Кратко изложение на световния монотеизъм.
Драги съфорумци. Още със сътворението на първия човек, Елоах предрекъл, че хората ще се отдават на манипулации, но важното е не какво ще свършат като дело, а дали ще се покаят след това за направената грешка. От там започнало и развитието и упадъка на монотеизма в различните периоди от време. Най-ранното монотеистично племе известно в религията е племето в Суза потомци на Адем и Шит или Адам и Сит. Сред този народ настъпило прелюбодейството едва когато се срещнало с племето на Каин, в което за пръв път бил използван музикален инструмент. Една известна цивилизация Шумерската, която упадъка и бил причинен от потоп, т.е. от прииждането на водите на реките Тигър и Ефрат също дава един от примерите за съществуване на монотеизъм. Според свещените книги по това време пророк при шумерите бил Нух т.е. Ной. Една две поколения преди него в Шумер продължавало да няма политеизти. Много шумерски легенди говорят за това. Една от тях е легендата за Дилмун, рая в който нямало болести и смърт. Между другото Дилмун се смятал и днешен Оман, където акостирал кораба на Ной или поточно носът който разделя Персийския залив от Оманския. След което той се заселил при Хадрамутите, в териториите на днешен Йемен. Този народ също дълго време бил монотеистичен до времето на пророка Худ, след което Аллах заради политеизма им ги наказала с пясъчна буря и им заличил града Убър, с изключение на вярващите, които се изселили в Хадрамуд. Сродни на хадрамутите били микейците, които по времето на пророка Салих извършили грях, като посегнали на камила сътворена от Аллах чрез чудо. Те били наказани чрез земетресение. И до днес градът на Салих е пуст и се намира в северната част на Арабския п-ов. Това че всички те са сродни се споменава и в Корана, кадето се казва, че както знаеше хадрамуд за Нух, така знаеше и народа на Салих за хадрамуд. В Библията не се споменават пророците Худ и Салих, а за Ной се казва, че е имал яхта с мотор защото можел да пътува срещу течението като достигнал чак до планината Арарат в днешна Турция хахаха
След тези пророци идва Ибрахим или Аврам, който трябвало да вкара народа на Акатите в правия път. По това време се зародили големите грехове като ясновидство и магьосничество. Не малко археологически паметници говорят за това. периода в който живял Ибрахим бил периода на цар Шугли. Самият той бил известен със своите магьоснически и ясновидски таланти. Не напразно след неговият период ще изскочат на мегдана и археологическите артифакти на следващите акадски царе, които изкарвали закони против магьосничеството, но гадателството чрез зодиакалните съзвездия си останало, чрез големите стъпаловидни храмове, на които най-горната част била обсерватория.
От Ибрахим се зародил иудеизма от които е християнството и съответно исляма, но се продължила и старата акадска религия, последен пророк на която бил Йон или Юнус, който проповядвал в Ниневия столица на Асирия и учил хората да вярват в Ашур. Този бог по-късно ще бъде актуален и за персите и индийците, които ще го нарекат Ахура Мазда т.е. добрия бог. След пропадането на монотеизма чрез политеизма в Асирия била и заличена Асирийската столица Ниневия, чрез вавилонците и мидийците индоевропейско племе сродно с персите. Не след дълго, поради същата причина това се случило и на Йерусалим, чрез Вавилон. А Вавилон бил погубен пак поради идолопоклонничество от мидийците, а след това и от сродните им персийци, които успели да завладеят трона. С което монотеизма отново взел превес. След което евреите били освободени от вавилонския плен и били спомогнати да изградят наново храма си в Йеросалим. Не сле дълго дошъл и римския плен, когато вече при евреите отпаднали Мойсеевия закон, за ритуалното измиване на ръцете и нозете при служба, за кланянето по три пъти на ден, за говеенето четиридесет дена след Паска и преди Петдесетница и за десятъка. На това се противопоставили Зекерия (Захари), а и за другите грехове като прелюбодейството например и Яхя т.е. Йоан Кръстител, който учел хората да не се отклоняват от Мойсеевия закон и след съвкупление, цикъл и особено след като бъдат въведени в правата вяра ритуално да се потопят изцяло във водоем и да се прочистват телесно, а след това и духовно чрез вяра. Но след като били убити тези пророци евреите рискували да се простят за втори път със Йерусалим, който станал езическия град Елия Кападокия и в който бил изграден храм на Юпитер. Малко преди това пратениците на Елоах бил и Иисус син на Мериам. той станал толкова популярен, още по онова време, че за него се наложило да се свика Синода. В него първосвещениците обсъдили ползите и вредите, които могат да се окажат при положение, че се провъзгласи пророка за цар на Иудея. Основните причини против това били, че той изключително много говорил на хората за идването на последен пророк из между рода на Исмаил. Опасението на синода бил, че той ще се съюзи със исмаилтяните против Рим и след това евреите ще им станат роби, а сегашният им статут в римската империя бил по добър, тъй като Рим им давал право на избор на царе и им давал свобода на вярата. Другото опасение което наклонило везните против е че Иисус ще ги оприличи в неспазване на закона на Мойсей и неспазване на обредите предписани от Мойсей, които намерили място и в днешната Библия. (източник за Иисус: Евангелието на Варнава). След всичко това идва и погубването на Римската империя, със официалното приемане на християнството, но в един езически вариант. На това се противопоставяли немалко иудео-християнски и гностични учения, които били подложени на гонения за втори път от властващите езичници. Властта на езичниците християни отново била сломена чрез Аллах в Близкия изток, чрез идването на пророка Мухаммед и неговия монотеизъм, благодарение на който се създала една цивилизация наречена Арабски халифат, кадето били изградени и преустановени много градове, сред които били Куфе, Басра, Багдад в Месопотамия; Дамаск, Йерусалим в Палестина, Кайро в Египет, Мекка и Медина в Арабия и не на последно място Истамбул, за превземането на който имало пророчество на пророка Мухаммед.
