи. Това е типичен средновековен аргумент за права върху определени територии, които се превземат. Но така или иначе тази сватба съществува и е описана от много византийски автори. Пишат, че Бактрия е прадържава на българите, на Аспарух. Затова и написах книгата - за да знае обществото и този факт.

Факт е, че град Балкх по това време се е знаел именно като Древна Българска столица - Булкхар-Балкх. Древните българи или т.н прото-българи са напуснали тези земи и са тръгнали на Запад към Европа където по-късно една част се включват в хунската империя, други се настаняват в Армения.

Любовта между Александър и Роксана става повод за легенди сред хората дори и на днешен Афганистан, които разказват как те са се били оженили в град Балкх (днес малък град в провинция Балкх, Афганистан). Дори в мюсюлманският свят, от Турция до Казахстан, за Роксана и до ден днешен се разказват легенди.
От брака им се ражда син - Александър ІV, който по-късно става формално владетел на гръко-македонската държава. За съжаление през 309 г. пр. Хр. детето и майка му царица Роксана са били убити в Амфипол по заповед на пълководеца Касандър, за да бъде прекъснат родът на Александър Македонски.
Около десет години след смъртта на царя им Алексадър, гърците в Бактрия вече били много по-малко. Това се дължало на различните размирици в страната. Въпреки това гръко-бактрииското царство продължило да съществува до 130 година, когато номадските Саки го опустошили.

Името РОКСАНА е от иранското и аланското roxs - бляскав, и перс. – зора, е типично българско женско име от X-ти век в средновековна България (вероятен смисъл - Сияйна, Лъчиста, сравни роксолани - блестящи алани). Същото име, Роксана (със значение „звезда”) е носела и балхарската принцеса, дъщерята на согдианския владетел Оксиарт, в която Александър Велики се влюбил от пръв поглед и се оженил. 
Учениците да учат историята на българите преди 681 г., предлага проф. Георги Бакалов. 

Учениците трябва да изучават поне 3 допълнителни часа за историята на древните българи преди 681 г. и да имат допълнителни часове за древната персийска история, с която сме свързани. Това предложи проф. Георги Бакалов, преди време на пресконференцията, организирана по повод завръщането от Иран на българската експедиция “Българи – прародина”.

Да припомним, тогава за 20 дни 6-има специалисти от различни области изминаха 10500 км., водени от Алиреза Пурмохаммад, и събираха данни, че българите са част от голямото семейство на територията на Иран.
Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюрко-алтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обяснява проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите.
„Срамно е XXI век да не познаваме своите корени”, казва пък ръководителят на експедицията доц. Александър Илиев.
Екипът обърна тогава и внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснети са десетки погребения, както и черепи, които ще бъдат сравнени с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от индо-европейския антропологичен тип, произлизащи от голямото арийско семейство.
Намерени са и сериозни музикални сходства. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Отделени са повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над 50% от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и дори цветове.

"Ако приемем, че това е нашата прародина, съвсем логично е, българите да разнасят топонимията на тази територия на запад, те просто я транспонират. Имаме много паралели с топонимията на север от Кавказ, там където е била Велика България. Имаме, естествено, и на Балканите. Имаме много съответствия в тази топонимия, например Хисар, този Модар или Мадр, Шипка, шипки, Варна, варно, шуман, Шумен" - заяви по този повод доц. Ружа Нейкова от Института за фолклор на БАН.
 
Изключително богата информация за произхода ни има и в архивите на Иран. Проф. Карачанлу, специалист по историческа география, е показал на екипа ни в Иран карти и хроники, които разказват за няколко Българии – Дунавска, Кавказка и Волжка. Предстои част от тази информация и поне 10 книги да бъдат преведени на български. Проучванията на проф. Карачанлу за древната история на българите също ще излязат на книга. 

 До момента в специализираната литература има десет публикации по въпроса за древните българи, заяви доц. Явор Шопов, като добави, че ако има интерес от страна на издатели, би могло и да се напише книга по въпроса.

http://www.vbox7.com/play:5dec26ef54

http://www.lihachev.ru/nauka/istoriya/biblio/
Отцѣпленията и разцѣпленията никак да не ни плашат.
Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато синца сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!
<<Гоце Делчев>>

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #197 on: February 01, 2014, 14:20 »
Европеиди с лек монголоиден примес - сигурно като този Чукалов от Атака :D

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #198 on: February 01, 2014, 14:29 »
Проф. Бакалов: - Най-силно наложилите се концепции в това отношение са хунската, и на Васил Златарски тюркско-алтайската. Последната влезе и в официалната многотомна история на БАН.

