Мюсюлманите в София не живеят в гето ,за да се каже :Ето имате си гето ,правете си джамия и си слушайте езана.Те са разпръснати в най различни квартали ,живеят в кооперации с християни и всякакви други. Напълно са приети по местата където живеят и дето се вика на битово равнища са напълно приети в квартала. Затова няма как :Все в някой квартал трябва да построят нужните им сгради.
Интересното е че В битов план тези хора са приети,а на обществено ниво не са. Не може в личен план някой да ми е приятен , а в обществен план да не ми е. Според мен негласно държавата прави спънки и създавава конфронтация в обществото ,при все че има законови ограничения както за силата на езана ,така и всичко друго което касае обществения ред.В тая лудница каквато е София ,с градския шум от самолети и автомобили, езана с времето ще им се струва като симфония.
След като няма причини за страх ,защо да няма доверие.Защо да няма доверие към кой и да е било ,след като същият този с нищо не те заплашва.И след като с нищо не те заплашва ,гласувай му добро отношение, а ако същият този те заплаши с нещо ,снеми му доверието.То , по тази логика мюсюлманите трябва да са много по притеснени и уплашени след като са решили да се впишат в Малинова долина .
Така се изгражда доверието,без подозрителност и без съмнения в добрите намерения .
Разбира се, че мюсюлманите не живеят в гето.
Но който и да било иска да го разбират по-добре, трябва и той да се опита да разбира по-добре.
Не само мюсюлманите могат да имат някакви свои страхове или притеснения.
И другите имат.
И ако искате да разсеете тези страхове, съберете си - или, по-точно казано, може би мюсюлманите, живеещи в София, трябва да се съберат, да излъчат някакви свои представите, и духовници от Главното мюфтийство включително - и да организират някаква среща, на която да поканят хората от квартала "Малинова долина". Чрез посредничеството на някоя неправителствена организация примерно, която да има предмет на дейност отношенията между различни общности, или чрез представители на Столична община, които също би било добре да бъдат поканени. И там, на една такава подобна среща да си поговорят всички за това кой от какво се страхува или кой какво го притеснява. И така, като си поговорят очи в очи като нормални хора и граждани на тази страна, като се срещнат едни други (след като, ако се построи такъв център, и да не са се познавали преди това, ще се срещат често в квартала), може би поне част от страховете, притесненията, неразбирането ще отпаднат.
Решението или дори само поставянето на всеки един проблем зависи много от начина, по който се подхожда към него. А изграждане на доверие никога не се случва с натрупването на подозрителност; и още по-малко - с подигравки.