"Братя, българи!" - зове Уляновският Мюфтия към българския народ!
Драги братя и сестри от България!
В течение на няколко поколения народът на Волга официално наричан „татари” , беше лишен от своята истинска история.
В училище, при изучаването на История на Русия, когато се разглеждаха теми за татаро-монголското иго всички погледи се обръщаха към тези ученици, които се наричаха татари. По този начин, за деянията на татаро-монголите по отношение на руснаците тези ученици изпитваха психологическо натоварване и стрес, след което неволно си задаваха въпроса: „Ако ние сме потомци , защо антропологически не приличаме на тях? Защо нашият език, обичаи, традиции, религия, така много се отличават от тяхните?”. А да прочетем за произхода на нашия народ нямаше откъде. Даже до преди 20-25 години книгата на известния руски историк, нашия земляк Н.М. Карамзин «История на Руската държава» беше заключена зад седем печата, да не говорим за някаква държава Волжска България и българи.
Благодарение на ветровете на демократически промени, в средата на 80-те години на миналото столетие, стана възможно да се запознаем със старинните исторически документи и видим истинската наша история, до този момент скрита зад завеса от лъжи и заблуди. Вероятно, това е правено с умисъл на някои политически сили, така им е било изгодно.
Един от първите учени, повдигнал въпроса за несъответствието на етнонима «татари» с нашето историческо име, беше академик Абрар Каримулин от Република Татарстан, който написа книгата «Татари: етнос и етноним». Властите 14 години не разрешаваха нейното публикуване, но през 1987г. тя все пак видя бял свят. Отпечатването и в един голям тираж имаше ефекта на взривена бомба. Народът, като пътник в пустиня страдащ от жажда, откри истината за своята история. Така се отвори темата за произхода на нашия народ и някои учени успяха за малък промеждутък от време да издадат своите трудове. Известният археолог Алфред Халиков издаде книгите «500 руски фамилии от българско-татарски произход» и «Кои сме ние Българи или Татари?». В Оренбург започна да излиза вестник «Болгар иле». Той публикуваше мнения на много читатели по въпроса за връщането на нашето истинско име «БУЛГАРИ».
Върховният муфтия на Русия шейх Тагат Таджутдин ежегодно провежда мероприятие (в г. Болгар), свързани с годишнината от приемането на исляма от нашите български предци. В средата на юни на това мероприятие от всички региони на Русия се стичат огромно количество народ. Ние сме му благодарни , че по този начин той показва на хиляди хора нашата побеляла от годините история. Но да обърнем поглед към нашата история. Ибн-Фадлан, пристигайки от Багдат във Волжска България, по време на цялото си пътуване е водил записки. В тези свои ръкописи той отбелязва, че е срещнал башкирски племена, а пристигайки в земята на българите, открива наличието на джамии и медресета и че в джамиите вече се извършват проповеди.
Други арабски учени и мисионери също така пишат, че българите имат свои учени, поети, писатели, астрономи, свещенослужители със свои съчинения. Възниква въпрос, защо башкирите до сега са си остали башкири, а българите - при наличие на учени и литературни произведения, познати на целия мусулмански Изток, имащи свой речен флот на Волга и Кама, устояващи своята религия, имащи висока градска и селска култура и построили над 200 града на територията на Поволжието, за неголям период от време - са се превърнали в татари?! В средата на 2006г. по инциатива на Уляновската просветителска организация «Българско възраждане» се създаде група, в която влязоха известни личности от нашата област и Русия, която се обърна към губернатора на областта и кмета на Уляновск с молба да се разреши поставянето на паметник на известния български поет и хуманист Кулгали (1183 – 1236г.). До 16 години той се е учил в местното медресе, а след това дълги години странства по културните страни на мусулманския Изток. Посетил Хорезм, Герат, Сирия, Иерусалим, Мекка и много други центрове на културата. Срещал се с поети и учени, слушал лекциите на мъдри шейхове – суфисти.