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Ynt: Re: Произход на българите !
« Reply #199 on: February 02, 2014, 11:19 »
Европеиди с лек монголоиден примес - сигурно като този Чукалов от Атака :D

Е при толкова заселване на татари на Балканите от Османската империя-има и такива като,Чукалов- но монголоидните примеси сред българите са под 0.02%(доста под средното ниво за Европа) за разлика от 2% сред Унгарците(основно на финска основа), 4% сред турците,около 17% сред Башкирите и Татарите-колкото по на изток-толкова се засилват монголоидните белези.


Ето едно изледване на съвременните турци:

Расов облик на турците
   Автор: Росен Илиев


Tуркиня от Предно-азиатската раса, съставляваща 65% от съвременния турски народ

 Най-многобройният съвременен тюркски народ са турците, които съставляват основния елемент от населението на Мала Азия. Първите турци, които идват в Мала Азия били селджуките, а нацията на тюрките или туркмените приела исляма в Руски Туркестан около 1000 г. През 1070 г. племена от тюркски номади, от Централна Азия и Туркестан, нахлули в Мала Азия от Северна Персия. Османските турци идват по-късно от другите, те не пристигат преди 1227 г., а числеността им възлизала на няколко хиляди души. Около 1300 г. под ръководството на Осман те поемат контрола над Селджукската империя и слагат началото на Османското управление. Съвременните турци са абсорбирали голяма част от пре-турското население, въпреки че предците им дошли с хиляди от Централна Азия. Турската инвазия повела различни видове тюрки със себе си. Новодошлите турци се смесели с местното анатолийско население от кападокийски и арменоиден тип.

   Християнското население на Турция, което било многобройно, било представено от гърците и арменците. Евреите успели да оцелеят през вековете поради факта, че турците били по-благоразположени към тях  отколкото към християните.
   Днешните турци от Анатолия не се различават в антропометрично отношение от народите в Централна и Югоизточна Европа. Средния ръст в Анатолия е 167 см, а височината на седалището възлиза на 54 см. Във формата на главата като цяло са умерени брахикефали- черепен индекс от 84.2 за Анатолия, вариращ от 81.8 за Бурса до 86.6 в Кастамуни. Западните и южните турци са по-малко брахикефални от източните и северните. В Бурса, Смирна и Кониа има малко долихокефално малцинство. При повечето турци дължината на черепа не е голяма, като за Анатолия тя е 181.6 мм, докато ширината на черепа възлиза на 152.6 мм. Височината на черепа е 126.1 мм. Тези дименсии са подобни на тези при югославяните или македонците. Характеристиките на лицето при османските турци са подобни на тези от Югоизточна Европа. Пълната височина на лицето възлиза на 122 мм, бизогоматика на 140 мм, минимум фронтал на 105 мм, а бигониала е 108 мм. Тези дименсии на турците са подобни на балканската Средиземноморска и Алпийска раса. Носът при турците, с дължина от 57 мм и ширина от 35.3 мм, обаче е типично динарски. Носовия индекс е 62.4 (лепторине).
   Цветът на кожата при турците е мургаво-бял, а при 90% от случаите косата е тъмно-кестенява. 40% от населението има тъмни очи, 40% тъмно-смесени, а 20% светло-смесени. Само 2% от турците имат чисто сини очи.
   Епикантусът, типичен за монголоидите, почти не се среща сред турците. Честотата на монголоидните черти не е по-висока от тази в европейските страни. Анатолските турци са предимно кападокийски средиземноморци, с алпийски и динарски примес.
   Заключението е, че днешните турци въобще не приличат на прадедите си от Централна Азия, а са по-близки до близко-източните представители на Динарската раса (Арменоидна или Предно-азиатска раса). Изчислено е, че прародителите на турците съставляват само 4% от днешното население на Турция, докато заварените и покорените народи- 96%. Това заварено население в най-общи линии представлява кападокийско-алпийска смес (съставните елементи на арменоидния или предно-азиатски расов тип), плюс средиземноморски, алпийски и ориенталски елементи.
Отцѣпленията и разцѣпленията никак да не ни плашат.
Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато синца сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!
<<Гоце Делчев>>

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #200 on: February 02, 2014, 11:43 »
Tъй ,като дадох антропологично изследване за турците ще дам такова и за българите,което е характерно за всички балкански народи,но в различно съотношение:

Антропология на българите и на всички Балканските народи

Произход на българския народ

Земите на съвременна България са заселени още от праисторически времена. Именно тук най-напред се установили и първите европейци- кроманьонците. Разположена на кръстопът между Европа и Азия, с благоприятни климатични условия, богата на природни ресурси, територията на нашата родина е била обект на няколко големи и десетки по-малки инвазии на различни народи през изминалите векове. Това предопределя и сложния етнически и расов характер на българите. Изчислено е, че съвременния български народ се е образувал при смесването на над 52 етнически групи. От тях най-голяма тежест имат четири етноса: българи, траки, славяни и келти. Всички те целокупно съставляват около 85% от българската нация.

