РЕЛИГИЯ И РЕЧЬ, ВРЕМЕ И НАРОДЪ
ЕМИЛ ЗАХАРИЕВ Частъ I
+ Цельта на този редъ отъ мисли е, да хвърли новъ погледъ върху известни факти, отъ историята на древни¬те БОЛГЪ+АРИИ и така да доведе до нови изводи за РЕлигията, РЕчта и историята на БОЛГЪ+АРИЙСКИЯ-ТЪ НАРОДЪ.
+ Известно е, че Богьтъ на БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ е Тан-гРА. Историческите и археоложки аргументи, въ полза на това твърдение са оскъдни. Ще спомена само Михаи-лъ Посновъ - "История на христианската църква", който цитира Шести Канонъ, приетъ на Първия Вселенски Съ-боръ въ Никея - 325 година следъ (О)РИСТА. А Той за¬почва така : "ДА СЕ СПАЗВАТЪ ДРЕВНИТЕ ОБИЧАИ, ПРИЕТИ ВЪ ЕГИПЕТЪ..."!? Впоследствие Шести Кано-нъ остава, но текстътъ е промененъ!? За ЕГИПЕТЪ въоб¬ще не става и дума!? Съ какво е пречилъ ЕГИПЕТЪ, на елинските и латински прелати? Ами щелъ е да подскаже на верващите читатели, че основите на така нареченото "х(о)ристианство", се намиратъ въ "Египетската Верска Доктрина". Ще се видатъ паралелите между Т/АТЪ+УМЪ и Богъ Духъ, РА и Богь Отецъ, Йосифъ и Озирисъ, Изида и Дева Мария и ХОРЪ и Х(О)РИСТОСЪ!?
+ Основни понятия, като : РЕ + ЛИГА/религия/, КРЪСТЪ+ВА/тсъркъ+ва/, БА/ВА - Душа, КА/КИ/ЧИ -жизнена сила/тело/, както и Имената на Основните "Еги¬петски Богове", се използватъ отъ х(о)ристианската ци¬вилизация и отъ насъ БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ! Затова поня¬тието на БОЛГЪ+АРИИТЕ за "убавото мЕсто", където отивать душите на праведниците, се наРИча - РА+Й. Въ христианската доктрина, душите на праведниците отивать при Богь Отецъ. Отъ което следва, че РА е Името на Богь Отецъ. Това понятие използватъ и останалите СлОвенски народи. За сведение на туркофилите, турките го произна-сятъ /ГЬОЗЕЛЪ БАХЧЕ/, което значи /убава градина/.
+ Да се запитаме отъ де идва Т/АНГЪ+РА? Знаятъ се подобни названия на Богь, които обхващать обширни ге¬ографски райони, въ почти цЕла Азия, като : Тангра+ма-ню, Ченгри, Тенгри, Шенгри, Тангара, Тангароа. Има също подобни топоними - Ангора, Ангара, Анкара(Анкира)!? Въ Европа има интересни топоними като ТАТЪ+РА, КА-РЪ+ПАТИ/хоръ+бати/, Панония.
+ Видно е, че понятието е съставно.
+ Ако разложимъ съчетанието Т/АНГъ+РА, получа¬ваме:
Т/АНГъ(кхъ)РА, (АНГъ+РА), като последните две, са известни понятия отъ Египетскиятъ Пантеонъ на Богове-те!(1)
+ Ангь(кхъ) е Панделката на Живота, която държат всички Египетски Богове;
+ РА е името на Бога-Слънце.
+ Следователно Т/АНГЪ+РА означава - Животвор-ниятъ РА! Същата МАНТЪ+РА, повтаря и попа въ ТСЪР-КЪ+ВАта - Животворниятъ Богь!
+ Знае се, че БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ отъ всички небесни светила най-много са почитали Слънцето/известните въпроси до папа Николай, отправени отъ Царъ/КнЕзъ
Борисъ I /.
