Български > Дискусии

Re: Произход на българите !

<< < (90/92) > >>

Marlboro:
Европейската история и турците-37

Начало на периода на реформи в Османската държава...


Френската буржоазна революция оказа много силно въздействие над целия свят, включително и над османската държава. Избухналата през 1789 година в Париж революция разтърси теократичните монархии в Европа и показа че може да бъде изграде държаван строй различаващ се от монархическия.В основата на революцията стоят вътрешните конфликти в Европа. От 1702 година насам, в течени ена близо един век, Европа е арена на войни между монархиите.

Тежестта на тези войни обаче са понасяни от народните маси. Монархическите династии убеждаваха от векове насам народните маси че са поставени на троновете с божията воля и че са представители на неговата воля. За да заздравят властта си, те се възползват и от създалата се каста на свещенниците и от благодорническите фамилии. Кастата на свещенниците, полага усилия да оправдае всяко решение на владетелите, с цитати от библията.

Това обаче води до възникването на вълнения на религиозна основа. Най-напред, като реакция срещу католическата религия възниква протестантството. По-късно започва процес на реформи и възниква и лацизмът. Френската революция избухва като реакция срещу основаващата се на династическата система държава и срещу беззаконията на религиозната каста.Преди революцията, Франция бе кралство с феодална структура, в която върховен владетел и законодател бе кралят. Обществото бе разделено на благодорници, религиозна каста и народни маси.

Единствени поземлени владетели бяха благодорниците. Постоянните войни водени от краля бяха разорили селяните и буржоазията и доведоха до избухването на бунтове. През този период френски писатели и философи като Монтескьо, Волтер, Жатн Жак Русо и Дидеро пишеха творби, в които се възхваляваше равенството между хората.    През 1776 година в Америка бе разпространена Декларацията за Независимост и след война с британскоко кралство, бяха създадени САЩ, в които държавното управление бе конституционно и без монарх. Това породи в европейските народи вярата че може да бъде възприета държавна система в която няма монарси, благодорници и свещенническа каста. Забогатялата буржоазия започна да иска повече права и свободи и участие в управлението на държавата. Френските селяни, също оказаха огромна подкрепа на френската буржоазна революция. С избухналата през 1789 година революция бе сложен край на многовековната монархия във Франция. Приета бе конституция и бя възприетни принципите за политическо и икономическо равенство.

Основан бе парламент който представяше различните слоеве на народните маси. Държавното ръководство бе поето от трите сили-легислативна, изпълнителна и съдебна власти. С изборите от 1792 година бе обявена република.  Но през 1804 година Наполеон Бонапарт завзе властта и се обяви за император. Бонапарт започна войни с цяла Европа, наричани Наполеонови войни. В течение на този период обаче, с военните кампании на Наполеон, в Европа се разпространиха бързо и идеите на френската буржоазна революция за равенство и братство.Османската администрация първоначално не осъзнава каква голяма опасност представлявата за империята разпространяваните от френската буржоазна революция идеи за равенство. Дори и гилотинирането на френския крал не предизвиква сред османските държавници искания ефект.

Но когато получи силно разпространение идеята че народът сам решава съдбата на страната си, едва тогава османската управляваща класа  осъзнава голямата опасност пред която е изправена. Под въздействието на идеите на революцията, в много райони на османската държава започват да избухват етнически бунтове. Наполеон окупира османскатапровинция Египет. Френските революционери подкрепиха бунтовете в Пелопонес и Тесалия и допринесоха за създаването през 1829 година на гръцката държава. След една година Франция окупира една друга османска провинция-Алжир. Османския посланик в Париж Мустафа Решит Паша подготвя подробни доклади относно обществения строй, политическата структура, законодателството, промишлеността и земеделието във Франция и изпраща тези доклади до Високата Порта.

