Topic: Pазкази от Ибрахим Бялев - един помак от ЧЕЧ-а!

[ibrahim65]

ЗДРАВЕЙ

Здравей мила...! Как си ти?
Пак ли си през сълзи...!
Ето пак сме сами но далече....!
Този гурбет дявол да го вземе...!
Ти спри вече не плачи,
стисни в юмрук тези сълзи...!
От Любовта ни нищо по свято няма...!
Аз те помня все такава,
бяла,млада и все засмяна...!
Ръцете си вплела покрай мойта глава
а край нас, всички тънат в захлас...!
И в твоята вяра безгранично вярвам аз...!
Дръж се, Любов,още малко остана,
ах, как кърви тази твоя незарастнала рана...!
Дръж се, любов, нашето сърце е остаряло,
има още сили в твоето жилаво,тяло....!
Дръж се, любов,има време ще стане и тъмно.
ще стане студено и страшно,
ще се изгубят дори и звездите....!
Когато литнем с тебе нагоре....!

16 10 2013 г.
Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

МАЙКО

Моята майка.
Създала е тишината,
дори и светлината,
като светулка я раздава,
от все сърце я дарява.
Моята майка.
И обичта я познава,
неразделни приятели са те,
където и да са все се държат за ръце.
Моята майка.
И мъката познава,
много често и със нея си ляга,
само това не й приляга.
Моята майка.
Като буря е живяла,
и мъж и жена е раждала,
и за това никога не е съжалявала.
Моята майка.
Не използва черни цветове,
или гръмки гласове,
нито може да проклина,
нито пък може да заклина.
Моята майка.
Е птица със силни криле,
ще си остана за нея вечното дете.
Обичам те майко, и то от сърце!

17 10 2013 г.
Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

ВСЕКИ ДЕН

Безумен съм,
грешен дори проклет,
все да съм в гнет,
а на места и поет.
Да и аз не съм от лед,
обичта в сърцето си приех,
но колкото и да съм смел,
без теб,живота е посивял,
осиротял,отлетял,онемял....
Желая те не само за няколко дни,
или между четири стени,
за теб душата ми гори,
и твори ли твори.....
прости и ти прости.
Ако можеш времето да върнеш,
или в него да надзърнеш,
не не питай дали ме боли,
или защо тази рана кърви,
върни се ти върни,
или за момент до мене поспри....
Тогава ще ме видиш озарен,
и то всеки ден и то всеки ден.

Автор Ибрахим Бялев
28 10 2013 г

[ibrahim65]

СЪН

Сън сънувам
Обичам те, и ти - мене,
и в нас нещо нежно стене,
разперваме бавно крилата,
понасяме се в небесата.
Забравяме за земният живот,
за нас той е много суров,
всичко друго, но не и Любов.
сгушени сме между звездите,
за да ни се сбъднат мечтите,
Говоря ти за нас в захлас,
разтреперен е пак моят глас,
но ти пея и песен за нас,
И в тази бяла лунна тишина,
сме като луната соната,
само аз и ти и безброй звезди,
говоря ти за Любовта ни,
и звездите са нашите свидетели.
На сутринта посрещаме лъчите,
аз продължавам да ти галя косите,
сърцата ни от радост нежно шумят,
докато са живи прегърнати ще вървят,
Дори и покрай нас да е мрак
ще продължавам да ти давам знак.
че Любовта ни ще е вечно жива.

30 10 2013 г
Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

ЗА НЕЯ ЩЕ ЖИВЕЯ

Като клон от буря прекършен съм,
срина се Любовта ми като в сън.
И ето ме пак съм сам на свобода,
не усещам вече ни болка, ни тъга.

Понякога се сещам, че ме има,
започвам по нея като вълк да вия.
Откажеш ли се веднъж от себе си,
не търси повече следи или сълзи...

Ще оцелея времето ще ме лекува.
Но защо още в мене всичко бушува?
Дали със вечността да се слея?
Ще полудея! Не! За Любовта ще живея!

30 10 2013 г
Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

ЛЮБОВ

Ще дойдеш ли някой ден? Не зная!
Нека поне малко да си помечтая!
Дали ще дойдеш някога? Кажи!
Ах колко много сърцето ме боли!

Аз, съм готов да ти предложа Рая!
Но ако не дойдеш ще му сложа края!
Живота без теб започна да ми горчи!
За това са виновни пак моите сълзи!

Ела Любов ела докато съм млад!
Никога няма да поглеждам назад!
Нека да не се заблуждаваме с лъжи!
Този свят е за двама това ми кажи!

