Author Topic: Катастройка-Catastroika/ 2012 документален филм за последните 25 год.  (Read 3766 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1158
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Катастройка / Catastroika (2012 г.). С превод на български език

http://www.dokumentalni.com/?p=1882
Внимание! Приликата с всичко случващо се в България НЕ Е СЛУЧАЙНА!

В началото на 1989 г. френският академик Жак Рюпник сяда на бюрото си, за да изготви доклад за състоянието на икономическите реформи в Съветския съюз на Михаил Горбачов. Терминът, който използва, за да опише предсмъртния гърч на империята, е „Катастройка”. По времето на Елцин, когато Русия започва може би най-големия и най-жестокия експеримент по приватизация в историята на човечеството, „Гардиън” придава различен смисъл на термина на Рюпник. „Катастройка” става синоним на пълното унищожение на страната от пазарните сили; разпродажбата на обществена* собственост, както и рязкото влошаване на жизнения стандарт на гражданите. Единици за измерване на Катастройката стават безработицата, социалното обедняване, намаляването на продължителността на живота, както и създаването на новата каста на олигарсите, които поемат юздите на страната. Няколко години по-късно, подобни усилия за масова приватизация на обществената собственост в обединена Германия (която се представя като модел за Гърция), създават милиони безработни и едни от най-големите скандали в историята на Европа.

Тази „Катастройка” скоро ще настъпи в Гърция – „Последната крепост на СССР”, както депутатите и министрите от бившото „социалистическо” правителство обичат да я наричат. Катастройката е логично продължение на „дългокрацията”. Ето защо този филм е и логичното продължение на първия ни документален филм („Дългокрация”), който изследва причините за дълговата криза в Гърция и в периферията на Европа като цяло.

Катастройката е вирус, който атакува не само страните под финансова окупация и страните, които коренно променят своята икономическа система (като Русия и България). Всъщност, може би най-неуспешните примери за приватизация, се срещат във финансовите суперсили, които теоретично притежават достатъчно финансова мощ, за да контролират нейните негативни последици.

Катастройката може да бъде видяна в след-Тачърска Великобритания, където гражданите са убити от злополуките след приватизацията на железниците. Тя може да бъде видяна и в холандската приватизация и либерализация на пощите, където хиляди работни места са съкратени и частните пощенски услуги са под всякаква критика. Тя може да се види дори в Калифорния, която оставя своите граждани на тъмно след либерализацията на енергийния пазар (за повече информация филма „Енрон: най-умните момчета в стаята”, бел.прев.).

Въпреки това, последиците от нея са най-тежки и най-плашещи за страните, попаднали в капана на чужди кредитори и задължени да пристъпят към масова приватизация. Опити за разпродажба на обществената собственост в Гърция са правени няколко пъти при подобни обстоятелства. Същите хора, които извършиха разпродажбите на комуналните услуги в латиноамериканските страни, сега са преместили офисите си в страните от периферията на Европа и най-авторитетните сред тях посещават често Атина през последните месеци.

Процедурата винаги следва едни и същи стъпки: В началото правителството, в сътрудничество със средствата за масова информация, започва грубо нападение срещу държавните служители, които биват описвани като виновниците за всички финансови неволи на страната. Митът за твърде големия държавен сектор често се основава на манипулирани данни от „неправителствени” организации, подкрепящи правителствените планове за приватизация. Успоредно с това, конкретни държавни фирми умишлено не се поддържат и се извършват широки съкращения на персонала, за да се подразнят гражданите от тяхната неефективност. Процесът завършва с продажбата дори на най-печелившите публични предприятия за една малка част от реалната им стойност.

Екипът на „Катастройка” посещава много страни, събирайки кадри, информация и материали за програмите по дерегулация и приватизация, въведени на т. нар. „развит” свят. Крайният резултат от разследването никога не е черно или бяло. Разделението между „социалния характер” на публичния сектор и нечовешкото лице на свободния пазар е също толкова опростено, колкото и теориите на Милтън Фридман, който проповядваше необходимостта да се приватизира дори въздуха, който дишаме. Гръцкият случай обаче не е само теоретична дискусия за ролята на държавата в икономиката.

Още веднъж, документалният филм ще се разпространява онлайн под Creative Commons License. Свободното разпространение на „Катастройка” не е просто едно „задължение” за нашите копродуценти. То е и нашето дълбоко, и ако щете, философско кредо, че всеки продукт на интелектуалното творчество трябва да бъде свободно достъпно за всички. Сегашната финансова система, а още повече системата на производство и управление на информацията, по своя характер не е в състояние да намери начин да осигурява възнаграждение за информационните творци. Това е вероятно една от многото мъртви точки в развитието на производителните сили на икономиката, които скоро могат да застрашат основите на сегашната финансова система. Защото, както е добре известно, всяка система, която спира развитието на производителните сили, се разпада – можете да попитате феодалите за това…

*Обществена, публична и държавна собственост в тази статия са изполвани като синоними. Принципно обществената собственост винаги е синоним на публичната, докато не винаги е синоним на държавната собственост, тъй като обществената собственост може да бъде общинска, а не държавна. Докато държавната собственост винаги е обществена и публична. (бел.прев.)