След завръщането си във Волжска България, Кулгали се занимава с преподавателска дейност. Първата редакция на неговата поема «Кысса-и Йусуф» (Предание за праведния Йосиф) излиза през 1212г. Кулгали загива през 1236г. когато Българската държава пада под ударите на монголо – татарските воиски. Кулгали, като автор на споменатата поема се явява класик на българската писменна литература. Тази книга е безценна перла в световната литература и е голям литературен паметник. Като лирико – епическа поема тя показва всички проблеми, вълнуващи българската общественост. В поемата остро и релефно е представена борбата между доброто и справедливостта със злото, стремежа на хората към духовно съвършенство, щастие и нравственна чистота. Вече осем столетия «Кысса-и Йусуф» продължава активно да живее в писменно-литературното и фолклорно наследство на народа. До революцията през 1918г. книгата на Кулгали се ползва с неизменната народна любов и популярност, широко е разпространена сред мусулманското население на Поволжието. Преиздавана е 80 пъти, а ръкописните и варианти се съхраняват в различни библиотеки и музеи по света. Действително личността на поета и неговото произведение са достойни за увековечаване.
В поемата си, авторът използва сюжет от свещения Коран сура «Юсуф». Този сюжет съществува и в библията, нашите православни братя и сестри знаят това ("Ветхий Завет"- Бытие- Глава 37). Пророк Йосиф е общ за нас мусулманите и за християните. Въобще в нашите конфесии има много общо: това е признаването на единния Творец, създал тази земя и нас; свещените книги изпратени от НЕГО; нашите прародители Адам и Ева; общите пророци Ной (Нух), Мойсей (Муса), Авраам (Ибрагим), Давид (Дауд), Исус (Гайса), Илия (Ильяс). Между впрочем, в свещсния Коран името на Исус се споменава 25 пъти. За Мария (Мариам), майката на Иисус в свещения Коран е заделена цяла сура «Мариам». Имаме общи понятия за Рая и Ада, а с цел за нравственното възпитание са използувани едни и същи заповеди: не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, не прелюбодействай и т.н. Даже думата «Амин» се произнася еднакво. Кулгали, като създател на бесценото произведение «Кысса-и Йусуф» в началото на повествованието прославя Всевишния, след това Пророка, неговите сподвижници, а след това светите представители на всички религии. През вековете много поколения на народа на Волжска България са възпитавани в дух на уважение към другите религии, а въпросите за веротърпимостта са актуални винаги, особенно сега. Съвременици на поета-хуманист са Шота Руставели, Низами, авторът на «Слова о полку Игореве». Трябва да се признае, че личността на Кулгали и неговото произведение няма национални граници, неговото творчество трябва да знае цялата многонационална Русия. Запознати ли са нашите български приятели с неговото произведение? Ако не са, би било знаменателно да се преведе и издаде на български за 830 -годишнина на поета.*
За съжаление, през последните години средствата за масова информация преднамерено превръщат Исляма в религия на терористи и екстремисти. Преследвайки определени цели, някои политически сили желаят да провокират противопоставяне и стълкновения между двете световни конфесии – християнството и мусулманството. Тъй като мусулманите са значителна част от земното кълбо, ежедневно ние слушаме и четем за мусулманите: споменават ни както с положителен, така и с отрицателен оттенък Но, независимо от това внимание от страна на масмедиите, информацията за мусулманите често е предубедена и необективна, което, разбира се, способства за формирането в обществото на лъжливи митове и стереотипи за Исляма и неговите последователи. Традицията съзнателно или неволно да се представят мусулманите в негативна светлина има многовековна история. В трудовете на европейските автори изопачено се представя не само света и моралния облик на мусулманите, но и самата дума «мусулмани». Тях ги наричаха магометани, мохамедани, сарацини, агаряни, басурмани, което само по себе си е оскърбително за мусулманите. Даже сега общоприетото название «мусулмани» е неточно. «Мусулманин» - това е неточен изказ на думата «муслим» (сравнете английското “Muslim”). В тази връзка е интиресно да си припомним, че в 1964г. II Ватикански събор на Римо - Католическата Църква в своята Декларация – Обръщение към мусулманите, демонстрира своето уважение към тях и промени традиционното латинско написване „musulmanus” на “muslimus”.