+ Ако отидемъ къмъ археоложките данни, колкото и оскъдни да са, колкото и оспорвани, като САК+РОвище-то, намерено въ Малая Перешчепина - днешна Южна Украйна. Намерено случайно отъ пастирчета, отъ селото Малая Перешчепина. На 13 километра отъ градъ Полта-ва, на 11. 06. 1912 година. Огромното количество златни и сребърни предмети, предизвикало иманярска треска сре-дъ селяните на селото, което било собственостъ на графъ Бобрински. Благодарение на графъ Бобрински, предме¬тите били събрани и описани, акуратно и професионал¬но.
+ Презъ 70- сетте години на 20-ти векъ отъ САКЪ+РО-вището се заинтересувалъ широко известниятъ въ науч¬ните среди Археологъ и Историкъ, професоръ Йоахимъ Вернеръ, който е описалъ и изследвалъ и БОЛ-ГЬ+АРИЙСКО-то САКЪ+РОвище въвъ ВРАПЪ, АЛБА¬НИЯ. Изключително подробното и професионално из¬следване на САКЪ+РОвището отъ Малая Перешчепи-на, довежда професоръ Й. Вернеръ до Пръстените, наме¬рени тамъ, съ Монограмите изписани върху тЕхъ. За раз-читането имъ професоръ Й. Вернеръ се обръща къмъ из-вестниятъ ономастъ, професоръ Зайбтъ отъ Виена, отъ Института по Византология, къмъ виенскиятъ Универси-тетъ. За да разберать читателите, кое ме накара да под¬ложа на съмнение разчитането на професоръ Зайбтъ, ще цитирамъ цЕлата 45-та страница отъ книгата на проф. Й. Вернеръ -" Погребалната находка отъ Малая Перешче-пина и Кубратъ, ханъ на Българите": ""Гръцките моног-рами на двата пръстена - печата/прил. 32/ биха били също така ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ, за отъждествяването на хана от Малая Перешчепина и може би дори по-убе¬дителни от доказателната стойност на археологическите
улики, ако можеше да бъдат НЕДВУСМИСЛЕНО РАЗ¬ЧЕТЕНИ! Четенето на В. Н. Бенешевич и предложение¬то на В. Финк, не дадоха ползотворен резултат. Госпожа А. Банк ми предостави през юли 1983 г. в Ермитажа во¬съчни отпечатъци от двата пръстени-печата, чиито сним-ки/прил. 32/ изпратих за експертиза и на д-р В. Зайбт от Института за византология към Университета във Виена. След завършване на ръкописа си получих в писмо от 17. 11. 1983 г. следното становище : "Пръстенът с по-простия монограм е възможно да е византийско производство, докато за другия не бих поддържал същото. По-простия монограм би могло да бъде разчетен теоретично БАТРА-ХОУ, но изведената от вътре вероятност и условията, при които е открита находката, говорят повече за форми като
ХОБРАТОУ, ХРОБАТОУ, ХОБУРТ и т. н.. Следователно
бихме се доближили много до буквени комбинации, дока¬зани във връзка с КОБРАТОС/сравни Моравчик/, но само с Х вместо К. Откъм монограма не може да се изведе улика за точния последователен ред на отделните букви в разчитането. Вторият монограм е най-вероятно комбина¬ция от индивидуално име и титла на ранг или длъжност. Ако приемем тъждествеността на собственика на пръсте¬на и следователно същото име, цялостното разчитане на
ХРОБАТОУ ПАТРИКИУ би било съвсем възможно. При такова тълкуване своеобразната, НЕ СЪВСЕМ ВИЗАН¬ТИЙСКА БУКВА на отпечатъка, накрая, вляво, трябва да се чете В, а накрая вдясно лигатурата П и К. ДВЕТЕ РАЗЧИТАНИЯ БИХ ИСКАЛ ДА ПРЕДЛОЖА КАТО ВЪЗМОЖНОСТИ. ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМЕ ПРЕДВИД, ЧЕ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ СА ДОШЛИ ДО НАС МНОГО МАЛКО ИМЕНА.""
+ В. ЗАЙБТ ПРЕДЛАГА ДВЕТЕ РАЗЧИТАНИЯ ИЗ¬РИЧНО КАТО ВЪЗМОЖНОСТИ.