Тези негови доклади стават повод за подготовката и обявяването на Фермана за Танзимата, Реформите. Османската държава воюва заедно с Франция и Великобритания срещу Русия в избухналата през 1853 година Кримска Война. В периода след тази война в Османската империя бе прието равенството на мюсюлманите и немюсюлманите. Под влиянието на идеите на френската революция, въстания избухват и в България и Румъния и през 1878 година се създават независими българско и румънско царства. Идеите на революцията намират поддръжници не само сред немюсюлманите но и сред мюсюлманите в Османската империя. Възниква Младотурското движение искащо обявяване на конституционна монархия.

През 1876 година османски интелектуалци като Намък Кемал, Зия паша и Митхат Паша подготвят по примера на френската конституция и първата османска конституция. Младотурското движение първоначално е обявено за противозаконно и неговите членове са подложени на гонения и живеят дълги години в Париж. Те поставят основите на партията Единение Прогрес, която поставя отпечатъка си над последния период на Османската Държава.

Под тяхно въздействие обаче през 1908 година е обявено възстановяване на конституционната монархия.Идеите на френската революция стоят в основата на факторите довели до пълното разпадане на османската държава, но същевременно те са и в основите на успеха постигнат в национално-освободителната война и в създаването на Република Турция.

Marlboro:
Европейската история и турците-38

Периодът на реформите...


Периодът между 1839 и 1878 година е известен в османската история под името Период на Танзимата или Реформите.През този период са предприети редица важни стъпки за въвеждането на реформи в традиционните османски държавни институции и учреждения. Реформчите обхващат армията, финансовите, образователните учреждения и социалната сфера. През този период на османския престол се възкачват султаните Абдулмежджид, Абдулазиз, Мурат Пети и Абдулхамид Втори. Реформите произтичат благодарение на силната воля на османските владетели и на някои влиятелни държавници.

Този процес възниква не толкова под въздействието на външни колкото на вътрешни фактори и благодарение на съгласуваността между военните и административни власти, бюрокрацията и свещенниците над въпроса за необходимостта от коренни реформи. Обявеният на 3 Ноември 1839 година в парка Гюлхане в Истанбул Ферман за Танзимата, обаче, по традиция се споменава с името на държавника прочел този документ-посланика в Париж Мустафа Решит Паша.Преход.............Основната причина навела османските владетели и държавници на мисълта че са необходими коренни промени в държавата, са военните поражения от последния период. Тези поражения бяха основно срещу европейските армии. Но поражението от 24 юни 1839 година срещу египетската армия, стана показателно за разложението в османската армия.

Това поражение коства и живота на владетеля Махмуд Втори. Започнаха подготовките за реформи в държавата и на 3 Ноември 1839 година, по нареждане на новия султан Абдулмеджид бе обявен Ферманът за Танзимата, промените. В този ферман се подчертаваше че за краткия срок от около десет години ще бъдат разрешени всички проблеми стръпали се в държавата за послединя 150 годишен период и ще бъде възстановено миналото величие. Отбелязва се че ще бъдат приети закони защитаващи личните права и свободи и ще се гарантира равенството между мюсюлманитеи немюсюлманите. Този ферман бе подхранван от идеите на политическото течение Османизъм, което си бе поставило за цел да създаде една Османска нация. Ферманът предизвика положителни отзиви във Франция и Великобритания и отрицателни в Русия и Австрия. Австрия се безпокоеше че обявената в османската държава конституционна монархия може да послужи за модел на исканията и на австрийските поданици. С фермана, се въведоха промени и във фискалната система. Вече всеки плащаше данъци в зависимост от приходите си.

