Български > Дискусии

Re: Произход на българите !

<< < (89/92) > >>

Marlboro:
Европейската история и турците-32
Навлизането на печатната машина в Османската империя...

Първата печатна машинта бе изобретена в Европа през 1440 година. Но всъщност печатната машина е с много по.дълга история. Първите екземпляри на печатане върху хартия са намерени в Китай и датират още от 7 век преди новмата ера. Тази технология на отпечатване на надписите върху хартия се е разпространила по-късно и в Япония и Корея. Уйгурските турци също са ползвали печатна машина, като калъпите за печатането са били изработвани от дърво.

Технологията за изрпаботването на Хартията, която е основната суровина за печатането на книгите, се е разпространила постепенно от изток на запад. Изобретената от Йохан Гетенберг в град Майнц в Германия първа печатна машина е печатала не с дървени а с метални букви. Освен това тя е била снабдена за разлика от китайските печатни машини и с подвижни части. Откриването на печатната машина от Гутенберг през 15 век, период на движение на реформи в Европа, предизвиква много силно въздействие.

Книгите стават основното оръжие в политическата и религиозна борба в Европа. Печатаните книги намират силно разпространение сред населението и това води и до разпространяването в кратко време на печатната машина и на печатането на книги.Всъщност, противно на всички твърдения, печатната машина навлиза в Османската империя кратко време след изобретяването й. На 13 декември 1493 година в Истанбул е отпечатана първата печатна книга. Тази печатница е открита от евреи, избягали от репресиите на инквизицията в Испания. Братята Давид и Самуил Нахмиас откриват най-напред печатница в Неапол, и след това и в Истанбул.  Те печатат основно религиозни книги на юдейски език.

 През 1504 година, евреи преселили се в град Солин също започват да печатат книги на религиозна тема. За последвалия 300 годишен период, в Солун са открити 12 печатници и са отпечатани над 300 книги. Османските евреи са открили печатница и в град Солун и до 1778 година тук са били отпечатани 188 книги.Също така, в османската държава, печатници откриват и арменците и гърците. Първата арменска печатница е открита през 1567 а първата гръцка печатница през 1627 година. Арменците, подобно на евреите, се възползват от италианските модели печатни машини, докато гърците се възползват от английски модели печатни машини. Арменски печатници не се откриват само в Истанбул но и в Мерзифон и в други анадолски градове. В тях се печатат свещенни книги, религиозни календари и други религиозни справочници.

През 1666 година, гръцка печатница в Истанбул е отпечатала на турски език библията.Мюсюлманите се възползват от печатните книги и печатниците сравнително късно. Първата мюсюлманска печатница в Истанбул е открита през 1727 година. Всъщност, причината за късното възприемане на печатната машина от мюсюлманите в Османската Империя не са реакциите а липсата на интерес към отпечатаните книги. В Османската Империя, печатниците и печатните книги не се превръщат в средство за политическа и религиозна борба а за просвещение и обучение.

Първата мюсюлманска печатница е открита с инициативата на първия посланик на османската държава във френската столица Париж Йирмисекиз Мехмед Челеби, Мехмед Саит Ефенди. След завръщането си от обиколка в Париж и други еврропейски столици, Мехмед Саит Ефенди и интелектуалецът Ибрахим Мютеферика, койко е с унгарски произход, предприемат стъпки за откриването на печатница.Ибрахим Мютеферика се е родил през 1670 година в областта Трансилвания. Приема мюсюлманството и се наема на османска служба. Работи като помошник и преводач на унгарския благородник Ференц Ракоцки, по време на изгнанието му в Османската Империя.

 Получава името Мютеферика тъй като поема ролята на пощальон и писар в двореца. По време на османо-австрийските и османо-руските войни е вестовой в армията, като същевременно контролира и строежа на една фабрика за хартия в Ялова. С разрешението на Султан Ахмед Трети и на одобрението на шейхулисляма, е открита първата мюсюлманска печатница в Истанбул. Основателите на тази печатница се възползват от помоща и опита и на немюсюлманите притежаващи печатници. От арменците се взима печатна платформа, от евреите калъп за изливане на оловните букви.