+ НО НЕЗНАЙНО ЗАЩО, НАШИТЕ ИСТОРИЦИ СА ВЪЗПРИЕЛИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯТА НА ПРОФЕ-СОРЪ ЗАЙБТЪ ЗА АКСИОМА?!
+ Отъ всичко казано до тукъ следва, че разчитането на трите пръстена-печати , направено отъ професоръ Зайб-тъ и потвърдено от Д. Витановъ, може да бъде оспорено. Споредъ мене то може да бъде сведено до:
1. ХО(У)РБ/ВАТ (ХОР Б/ВАТ) - за първиятъ пръстенъ.
+ ХОР Б/ВАТ - царски титул, указващ божествен про-
изход.
+ Съвременни варианти: ХОРВАТ, ГОРБАТко, ГОР-БАТшов - лични имена; ХЪРВАТ - национално име.
2. КО(У)РТ ХО(У)Р Б/ВАТ, (КОРТ ХОР Б/ВАТ) - за
останалите два пръстена. КОРТ/КУРТ - тогава съдебна
титла. Въ съвремието - лично име.
А Б
Монограми от златни пръстени-печати открити в гро¬ба на Хор Б/ват (Кубрат) в Малая Пересчепина (Украйна). + Ако се приеме ХОРБАТ за вЪрно, присъствието на
+ Соколътъ е символъ на Богь ХОРЪ, а змията - на бога на злото СЕТЪ, САТЪ, Сатан (чичото на ХОРЪ).
Така името на ХОРЪ се свързва съ легендата отъ Еги¬петския пантеонъ на Боговете, въ която той побеждава чичо си САТЪ - узурпаторъ на царския престол и убиецъ на баща му Озирисъ(САКЪ и СОКЪ).
Двойките Лъвове от същото погребение, които са сим¬вол на земна сила и плодовитостъ споредъ Египетския пантеон на боговете, са царски атрибутни символи.
От казаното досега следва, че "Именникътъ на БОЛ-ГЪ+АРИЙСКИте Канове" е сгрешенъ още при първото словосъчетание - Авитохолъ. Следва да се чете:
1 АВИТЪ (О) ХОР или АВИТ(УС) ХОРЪ, което ще
рече - праотеца (прародителя) ХОРЪ.
2 КОРмисошъ или КОРмесий също може да се про¬чете като ХОРмисошъ, ХОРмесий или ХЕРмесий.
Едно такова разчитане прави връзка с тракийския Хе-росъ (Хермесъ), гръцкия Херакълъ и латинския Херкуле-съ.
В средна Азия са известни имената на племената САКи,
СОГ(К)ДИИ и ХОРезмии. САКъ и СОКъ са египетските
имена на ОЗИРИСЪ - бащата на ХОРЪ. Имената на пле¬мената вероятно произлизатъ отъ задължението на групи хора да извършват ритуали в честъ на САКъ и СОКъ(ОЗИ-
РИСъ) и ХОРЪ.
В заключение ще си припомним малко БОЛ-
ГЪ+АРИЙСКА РЕч и ХОРтуване:
В сила са три основни правила:
1. Сричките са думи в думите. Пример: Култ+у+Ра
2. Сричките се произнасят отляво надясно и отдясно
на ляво и се разместват. Пример: РА-АР; Зора-Роза.
3. Имената на главните "Египетски" богове са корени
Соколътъ с усукана въ краката му змия, става съвсемъ логично.
на думите - срички.
+ РА - РА+й, РАйко(а); боенъ викъ - (у-РА) РАть - РАтувамъ;
РАдость, РАданъ, РАдко(а), РАдетель, РАдее; РАста, РАло, РАлчо. РЕлигия, РЕчъ, РЕдъ, РОдъ;
РАйко изгря - народенъ изразъ за изгрева на слънцето.
+ ХОРЪ - ХОРа, които играятъ ХОРа, ХОРтуватъ и иматъ видъ знаме ХОРугва ХАРесвамъ, ХАРизвамъ, ХАР-тисвамъ, ХАРенъ.