Основано бе министерство на финансите което ще контролира данъчните въпроси. Създадена бе Пощенска служба за ускоряване на съобщенията в страната. По време на кримската война, в османската империя бе пуснат в употреба и телеграфът. Новото министерство на образованието получи задачата да контролира процеса на образование по нов образец. Открита бе гимназията Галатасарай, водеща обечиние по европейски образец. Училищата бяха разделени на начално, средно, гимназия и висшо училище. Построена бе през 1856 година и  първата железопътна линия Александрия-Кайро. Последваха строежите на две линии в Румелия и една в Анадола. През 1850 година в Истанбул бе открита фирмата Ширкети Хайрие, кояо постави началото на движението на вътрешни корабни линии в Истанбул. През 1840 година започна издсаването и на някои частни вестници и на списание по научните въпроси. През 1876 година бе приета и първата конституция, Тешкилятъ Есасийе. Османските владетели излизаха на обиколки в империята за да видят на място въвеждането на реформите.

Султан Абдулмеджид посети Бурса, Чанаккале, Едирне и Варна, султан Абдулазиз посети Египет и някои чужди столици като Париж, Лондон, Брюксел, Виена и Будапеща.През този период бяха въведени и редица нови закони. Приоритетна роля в този процес пое роденият през 1823 година в град Ловеч Ахмед Джевдет Паша. Той бе мюсюлманин със силна религиозна привързаност. Критикуваше прекалената обвързаност към западните страни в реформите и искаше да се обърне внимание и на изток. Той бе привърженик на традиционна турско-ислямска култура но положи усилия за създаването на синтез между тази култура и западните традиции. Той подчертава че османската държавна трябва да се ръководи въз основа на ислямската религия, но османските учреждения трябва да бъдат реформирани по западен образец за да се възприемат западните постижения в науката и технологиите. След близо осем годишна работа той подготви с помоща и на редица турски и чеждустранни държавници, първия граждански закон на османската империя, подготвен въз основа на френския Код Сивил.

С тази своя работа, Ахмед Джевдет Паша допринесе и за създаването на турски юридически език. По-късно той пое постовете на министър на правосъдието и на министър на образованието. Автор е на редица исторически труда. Подготвя програма за създаването на национална инженерна и техническа каста, възползвайки се от западните науки.Ахмед Джевдет Паша е държавник, съумял да създаде синтез между западната и традиционната турско-ислямска култури.

Marlboro:
Европейската история и турците-39

Кримската война...


Една от войните в които османската империя влиза като съюзник на европейски страни е Кримската война.Кримската война, в която Османската империя воюва заедно с Франция и Пиемонт срещу Русия, протича в периода 1853-1856 година.Причината за войната е пристигането на голям брой емигранти от Унгария, Полша, Влашко и Молдова в Османската държава след революциите в тези страни, избухнали през 1848 година. Русия е обезпокоена от това а също така е недоволна и от покровителствените привилегии извоювани от френския император Луи Наполеон Трети над католиците в границите на османската държава.

Руският цар Николай Първи желае да получи подобни покровителствени привилегии над православните християни живеещи в османската държава. Роля за тази война изиграва и укрепването на позициите на Русия с подписания през 1774 година договор от Кючюк Кайнарджа и с Виенската Конференция от 1815 година. Русия започва да влияе на равновесието на силите в Европа. Великобритания е обезпокоена от руския експанзионизъм на изток към Индия, където се намират британски колонии. Османската империя, която губи много територии след последните войни с Русия, също споделя тези опасения.Преход...............Кримската война първоначално протича по османо-руските граници в Кавказ и на Балканите.

В Кавказ, турската армия воюва заедно с отрядите на легендарния лидер на кавказките мюсюлмани Шейх Шамил. На Балканите, руските войски, след окуацията на Влашко и Молдова, преминават река Дунав и нападат османски крепости като Варна, Шумен и Силистра. Руския цар Николай Пръви вярва че османската държава ще бъде разгромена в кратък период и планира да си присвои голяма част от османското наследство. Руската флота организира внезапно нападение срещу османската флота акостирала в пристанището на Синоп.