Траките са индоевропейски народ, най-вероятно спадащ към индо-иранската група на индоевропейското езиково семейство, населяващ нашите земи поне от 4000 години. Образуван е при смесването на дошлите от север пасторални номади (с кургански произход) и местното земеделско население- пеласгите.

Българите също са индоевропейски народ, с източноирански произход. Те идват от земите на древна Бактрия (съвременен Афганистан и Таджикистан), изминавайки над 4000 км към новата си родина на Балканите. българите говорели на източноирански език, от който в съвременния български език са останали  от 1000 до 3000 думи.
Поради своята голяма численост и военна мощ те успяват да наложат своята култура над местното население. През 681 година кан Аспарух нарича тази земя България, а народът й български. Доказано, е че българите са на Балканите поне от 5 век, когато кан Кубер заселва своите българи в земите на днешна Македония.

Балто-славите са индоевропейско-говорещ народ, дошъл в нашите земи от север. Те образуват отделна „славянска” езикова група към индоевропейското езиково семейство. Тези балтийски племена пристигат малко по-късно от българите, като се заселват в по-голяма численост в северната и западната част на съвременна България.

Келтите, говорещи на индо-европейски език от итало-келтската група, са един от най-древните етноси по нашите земи. Между 5 и 3 век пр. Хр. те успяват да създадат своя държава в югоизточната част на съвременна България. Център на тази държава бил намиращия се близо до съвременна Стара Загора- град Тиле.
     
 Гърците, римляните, германите, скитите, сарматите и тюрките(узи,татари), макар и в по-малка степен, също успяват да оставят своя отпечатък върху съвременните българи.

  Въпреки че България е била 492 години под османско владичество, тюрките са оказали незначително влияние върху генофонда на българина.



Като цяло може да се каже, че българите са преобладаващо европеидно население. Въпреки това част от етническите българи показват монголоидни (като само 0.021% от българите имат епикантус), дравидски (от смесване с цигани или индийци), и дори….. негроидни черти. Негроидните черти са привнесени по нашите земи още през римската епоха, когато негрите били предпочитани гладиатори в римските амфитеатри. Тези негроиди дошли тук от земите на древна Нубия (съвременен Судан), като техните потомци се срещат най-вече в южните райони на страната.


Антропологична характеристика на българите

Основни антропометрични данни (средни стойности):
- Среден ръст - 170 cm (175 см за мъжете и 164 см за жените)
- Дължина на черепа- 189 мм
- Ширина на черепа- 150 мм
- Черепен индекс  -79.3 (средно)/80,8 (Северна България) / 79.9 (Югозападна България) / 78.2 (Южна България) / 78.3 (Тракия)
- Ширина на челото (минимум фронтал)- 105 мм
- Ширина на лицето при скулите (бизогоматик)- 139 мм
-Ширина на долната челюст (бигониал)- 108 мм
- Пълна височина на лицето- 121 мм
- Лицев индекс  - 87 (мезопросопик)
- Горен лицев индекс- 55 (мезене)
- Дължина на носа- 55 мм
- Ширина на носа- 36 мм
- Носов индекс - 65 (лепторине)
- Носов профил - напълно доминира правия нос (вдлъбнат има в северозападната част, което се дължи на влиянието на алпийски елементи, а изпъкнал нос има навсякъде, където са разпространени динароидите).
- Очи - 25% - тъмно- кафяви, 15% - смесени и светли, 60% - кафяви и светло- кафяви.
- Коса - 90% - тъмно- кестенява, 10% - кестеняво-рижава и светла. Косата има предимно права структура.
 