+ САКЪ и СОКЪ - САКЪ + РА, Чакъ+Ра, чекръкъ? САКЪ+РАленъ(САКЪ+РАлно) - свещенъ, свещенно; Тази мантра си е цяла манДра. САКЪ+РОвище,
САКЪ+РОвенно
САКамъ - искамъ, СОКЪ - плодовъ; САКАР(А) - планина, СОКолъ - птицата симболъ на Озирисъ.
ЦАКо - име, ЦОКо - име;
САКиРА - бРАдва, (Ц)СОКамъ - за малки деца и жи¬вотни;
САКалиби - обичащите бога САКъ; (С)АКинакъ - вид мечъ.
+ БА/ВА (ДУША) - ба+ба, ба+ща, бор + ба, вър-шит+ба, гоз+ба, дел+ба, еж+ба, жерт+ва, косит+ба, резит+ба молит+ва, наред+ба и т. н.
+ КА/КИ/ЧИ(жизнена сила, тЬло) - ка+ка, май+ка, тет+ка, чичо и т. н.
+ Пътятъ за доказване на тези взаимовръзки е дълъгь и сложенъ. В случая е по-важно посоката да е вярна.
Използвана литература:
1. Луркеръ, Манфредъ. Богове и символи на древен Египетъ. (Енциклопедичен справочникъ). 1995 г.
2. Проф. Вернеръ, Йоахимъ. Погребение Малая Пе-решчепина и Кубрат - хан на Българите. 1988 г.
3. Костовъ, Георги. Погребението на хан Аспарух в светлината на археоложките данни. 1995 г.
4. Погребенията в Малая Перешчепина и Вознесен-
ка.
5. Манетонъ. История на Египетъ и генеалогия на царете (Хоръ - 300 г.). През Еузебиус и Йосиф Флавий.
6. Проф. докторъ Ценовъ, Ганчо. Кроватова Бълга¬рия. 1998 г.
7. Раковски Георги Стойковъ - т.4 оть събр. съч./Ано-нимната Зографска история, открита оть
Раковски, където Кубрать е споменать неколко пъти като ОР+БАТЪ! /
Дата: 22.02.2000 г.
Частъ II
СОКОЛЪТЪ ОТЪ ВОЗНЕСЕНКА
Напоследъкъ се разгоря дискусия, относно произхода на погребенията въ Малая Перешчепина и Вознесенка. Списание Авитохолъ, въ брой 26 отдели голЬма часть оть страниците си за статия и интервю на директора на исто¬рическия музей въ Запорожие - Г. И. Шаповаловъ, както и статия на Дориянъ Александровъ.
Оть 1930 година/когато е открито съкровището оть Вознесенка/, та до сега, са изказани доста противоречиви мнения относно произхода му. Оть гробъ на князъ Све-тославъ/Михаилъ Милеръ/, кипчакско/М. И. Артамоно-въ, А. И. Семьоновъ и др./, до БОЛГЪ+АРИЙСКО/ Г. Ф. Корзухина, С. А. Плетньова, акад. Омелианъ Прицакъ, откривателя му В. А. Гринченко и естествено учени оть БОЛГЪ+АРИА, като проф. Станчо Ваклиновъ, Д. Ди-митровъ, Рашо Рашевъ, проф. Петъръ Петровъ, проф. Ди-митьръ Овчаровъ, Пламенъ Цоневъ, Йорданъ Вълчевъ, Георги Костовъ и др.
Най интересниятъ за науката предметъ отъ погребе¬нието въвъ Вознесенка е Сребърниятъ СОКОЛЪ.
3. ХРИЗМАТА на крилото на Сокола - която пред¬ставлява Четрилистна Детелина съ Кръсть, разделящъ листата на половина и надписъ - ДОХ, ДУХ /ДОКС/, сни¬мана отъ такъвъ ракурсь, че почти нищо не може да се види ясно.
4. ДВАНАЙСЕТТЕ пъпки на гърба на Сокола, раз¬положени 2x6 и кръстчета на всЬка отъ тЬхъ.
5. Нечетливият надписъ на опашката на Сокола, кой¬то Гринченко така и не е успЬлъ да разчете.
6. Перата на опашката на Сокола - Петъ на брой.