Сега повече от 1 милиард човека на Земята смятат основополагаща програма на своя живот Свещеният Коран – изпратеното от Твореца на всичко съществуващо Свещенно Писание, неподправено от човешки измислици и фантазии. Иска ми се да се обърна към нашите православни братя и сестри от България и ги призова да не се поддават на тези провокационни измислици. Още от древноста в самата Волжска България наред с мусулманското население мирно са съществували и христиани и езичници, независимо, че държавата се е считала мусулманска. Понеже Свещеният Коран предписва, че приемането на вярата принудително не се позволява, никой в периода на могъщество на държавата не е принуждавал със сила приемането на Ислямското вероучение на народите от Поволжието – мордва, марийци, чуваши, удмурди - които много години са оставали езичници. В столицата на държавата функционирали православни храмове.
Самите българи без насилие и по собственно желание са приели мусулманството, понеже Тангрианството е послужило като основа за разбирането на новата религия. В нашия народ и досега е запазен израза «Тэнгри ярлыкалсын» ( Нека Тангра да е доволен). Самата дума «мусулманин» означава човек вярващ в единния Творец, които живее по законите предписани от Създателя – това е определен начин на живот и своя философия, която не противоречи на написания от Него свещен Коран. Тази книга, като инструкция, предписва на човека кое може и кое не може да върши. Това е както при всеки човек-творец независимо дали е скулптур, художник или конструктор. За да живее неговото творение -дълго и щастливо, с голяма полза за човешкото общество - той пише инструкция за ползването му. Накратко Исламът това е здрав образ на живот, тъй като Господ не желае Неговото творение със своите действия да нанася вреда на своето здраве. Защо се опитвам да обясня на нашите български приятели какво е това Ислам? За да не си мислят, че последователите на тази религия са някакви варвари, екстремисти и терористи. В продължение на много векове на територията на Поволжието историците не са отбелязали каквито и да е стълкновения на религиозна или етническа основа. Манталитетът на нашия народ е сформиран в дух на уважение към другите конфесии и вярвания. За това имат заслуга и произведенията на изключителният български поет - хуманист Кулгали.
За това, че ние в историческото минало сме били един народ, говорят следните факти: нас ни свързва Тангрианството- религия, която са изповядвали нашите предци още преди приемането на Християнството и Ислама, религия която признава единния бог - Тангра, общ за нас и за почитания от всички български народи баща на нацията хан Кубрат, неговите синове хан Аспарух, хан Котраг, хан Бат Боян. Съхранили са се някои сходства в езика и националните носии и т.н. И което е особенно интересно и ние и вие произнасяме по един и същи начин думата «БЪЛГАР» обединяваща двата братски народа.
Ние искренно сме благодарни на нашите български приятели, членовете на МАБИК Ангел Христов и Дочо Шипковенски, които посетиха нашия град през октомври миналата година. Те баха и в нашето медресе «Биляр», носещо името на древния град и първа столица на държавата Волжска България. Аз си спомням, че когато ги посрещнах и прегърнах по братски представителите на България, им казах «ВИЕ СТЕ НАШИ БРАТЯ» в очите им се появиха сълзи.
По примера на угро-финските народи, нашите съседи – марийци, мордва, удмурди, създали връзки с европейските страни (Унгария, Финландия, Естония) отнасящи себе си към фино-угорската езикова група и ние се надяваме с течение на времето да създадем връзки с братския български народ. Също така се надяваме да сътрудничим с всички български религиозни организации. По този начин на равнището на религиозни организации и народната дипломация ние можем да продължим да създаваме и укрепваме връзките межу нашите две братски общности.
От името на регионалнотодуховно управление на мусулманите в Уляновска област на Русия** искренно желая на целия братски български народ благополучие и процъфтяване!
Муфтия на Уляновското Регионално Отделение на Централното Духовно Управление на Мусулманите в Русия
Сявбян хазрат Сулейманов
Очень большая просьба! Кто не равнодушен к истории волжских болгар и к нашим общим корням, распечатайте это Обращение на листах, размножьте и распространяйте среди болгар-мусульман, распечатайте и отнесите это письмо во все мечети Болгарии, особенно молодежи! Распечатайте на листах, и раздавайте на улицах! Люди должны знать правду!