Основните антропологични типове сред съвременния български народ

1. Понтийски тип
Понтийският тип е един от най-разпространените и същевременно най-древните антропологични типове по нашите земи. Причислява се към семейството на Средиземноморската раса.
Разпространен е предимно по западните и източните брегове на Черно море (откъдето и идва името му, от гръцки „понтус” – море). Бил е характерен за пеласгите, а по-късно и за траките.
Характеризира се с висок ръст, грациозно телосложение, дълъг (ч.и. под 75) и висок череп, дълго и тясно лице (л.и. над 90), прав или „вълнообразен” нос, с висока основа, високо чело, кафяви очи, мургава кожа и тъмно-кестенява до светло-кестенява коса, с права структура.
Примери:




2. Малък средиземноморски тип

Малкият средиземноморски тип също е член на семейството на Средиземноморската раса. Донесен е по нашите земи при контактите на местното население с древните гърци, при по-късната римска инвазия, и в периода на Византийската империя. Среща се предимно в южните части на страната (контактната зона с гръцкото население).
Характеризира се с нисък ръст, грациозно телосложение, малък средно дълъг череп (ч.и. 76-79), тясно, издължено, овално лице (л.и. над 90), прав нос, с висока основа, ниско чело и тъмна пигментация.
Примери:




3. Ориенталски тип

Ориенталският  тип е „оригиналния” расов тип на древните семити. Подобно на предните два типа също спада към „средиземноморската” расова група. Донесен е в България предимно от еврейски и арабски търговци, през различни исторически периоди. Също така част от този тип идва в България и с прабългарите, които подобно на всички ирански народи, в Южна Азия донякъде се смесили с доиранското семитско население.
Ориенталският тип се характеризира с нисък ръст, грациозно телосложение, средно дълъг череп (ч.и. 76-79), тясно и издължено лице (ч.и. над 90), прав нос, с висока основа, широко отворени „лешниковидни” очници (т.н. „семитски очници”), тъмна кожа, тъмни очи и тъмно-кестенява до черна коса, с къдрава структура.
Примери:





4. Северно-понтийски тип

Северният понтид представлява хибрид между халщатският нордически тип, средиземноморският понтийски тип и кроманьонският балтийски тип. Българите принадлежащи към този антропологичен тип имат смесен трако-германо-славянски произход.
Северният понтид се характеризира с висок ръст, грациозна структура на тялото, средно дълъг и висок череп (ч.и. 76-79), сравнително тясно и дълго лице (л.и. над 90), прав или „вълнообразен” нос, със средно висок корен, със светла кожа, сини, сиви или светло-смесени очи, и кестенява до руса коса, с права или вълниста структура.
Примери:

 




5. Долно-дунавски тип
Съществуват два клъстера от този тип- източен (морфологично подобен на класическия Понтид) и западен, който съчетава характеристиките на динароидите и средиземноморците, но не в резултат на смесване, а като временна самостоятелна формация. Западната група прави плавен преход към динарския тип. Този антропологичен тип дължи произхода си на древните траки.
Долно-дунавският тип се характеризира с висок ръст, полунабита структура на тялото, средно дълъг череп (ч.и. 76-79),  умерено широко и средно дълго лице (л.и. 86-89), прав или „вълнообразен” нос, с висока основа, светло-кафява кожа, кафяви очи, и кестенява до черна коса, с права или къдрава структура.
Примери:





6. Ирано-афгански тип

Ирано-афганският тип е изключително древен антропологичен тип. Бил е характерен за южните ираноезичните народи. В най-общи линии представлява точен еквивалент на изначалния „кургански” антропологичен тип смесен със средиземноморският тип. Днес се причислява към Средиземноморското расово семейство. Привнесен е в България с българите.
Ирано-афганският тип се характеризира с висок ръст, грациозна структура на тялото, много дълъг и висок череп (ч.и. под 75), дълго и тясно лице (л.и. над 90), изпъкнал нос, с висока основа, и тъмна пигментация (въпреки че в Афганистан, Пакистан и Иран от този тип се срещат и блондини).
Примери:




7. Динарски тип

Динарският тип е получен при смесването на Източносредиземноморският понтийски и алпийският тип, в съотношение 2:1. Този антропологичен тип е изключително древен и се счита за „местен” на Балканският полуостров. Бил е характерен за древните илири, а по-късно става „базов” и за тракийските племена.
Динарският тип се характеризира с много висок ръст (това е един от най-високите расови типове в Европа), грациозна структура на тялото, къс череп (ч.и. над 80), тясно и издължено лице (л.и. над 90), дълъг и силно изпъкнал нос, с висока основа, мургава кожа, тъмни очи, и кестенява до черна коса, с къдрава структура.
Примери:



