Topic: Pазкази от Ибрахим Бялев - един помак от ЧЕЧ-а!

[ibrahim65]

ГОРИМ

 Имам нужда от топлина,
 от зрънце вяра и надежда ...
             Затова!
 Мечтите ми отлитат на юг,
 там, при твоя любовен уют ...

От теб Мила нежността извира,
 душата пък моя – теб избира ...
              Затова!
 Бъди ми ти падащата звезда,
 бъди ми огън, страст, а и не само! ...

 Искам, искам да повярвам пак,
 да видя смисъл, да намеря знак ...
               Затова!
 Направи чудото, някаква магия,
 доброто във живота аз да открия! …

 Небето над нас силно гърми,
 под него се целуваме аз и ти.
              Затова!
 Горим в греха на Любовта,
 а и не само това, и не само това ...

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 БЛАГОДАРЯ

 О, Любов! .. Ти прости,
 за причинените от мен сълзи.
 За болката, която ти с мен изживя,
 понякога и на двамата за смъртта ни домъчня.
 Но ти за мен ще си останеш отворена рана,
 без която ни ден, ни миг аз не мога.
 Дойде неканена, боса, гола по душа,
 и душата ми преля, в нея славей запя.
 О, Любов!.. Ти прости ми,
 на наивността, на глупостта ми,
 че все още от теб взимам кръв и сълзи.
 Че плащаш за мен висока цена,
 че те искам само за мен!... Цялата!
 Намерих те и вече съм щастлив,
 вече се събуждам по-див, по-красив.
 И тихичко на Аллаха благодаря,
 че с теб ми подари Рая!!!

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 ***

 Моля те...
 Бъди ти Любовта!
 А аз ще съм реалността.
 Ти нощем легни и поспи,
 а аз, ... ще съм сънят ти ...

 Легни ти легни и поспи,
 а аз ще сънувам с отворени очи.

 Отдавна съм забравил аз съня.

 Бъди ти Любовта!
 А аз звездите ще броя,
 и за тебе стих ще редя,
 даже песен ще ти изпея ...

 Бъди ти Любовта!
 А аз ще живея в тази магия.
 Ще делим всичко дето боли,
 и всичко онова дето тежи,
 ще споделяме радости, спомени ...

 Бъди ти Любовта!
 За да забравя аз смърта.

Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 ***

 Няма те . . . . . . . . .
 А на мен ми е
 някак нежно, снежно,
 тихо и бяло . . . .
 Сякаш времето е спряло.
 Проклет да е
 живота без теб,
 и думите и те,
 премълчаните . . .
 Проклети да са . . .
 Няма те . . . . . . . . .
 А на мен ми е някак разнежнено . . .
 Отпуснал съм глава,
 на твойте разголени рамена,
 и ми се мълчи,
 и ми се мълчи,
 и ми се мълчи,
 защото сме само аз и ти . . .
 Имам, имам и мечти,
 изричам ги на глас,
 нека да ме чуе целият свят,
 че в него сме само Ти и Аз, Аз и Ти . . .
 Няма ли те разбери,
 в мен душата страшно гори,
 мен не познава дори . . .

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 РАЗДАЙ МЕ

 Давам ти Любовта си!
 Със нея и живота си!
 Вземи, вземи, граби -
 .... и раздай ги,
 на хората имащи сърца.
 И най горещите,
 най-искрените чувства
 - вземи ги!
 Те са моите богатства.
 Както на теб подарявах звезди,
 ти тях на сиромасите ги подари,
 моля те, с нежност ги закърми!
 Давам ти Любовта си!
 Зная че ти нямаш умора,
 но моля ти се Мила – приеми,
 нека да бъда твоята опора,
 нека да изпия с устни дъха ти!

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 ***

 Мълча ... аз ... мълча,
 а ти казвам с това толкова неща,
 не си мисли, че аз съм Луна,
 аз просто до теб с молитва вървя,
 ,,Как си, ти моето момиче?,,
 питам те с нежност всеки ден,
 а отговора, не, не е нужен,
 ти просто цялата си в мен.
 Усмивка на лицето ти видя ли,
 с крехот докосваш пожара в моята душа,
 в който много отдавна аз като факел горя.
 Всяка вечер ми се случват хубави неща,
 дори и в съня аз живея във твойте синева,
 Но ако видя че плащаш нечия цена,
 там във ляво настъпва страшна тишина,
 ето тогава проклинам и Бога и дявола.

 Автор Ибрахим Бялев

https://www.facebook.com/ibrahim.beyaz.94

[ibrahim65]

Вземи,
хайде вземи ...

Живота ми ...

Сложи го върху своя,
нека той там да цъфти ...

Ако ме сполети смъртта,
нека, нека да е твоята ...

А аз като Бог с Любов,
за всичко ще ти простя ...

А толкова искам от теб да чуя,
простото ........ "Обичам те!" ...

Тогава за теб като вълк ще вия
и ще спре да кърви моето сърце ...

Розата на теб ще я подаря,
а аз от бодлите й стих ще сътворя ...

Ще пиша и ще се моля за Любовта ни,
в която Мила, ............ аз съм Ти ...