За Змията и Сокола, представящи опозитните сили на СЕТЬ/САТЪ и ХОРЪ, съмъ писалъ въ брой 12/13 на Ави-тохолъ.
Дванайсетте пъпки, разположени въ ДВЕ редици по ШЕСТЪ и кръстчетата върху техъ, заедно съ ПЕТТЕ пера, представляватъ елементите на единъ КАЛЕНДА-РЪ!!! /което ще доказвамъ въ следваща статия/
Монограма на гърдите на Сокола е обектъ на най ожесточени спорове. Очерталите се две тези са:
1. Приемащите, че това е римски орелъ, войскови зна-
къ на знамето на римскиятъ легионъ. Четене - ПЕТРО-
СЪ!
Тази теза защитавать Л.А. Мацулевичъ, Гринченко, Шаповаловъ, Артамоновъ, Семьоновъ и др.
2. Изброените по-горе, болгъ+арийски ориентира-
ни учени, защитавать тезата, че Сокола не е римски и че-
тенето требва да е ЕСПОРЪ.
Моята теза, е че този Соколъ нема наушникъ за поста¬вяне на пръть, не е с разперени криле и затова не е римски воински символъ! Освенъ това римскиятъ орелъ не при¬тежава елементите отъ 1 до 5, на Сребърниятъ Соколъ!
Най вероятното четене на МОНОГРАМА е ОРПЕЙ или ако се приеме, че въ горната часть има комбинация
отъ Т/Р - ОР+ТО+ПЕЙ или ОР+ТИ+ПЕЙ! Както пра¬вилно отбелезва и Шаповаловъ въ интервюто от бр. 26 на Авитохолъ - нема никакво /С/ въ този монограмъ!? Това разчитане кореспондира и съ тезата, че СОКОЛА оли¬цетворява Богъ ХОРЪ, както вече съмъ отбелезалъ въ статията отъ бр. 12/13 на сп. Авитохол . Такова разчитане прави връзка между двете погребения - въ Малая Переш-чепина и Вознесенка, ако се приеме за верно четенето на пръстените отъ М. Перешчепина, а именно ХОРЪ+БА-
ТЪ и КОРТЪ ХОРЪ+БАТЪ!
Библиография:
1. брой 26 на Авитохолъ
2. Пламенъ Цоневъ "Хомо космикусъ" - 1980г
3. Йоахимъ Вернеръ "Погребалната находка отъ Ма¬лая Перешчепина и Кубратъ - ханъ на българите, изд. БАН
София 1988г.
4 Георги Костовъ "Погребението на ханъ Аспарухъ въ светлината на археологическите данни" 1998г.
Частъ III
МАСОНИТЕ - ИСТОРИЯ И СЪЩНОСТЬ /МАСОНИТЕ СЛЕДВАТ БЪЛГАРСКИ ТАЙНИ/
Ръкополагането на Великъ Майсторъ на Българска¬та Масонска ложа ми дава поводъ да направя кратькъ исторически обзоръ на това тайно общество. Легенди¬те разказват, че то води началото си оть Седемте АР-ХАТИ - /АРГАТИ/, преживели последния потопъ и посе¬ли семената на цивилизацията средъ подивялото човечест¬во. Тези АРГАТИ, и всички преди и следъ тяхъ, се нарича-тъ съ много изрази, които поясняват различните им същности:
1. Последователи на Хоръ;
2. Синове на Вдовицата;
3. Синове на Светлината, с което подчертавать, че
Слънцето /РА/ е единъ от главните им обекти за поклоне-
ние;
4. Озарените /илюминирани/, което означава, че
Слънцето /РА/ ги е осветило със светлината на познание-
то.
Хоръ е син на Изида /АЗИТА/, съпруга на Озирись / АЗАРЪ/, царъ на Горенъ /Белъ/ и Доленъ /Червенъ/ Еги-петъ. Зелениять цветъ е цвета на Озирисъ - богъ на жива¬та природа приживе, а мястото на пребиваване се нарича
САКАРЪ.
САТЪ /САТАНЪ/ е братъ на ОЗИРИСЪ и чичо на
Хоръ. Черенъ е неговиятъ цвяъ. Той убива братъ си и взе¬ма престола и царството му.