8. Норик

Този тип е получен при смесването на динарския с нордическия тип. Индивидите принадлежащи към този антропологичен тип имат или чисто тракийски (предвид това, че и траките имали Нордическа раса), или смесен трако-славянски или трако-германски произход.
Норик се характеризира с висок ръст, къс череп (ч.и. над 80), дълго и тясно лице (л.и. над 90), прав или изпъкнал нос, с висока основа, светло-кафява или жълто-бяла-розова кожа, сини, светло-смесени или светло-кафяви очи, и със златно-руса, тъмно-руса или светло-кестенява коса, с права, вълниста или къдрава структура.
 Примери:




9. Арменоиден (Предно-азиатски) тип

Арменоидният тип е получен при смесването на кападокийският тип (местен средиземноморски тип  от полуостров Мала Азия) с алпийския тип, също в съотношение 2:1. Въпреки че на пръв поглед този антропологичен тип наподобява динарския, двата типа не се свързани генетично, а просто имат сходна еволюция. Арменоидният тип е характерен за предно-азиатските народи- арменци, хети, асирийци, евреи. Дължи присъствието си в България най-вече на арменците.
Арменоидният тип се характеризира с нисък ръст, набита структура на тялото, къс череп (ч.и. над 80), овално и средно високо лице (л.и. 86-89), силно изпъкнал нос, с висока основа и характерната „гърбица” (т.н „семитски нос”), силно развито окосмяване, мургава кожа, тъмни очи, и черна коса, с къдрава структура.
Примери:

 


10. Памиро-фергански тип

Памиро-ферганският антропологичен тип представлява кръстоска между източния кроманоид от Андроновската култура (1800-1400 г.пр.Хр) и ирано-афгански/ориенталски елементи. Характерен е за иранските племена от района на планината Памир (афгани и таджики). Този тип се счита за „оригиналния” расов тип на българите. Разпространен е предимно в Северна България.
Памиро-ферганският тип се характеризира със среден ръст, набита структура на тялото, голям и къс череп (ч.и. над 80), късо и масивно лице (л.и. под 85), тесен изпъкнал нос, с висок корен, и с предимно тъмна пигментация на кожата, косата и очите.
Примери:




11. Балтийски тип

Балтийският тип представлява сравнително редуциран североизточно-европейски кроманоиден антропологичен тип. Характерен е за балтийските и славянските племена. Пристига на Балканите със славянската инвазия.
Балтийският тип се характеризира с среден ръст, набита структура на тялото, къс и голям череп (ч.и. над 80), ниско и кръгло лице (л.и. под 85), с прав, вдлъбнат или „вълнообразен” нос, с ниска основа, високо чело, бяло-жълто-розова кожа, сини или сиви очи, и тъмно-кестенява до пепеляво-руса коса, с права структура.
Примери:




12.  Източно-балтийски тип

Източно-балтийският тип е хибриден антропологичен тип, образуван при смесването на Бореби и Ладожката раса плюс допълнителни нордически елементи. Бил е характерен за ранните угро-фински племена, но впоследствие бива абсорбиран от източните славяни.
Източният балтид се характеризира със среден ръст, набито телосложение, къс череп (ч.и. над 80) със слабо изпъкнал тил, късо и масивно  лице (л.и. под 84), вдлъбнат нос, с ниска основа, умерено високо чело, жълтеникава кожа със сиви оттенъци, сини или сиви очи, пепеляво руса до тъмно руса коса, с права структура.
Примери:




13. Алпийски тип

Алпийският тип представлява редуциран централно-европейски кроманоиден тип. Някои антрополози като Ханс Гюнтер смятат, че има общ произход с Монголоидната раса, поради това, че освен липсата на епикантус („монголски ръб”) при него, дименсиите им са сходни.
Алпийският тип пристига на Балканите към 5 век пр.Хр., с една от многобройните и опустошителни келтски инвазии. Днес е разпространен най-вече в Северозападна България.
Алпийският тип се характеризира с нисък ръст, набита структура на тялото, къс и малък череп (ч.и. над 80), ниско кръгло или квадратно лице (л.и. под 85), прав или вдлъбнат нос, с ниска основа, и с тъмна пигментация на кожата, косата и очите.
Примери:





