Topic: Shumen/ Шумен/- турци и помаци днес!

[Nazmi]

Отдавна се чувстваше една празнина в сайта ни относно един наш народ в Северна България конкретно региона гр.Шумен,Нови пазар,Каспичан, Правенци,с.Климент, Каолиново,Попово.. въобще в Северна България.
Имаме отворена тема за Търговище и района около него.
 Тази мисля,ще допълни обхвата да споделим постепенно и обхванем всичко за този народ-турци,помаци..!
 Преди тази тема знаете имаме отворени подобни за помаците в Чеча- Гоцеделчевските села,имаме теми за помаци от Смолянско,Девинско,Бабяк,Белица,Велинградско,Сърница,Якоруда,за помаците в Ловешко и Тетевенско,за помаците в Турция,за помаците в Америка,по света...!

Ето защо считам за необходимо нашите братя и сестри от Шуменско да се чувствуват тук в сайта като единна част от всички нас.
Има какво да се каже,да се разкаже от онези дето са останали в България,както и хилядите Шуменци днес които живеят в Турция.Ще се радвам,да се рег наши хора от този регион в Северна България!

[Nazmi]

  Шу̀мен (Коларовград в периода 1950-1965 година) е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен. Населението на града към края на 2009 година е 86 824 жители[1][2][3], което го прави десетото по големина населено място в страната.

                 РЕЛИГИЯ.

                 Мнозинството от населението на град Шумен са християни, като втората по численост религиозна общност са мюсюлманите. Мнозинството от християните изповядват православие; другите християнски общности са методисти, петдесятници, адвентисти и други. Православните храмове в града са: „Св. Три Светители“ (в центъра), „Св. Възнесение Господне“.
. Мюсюлманскят храм е Томбул джамия (1744), която е най-голямата джамия в България.[6]


  В Османската империя [редактиране]
През средновековието турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена (1529), Часовниковата кула и Томбул джамия (1774). През 17 - 18 век Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям гарнизон в крепостта, в него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена, като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум, а през последните векове на робството Шумен. По времето на Турското робство (18 и особено 19 век) градът се развива като крупен занаятчийски център. На 11 май 1813 година в града се състои първото в България чествуване на Светите братя Кирил и Методий, както и първото театрално представление. През 1828 година е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 година първото Девическо класно училище и читалище. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през 1850 година е основан първият български симфоничен оркестър.
                         
                         През комунизма- В периода между 29 януари 1950 - 29 юли 1965 година градът е носил името Коларовград.

 
           

[Nazmi]

 По времето на смяната на имената на помаци и турци активисти от Шуменско взеха дейно и активно участие на съпротива срещу тоталитарния режим.По онова време стотици рискуваха живота си.
 Помня Зейнеп Ибрахимова,онези от село Климент Шуменско.'

 Като студент в Пловдив през 1985 година живеех в едно общежитие в Пловдив в Марица 3,близо до гребната база с едно турче Зия Саджидов Ахмедов от Правенци Шуменско!

На другия ден след атентатите на гара Пловдив  на турските студенти от Шуменско  бе забранено да посещават лекции в института,бяха гонени като тирани,връзката им с роден край бе прекъсната!


Шуменци- по време не" Екскурзията" наречена тогава.
Кадрите  по долу са от Шуменско...
В онзи период през 1985-1989 година хиляди семейства бяха принудени насила зарязвайки всичко да поемат към Турция. И така днес съм убеден много хора от този регион могат да разкажат 
                                                     ТУК...!     
   Нямам думи...една трагедия..!

Göçler-Миграция

[SIVEK]

Защо,защо???Само това се върти в главата ми.
Гледам кадрите и се връщам назад в спомена за онази 1989година .По това време бях в София на път за работа. минавах през централна
гара. Виждах хората тръгващи за Турция и хаоса които се създаваше.Пристигаха хора с коли,камиони имаше и хора само по един куфар.Бях млад и не ги
разбирах тези хора.Как така оставят къщи строени с толкова труд и лишения и отиват в чужда държава при чужди хора. Мислено ги упреквах и се ядосвах. на тези хора. Виждах стари хора и съвсем малки деца, майки с пеленачета да стоят на перона. Чакаики поредния влак за да тръгнат към неизвесното.След работа се прибирах и през гарата реших да сляза и да погледам. Минаваики между хората,колите и камионите видях една стара жена с бебе в ръцете.Жената плачеше и викаше нещо но хората около нея сякаш не в забелязваха. Приближх я  тя се обърна към мен и в очите
на тази жена имаше толкова тъга и надежда някои да и помогне. Спрях се и я попитах къде е тръгнала на тия години с това дете.
Тя нищо не каза наведе се над детето и започна тихо да плаче. В този момент зад мен чух женски глас .Обърнах се и видях една слаба женичка която се опитваше да свали от колата един куфар два пъти по голям от нея. Помогнах и да свали куфара,чанти които тежаха като чели бяха пълни с камъни.
Жената извади някакви пари да ми дава за това,че съм и помогнал .Отказах, и я попитах защо, защо е тръгнала със старата си майка и невръсно дете,къде отиват имат ли роднини при които да отидат.Тя ме погледна, нищо не каза само поклати отрицателно главата. Защо защо зададох и същия въпрос???
Тя се усмихна но с тъжна усмивка.Усмивка в която имаше много болка,въздъхна и тръгна към детето си.
Бях млад и не разбирах тези хора информацията която получавахме от "по света и нас"беше малко. Даваха някакви
 откъси и казваха,че хората са тръгнали на екскурзия.Не подозирах въобще за какво става въпрос и че тази екскурзия се оказа доста мащабна и добре организирана от тогавашната власт.
Минаха толкова години от този ден,често си спомням за тези хора,за жената за бабата за бебето с което бяха тръгнали, живи ли са каква е тяхната съдба, не знам.

[Subeyi Kurt]

Тогавашната ситуация е подобна на '' Глава си давам вяра не давам''. За Чорбаджи Ёво не се знае дали е истина, защото го орязали навсякаде а той пак си дума продумал. А насилственното преименуване на помаци, турци и роми е факт. Благодаря ти Сивек че си помогнал на това изтерзано семейство, което принудително е напуснало бащиното си огнище. Тези хора претърпяха доста трудности, но слава богу всички се уредиха и то добре защото са трудолюбиви.