Що е диалог?
В тълковния речник думата диалог е разтълкувана като разговор между две лица или между група хора; разбирателство. Другото значение на думата е разговор между двама души или повече хора от различни култури и етноси, с различни политически възгледи, и създаване на цивилизовани взаимоотношения.
В сферата на религията диалогът се изразява в споделянето на мисли и чувства между различни групи от една религия или хора от различни религии, без принуда и не за формалност, а чрез разговори, дискусии и съвместна работа в името на общите им ценности.
От тази гледна точка диалог означава по-добро разбиране на хората и на отделните групи, опознаване помежду им и търсене на решения на общите им проблеми. Ако тези усилия дадат резултат, ще има предпоставки за по-добър живот и съжителство. С други думи, усилията за диалог ще дадат отражение първо в съзнанията на хората, а после и в социалния им живот за съвместно културно съжителство в обществото.
Какво е междурелигиозният диалог?
По-точно е понятието да се определя не като „междурелигиозен диалог”, а като „диалог между представители на религиите”. Но първото понятие е получило по-широка употреба. Освен това от него несъмнено се извлича и смисъла за диалог между представители на религиите. И ние в настоящата книга ще използваме понятието „междурелигиозен диалог”.
Междурелигиозният диалог не е принудително налагане на вяра и идеи на представителите на различните религии, а е среща, която допринася добронамерено, почтено, искрено, с обич, с уважение и с добри чувства за решаването на общи или различни проблеми, за обсъждането им в мирна атмосфера, за научаване повече за другия, за опознаването му, за изслушване и разбиране, за създаване на предпоставка за сътрудничество, за съвместно съжителство и дори за споразумение.
Днес всички ние сме изправени срещу глобални проблеми като морално разложение, замърсена околна среда, икономическа неравнопоставеност, болестта СПИН, бедност, аборти, увеличаване процента на разводите, расизъм, терор, войни, потисничество и всички те застрашават световния мир. Разбира се, че религиите и техните представители биха могли да дадат своя принос за решаването на тези проблеми. Междурелигиозният диалог се появява в резултат на търсенето на решения на тези проблеми – а това е един неизбежен процес. Това са усилия за осигуряване на по-сигурно и мирно бъдеще на поколенията, за прекратяване на всякакви кръвопролития и забравяне на неразбирателствата от близкото и далечно минало.
Какво не е междурелигиозният диалог?
Междурелигиозният диалог не е отхвърляне на религията, към която човек принадлежи. В процеса на диалог всеки човек остава верен на своите убеждения и ценности. Индивидът не се притеснява да изпълнява религиозните си задължения, да защитава своите морални и правни ценности. Напротив, всеки се стреми да покаже обединяващите признаци, общите ценности и прилагането им в живота и ежедневието на хората. Но съвместната работа може да доведе до повлияване от останалите хора и приспособяване към тях. През цялата човешка история именно това е стояло в основата на промяната на религията – поддаване на влияние и приспособяване. Но това не се дължи на съвместната работа, а на степента на вярата и дали тя удовлетворява душата и чувствата на човека. Ако погледнем от този ъгъл, ще се убедим, че броят на мюсюлманите, които по собствена воля са приели друга религия, е много малък за разлика от обратното. А това ни дава нови идеи за задълженията, с които сме натоварени.
Междурелигиозният диалог не е стремеж към обединяване на религиите или известяване на собствената религия, не е показване на превъзходството на религията или стремеж за промяна на вярата. Както се изразява Фетхуллах Гюлен, диалогът е опознаване на себе си, „приемане на другия като такъв, какъвто е” и търсене на решение на общите ни проблеми.
В някои среди, и особено от гледна точка на келяма (теология), това обяснение може да се изтълкува като проблемно. Но нашата цел не е да обясним диалога от гледна точка на келяма. Искаме да изложим социалната и културната страна на свободата на религията.
Понятието свобода на религията включва свободен избор на вероизповедание, в която и да е религия; спазване на религиозните ценности, в които личността вярва; споделяне на тези ценности и с останалите хора; възможност за общуване с хората, които изповядват подобна вяра и извършване на различни общи дейности. С други думи, чрез тези четири условия свободата на вероизповедание се превръща в едно цяло. Ако в една държава един от тези фактори липсва, то може да кажем, че там липсва свобода на вероизповеданието. Човечеството трябва да се стреми да осигури такава свобода на всяка религия и вяра. На хората и институциите, които желаят да известяват своята религия, трябва да се даде тази възможност. В някои държави съществува свобода на религиите. В резултат на това, въпреки че някъде са малцинство християните, мюсюлманите, юдеите, будистите и представителите на останалите религии изпълняват и съхраняват своите религиозни и културни ценности, учат останалите хора и съумяват да се обединят в организации.
Автор :Ахмет Куруджан