14. Източен (кургански) нордически тип

Източният нордически тип дължи произхода си на грациализацията на източният кроманоид. Заедно с него двата типа представляват изначалните расови типове на първите индоевропейци. Характерен е за всички древни индо-ирански народи, както и за техните производни. Арийските племена, които нахлуват в Индия, и по-късно пишат Ведите, са принадлежали именно към този тип.
Присъствието на източния нордид в съвременна България се дължи най-вече на славяните, но отчасти на траките и българите. Този антропологичен тип носи индоевропейския език на тракийските племена.
Източният нордически тип се характеризира с висок ръст, грациозна структура на тялото,  изключително дълъг и висок череп (ч.и. под 75), дълго и тясно лице (л.и. над 90), предимно изпъкнал, но понякога и прав нос, с висок корен, високо чело, розово-бяла кожа, сини или сиви очи, и руса коса, с права или вълниста структура.
Примери:




15. Ирански нордически тип

Иранският нордически тип представлява кръстоска между източния (кургански) нордически тип и източния кроманоид от Андроновската култура (1800-1400 г. пр. Хр.). Характерен е за всички древни ираноезични племена, като саки, скити, тохари и др. Подобно на източния кроманоид, пристигането на този антропологичен тип се свързва с няколко източника:
- чрез някоя от многобройните скито-сарматски инвазии на Балканите
- в състава на  скитите и сарматите
- в състава на българските племена
Иранският нордически тип се характеризира с висок ръст, тежка мускулеста структура на тялото, много дълъг и висок череп (ч.и. под 75), дълго масивно лице (л.и. над 90), изпъкнал „орлов” нос, с висок корен, и доста светла пигментация.
Примери:




16. Халщатски нордически тип

Това е т.н. „класически” нордически тип от Желязната епоха в Централна Европа. Дължи произхода си на грациализацията на източния или кургански нордически тип. Разпространението му е неразривно свързано с древните миграции на германските племена,както и с германските рудари.
Халщатският нордически тип се характеризира с висок ръст, грациозна и мускулеста структура на тялото, средно дълъг череп (ч.и. 76-79), дълго, тясно, овално-ромбично лице (л.и. над 90), предимно прав, но понякога леко изпъкнал нос, с висок корен, розово-бяла кожа, сини или сиви коси, и руса коса, с вълниста структура.
Примери:
 



17. Нео-дунавски тип

Този антропологичен тип представлява кръстоска между нордически и ладожки (древен кроманьонско-монголоиден хибрид) елементи. Донесен е на Балканите от славянските племена.
Нео-дунавският тип се характеризира с нисък ръст, къс череп (ч.и. над 80), късо лице (л.и. под 85), вдлъбнат нос, с ниска основа и характерен „заострен” връх, леко изтеглени очници, и сравнително светла пигментация.
Примери:


18. Турански („татарски”) тип

Туранският антропологичен тип е образуван в Централна Азия, при смесването на източния кроманоид с Монголоидната раса. Характерен е за всички изначални тюркоезични народи, като уйгури, татари, узи,османски турци,башкири, узбеки, казахи и др. От гореизложеното става ясно, че този тип дължи произхода си в България от асимилирането на различни Огузки и не огузки тюрски общности.
Туранският тип се характеризира със среден ръст, набито телосложение, къс череп (ч.и. над 80), късо лице (л.и. под 85), прав, вдлъбнат или леко сплескан нос, с ниска основа, наличие на епикантус, и изключително тъмна пигментация.
Примери:

Отцѣпленията и разцѣпленията никак да не ни плашат.
Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато синца сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!
<<Гоце Делчев>>

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #201 on: February 02, 2014, 12:39 »
Отцѣпленията и разцѣпленията никак да не ни плашат.
Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато синца сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!
<<Гоце Делчев>>

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #202 on: February 02, 2014, 17:13 »
Май че темата за хигиената и вестниците които употребявате, доста те е разочаровала.  :)Личи си от глупостите които си писала по мой адрес и за Турция....
К`ви вестници, друже? Пак ли за турски вестници приказваш, вместо да четеш изследвания и научни съобщения. Субигиев, чети, нали знаеш английски, френски, немски...езици.
Ама не, друго си турската википедия...От нея по-качествено "изследване" няма, макар че всеки може да пише там и да я поправя.:D

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #203 on: February 03, 2014, 21:16 »
Quote
Ето едно изледване на съвременните турци:

Расов облик на турците
   Автор: Росен Илиев

Tozi tvoi arkadash Rosencho ot "svetovno izvestniq " Blagoevgradski yniversitet e izsledval vashite bratq Kurdi po krav i haidytlyk a, haidyshki shtoto toq haidyt barka Kurdite s velikite imperatori turci  :
 




A haidytite eto takiva :





Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #204 on: February 03, 2014, 22:15 »
К`ви вестници, друже? Пак ли за турски вестници приказваш, вместо да четеш изследвания и научни съобщения. Субигиев, чети, нали знаеш английски, френски, немски...езици.
Ама не, друго си турската википедия...От нея по-качествено "изследване" няма, макар че всеки може да пише там и да я поправя.:D

Нали ти обясних, че вестниците са за четене, а не за личната ви хигиена. Май че си се пазасрамила малко, чувствам го. ;) Наистина не е хигиенично, не че искам да ви убиждам.
Сложете си на удобно място чешма в тоалетните и ... край на мърсотиите.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #205 on: February 03, 2014, 22:35 »
Nie sme bulgari

Komentar na yedan makedonec:

 
ахахаха Тие (денешните блгари) изгубиле си го јазикот,а зачувале името.Кај нас (татарите) се случило обратно,изгубиле сме го името,зачувале јазикот.
Па како тоа бре вие викате дека говорите блгарски јазик ? Ај што вие говорите,па и ние Македонците сме говориле Блгарски јазик :D
Блгарски јазик на Балканот нема,освен во политичка смисла,кој произлегува од уставот на државата Бугарија и никако поинаку.Во лингвистичка смисла тој не е Бугарски јазик,тој е словенски јазик...тој кој што ние ви го дадовме.
Да е жив и здрав овој Бугарот прав

https://www.youtube.com/watch?v=1GSJa7jJDKU

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #206 on: February 03, 2014, 22:48 »
Нали ти обясних, че вестниците са за четене, а не за личната ви хигиена. Май че си се пазасрамила малко, чувствам го. ;) Наистина не е хигиенично, не че искам да ви убиждам.
Сложете си на удобно място чешма в тоалетните и ... край на мърсотиите.
Расате ясно ти обясни някои неща, ама се правиш на улав. Но ти продължавай да търсиш под вола теле.


Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #207 on: February 04, 2014, 07:09 »

Tova se obesnqva na maloymni haidyti veche s godini nared, che te haidytite ne sa bulgari, a izmisleni omesheni haidyti s otkradnat termin i samonarekli se kato "bAlgari"  v'v Vizantiiski teritorii prez 10 vek. Osnovatelite na hanstvoto, elita, aristokratite na darjavata bulgar-turki turkogovorqshti nqmat nishto obshto s haidyti melezi pridoshli v razlichni vekove s razlichni kyltyri i ezitci ot razlichni posoki.

https://www.youtube.com/watch?v=1GSJa7jJDKU&feature=player_embedded

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #208 on: February 07, 2014, 19:07 »
Tova se obesnqva na maloymni haidyti veche s godini nared, che te haidytite ne sa bulgari, a izmisleni omesheni haidyti s otkradnat termin i samonarekli se kato "bAlgari"  v'v Vizantiiski teritorii prez 10 vek. Osnovatelite na hanstvoto, elita, aristokratite na darjavata bulgar-turki turkogovorqshti nqmat nishto obshto s haidyti melezi pridoshli v razlichni vekove s razlichni kyltyri i ezitci ot razlichni posoki.

https://www.youtube.com/watch?v=1GSJa7jJDKU&feature=player_embedded

Първо за горният ти пост:

Тюрките от Алтай са метиси с преобладаващи монголоидни белези-т.е. съвременните турци не са техни генетични наследници. ;D
Турците по места са почти генетично същата популация ,каквато е била и по време преди тюрките да дойдат по тези земи-е има някакви си 17% монголоидни примеси.
като в този тук:
 http://www.marica.bg/f/news/196/640_1c6861843e18f8165c91379fa4c93fb6.jpg

 ;D

А за македоноидите -просто нямам думи- това е население на което му е промиван мозъкът в продължение почти на столетие от сърбите.Ако коминтерна неги бе направила македонци-щяха да бъдат прави сърби.Всичко що годе интелигенто от тази област е имигрирало в България или е било избито от сърбите.

За България и българският език-още от времето на учителите Кирил и Методи,езикът на който творят се наричал български.Не случайно в няколко хроники те се описват като потомци на Крумовият род.Самият Кирил е намекнал за това,че са пришълци във Византия-при Хазарската мисия,където го приемта с българският,а не с византийският  им сан.
Тук е нужно Марлборо да четеш повече хроники-което виждам много ти куца.
Докато за Македония-на няколко пъти си е меняла местообитанието.