31 10 2013 г
Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

ОТКЪСНА СЕ ОТ МЕН

Откъсна се пак един ден,
като скъпо парче от мен,
изгуби се с него топлината,
отстъпи място на тъмнината.

Живот ли е това без тебе,
сърцето ми уморено и клето,
бори се неуморно и стене,
мъничко,нежно и проклето.

На брега съм, на пропастта,
умирам от самота. Къде е тя,
до смъртта стоя,до смъртта,
и за това няма никой вина.

Обичам те,ранен или проклет,
и да си замина от теб някой ден,
ще си остана в Любовта заклет,
винаги възпяващ Любовта поет.

1 11 2013 г
Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

СЪЛЗА

Здравей, Сълза,
добре си ми дошла,
тържествувай сега,
след всичко това,
което изживя.!!!
Тръгваш ли си, Скъпа?
Назад не се обръщай,
болката при мен ще остане,
защото душата ми стене.!!!
Сбогом, Сълза,
щом искаш отивай,
нищо не ми обещавай,
просто прощавай.!!!
Аз ще остана,
въпреки че съм бит,
а скоро и убит,
ще се опитам да забравя,
в живота така се получава,
който обича винаги остава.!!!
Исках да е моя,за да мога,
да е направя щастлива...!!!
и от Богиня по красива...!!!
Исках да е моя навеки,
на Любовта ни,
да ни завижда всеки.!!!

1 11 2013 г
Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

ОБИЧТА МИ

Обикнах аз женското сърце,
но не беше така лесно,
да го удържа в грубите си ръце.
Трябваше да го Обичам силно!

Не беше поема това, нито шега,
не помагаше моята сила.
Нуждаеше се тя от пълна свобода,
съпътствах я с моята молитва.

На места бях за нея здрача,
за да може тя да блести като Луната.
На места й бях храната,
за да може тя да разпери крилата.

Тя е жената на моята младост,
в сърцето си изповед ридая.
Научих с нея какво е това радост,
с нея бих отишъл дори и до края.

Трънлива е знам Обичта ни,
но който обича рози,
трябва да обича той и тръни и рани.
Нейното име ще изпиша над гроба ми.

2 11 2013 г
Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

ЧУЙ МЕ...

Провиквам се към Бога:
Като си ми дал Любовта твоя,
да беше помислил за болката моя!
Откакто я видях нямам никаква воля,
за живот в който да творя....
Любов! Къде си, какво си ти?
Копнеж? Мираж? Въздишка или стих?
Дали ще ми стигнат въздишките мои,
сълзите, думите, да опиша твоя щрих?
По дирите ти цял живот вървя.
Намирам те или в книги, или пиеси,
на места стърчиш по уличните афиши.
Питам Господ дали те има на тази земя?
А той или не ме чува, или онемя.
Моля го да ме превърне в сянка твоя.
Не! Не, няма като тебе на тази земя!
Нося на плещите си съдбата моя.
На места ми дотяга товара Божи.
Поплаквам си скришом с мъжки сълзи.
Гледам да не оставят поне следи.
Ти си красива, грациозна дама.
Няма в тебе лицемерие или измама.
В твоята крепост няма отворени врати,
а чувствата ти към мене са студени.
Как да излекувам тези дълбоки рани?
Ще се боря докато превзема и аз Троя!
Ще си тогава ти само моя, моя...
На другите няма да те дам!
За тебе до пепел ще изгарям,
но без дим, само пламък и жарава!
На Любовта ни това ще отива.

3 11 2013 г
Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

СЪДБА

Пак съм се изгубил,
със снимките в ръцете,
с теб и животът се е погубил,
остана само едно разбито сърце.

А споменът крещи,
в него има нежност и топлина,
сякаш е от вчера а не от преди,
а сега сълзи и молба за прошка.

А сега всичко горчи
всеки миг и дъх е свързан с тебе,
дори и в мойте очи, има пак звезди,
прости ми ти прости че си във мене.

Ще живееш ти там,
от ляво, в замакът на Любовта,
и ден и нощ по тебе ще страдам,
какво да се прави, ти си моята съдба.

3 11 2013 г
Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

НЕЗАБРАВИМА

Снощи ти когато някаде спеше,
почистих звездите ги от праха,
на глас им шептях твойто име,
полях и с Любов твойте цветя.

Ако ме докоснеш ще заплача,
не не ме гледай в очите дори,
те са огледалото на съдбата,
Любов пак си обляна в сълзи.