Обезпокоените от тази агресивност на Русия Франция и Великобритания се присъединиха към Османската империя и френски и британски влоти преминаха Дарданелите и Босфора и влязоха в Черно Море. За да отстранят от войната Австрия, която също планира да се включи на страната на Франция и Великобритания, Русия отстъпва на тази страна Влашко и Молдова. По този начин бе прекъсната сухопътната връзка на съюзническите сили с руските земи.

Тогава съюзниците атакуваха руската пристанищна крепост Севастопол. Над 140 хиляди съюзнически войнски бяха стоварени в Крим. Пиемонсткото кралство в Италия, търсейки подкрепата на Франция и Великобритания срещу Австрия в усилията си за обединяване на италианските земи, изпрати 15 хиляден военен корпус. Съюзниците успяха да превземат Севастопол, но поради заразни болести като тифус и холера, съюзническите сили понесоха огромни загуби в жива сила. От тифус почина дори и комндавщият френската армия Сент Арно.Кримската война представлява един прецедент във военната история на света, тъй като за първи път по време на тази война бяха използвани нови, модерни оръжия и нови стратегии и тактики. За първи път кореспонденти предаваха директно новините си от зоната на бойните действия посредством телеграфните линии. По време на кримската война се оформи и професията на медицинската сестра, като медик грижещ се за ранените войници.

Британката Флорънс Найтингел откри болница в Истанбул, където бяха лекувани ранените войници. Флорънс Найтингел създава една модерна военна болница, въпреки трудностите и опозицията на лекарите мъже. Тя отива и в района на бойните действия в Крим, и благодарение на нейните усилия, процентът на смъртност сред ранените войници намалява от 50 на 2 процента. Благодарение на нейните усилия, професията на медицинската сестра бе възприета от целия свят.По време на кримската война, Франция и Великобритания, които дотогава са традиционни врагове, стават съюзници. След войната Италия и Герамания приключват процесите си на обединяване и стават самостоятелни държави.Кримската война оказва силно въздуйствие и над Османската империя и то се претворява в обявяването на Фермана за Танзимата и провеждането на реформи.

В Османската държава започва употребата на телеграфа. За големите европейски бойни кораби е построено ново голямо пристанище в Каракьой. По бреговете на Чанаккале и Босфора са наредени 18 морски фара, които улесняват корабоплаването в тези протоци. За улесняване на транспорта на военните подразделения, се построява трикилометрова железопътна линия между Фенербахче и Хайдарпаша. По време на войната, в Истанбул живеят много чужденци и те предявяват искания като повишаване на чистотата на улиците, осветяване на улиците, стореж на канализационни системи и водопроводни системи. Тези новости се възприемат и от мюсюлманите в Истанбул. Френските, британски и италиански войници правят покупки в Истанбул и по този начин допринасят за забогатяването на търговците.

В Европа започват да се разпространяват и европейските модни течения.Същевременно обаче, поради високите данъци за покриване на нуждите на армията, народните маси още повече обедняват. От Крим и Кавказ в османската имеприя пристигат много бежанци, които се настаняват в различни райони на Анадола. Расте и влиянието на Франция и Великобритания над османската държава. Първото си външно задлъжняване османската държава прави именно по време на Кримската война.

След поражението на Русия, е подписан договорът от Париж, с който европейските страни гарантират териториалната цялост на Османската империя. Но само след 20 години, възползвайки се от събитията в Европа, Русия отново обявява война на Османската Държава. Войната от 1877-78 година е с катастрофални последици за османската държава.

Marlboro:
Европейската история и турците-40

Пътуването на султан Абдулазиз в Европа...


В течение на 600 годишното властване на Османовия род в Османската империя, османските влатели никога не са посещавали други страни. Те са идвали с войските си в чужди земи само с цел завоевания и след като са присъединявали тези земи към империята, отново са се завръщали в престолния град Истанбул.