 Други материали се донасят от Европа. С подкрепата на виенския посланик Казанджъзаде Йомер Ага, в Холандия за практика и опит се изпращат 6 мюсюлмани печатари. Тук те изливат оловни арабски букви с които се завръщат в Истанбул.За срок от 20 години, до смъртта на Ибрахим Мютеферика през 1747 година, в тази печатница са отпечатани общо 12 хиляди и 500 страници. Мютеферика печата религиозни справочници, географски атласи, речници и пособия по граматика. Печатаните тук книги са предназначени предимно за чиновниците на държавна служба и за учениците които се подготвят да поемат държавна служба. Мютеферика преживява със средствата придобити от продадените книги. 

Той продава свои печатни книги дори и в Европа. Осигури продажбата на голям брой екземпляри на учебника Турска Граматика в Европа. След смъртта му обаче, печатницата изпадна в много трудно положение, поради слабия интерес на читателите мюсюлмани. Тя бе закрита за известно време и бе повторно отворена през 1748 година но печаташе предимно различни официални формуляри и учебници.

Marlboro:
Европейската история и турците-33

Противостоянието между Русия и Османската държава...


Северните граници на Османската Империя в продължение на векове са заплашени от Русия. Руснаците са славянски народ, но със съществени примеси на татари, скандинавци, монголи и финландци.

Славянските племена, които изграждат по-късно руския народ, са обитавали районите между река Днепър и река Дунав и земите на север от Черно Море. Славянските племена са разделени на три основни групи-Източни, Западни и Южни. Те принадлежат към индо-европейската езикова група. Източните славяни са русите, украинците и беларусите, западните са поляците, чехите и словаците а южните са сърби, хървати и словени.

Първата руска държава е основана през 8 век, след навлизането в района на скандинавски народи. През девети век вече съществува централизирана руска държава със столица Киев. През този период сред руските народи се разпространява православното християнство. Руските княжества от този период обаче са зависими от нахлуващите от Централна Азия монголи, печенези и Златната Орда, които организират постоянно набези в руските земи.

С отслабването на Златната Орда, през 14 век се изгражда силно руско княжество със столица Москва. След превземането на Истанбул от турците, Русия остава единствената православна държава в този район на Европа.Първите контакти между Русия и Османската държава са с търговски характер и започват през 15 век, с пристигането на руски търговци в град Бурса. До 1492 година връзките с Русия се водят основно с посредничеството на Кримското ханство.

През втората половина на 16 век Русия завладява Казанското ханство и Астрахан и става граничен съсед на османската държава. Набезите на запорожските казаци в Полша и в граничните на османската държава с Русия области водят до влошаване на двустранните отношения. Подкрепата на османската държава за Полша, която Русия иска да анексира, също допринасят за влошаването на връзките между двете страни.Русия се присъединява към Свещенния Съюз, основан след разгрома на османската армия през 1683 година, по време на втората обсада на Виена. До 1699 година, в продължение на 16 години се водят постоянни войни между османската държава и Русия.

 Русия превзема крепостта Азов на черноморското крайбрежие.  През 1699 година е подписан Договорът от Карловац с който крепостта се предава на Русия. В периода на управление на султан Ахмед Трети, 1703-1730, османската армия съумява да възстанови силата си и османската държава си възвръща голяма част от загубените с договора от Карловац територии. През 1711 година османската армия нанася много тежко поражение на руската армия в сражението при река Прут. Крепостта Азов отново е предадена на Османската империя.

До 1764 година, когато е подписан договорът от Кючюк Кайнарджа, Русия остава лишена от излаз на Черно Море. В продължение на близо 30 години, от 1739 до 1768 година, османската държава не води войни с европейските държави. През този период Европа е арена на Седемгодишната война, в края на която, настъпва промяна в равновесието на силите на континента. За съжаление, през този 30 годишен мирен период, османската армия загубва голяма част от военните си специалисти и от опитните си войници, които се демобилизират. Не се предприемат и никакви стъпки за предаването на придобития военен опит на новите войници. През същия този период австрийската и руската армии, които са основната заплаха за османската държава, придобиват голям военен опит в сраженията на европейска територия и въвеждат в употреба нови видове оръдия с по-голям обсег на поразяване и нови скорострелни мускети.

