ИЗБОРЪТ Е НАШ
Очите ми се бяха заковали на едно и също място, не се страхуваха или срамуваха, а само тържествуваха. Не знаеха че след време заради това което виждат, дори и да са затворени или наводнени, ще виждат само тези руси къдрици, и тези пъстри очи, в който ще се изгубят до забрава. Тя също ме погледна, в начало плахо, след това въпросително, продължи озадъчено, но завърши с усмивка, в която имаше доверие радост, и щастие. Червеният цвят на срамът по лицето и беше само чарът който беше присъщ само на нея. Това беше картината на Любовта ми, която нахлу със всички сили обвзе ми цялата душа, прогони сивотата наречена самота. Сърцето ми ме подкрепяше, като беше вече в нейните ръце, говореше и нежно, и галено, сякаш тя беше малко момиче, и го беше страх да не заплаче. Не знаех че един поглед може да говори толкова много, дори и от разтояние, дори и между толкова много присъстващи, може дори да обрисува и раят.
Днес беше празник, Курбан Байрам, чаках ме го от доста време, момчетата събирахме пари помежду нас, и пазаряхме цигани със тъпани и свирки, да ни веселят цели три дни. Но не знаех че днес аз съм избран за курбан, от тази всевиша сила, Любовта, превърнала се в магия, преборила се дори и с царе и везири. Бях се вече отдал на нея и нищо друго нямаше значение за мене, исках само едно нещо, да я докосна, както я докосвах с погледа, да умра в прегръдката и ............
Цяло село беше на мегдана, родителите гледаха как тяхните чеда на хорото се отдават един на друг, как флиртуват помежду си, някой ги насърчаваха, някой се хвалеха, но на всички по лицата имаше изгряла усмивка която тържествуваше до насита. Редът беше като момичето се хваща на хорото, това момче което я е харесало се хваща до нея, и играят заедно като така засвидетелстват тяхната любов на останалите. Но мойте пъстри очи не играеха тази вечер, нямаше как да се хвана до тях, и аз да покажа на всички че тя е моя и единствена. Приближих се близко до нея, поздравих я с усмивка, не исках да си помисли нещо лошо за мене, или да я изплаша със сереозния ми вид, тя също ми отговори с усмивка.
– Как си.
– Добре съм.
- Защо не се хванеш на хорото.
– Аз не мога да играя.
– Как така, шегуваш ли се.
– Не не се шегувам до сега да си ме видял на хорото.
– Аз до сега съм бил сляп, и не съм те видял.Гледах я колко свободно говори с мен, а усмивката и разграждаше всички мой стени който бях изграждал до сега.
Някой ме докосна по рамото не реагирах изобщо, едва ли имаше това някакво значение за мен, но като чух гласът на майка ми, се стреснах.
– Ела баща ти иска да говори с тебе. По трепетът на гласът и познах че това нещо не е за добро.
– Какво има, къде е той, да не е станало нещо лошо. Майка ми мълчеше но погледа и говореше, беше устремен в посока на баща ми, а неговият ме пронизваше като с нож.
– Да те запозная, това е .....
– Зная сине зная, коя е. - Здравей Фатме, майка ти какво прави, кажи и много поздрави от мене. След това ме хвана за ръката, и ме повлече към баща ми, а той беше пребледнял почти от злоба.
- Търси търси, та това ли намери, сакатото Фатме, ти знаеш ли кой си, ти си моят син, аз каквото кажа това ще стане, знаеш че думата ми е закон за теб. Само през трупът ми ще влезне в моята къща .....
Вече не го слушах, в ушите ми звучеше един странен звук във вид на писък, който пронизваше сърцето ми. - Чуваш ли ме, заминавай направо удома и ме чакай, с тебе тепърва ще се занимавам ........ Само махах главата в знак на съгласие и виждах как се отдалечавах от него с бърза скорост. - Хайде хайде заминавай в къщи че станахме за срам пред цяло село. Това и направих отдалечих се но не от мегдана а от баща ми, за да мога да поема глътка въздух, за да си избърша горчивите и солени сълзи.
Застанах на тъмно там кадето беше непрогледно и студено, там кадето проклятията бяха на свобода. Аз също бях проклет, затова че я видях, че я поздравих, че я обикнах нея Любовта. Но как ще живее тя тук при мен, тук няма дори надежда .......... В мислите си имах безброй въпроси, но тук отговорите бяха погълнати от тъмнината и самотата.
Усетих как сърцето ми тупти както никога до сега, някакси тържесвуваше, в него се беше настанила тя, Любовта. И никой не можеше да я изтръгне, дори и най глямата обида за нея щяше да е като комплимент. Тя щеше да живее там с болката си, да свети и да топли сърцето до последният му час.
Гледах я как ме търси с погледа си в тълпата, беше озадачена и изплашена, всичко се случи за миг, сякаш беше сън. Стоях като закован на мястото си, и чаках да завърши веселбата, която толкова много очаквах, бях изпълнен с мечти а сега със страх. Щях да я загубя, беше ме страх че нама да я притежавам. Но възможно ли е да притежаваш Любовта, та тя е толкова ярка, толкова гореща, както обичаше да казва един мой приятел , ,,Любовта е жарава в силни ръце,, бих ли я задържал без да я загъся, и без да ме изгори. И нещо друго знаех че Любовта е като дъжд, всеки те желае , но когато дойдиш като буря, всеки бяга от теб, колкото и да са та жадували и желали.
Успя да ме намери дори и в мрака, впи жадният си поглед в мене и ме пита безброй въпра, а аз вместо да одговарям, говорех сами на себе си.
- Като си харам за мене ти Любов, защо ме докосна с крилото си, защо показа прекрасното си лице, и прогони в мене сънищата. Защо си толкова кратка, чиста и нежна като снежинка, докосна ли те, ще ме зарадваш , но със своята смърт ще оставиш в мене рана да кърви до гроб.........
Знаех много добре че всичко в живота всичко е въпрос на избор. Решаваш как другите ще влияят на твоят живот. Избираш как ще ти протече животът всеки ден имаш избор да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да отнеме, е твоето щастие. В живота има винаги два избора - да живееш или да умреш, Бог очаква твоето решение. Това е решение, което никой няма да вземе вместо теб. Затова реших, и аз имам право да я имам, да бъда щастлив, да и даря живот, за да може и тя с нейният живот, да дарява щастие на нещастните.
Излязох от тъмнината, и отидох до баща ми който като ме видя се доста изненада, хвана ме за ръката и започна да крещи.
– Ти още ли си тук, нали ти казах да се прибереш, или заради една саката ще ме накараш да се откажа от тебе. След това аз го хванах за ръката, погледнах го в очите, и с усмивка на лицето му заевих.
– Ако за тебе е саката, тя за мене е Ангел, който ходи върху водата, който е по хубав и от цветята, за който бих си дал и душата.
Автор Ибрахим Бялев
