Преди две години премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу откриха нов граничен пункт между Златоград и Термес. Тогава местните очакваха новото съоръжение да съживи икономиката на района и да увеличи оборота на туристи от двете страни на границата. Дали заради икономическата криза, или заради чепатите отношения на хората от Балканите, но нещата в този край на България не се промениха много.
В момента само духовните отношение вървят с пълна сила. С дарения на мохамедани от Гърция, повечето от които имат роднини у нас, се гради огромна джамия в Златоград. Тя е почти готова и в момента е завършена на груб строеж. Намира се в края на града - на 4 км от границата с Гърция.
“Вярно е, че голяма част от даренията за строежа на този молитвен дом идват от нашите братя в Гърция. Не мога да ви кажа колко пари са дадени общо и каква част са техни. Сега е активизирано и нашето мюфтийство, за да наберем средства за дострояването на дома.” Това обясни пред “Труд” Юмеросман Мехмедов, председател на духовното настоятелство, което координира набирането на средства и строежа на джамията. В момента в Златоград има един молитвен дом, но според Мехмедов той е толкова малък, че не може да събере хората след погребение. Новата сграда наистина е голяма и извисява минаре на 25 метра.
Част от хората в Златоград мълчаливо негодуват срещу това строителство. Коментарите са различни. Българомохамеданинът Андрей заявява, че побеснява винаги, като мине до новия градеж. “Защо гърците не си правят джамии на тяхна територия? Искат да идват тук и да се молят, без да им пречат. Аз може да съм българомохамеданин, но съм кръстил дъщеря си в православието. Сега завърши и започна работа в митницата на Бургас”, споделя Андрей. Като повечето мъже в региона и той е минал през мините, а сега има строителна бригада и твърди, че изкарва добри пари.
Същевременно хората негодуват, че по вина на гърците се вдигат цените на стоките в Златоград. Съседите ни борят кризата в Гърция, като идват редовно на пазар в града. На стоковата борса могат да се видят множество коли с чужда регистрация. Багажниците поглъщат кашони с алкохол и всякакви хранителни стоки. Преди Великден най-актуални са яйцата. Гърците купуват кашони на цена от 25 до 28 ст. за бройка. На пазара в Ксанти този артикул върви по 30 евроцента, което показва откъде идва и голямото търсене. През седмицата в Златоград се изсипват множество гръцки бусове и пикапи, които се товарят със строителни материали. Разликата в цената им в двете страни е повече от двойна. Затова и гърците, които са по-близко до границата, строят с материали от България.
“Това може и да е хубаво, но печелят само две-три фирми. Останалите само страдаме, защото заради комшиите вдигнаха цените и за нас, казват хората от града. Най-лошото се случило с кръчмите, тъй като собствениците им вдигнали предварително цените, а реално гърците не идвали да ядат и пият в България.
“Не е хубаво да живееш с беден комшия. Само се дебнем кой да излезе малко повече на келепир. Аз продавам мебели, но те пазаруват само когато се заженят. Идват и пълнят един камион с покъщнина”, споделя Веско. Освен мебели той продава и слънчеви отоплителни системи. Твърди, че търговията си е такава, каквато си е била винаги - или можеш да я въртиш, или лапаш мухите.
Един от щастливите частници в Златоград е фризьорът Митко Атанасов. Дойде ли петък, той точи ножицата и започва да реже гръцки коси. Взима по 5 лева на глава - двойно по-евтино, отколкото струва коафьорството през границата. “Не се оплаквам. Преди подстригвах единствено нашите ученици и пенсионери, а сега имам двоен оборот”, казва той.
Хората от Златоград признават, че ходят в Гърция със сандвичи в чантите, защото не могат да си позволят да пият и едно кафе при комшиите - много им е скъпо.
На няколко километра от граничния пункт се намира Термес. Малко село в планиски район, населено предимно с гръцки мюсюлмани.
“Нашата държава не ни плаща нищо повече от две години, само ни взима данъците и труда”, казва Исмаил. Рано в събота той е извел семейството си, за да сади картофи. Въпреки дългото членство на Гърция в Европейския съюз от години Исмаил оре земята си с кон, а синът и жената му бучат картофите след него. Според семейството властите нарочно са забравили за тях, а дават пари само на чиновниците от големите градове.
“Скършиха гръбнака на икономиката ни, защото вече няма никаква средна класа. Ние всички сме пред фалит. Аз мисля да хващам пътя за някоя друга страна”, казва Фердо. Младият човек има магазин близо до центъра и пазара на Ксанти. Фердо признава, че по програма на ЕС е успял да вземе 12 хил. евро, за да отвори и зареди магазинчето си. Сега обаче в него не влиза никой. Гърците се тълпят на пазара, където купуват дрехи за по 3 евро. Стоката се изсипва на огромни купчини и всеки рови, за да намери своята блуза, рокля или сутиен. Може да се видят и ефектно облечени дами, които пробват нискокачествени обувки за по 10-12 евро чифта.
Цените в Гърция са скочили значително отпреди година, признават хората по пазара. Една маруля с няколко листа в момента се продава по 1 евро, а пресният лук от четири-пет стръка е 50 евроцента. Агнешкото е с цена от 8,50 евро за килограм. Най-евтините яйца се намират в големите хипермаркети и струват около 2,10 евро за 10 бройки. Най-дълбоко в джобовете си съседите ни бъркат за гориво. В бензиностанциите до границата с България цената на литър А 95 е точно 1,90 евро за литър. Към Ксанти цената пада с два-три евроцента.
“Пенсионерите и чиновниците са доволни, че държавата им даде великденски бонуси, които възлизат на 50% от заплатите или пенсиите, но не искат да ги харчат при нас, казва Фредо. Обичащите да се забавляват и харчат гърци сега пазят парите си, за да могат да изкарат по-дълго време в тази кризисна ситуация. Една от оборотните стоки на пазара в Ксанти е домашно приготвено узо на цена от 5 евро за литър. Твърдят, че с него по-лесно и евтино се преминава през кризата.
ДИЯН МОРКИН
trud.bg