Този 30 годишен мирен период свършва с обявяването на война на Русия, поради интервенцията на тази страна в Полша и дискусиите относно новия крал на Полша. Османските политици смятат че войната ще продължи най-много една година, но тя продължава осем години, от 1768 до 1774 година. Първоначално османската армия печели редица сражения, но с течение на времето тя започва да понася тежки загуби в човешка сила поради остарялото си въоръжение и неопитността на войниците и командирите. Руската балтийска флота съумява да заобиколи Европа и преминавайки през Гибралтар да влезе в Средиземно море. Тази руска флота атакува внезапно и унищожава през 1770 година османската военна флота, акостирала при Чешме. Руските сили превземат и Крим, преминават река Дунав и достигат до град Шумен.

В резултат на тези поражения, османската държава подписва договора от Кючюк Кайнарджа. Кючюк Кайнарджа е село на 24 километра от град Силистра. С този договор, Крим е присъединен към Русия. Османската държава изплаща на Русия контрибуции. Руските търговски кораби получават правото на свободно плаване в Черно и Средиземно море. В Истанбул е открито руско посолство а в Бейоглу е построена руска църква. Русия се превръща в покровител на православните християни в османските земи. Русия е доволна от този договор, докато османските държавници са силно обезпокоени. Присъединяването на Крим, дава възможност на Русия през предстоящите периоди да осъществява военни нападения на Балканите.

Този договор е показателен и за катастрофалното положение на Османската империя през 18 век.През същия този период, Русия се превръща в една от главните сили в Европа. Но това бързо укрепване на Русия и разпространяването на авторитета й сред балканските народи, предизвикват безпокойството на Франция и Великобритания. Това безпокойство се увеличава след като Русия сключва съюз с Прусия.В периода 1853-1856 година между Русия и Франция, Великобритания и Османската империя се води Кримската война.
По време на войната от 1877-78 година, Русия нанася тежко поражение на Османската империя и това води до загуба на голяма част от балканските територии. Русия се превръща в страната, която играе главната роля в рухването на Османската империя.

Marlboro:
Европейската история и турците-34

Периодът на лалето


Периодът или Епохата на Лалето е период на мир по време на управлението на османския султан Ахмед Трети в Османската Държава, в който се предприемат опити за обществени, административни и военни реформи по западен образец. Епохата на Лалето обхваща един 12 годишен период, от 1718 до 1730 година. Въпреки че обхваща един краткотраен период от османската история, той представлява важност с оставените в наследство резултати. Важните исторически личности от този период са султан Ахмед Трети, садразаминът Невшехирли Дамат Ибрахим Паша, видния държавник и политик Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди и и Патрона Халил.Султан Ахмед Трети управлява в продължение на 27 години, от 1703 до 1730 година.

Този период може да бъде разделен на два етапа-първи етап на военни походи и втори, мирен етап на културни, административни, обществени и военни реформи.През първия, 15 годишен период на управлението си Султан Ахмед Трети води войни с Русия, Венеция и Австрия с цел възвръщане на териториите загубени с договора подписан в Карловац през 1699 година. Под влиянието на шведския крал Карл 12, Султан Ахмед Трети обявява война на Русия и разгромява руската армия в сражението при Прут през 1715 година. Османската армия побеждава и венецианските наемници в Пелопонес. Воната от 1718 година с Австрия приключва обаче без да е постигнат съществен успех. Османската държава подписва с Австрия Пожаревскияь договор, с който отново губи територии. След подписването на този договор за Османската държава настъпва един мирен период, тъй като Австрия и Русия са заети с други проблеми в Европа. Този период е назован и Периодът на Лалето.След Султан Ахмед Трети, най-видната личност от Периода на Лалето е садразаминът Невшехирли Дамат Ибрахим Паша.