Единственият османски владетел, който не влиза в тази категория е властвалият в периода 1861.1876 година османски султан Абдулазиз.Първоначално е имало съмнения дали султан Абдулазиз ще продължи реформите започнати от брат му султан Абдулмеджид. Султан Абдулазиз, за разлика от брат си не е обичал да пътува, мразел е празното прахосване на пари и е водел доста скромен начин на живот. Не е научил и френски език и затова не е имал близки контакти и с европейските културни и научни среди. Освен това се е отнасял с презрение и към европейските традиции.

Затова той разпуска дворцовия духов оркестър, и вместо да присъства на оперни и балетни представления, е предпочитал да гледа представления на традиционния театър на сенките. Някои среди в страната, недоволни от реформите, са считали че султан Абдулазиз ще се превърне в копие на своя прадядо султан Явуз Селим Страшни. С възкачването си на престола обаче султан Абдулазиз издава ферман в който се подчертава че процесът на реформи ще продължи. Много османски държавници се обединяват в становището че една обиколка на султана в Европа и близкото му запознанство с евпорейската култура, ще допринесат за придаването на ускорение на процеса на реформи в империята.

Две години след качването си на престола султан Абдулазиз посещава Египет, а след още четири години той осъществява една кратка обиколка в Европа. Това е парвата обиколка на османски владетел в европейски страни.Султан Абдулазиз е убеден да излезе на обиколка в Европа от френския император Шарл Луи Наполеон, известен като Наполеон Трети. Император Наполеон Трети кани султан Абдулазиз да присъства на церемонията по откриването на международното индустриално изложение в Париж. След като британската кралица Виктория получава вестта че султан Абдулазиз е приел тази покана, кани султана и на посещение в Лондон. Слутан Абдулазиз приема и тази покана. На 21 юни 1867 година султан Абдулазиз потегля от Истанбул за Париж. Той е придружаван от 11 годишния си син шехзаде Юсуф Иззеттин и от братовчедите му Мурат и Абдулхамид, киоти по-късно ще седнат на османския престол под имената Мурат Пети и Абдулхамид Втори.

С тях пътува и външния министър Кечечизаде Фуат Паша. В делегацията има и правителствени и военни представители. Сред участниците в делегацията са и френския посланик в Истанбул Буре и секретаря на британското посолство.Султанът пътува на кораба „Султанийе”, прислугата и багажът са натоварени на кораба „Пертенвиял” а охраната се осигурява от фрегатите „Азизийе” и „Орханийе”. Също така делегацията е ескортирана и от френския военен кораб „Форбин”. Султанът потегля след петъчния молебен с молитвите и възгласите на струпалите се на бреговете на Босфора османски поданици. На следващия ден корабите преминават протока Чанаккале. При влизането им Средиземно море корабите са посрещнвати с артилерийски салюти от френския средиземноморски военен флот. Корабите преминават гръцките острови и навлизат в италиански териториални води. По време на това пътуване става ясно че султанът се бои панически от морето.

По време на една буря в Адриатическо море той се е уплашил дотолкова, че е наредил корабите да се завърнат обратно в Истанбул. Убеден е бил от Фуат паша да продължи пътешествието си, тъй като Фуат паша е заявил че става въпрос за честа и достойнството на един народ. Делегацията се отбива в италианските пристанища Неапол и Месина и на деветия ден от началото на пътуването пристига във френското пристанище Тулон. Султан Абдулазиз е посрещнат от огромна тълпа граждани. При влизането на делегацията в пристанището се разнасят оръдейните салюти на над сто кораба. В Тулон султан Абдулазиз е посрещнат от ръководителите на града, от представител на императора и от посланика на Османската империя в Париж Джемил Паша.

Струпалата се на пристана тълпа е останала възхитена от дрехите на османските владетели и дори на прислугата.По време на пребиваването на султан Абдулазиз в Тулон, руският цар няамиращ се в Париж става цел на нападението на един поляк. Боейки се от подобни терактове, френското правителство иска от намиращите се във Франция младотурци, които са в опозиция на султана, да напуснат страната.Султан Абдулазиз пристига на 30 юни на Лионската гара в Париж. Той е посрещнат лично от император Наполеон Трети. Сред посрещачите е и посланикът на османската държава в Лондон Музурус паша.

