Сан Стефанският договор като цяло е бил предварителен договор-което си го пише в него.
Този договор даже не е включвал в България цялата етническа територия на България,но все пак нейният център.
Наистина Русия има големи амбиции особено спрямо протоците и затова са желаел ли по дълга окупация за да си гарантират про-руската ориентация на новата държава.Желаели са да имат свой човек на българският престол.
От друга страна Руският двор е много виновен за поделянето на България при Берлинският конгрес поради лакомията си-отхвърлят по благоприятното Австрийско предложение за сметка на про-османското английско.
Самото австрийско предложение е поделяне на България по оста Изток-Запад някъде по ятовата граница,като източното княжество е с руски протекторат,а западното с австрийски.
Стремежът на австрийците е по голям излаз на Бяло море и близост до суетите.
"Между Сан Стефано и Берлин"
...и завършва победоносно с подписването на прелиминарния мирен договор с Османската империя. Драмата е там, че когато го е подготвял и подписвал, руският представител граф Игнатиев изобщо е нямал понятие за предварителните договорки с Австро-Унгария. ЗАтова той е изработил такъв документ, който първи ужасява турците, които решили че Европа е решила веднъж за винаги да приключи с тях, но и пшо-лошо - разсърдва Виена, понеже всичко, което е било предварително договорено в Райхщад и Будапеща сега го няма.
Основните положения са две и те са много ясни и прости
1. Босна и Херцеговина минават към Австро-Унгария
2. България се освобождава в две автономни части (както е по решенията на Цариградската конференция, в чието име се води войната).
Граф Игнатиев прави точно обратното - максимално голяма България, неопределено дълъг срок на руска военна окупация.
Русия се е ангажирала прекалено много преди войната с волята на останалите Велики сили при уреждане въпроса за Балканите. Съвсем правилно, след Цариградската конференция, Бисмарк съветва посланика Убри, че „руският двор напразно се позовава толкова много на Европа и поставя в зависимост от нея изхода на несъгласията си с Турция. Какво е това Европа? Това е едно неопределено и отвлечено понятие”, смята канцлера и при това с пълно основание, защото ако самият той се беше поставил в зависимост от мнението на Европа, Германия никога нямаше да се обедини от Прусия!
В Лондон наричат Сан-Стефанска България „гротестна”. Тя заплашвала съществуването на Европейска Турция. Според лорд Дерби, дори и възникването на каквато и да е България е неприемливо за Англия, тъй като заплашвала целостта на Турция.
В Париж са загрижени най-вече за съдбата на гърците.
Във Виена, Андраши е раздразнен, че Сан-Стефанския договор не му поднася на тепсия Босна и Херцеговина и нарушава предварителните спорзумения, затова той е за неговото ревизиране. По-този повод, по-късно на конгреса, Бисмарк казва на италианския представител Корти, че Босна и Херцеговина е печено гълъбче, което Австия иска да глътне, но чака само да подхвръкне към устата и.
В Берлин, едниствена от всички европейски столици, средите около Бисмарк, го приемат без възражение.
Русия принципно се съгласява договорът да бъде преразгледан на европейски конгрес, но първоначлано заявява, че не ще се съгласи за промяна на постигнатите граници, а само с други принципни изменения.
В Англия категорично отказват такива условия и Дизраели показва, че е готов и да се стигне до война с Русия. Започва усилване на гарнизоните в Гибралтар и в Малта и прехвърляне на колониални сили от Индия.
Граф Андраши също проявява отстъпчивост, като се съгласява за една по-голяма България в границите определени в Сан-Стефано, но на запад до линията Враня-Орфанто (устието на Струма) с излаз на Бяло море. Под натиска на Бисмарк той склонява границата да се измести още по на запад, до река Вардар. За сметка на това обаче австро-унгарските контрапретенции са максимално да се намали териториално разширение за Сърбия и Черна Гора и не подлежащото на коментар заемане на Босна и Херцеговина, плюс Новопазарския санджак до Косовска Митровица.
Граф Игнатиев от своя страна предлага разделяне на България по начин подобен на определения от Цариградската конференция, със запазване на западната граница непроменена. Това не се приема от Андраши. Той иска България до Вардар, без Лозенградско, което да се върне на Турция и автономна област, която да включва останалата част от Българска Македония със Солун като център. В тази автономна област, да се назначи християнин за генерал-губернатор. Андраши вижда в този план, създаването на област в Западните Балкани, които след анексията на Босна и Херцеговина, ще попаднат под влиянието на Виена, а Солун ще се превърне в пристанище използвано най-вече от Австро-Унгария.
Но за Игнатиев подобно съглашение е неприемливо, тъй като се ощетяват интересите на Сърбия и Черна Гора, както и изобщо на славянството, предвид окупацията на Босна и Херцеговина."