Gece, за теб Корана е алкохол! За това ти пречи в комбинация със силната музика....И каква комбинация се получава от силна музика и алкохол? Нещо поразява малкия мозък или...?
Gece, за напред да знаеш - пиша на някого само по веднъж на ден! Имам си правила. Изключение правя само за хора, които смятам за полезни!
Това е игра на руска рулетка, но едва ли ще го разбереш. Като не искаш да се подчиниш на религиозния принцип за отричане на алкохола, вземи и опитай - дано не попаднеш на "заредената цев". В исляма принципа е за всички - нещо което може да попречи дори на малцина - е забранено, по аналогията на лошия пример. Друг е въпроса, че редовната употреба на алкохол води до зависимост. Черни статистики от пияни шофьори няма да вадим - голям си, сещай се!
Корана за мене не е алкохол - как може така да се изразяваш! Корана е ръководство, което води до улеснение в земния живот, за да разбереш, че съществува отвъдното. Ще се изкушиш да попиташ за трудните моменти в живота - именно, корана и тях прави лесни - повярвай ми - не случайно хората го следват. И нещата не опират само до алкохола, а до всичко което може да подведе страстта до фатални граници, всичко за което се сетиш - прелюбодейство, алкохолизъм, наркомания, преяждане, работохолизъм, маниакалност и т.н. Корана дава отговор, който не е в човешките разбирания за да бъдат определени като правила. Точно в това е смисъла да бъде Висшо послание и за да се разбере, трябва човек да излезе вън от собдствените си представи за начин на живот. Ето ти едно мое виждане по въпроса:
Споменах за страсти, да в страст може да се превърне всеки жизнен процес в човека - да спи, да се храни, алкохолна и никотинова страст, любовна страст, още може да се пристрасти и към това - да е винаги в лошо настроение, страст към определени предмети или хобита и др.
Какво лошо има в това, нали са неща от живота!?
Разбира се - даже без тях не можем. Но страстите са колкото жизнено необходим - толкова и унищожителни за нас. Мислим, че сме в състояние в което, когато и да решим - да ги обуздаем. Това е една голяма грешка на човека. За страстите отговаря нашата нервна система със свойте два дяла - симпатикусов и парасимпатикусов. Тя има свойството да придобива автоматизъм, който в определен момент взима връхна точка, и ние без да усетим се подчиняваме на него. Ако изцяло оставим страстите дълго време да властват над нас - то те изграждат т.нар. патологичен (вреден) автоматизъм на нашата нервна система и по-точно главния мозък създава трайни възбудни огнища (научно доказано още в миналото с теорийте на руския учен Павлов), които огнища карат нервната ни система да работи по начин не благоприятен за здравето ни. Това от своя страна ни прави НЕСЪЗНАТЕЛНО подчинени личности. Опитаме ли се да избягаме от едната страст - попадаме на друга, уж за да компенсираме, а всъщност стигаме до още по-голямо объркване. И това не е всичко - нещата рефлектират върху нашите вътрешни органи. 70 % от етиологията на сърдечните заболявания се отдават на неврологична симптоматика. На много места в корана е написано: ".... и създадохме за вас слухът и зрението и сърцата...". Тоест сърцето е анатомично свързано с нервната система и по-специално с мисловните процеси формиращи се от главните портали - слух и зрение, с което можем да го предпазим от вредното въздействие на парасимпатикусовия дял на нервната система. Учените и до днес не могат физиологично да формират процесите на този специален нерв от симпатикусовия дял, наречен "блуждаещия нерв". Удивителното е, че Аллах с.т. ни съобщава за тази анатомична връзка в корана.
А дали оставяме страстите без да ги възпираме - със сигурност да. Това също става подсъзнателно, защото страстите са в основата на живота и организма като жива единица. Подчинен на закона на оцеляването организма ги толерира и им дава "зелен светофар". Тези процеси, разбира се, не стават изведнъж с нас. В житейския си път, човек е в постоянно търсене на вътрешен мир и синхрон със самия себе си, а в крайна сметка това, което постига е нещо съвсем различно.
При всеки човек настъпва този момент - момент на объркване и загуба на насладата от всичко в живота. Ако е настъпил - може да го излекува, ако не - може да го предотврати, за да не се налага "лечение".
За да се постигне всичко това, се налага да се излезе отвъд себе си, отвъд собствените представи като начин на борба за постигане на заветното спокойствие в живота. Нужно е да влезем в друго измерение - измерението на "мярката". Мярката съществува във всяко живо и не живо трворение на вселената. Забележително - въпреки динамичните процеси в нея, част от които е и земното кълбо, движещо се със средна орбитална скорост 29,7 км/сек. - няма дори секунда годишно отклонение. Самите процеси на земното кълбо са подчинени също на мярката. Това е вселенски процес, вселенски пулс, в който ако не се включим - излизаме от нормален биоритъм, а от там и дезориентация в живота. Ставаме слаби, раздразнителни с липса на желание за живот и работа. Да това са неща, които стават по-силни от нас, колкото и да не искаме. А има начин, всичко да бъде съвсем различно. Начин, който ще ни накара да се почувстваме в друго измерение, и със сетивата да усетим разликата от преди и в бъдещия момент - ако решим да го потърсим. Човека се опитва да го постигне по много начини - алкохол, наркотици, работохолизъм, изневяра, страст към определено хоби др., но за съжаление крайния резултат е вместо наслада - разочарование. Всичко се крие в една кратка думичка - "намаз".