Той постоянно се старае да осигури на султана възможност за забави и приятно прекарване на времето. През този период, са били селекционирани 839 вида лалета, отглеждани от султана, и това цвете е дало името си и на този период. На много места в Истанбул са били създадени градини за отглеждане на лалета. Това е бил период на мир, забавления и охолен живот и за населението в империята. Започва строеж на сгради по западен образец, укрепват се крепостите и фортовете на Балканите, строят се дворци в стил барок и рококо, организират се буйни увеселения и забави за целия народ, организират се пищни гощавки със спортни състезания. Издигнати са били оранжерии в които целогодишно са се отглеждали лалета и каранфили. Същевременно, прекомерното увеличение на данъците за посрещането на разходите за тези забавления и гощавки са предизвикали постепенно реакции в обществеността в страната.Периодът на Лалето символизира също така и изоставянето от османските управници на външната политика основаваща се на военните завоевания и възприемането на мирна външна политика.

През този период в Москва, Виена и Париж са изпратени посланици, които разучават живота в западните страни и изпращат подробни доклади до Високата Порта. Един от тях е османският посланик в Париж Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди. Той е бил силно впечатлен от образователната система, архитектурата и от социалния живот във Франция и след завръщането си, открива първата мюсюлманска печатница. По донесени от него от Франция планове и проекти, са построени двореца Садабад и редица държавни резиденции по брега на Босфора и на Златния Рог. Сформирани са първите пожарни екипи, тулумбаджии, за да се разреши един от главните проблеми на Истанбул от този период-стихийните пожари. За да се осигури безопасно преминаване на корабите, на Кулата на Девицата в Босфора е монтиран морски фар. През този период е бил сформиран официален екип от преводачи които следят живота в западните страни. Някои турски произведения са били преведени на френски език и много западни литературни произведения са преведени на турски език. Построени са язовири за осигуряването на питейна вода за Истанбул. В Истанбул е построена Чешмата на Султан Ахмед, която представлява един архитектурен шедьовър.По искане на султана са възстановени работилниците за производство на традиционните керамики и порцелан в Кютахя и Изник. Започва производство на киремиди и се откриват тъкачни ателиета.

Писателите, учените, поетите и музикантите са били под покровителството на държавата и на заможните хора. Най-видният поет от този период е станал Недим, който същевременно е ръководил и библиотеката на двореца Топкапъ.Мирната политика следвана от Султан Ахмед Трети предизвиква недоволството на милитаристичните среди в Османската Империя. Представителна тези групи става морякът Патрона Халил. Той получава подкрепата на бедните народни маси и на истанбулските занаятчии и търговци, понасящи финансови загуби поради прекратяването на доставката на големи количества продукти, дрехи, оръжие и други материали за армията.

Същевременно и многто държавни служители, недоволни от политиката на садразамина Невшехирли Дамат Ибрахим Паша и други държавници да назначават на високи държавни постове своите родственици и приятели, също подкрепят бунта на Патрона Халил.Бунтовниците убиват садразамина и свалят от престола Султан Ахмед Трети. Инициаторът на бунта Патрона Халил обаче също става жертва на беззаконието царящо в Истанбул преди налагането на реда и спокойствието и възкачването на нов султан на престола.

Marlboro:
Европейската история и турците-35

Развитие на отношенията между Османската империя и Германия...


Германия се превърна в един от най-близките съюзници на Османската Империя в периода й на упадък. Всъщност, приключването на обединяването на Германия бе обявено едва през 1871 година. Германия възникна с обединяването на редица германски държави, най-силната от които бе Прусия.

Прусия бе германска държава със столица Берлин. Основателите на държавата бяха прусите, народ говорещ балтийски диалект. Прусите бяха войствен народ. При управлението на императора на Свещенната Римска Империя Карл Велики, прусите бяха народ в границите на тази държава. След разпадането на тази държава, прусите останаха в границите на управляваната от император Ото Първи империя. Прусите, подобно на останалите балтийски народи, приеха сравнително късно християнската религия-през 13 век. В средата на 14 век, по.голямата част от прусите започнаха да използват германския език. Пруската държава бе основана през 1415 година под името Бранденбургско херцогство.

През 17 век прусите разширяват границите на държавата си и тя става кралство. Първите контакти на прусите с османската държава са през 1683 година, по време на втората обсада на Виена. Прусия участва със свои войски в разкъсването на обсадата на Виена и в последвалите антиосмански войни.През 18 век, отношенията между Османската империя и Прусия придобиват силен тласък. Това се дължи на факта че Прусия се превръща във военно-политическа сила застращаваща влиянието на Австрия и Франция.  През този период, столицата Берлин се превръща във важен културен и научен център. През 1699 година е открита Академия за Изящни Науки, през 1700 година е открита Берлинската Академия на Науките.