Озирисъ става царъ на мъртвите, а мястото на преби¬ваване се нарича СОКАРЪ.
Но Изида ражда сина на Озирисъ - Хоръ. Отглежда го тайно и когато той пораства, влиза въ двубой съ САТА-НЪ. Хоръ побеждава и си връща престола на БЪлъ и Чер-венъ Египетъ./ Оть тамъ идва българският обичай за еже¬годно закичване съ мартеница./
Най-известните масонски ордени презъ Средновеко¬вието са Тамплиерите /Храмовниците/, съ символни цве¬тове черно и червено и Хоспиталиерите /Болничарите/, със символни цветове бело и червено. Илюминатите отъ по-късно време е едно течение, което докарва много беди на човечеството.
Тамплиерите и Хоспиталиерите произхождать отъ Бугрите и Катарите, а те на свой редъ - отъ Богомилите, които пъкъ заедно с манихеи и павликяни, водятъ начало¬то си отъ официалната българска доктрина ТАНГРИан-ството, или съюз на РА /РЕ/. Отъ тамъ и РЕ-лига /РЕЛИ¬ГИЯ/, или - последователи на Слънцето.
Юдеите също са се "допряли" да гореспоменатата вер¬ска доктрина, като въ Изходъ отъ Стария Заветъ добре е описана кражбата на Свещените знания /Свещения Киво-тъ/ от Моше /Мойсей/ и завличането на златото на егип¬тяните отъ последователите му.
Оттамъ Моше е символъ на МОШЕ+НИКЪ въ целия словенски светъ.
Но кои са синовете на Вдовицата? Нормално е да си помислим, че освен озарените по РИ.ДУ.АЛ /РИТУАЛ/ има и озарени по рождение.
Тоестъ, генетично произлезли от Хоръ - сина на Вдо¬вицата Изида /АЗИТА/.
За разлика от словените, които се себенаричат ЛЮДИ, българите се самоназовавать ХОРА. Нема другъ народъ по земята, който да се нарича по този начинъ.
Съ други думи, българите могатъ да бъдать наречени
ХОРИСТИАНИ, а верската им доктрина - ХОРИСТИ-
АНСТВО. Хористианството може да се разглежда, като морално-етична част на ТАНГРИанството.
БОЛГ+АРИЙ, БОЛГ+АРИЯ, вероятно са верски по¬нятия родени в слОвЕнска среда.
Въ всички христиански храмове присъства знака, кой¬то се тълкува ХР(Христось), но той трябва да се чете ХОР
( Х+О+Р).
+ ХОР+ИСТИЯ - тържествена одежда на висш са-новник в църквата, златоткана, обсипана със знака на ХОР.
+ ХОР+АРИУМ - шал към одеждата, златоткан, об¬сипан със знака на ХОР. Въ тези случаи връзката е явна.
Въ заключение бихъ посочилъ, че българските масо¬ни вероятно са двойно озарени - веднъжъ по рождение, втори пътъ - по РИ. ДУ. АЛЪ. По смисъла на ТАНГРИан-ството Великъ ДУ.АЛЪ /ДУЛО - двойникъ/ на РА може да бъде само царять - ХОР-фараонътъ /БА.РА.ОНЪ. - ду¬шата на РА в ОНЪ/. Само той може да премине пътя К/
РОС/Т.ТАУ. Само той може да бъде ХОРЪ.БАТЪ.
Използвана литература :
1. Рудолфъ Кохъ - "Книга на Знаците"
2. Жанъ Доресь - "Тайните Ръкописи отъ Египетъ"
3. Морись Котерелъ - Пророчествата на ТутАнкАмонъ"
4. Роберъ Амбеленъ - "Смъртоносната тайна на Тамплиерите"
5. Линъ Пикнеть, Клайвъ Принсъ - "Прозрението на Тамплиерите"
6. Рьоне Нели - "Ръкописите на Катарите"
7. Жанъ Блумъ - "РЕНЪ льо ШАТО/вестготи, катари, тамплиери/"
8. Аланъ Олфордъ - "Боговете на новото хилядолетие" