„Вярващият трябва да стопява в сърцето си дори и най-силно забилите се в него комети, подобно на земната атмосфера, и към всички – от най-близкото до най-далечното си обкръжение – трябва да излъчва лъчи на обич, любов и диалог, извиращи от вярата му. И като човек той трябва да обича всички хора и всички творения заради Твореца и да бъде изпълнен с милосърдие към природата.” (Hай-влиятелния жив интелектуалец в света Фетхуллах Гюлен)
„Ела, какъвто и да си.” Впрочем с този девиз Мевляна казва: ела, независимо към коя религия, култура, философска традиция принадлежиш, достатъчно е да не си лишен от човечност. Ето към такъв универсален принцип е призовал Мевляна
Наред с благочестието, любовта е основна призма, през която се пречупват морално-етичните и социално насочени разсъждения и заключения на теолога-философ. Като посочва, че любовта е “една от най-обсъжданите ценности” на нашето съвремие, още в началото на книгата авторът определя това върховно чувство като “фундаментално начало, най-ярка светлина и най-мощна сила” на всяко земно същество и “доминиращ елемент в духа на битието”. В нея турският мислител вижда истинната основа за толерантност и разбирателство, сътрудничество и единодействие между мюсюлмани, християни и юдеи за благоденствието на човешкия род. Защото, “омразата и ненавистта са семена от Ада, които низките души сеят сред хората”. (Проф. дин Йордан Пеев, специалист по арабския свят и исляма)