Един от основните признаци по които пруската държава се е различавала от другите европейски държави от този период е съотношенито на числеността на армията по отношение на числеността на населението. Пруската армия е била една от най-многочислените армии в Европа. В армията е царяла много строга дисциплина и тя е била отлично обучена и е имала високи оперативни възможности. Прусия се превръща в една от главните европейски сили по време на управлението на император Фридрих Втори в периода 1740-1786 година. Това е период на бързо увеличение на населението в Европа и на въвеждането на нови земеделски технологии в обработката на земята, увеличаването на добива на въглища, пускането в употреба на парните машини и създаването на машинни тъкачни станове. След Великобритания, Прусия се явява втората европейска страна започнала да се възползва от парните машини в индустриалното производство.

Благодарение на академичната дейност на учредения през 1694 година университет в Хейл,пруските владетели следят отблизо научното и технологично развитие в Европа.Въпреки че населението на Прусия е само пет милиона, в началото на управлениетона император Фридрих Втори, пруската армия наброява 83 хиляди а в края на този период 195 хиляди души и тя се приема за най-боеспособната и модерно въоръжена армия в Европа. Това води и до промяна на равновесието на силите на стария континент. Великобритания установява съюз с Прусия срещу вечния си опонент Франция. Франция и Австрия са обезпокоени от нарастваенто на моща на Прусия тъй като се опасяват че това ще доведе до загуби на територии. Седемгодишната война, протекла в периода 1756-1763 година се счита от историците като първата световна война в историята на човечеството. Прусия воюва в тази война с Русия, Австрия и Франция и ги принуждава да приемат съществуванието на силна пруска държава.

По време на тази война Прусия сключва съюз с Османската държава. През този период, начело на турската външна политика е Коджа Рагъп Паша, който е привърженик на мирната външна политика. Този мирен период продължава близо 30 години, до войната от 1768 година с Русия. Този период се приема за един от най-бляскавите периоди на османската външна политика.Коджа Рагъп Паша следва много строга финансова политика и това води до намаляване на бюджетния дефицит. След като бюджетът започва да дава излишък, се увеличават заплатите и на войниците и офицерите. Османската армия се реформира по европейски образец и възприема европейските тактики и стратегии. Започва изливането на модерни оръдия.По искане на Коджа Рагъп Паша, унгарският инженер Ребен подготвя топографски карти на Истанбул. В различни райони на столицата се строят складове с хранителни продукти, като неприкосновен запас, който да се използва в периоди на недостиг на храна. Районът в морето между Кумкапъ и Йеникапъ е запълнен и тук се построява нов жилищен квартал.

Предприемат се усилия за увеличаване на моща и на военноморската флота. Предприемат се мерки и срещу средиземноморските пирати, представляващи заплаха за търговията. Провеждат се реформи в бюрократичната система, поощрява се откриването на библиотеки и читалища за да се придаде тласък и на културния живот в Истанбул. Коджа Рагъп Паша открива в квартал Лялели библиотека носеща неговото име. Той покровителства писателите, поетите, музикантите и учените. Нарежда от Европа да бъдат донесени редица учебници и други учебни материали и книги. По негово искане, британските морски закони са преведени на турски език. Преведени са и произведенията на Нютон и Волтер.

Въпреки настояването на Прусия, по време на седемгодишната война Коджа Рагъп Паша не подписва с тази страна договор за военен съюз а подписва през 1759 година само договор за дружба и търговия. След 150 години, през 1914 година, обединената вече германска държава отново предлага на Османската държава военен съюз. Тогавашните османски ръководители не притежаваха дипломатическите способности на Коджа Рагът Паша и се включиха в Първата Световна Война на страната на Германия, с което бе изкопан и гробът на многовековната Османска империя. Дипломатите на двете страни от този период носят голяма отговорност за разпокъсването им след войната.

Marlboro:
Европейската история и турците-36

Османски пътешественици в Европа... 


