НЕ, НЕ ЗНАЯ
Не, не зная как се живее,
но не зная и как се умира,
в сърцето обичта ти знаме вее,
а Любовта ти в мен цяла се побира ....
Тихо е при мен - като в храм,
ветрове вият - вълци умират,
тихо е при мен – и аз нямам срам,
телата на огньове омагьосани горят....
Това не е Любов – а копнеж,
просто доверие на душата си,
не, не е разврат – от обич бодеж,
просто се доверявам на сетивата си....
И макар че съм умен и красив,
а Луната мъдра, потайна и висока,
токчетата ти пораждат в мене срив,
страстта се съблича и в съня ми наднича....
Какво ли не се случва в Любовта,
понякога дяволи флиртуват с Ангели,
понякога желая света а умирам в самота,
горските самодиви умират като скитници....
И.Б.
