Topic: Pазкази от Ибрахим Бялев - един помак от ЧЕЧ-а!

[ibrahim65]

Себе си –
в тебе, съжелявах.
Сам на себе си -
Любов пожелавах.
Дори не го разбра -
че от теб си – отидах.
А си толкова добра,
сякаш имаш две сърца.
Стовари се,
по тялото ми младо,
справедлива като меч,
и сякаш нищо не е било,
веднага забрави за този сеч.
Спасявам си сърцето -
от кърваво –червения цвят.
Спасявам си душата -
от давящи словеса ....
Ще живея – през сълзи -
между съня и будността,
там кадето е само Любовта.
От мъка – ще летя,
докато остана без крила,
докато остана без душа.

И. Б.

[ibrahim65]

Помня те Родино,
помня и твоята клисура,
мирисът ти нося в сърцето,
огненозлатистите листа,
камъните обрасли в зеленина ,
цветът ти е ту зелен ту бял,
на друго място това не съм го видял,
благотворя дните в тебе изживял

И. Б.

[ibrahim65]

Колко обич -
може да побере -
твоето ранимо сърце ... !
сигорно му стигат дума две -
Обичам те Мила ... !
Чудо е че те има ... !
Ти си незаменима ... !
Пролет е за мен, тежката зима ... !.
Колко огън в сърцето си събрала -
та гориш в мен като ярка звезда .... !

И. Б.

[ibrahim65]

Ще има
ли време -
за нас,
минута две,
или час,
да я довърша -
до фас,
тази голяма,
Любов наша?
В мен ти -
виждаш мечти,
колкото и да горчи,
смъртоносно да боли,
гледаш с нежност в очи,
искаш от мен надежди,
но за теб вече нямам думи,
нито ми останаха сили.
В дъха -
ми е греха,
тръгвам си сега,
потъвам в тъга,
не, не ще те забравя,
но време е за раздяла.
Сбогом, не ми се сърди,
Любов, човешка ми дари,
а сега моля те прости -
или за мен просто забрави.

И. Б.

[ibrahim65]

Не се оплаквай -
от себе си ти!
Нали имаш урагани,
пък и мен с тях плени,
от душата ми роб направи.
А благодари -
че в живота ти -
не оставих за теб бодли,
и ти подарих крилата си,
хайде сега ти полети,
за мене една звезда целуни.

И.Б.

[ibrahim65]

https://www.youtube.com/watch?v=YDojlLfpnyM

[ibrahim65]

https://www.youtube.com/watch?v=2Gi70kbj4eU

[ibrahim65]

Облечи надеждата и ела
там на моста засмяна ела
В ръцете ти цветя ще положа
на душата ти Любов - та
на сърцето ти спокойствие и тишина
Ела ти ела ще ти простя а след това
ще те прегърна и със твоите крила
на високо ще полетя
Ела моля те ела
с нежност ще ти шептя
с устни огънят ще разгоря
с обич сърцето ти ще покоря
Хайде бяло облечи и ела
ти си Любовта
в тебе искам да умра
Хайде Мила ела
намери ме в покоите твой

Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

https://www.youtube.com/watch?v=kC0c_S19c0M&list=PLePjgWfkKcgQ5B89NI5XyiKPzlU4hGOwB&index=5

[ibrahim65]

Аллаше моля те пази я ....
Аз без нея не мога
тя е слова тя е Любовта ....
Аллаше защо и даде крила,
твоят Ангел ли е това .....
или е моята прокоба.
Аллаше тя е най-сладката във света,
аз без нея не мога, без нея ще умра;
Аллаше моля те пази я ...
Тя е с крила но не може сама.
Аллаше не мога без нея ....
Тя е Любов тя е жена
Луна в нощта през денят светлина,
тя е моята тайна моята душа.

[ibrahim65]

С НЕЯ .....

Облякох си усмивка на лицето
с нея ще покоря аз света!!
Погалих си с нежност сърцето
с няколко любовни слова!!

Ако някой в този миг ме нарани
усмивката си ще му подаря!!
Дори и зад нея да има рани и сълзи
аз със нея ще го благословя!!

Този който не умее да се смее
животът му е пълен с печал!!
Едва ли той в щастие ще живее
в този свят прекрасен и бял !!

Ще тичам по мечтите си бели
ще живея без никаква вина!!
Животът е от срещи и раздели
но за мен е щастие и красота!!

Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

ЧАКАМ

Не, аз не страдам,
нито пък съжалявам.
Видях аз твоите грехове,
ще ми стигат те за векове.
Но уви там в ляво малко ме боли....
Ще плащат пак моите очи със сълзи.
Груба грешка беше това на съдбата,
обеща ми с теб да изживея Любовта.
Като ураган бурно влезна в моят ден
преплете едно в друго чувствата в мен.
Омайна бяла роза която едва ли ще забравя
Боже, кажи ми какво със себе си да направя
ще мога ли да живея когато утихне урагана
Не ме питай дали отсъствието ти ме боли
обидите аз никога не слагам на везни,
те в мене ще останат като пресни следи,
да ми напомнят че моя си била някога ти ...
Не моля, не искам прошка от никой аз,
това беше Любов прелест, до захлас...
Повярвай ми не си виновна за нищо ти.
Моето просто беше искрени мечти.
Тръгвам си със страх тя да не ме зърне
Чакам и сърцето си да се завърне.
от Ада на съдбата наречен Любов.

Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

НАУЧИХ СЕ

Научих се как да живея сами....!
След стъпкани радости и мечти.
сред тишина и след рухнали мечти!
Научих се да продължавам напред,
да доказвам че ме има навред....!
Научих се да прощавам на всеки,
който се опита на земята да ме повали,
да ме стъпчи, унищожи или изостави!
Научих се и да се усмихвам дори,
когато в сърцето ми силно вали!
Научи се да живея и след буря!
Как раните си в стих да забуля,
сам в себе си да се губя.....!
Докато.... сам се погубя!.

Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

НЕ ЗНАЯ ЗАЩО

Кълна ти се Аллаше!!!
Обичам Я до полуда, до погуба!
Обичам Я безумно много, много ...
Обичам Я! Дори не зная и защо?
С нея дори и в сънят сме в едно!
Ако Я няма, за мен живота спира!
Светлината от него завинаги си отива!
Не се влюбих в хубостта и нито в умът и!
Обичам да гледам в нейните очи!
А усмивката и ми пришива крила,
понася ме в небеса, а и не само това!
Ако не е до мен – чувствам празнота!
Заради която някога ще си сложа края!
Допирът и ме кара да се чувствам в Рая!
Обичам Я Аллаше! Не мога да и се наситя!
Защо ли? И аз не зная защо, но е така!
С нея, разбрах какво е това Любовта!!!

Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

ДОКАТО УМРА

Наричай ме - "Обичам те".
Хайде Мила, повикай ме на име.
Накарай сърцето ми за тебе да стене.
А после каквото поискаш от мене ....
И през сълзи ме наричай - "Обичам те".
Казвай ми го нежно докато се разтопя -
по теб се разлея с Любовта ти се слея....
И аз в замяна ще те наричам - "Обичам те".
И пак и пак -  "Обичам те". Докато умра.

И. Б.