Една твоя стрела ме прободи,
аз не исках война,или тревога,
искам да плувам в твойте води,
да те милвам,целувам до насита.

Ако някаде без мен си щастлива,
това и да ме боли ще оплодирам,
за мен ще си обичта незабравима,
в мойта половина нека да умирам.

3 11 2013 г
Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

СЪДБА

Отварям пак темата за Любовта,
тема стара тема черна като нощта,
тук съм, както винаги в ъгъла сам,
чувствата са разбити до тежък срам.

Забулвам ги аз сякаш не са от Аллах,
до края съм решил да живея с този грях,
като знам ,че и аз съм от плът и кръв,
в това начинание винаги ще съм пръв.

Няма с кой да живея, да ме разсмее,
а когато някой раните ми докосне,
остава с мене до сутринта безсънен,
съдбата ми е да мра с венеца й трънен.

Не ,не искам аз паметник или слава,
стигат ми само тези слова за Любовта,
в тях аз се родих и в тях искам да умра,
дано с това не съм объркал ничия глава.


4 11 2013 г
Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

АЛАХ ЗНАЕ

Аллах ми е свидетел!
Без тебе съм като Ангел без крила.
Не ,не! Това не ми стига, искам отрова,
за да докажа ,че живееш в мен като кралица.

Аллах ми е свидетел!
Всеки дъх, всеки спомен е за тебе.
Любовта ти ми е магия ,а не бреме.
Не, не! Дайте ми отрова, за да си ти с мене!

Аллах ми е свидетел!
Ти си светица от него сътворена,
и на сърцето ми царица! Царица!
Ако от мен си заминеш и аз ще си замина.

4 11 2013 г
Ьвтор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

ПИСМО ДО МОЯТА ЛЮБИМА

Здравей, Любов моя!
Искам да съм огледалото в твоите ръце, за да ти напомням за красотата с която пленяваш и най-твърдото сърце!
На моменти го караш то да спре, а на моменти да запее или да заплаче….
Всяка сутрин и вечер вдигам ръце към Аллах, за да му благодаря, че те е създал във вид на земен Ангел - без крила, за да си близко до мен, на земята, а не в небесата!
Така ти можеш да ни радваш сърцата, да ни топлиш душата, да ни караш да пишем писма и стихове с неземни чувства…
Ееех, Любов моя! Толкова си красива, че сърцето ми в сълзи се облива!
То твоето не е само красота, а сякаш имаш скрити крила!
Ти си неприлично красива, като някаква силна магия, намираш ме дори и в съня, живота ми превърна в сълза!
Живи въглени за мене си ти, оставящи по мен парещи следи!
Ах, тези руси къдрави коси и тези сини очи как изгарят мъжките души!
И тази нощ, не е сън, а разкош за душата ми колко е хош!
Не се превръщай в спомен, ще ти подаря букет огромен!
Ти си толкова красива, като от гората самодива!
Очите ти планински езера сияещи от нежност и пъстрота!
Ела, любов моя! Нека да те прегърна, съдбата ни да преобърна ......

Вечно твой…

ОТГОВОР

Здравей, Любов моя!
Аз съм ти в покоя, колкото и да съм далече, моето сърце все за тебе живее!
Ти за мене не мисли, легни и малко поспи, че знаеш от това главата боли!
Годините ми се сгъстяват, а струните онемяват, косите, косите побеляват!
Казват, че времето лекува… Ха, та то сякаш е спряло или онемяло, кой знае сигурно и за нас е забравило…?
Но какво да се прави живот, съдба…. все повече и повече оредяваме, късаме се лист по лист бързо и неусетно…
Добре съм аз, добре, за мен много не му мисли, никой с мен не може да се мери, все още имам сълзи!
Получих ти снимките, по- красив си от младини, е малко сме оплешивели, но нали сме живи и здрави, другото е кахъри…
Дадоха ми нови хапчета за сън, по мънички, но сънливи, взимам по едно, но това сърце клето все още не е свикнало с тях, пък и за теб го е грях!
Не иска да спи, все за тебе мисли, кара устните ми да шептят, във вярност да ти се заклинат!
Сънищата ми са кратки но светли, може би защото спя с отворени очи, пък и тези мои мечти!
Добре съм аз, добре, очаквам мигът в който съдбата ми ще те подари.
И като дар божествен за да избърше моите сълзи......

Вечно твоя.

5 11 2013 г
Автор Ибрахим Бялев