По време на престоя на султан Абдулазиз в Париж, сред парижките дами се разпространява модата да се носят дрехи от зелено сукно и коприна, цвета на халифата. Османската делегация разглежда двореца Тюйлери, престоява в Елисейския дворец. Френския император Наполеон Трети и султан Абдулазиз присъстват на церемонията по откриването на международното индустриално изложение и поздравяват тълпата в колесницата на френския крал Луи 16. Френския император връчва на някои от членовете на османската делегация орден Лежион Доньор и ричарски титли. По време на официалните преговори, френският император потъпква дипломатическите норми и пита колко пари ще иска османската държава за остров Крит. Фуат паша, загатвайки за това че османската империя е превзела острова след война продължила 27 години казва-за тази цена, за която я взехме. По време на преговорите, френските държавници подчертават на слабостта на османската държава, но Фуат паша отново дава хитроумен отговор-от триста години вие отвън, ние отвътре се мъчим да унищожим тази държава, но не успяваме.На 11 Юли, делегацията потегля за британската столица Лондон.

От Булон делегацията преминава в Дувър, където е посрещната от принца на Уелс и бъдсещ британски крал Едуард. Делегацията пътува с влак до Лондон, и е посрещната официално в Бъкингамския дворец. Султан Абдулазиз е приет от кралица Виктория в Уиндзорския замък. По време на разговора, кралицата е показала своите обици и е казала, че те са били направени от дворцовия ювелир от един брилянт, дарен й от султан Абдулмеджид и е запитала дали султанът се е обидил от това. Фуат паша отговаря че султан Абдулазиз е много доволен тъй като става свидетел на това че кралица Виктория се вслушва в това което идва от Османската империя. Този отговор е посрещнат със радост от кралицата.Слутан Абдулазиз обикаля из Лондон с кралска колесница, посещава някои военни обекти, следи оперни представления, пътешества с яхта по река Темза, посещава банки и пощенски станции. Осъществява контакти и във Вестминстърския дворец и в парламента.

Слутанът връчва на някои британски служители ордена Меджидийе и им подарява обсипани с брилянти табакери. На 23 юли делегацията потегля от Лондон и преминава без да спира през Франция, Белгия, Германия, Австрия и Унгария до границата на Османската империя.Слутан Абдулазиз се завръща в страната след 44 дневно пътуване на трети август във Видин. През Никопол и Свищов идва в Русе, откъдето с влак достига до Варна. Тук се качва на кораба „Талия” и пристига на 7 август  в Истанбул.             Това пътуване в Европа оставя дълбоки следи в султан Абдулазиз. След завръщането си той решава да построе в Истанбул дворци по подобие на европейските.

Отново са сформирани дворцовите оркестри. Тези строежи на величествени дворци обаче предизвикват голям бюджетен дефицит. Османската държава се окацва неспособна да изплати външните си дългове и това предизвиква протести пред османските посолства на евмропейци, закупили османски облигации. В европейските вестници започва да се води антиосманска кампания. Дори и много османски дворцови служители и държавници подчертават че вече е наложително да бъде свален този владетел, довел до крах хазната на империята.

Много историчи се обединяват в становището си че причина за тези резки промени в характера на султана става именно това пътешествие в Европа.

Marlboro:
Европейската история и турците-41

Епохата на Абдулхамид Втори...


Султан Абдулхамид Втори е последният османски самодържец, който остава на престола в продължение на 33 години-от 1876 до 1909 година. Той е роден през 1842 година в Истанбул. Майка му е починала рано а баща му султан Абдулмеджид не е проявил голямо внимание към възпитанието на сина си. Бъдещият султан се е учил под надзора на частни учители и е владеел персийски и арабски езици. Но детството и младежта му протичат в самота.