Реално-Македония се е намирала в Северна Тесалия и Южна Македония и няма нищо общо със съвременна Македония.Вардарско се намира на границата на няколко територии-на Пеоните,Илирите,Бесите и Дарданите.Ако вземем средновековната история-Вардарско и Източна Албания се намират изключително върху земите на Кубер И Мавър,които освен българи водят и смесен народ(прадедите на съвремените албанци).Тази територия в доста източници се нарича не Македония ,а Долна Мизия защото била обитавана според Ромейте от същият народ,който обитавал горна Мизия,които те наричали освен с името Мизи,а и с името Българи.

Ако погледнем развититето на името българи в гръцкият език,ще видим ,че през средновековието то е изключително римска заемка-първо-фонетично не принадлежи на гръцкият език,второ съществува в различни графологични варианти съгласно начетеността на средновековният автор.

И накрая за филма- Както се вижда по чертите на съвременните българи,а и по генетични анализи-чак толкова славяни не е имало на Балканите
Второ изнасящият лекцията не споменава,че арабските автори ясно разграничават башкирите и българите-като Ибн Фадлан нарича башкирите тюрки,а българите сакалиби(славяни).

Т.е. цялата лекция е грешна:

Първо:

Той казва,че сега наричащите се башкири и татари са наследници на българите:
Тук само ще спомена хрониката на Ибн Фадлан-т.е. башкирите са си насленици на башкирите.
Те са били част от нацията на държавата България,но не са били етничски българи никога,подобно на съвременните роми,арменци и пр. ,които са част от българската нация,но не са част от българският етнос(народ).

Второ:

За езикът също греши:

В Татарстан и Башкиростан говорят на два диалекта на един език-който си е башкирски.
Има редица хроники от 13 век,които описват езикът на Волжките българи,че е същият като езикът на Дунавските българи- а има само един език познат като български през 13 век-а именно старобългарският.

Има и една Унгарска хроника написана от монах,който открива унгароезично население на Волга.Т.е. преди монголската инвазия Волжка България е представлявала конгломерат от народности-в нея са обитавали башкири,маджари,немци,хазари,печенеги,алани,нахчи и пр. народности- т.е. имало е и тюркоезични,и ираноезични, и словеноезични, и финоезични, и нахчоезични и пр.
Отцѣпленията и разцѣпленията никак да не ни плашат.
Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато синца сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!
<<Гоце Делчев>>

Offline kostadyn

  • Member
  • **
  • Posts: 20
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #209 on: February 07, 2014, 19:20 »
Странно е как все още има неграмотни сънародници, които вярват в тюркската теория?
Уважаеми Subeyi Kurt,
Държавата в лицето на Председателя на Парламента ОФИЦИАЛНО се отрече тази теория.
Това предполагам ви е известно
Най-активните тюркофили-историци леко и тихичко завиват към "иранска" теория, като вече смело и безотговорно заявяват че българите са с ирански произход.
ОТНОВО без никакви сериозни доказателства, освен пет шест думи които ги имав във всички славянски езици.

Българският език е славянски, дори и по-развит (аналитичен) той си е славянски. Старобългарският еезик е бил падежен, затова няма спор и е дал основата на руския език. Така че само абсолютно предубеден човек може да твърди че старобългарският е бил тюркски
НИКЪДЕ в източниците няма сведения че в Аспарухова България са се говорили два или три езика.
И това е нормално защото народите които създават България са много близки, с един език, една религия и един произход
т.нар. прабългари и т.нар славяни са измислени понятия несъществували тогава, които нашите папагали повтарят без срам.
България се създава от българи и само от българи - това сочат всички източници. Изрично е посочено че българите и гетите едногенни народи и говорят един и същ език.
А това единствено е възможно само ако българите са местен, тракийски народ.
В това са били убедени (даже не са се съмнявали изобщо) първите ни историци начело с Паисий и Раковски
Простотиите с "азиатския" произход се появяват по влияние н чужди - гръцки, австрийски и руски влияние много след като Паисий нарича българите ГЕТИ
Много пъти българите са наричани мизи и гети от различни автори в Средновековието.
Да търсим небългарски произход на помаците означава само да търсим от кое точно тракийско племе произхождат, което е безсмислено.
Българите (всички,  християни и мюсюлмани ) са местния нород, който си отвоюва земята от Римската Империя.
И това става не в сакралната за Овчаровци и Божидаровци 681-а година, а много по-рано, защото българи и България се споменават много преди тази дата. На плочката от Виница ясно си пише bolgar двеста години, преди Аспарух, тоест тогава, когато според овчаровците българите доят кобилите си някъде по Алтай или Памир