С началото на процеса на упадък на Османската Империя, османските държавници започват да чувстват нуждата да опознаят по-отблизо живота в европейските страни. Особено голям интерес се проявява към модерното въоръжение на европейските армии. Започва внасянето на модерно европейско оръжие и в империята пристигат много чуждестранни инсктруктори за да обучават османската армия в боравенето с това оръжие.

Но през 18 век, османските държавници осъзнават че превъзходството на европейските страни не се дължи само на военното превъзходство и затова започват да проявяват интерес и към културни, социален, икономически и религиозен живот в Европа. За целта, в редица европейски столици се изпращат посланици. Един от първите османски дипломати изпратени в европейска страна е посланикът в Париж Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди. Прякорът му Йирмисекиз е получил тъй като е служил по-рано в 28-ми еничарски полк на султанската гвардия. Той прекарва една година, от 1720 до 1721 година в Париж като посланик на османската държава- Преди да потегли към Париж, Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди прочита мемоарите на изпратените преди него във Виена османски посланици, чете материали за политическата и социална системи във Франция и разучава и образователната система.Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди потегля на 7 октомври 1720 година с кораб, осигурен от фрерпския посланик в Истанбул, от истанбулскотопристанище за Франция. Той е придружаван от многобройна делегация в която има и преводач. След 46 дневно пътуване делегацията пристига във френския град Тулон.

Делегацията е посрещната на пристанището с артилерийски салют. Тъй като през този период в град Марсилия има епидемия от холера, Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди и зелегацията му прекарват 40 дневна карантина. На втори февруари 1721 година делегацията пристига с кораб в Тулуза. Тук тя е посрещната от огромна тълпа от любопитни, стекли се от най-отдалечените райони на града. Стълпотворението е толкова голямо че има много случаи на падане от пристана в морето. След това османската делегация пристига в град Бордо. От Бордо, през Орлеан, делегацията пристига на 7 март в Париж. В мемоарите си Йирмисекиз Челеби Мехпмед Ефенди е отдал най-широко място на описанията на Париж. Тук той за първи път присъства на оперно представление и посещава печатарници в които се използват печатни машини. Заедно със сина си Саит Ефенди, който играе важна роля за навлизането на печатните машини в Османската Империя, той присъства на балетно представлени е остава възхитен от бързата промяна на декорите на сцената.Ето какво пише в мемоарите си-Танцьорите танцуваха на сцената, на фона на един голям дворец. След това дворецът изчезна и на негово място се появи градина с лимонови и цитрусови дървета. След това на мястото на тази градина се появи църква.”.

По време на престоя си в Париж Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди посещава различни фабрики, дворци, болници, аптеки и разглежда парковете и градините. Той описва с възхищение големите дворци пред които се простират градини обсипани с прекрасни многоцветни цветя, фонтаните и чешмите. С помоща на преводача Леноар, той се сдобива и с плановете на някои дворци и паркове. Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди отбелязва че в Париж има много странни сгради на два, три и дори на седем етажа, че улиците са широки и многолюдни, и жените и мъжете се разхождат свободно заедно. Улиците са покрити с паваж. Естествено и населението на Париж следи с интерес социалния живот на османската делегация. По време на престоя в Париж, по нареждане на краля, османската делегация навсякъде е посрещана с официална церемония. Парижките жители обаче искат да видят как живеят в ежедневието си османските турци и навсякъде, където пристигат членовете на османската делегация, се струпват огромни тълпи от люботипни.

Тази османска делегация изиграва голяма роля за разпространяването в Париж и на модното течение „тюркери”. След девет месечен престой в Париж, на 8 октомври 1721 година Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди се завръща в Истанбул. Той предава на държавните ръководители подробен доклад за наблюденията си във Франция. По донесените от него планове, в Истанбул се построяват много кьошкове и конаци. След бунта на Патрона Халил, Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди е изпратен на заточение в Кипър, където почива след кратко време. Синът му Саит Ефенди изиграва главната роля за навлизането в османската държава на печатната машина.Пътеписите на Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди представляват първи пример за събирането на подробна информация за живота в европейските страни.

След завръщането си от Париж той е бил назначен за съветник по европейските въпроси. Пътеписите му се оценяват като първата врата на османската държава отваряща се на запад. Те също така поставят началото и на традицията, всеки османски посланик да пише свои пътеписи по време на пребиваването си в различните страни.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page