Получава и уроци по френнски език от французин на име Гарде и уроци по музика от италинците Гуатели и Ломбарди. Абдулхамид придружава чичо си султан Абдулазиз по време на обиколките му в Европа и Египет и намира възможност да опознае отблизо европейската култура. Той си поставя за цел да синтезира западната технология с османската култура.След възкачването си на престола, султан Абдулхамид Втори издава на 23 април 1876 година първия граждански закон в османската държава-Кануни Есаси.

След три месеца е открит и първият парламент в който има 69 мюсюлмански и 46 немюсюлмански представители. По този начин монархическата система се променя на конституционна монархия и това представлява първата стъпка към демократизацията. По време на войната от 1877-1878 година с Русия, работата на парламента бе временно преустановена. По време на дългото си управление, султан Абдулхамид Втори постави подписа си под редица реформи. Проведени бяха коренни реформи в системата на образованието. Открити бяха днешният факултет за политически науки в Анкара, открито бе юридическо училище, университет за изящни изкуства, инженерно училище, педагогическо училище, финансов факултет, търговско училище, земеделско училище. При неговото управление бяха поставени основите и на днешния Истанбулски университет.

В образователната система бе възприета западната система. Открити бяха начални училища, средни училища и гимназии. Начални училища бяха открити дори в селата. Основани бяха Историческият Музей и Военният Музей. Окрити бяха библиотеката Баязид и библиотеката Йълдъз. Подготвени бяха албуми със снимки от различни градове на Османската империя. В медицинските факултети се премина от обучение на фрерски език на обучение на турски език. С лични инициативи на султан Абдулхамид Втори бяха открити детската болница в Шишли и Домът за Сираци. Голяма част от железопътните линии в Анадола и Румелия бяха посторени по време на неговото управление. В големите гладове като Истанбул, Солун и Измир започнаха да се движат конни и електрически трамваи, построени бяха просторни пристанища.Всичко това показва стремежа на султан Абдулхамид да въведе в страната модерната технология.

Султанът е обичал и западните музикални произведения като опера, оперета и балет. Въпреки това той е сочен в много западни и в някои турски източници като кървав владетел и диктатор. Това до една степен се дължи на факта че султан Абдулхамид Втори е изградил развита разузнавателна мрежа с която е следял отблизо развоя на събиитята в европейските страни и е следвал външна политика на равновесието, целяща съхраняването на мира. За постигането на своите цели тойс е е възползвал и от противоречията между великите сили и между самите балкански страни.

За да възпре британските посегателства установява близки връзки с Русия а за да възпрепятства британските амбиции към Египет създава приятелски отношения със Франция. В Северна Африка използва връзките си с Италия за да възпре френските амбиции към този регион. На Балканите се възползва от църковните противоречия между балканските страни за да покаже че само османската власт може да установи равновесието в този регион на света. Срещу опитите на Франция, Русия и Великобритания да наложат давление над империята, султан Абдулхамид дава на Германия правото да стои железопътната линия до Багдат. Опитва се да спре британските провокации и британските опити за раздухване на арабския национализъм, поставяйки на преден план идеята за Панислямизма и позицията на халифата.

По този начин осигурява вярността на нетурските мюсюлмани към империята. Индийските и пакистански мюсюлмани се обединяват под неговото халифство срещу британските колониални власти. Изпраща свещенници в Южна Африка, Япония и Китай за да разпространи там ислямската религия. Той се опитва да възпрепятства и създаването на ционистка държава в Палестина и на арменска държава в Източен Анадол.Именно затова, западните страни оказват подкрепа на опозицията в Османската империя и в изгнание.

През 1908 година организацията Иттихад ве Тераки, Единение и Прогрес,  сваля султан Абдулхамид Втори от престола и той е изпратен на заточение в Солун.Само за срок от десет години, тази огранизация поставя край на Османската империя с пораженията от Балканските и Първата Световна войни.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page