Едно е да знаеш, че има сълзи,
друго е да ги имаш във свойте очи ...

Едно е да знаеш, че я има Любовта,
друго е, когато тя ти спира дъха ...

Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 ЩЕ ТЕ ИМА

 А толкова е хубаво че те има,
 поне за миг в моето съзнание,
 душата ти е остров, а аз вълна,
 толкова е хубаво да се плискам,
 по ранената ти изстрадала душа.
 А така е хубаво че до мен те има,
 и си част от моето съществуване,
 с теб съм щастлив като бяла зима,
 тъй луда си ти - като моето сърце,
 и днес те мисля и утре ще те мисля,
 давам ти от мен да грабиш и взимаш,
 за да димят - горят нашите сърца,
 за да умирам в теб и да се раждам,
 и то всеки ден, всяка нощ, всеки миг,
 при всяка мисъл, при всеки полет
 в прегръдката, в тишината, в молитвата ...
 Ще те има докато и мен ме има .....

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 МОЯТА РОДИНА

 Хей, Родино ти моя!
 Гледам образа ти, а той тъй блед,
 сякаш си новородено пеленаче,
 и не са му дали да вкуси и капка мед,
 на твоето отгледано юначе .... 

 Хей, Родино ти моя!
 Не, не протягай към мен ръце!
 Снагата ти е прекрасна нереалност,
 а моето е любов на ранено сърце...
 Живея аз в нашата безбожност ....
 
 Хей, Родино ти моя!
 Светинъо, жална обич непреживяна,
 сънувана, желана, мечтана неведнъж,
 Всеки ден се раждаш от млада по- млада,
 очакваме те като летен дъжд ....
 
 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 НЕ МЕ ДОКОСВАЙ

 Не ме докосвай никога без обич,
 че тогава от мъка аз ще умра ...
 Ще се превърна в сухи цветя,
 и никога повече няма да цъфтя.

 Не ме прегръщай никога без обич,
 че тогава няма да гасиш огньве ...
 Или да гледаш сънища за любови,
 а сълзи ще рониш по гробове.

 Не забравяй никога за Любовта.
 Не ме оставяй никога и в самота,
 че ще ме намериш с окапали листа,
 със свити - прекършени крила.

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 ***

 Ей-вах, ей-вах ...
 Погледнах в огледалото -
 лицето ми черно и грешно,
 не познава своята усмивка,
 сърцето пък все едно си иска,
 моята кръв за нея да я плиска,
 душата пък готова да издъхва,
 на Боговете все за нея разказва,
 че от нея по-голяма Богиня няма,
 как с нея боса е газила по Рая !...

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 БЕЗ – ГРЕШНА

 Походката ти, на самодива,
 а сърцето ми по нея умира.
 Косите ти пък житни класове,
 нека, нека сърцето ми да мре.

 Очите ти две дълбоки езера,
 и ден и нощ във тях се давя.
 А гърдите ти са тъй сладки,
 утешават ме само въздишки.
 
 Усмивката ти, сладка отрова,
 аах, ах без нея така и не мога.
 Като теменуги през пролетта,
 си все залюбена и недолюбена.

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 ***

 За да живея -
 прегърни ме -
 влез в мойто тяло,
 нека станем едно цяло.
 Нека, нека да живея,
 хайде съблечи ме ти,
 остави ме само по - душа.
 Нека ми личи, че аз съм ти.
 Хайде ела, не се плаши,
 и не бързай, за тебе имам време.
 Хайде с нежните си пръсти,
 от мен страстта съблечи,
 и тя е ранена до кости,
 нали виждаш как цялата кърви ...
 Съблечи от мен и умората,
 от сърцето ми и тревогата ...
 вкопчили се в мен като гниди.
 Не забавяй в душата ми и отровата.
 Хайде излекувай от тях раните,
 и на мястото им ги постави.
 За да мога да живея и да те обичам...

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 ***

 Видях я ...
 И сърцето ми там остана.
 Между живота и смъртта.
 Измежду изгрева и залеза.
 В очакване на нейното - Да.
 Ако нещо приятелю има цена,
 моля те хвърли го ти в боклука.
 Понякога ми иде да изкрещя,
 че тя е неродена, моя Богиня,
 тя е моята бяла роза, лилия ....
 С наведена глава "Прощавам ти"
 моля те Любов "Прости ми и ти".
 Ето от това се състой Любовта ми.
 Прощавам и някак душата ми лети!
 Мъж и жена, сякаш в ангел сме слети.
 Земен рай, цъфтеш на рози през май.
 Като блага вест, която радва душата.

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 ОСЕЯН

 Когато съм без нея,
 от болка, от самота умирам ...                                   
 И когато съм със нея,
 не един път, а два пъти умирам ...
 Като истински приятел ми е,
 за мен като вълк в пущиняка вие ...
 Винаги е до мен в тъмнината,
 за да ми спаси от смъртта душата ...
 Пак и пак от Любовта й съм пиян,
 моят таван винаги от звезди е осеян ...
 По пътят си падах, плаках, греших,
 но Любовта й като молитва съхраних.
 Сега мила нищо не може да ме спре -
 че те Обичам нека целият свят да разбере ...

 Автор Ибрахим Бялев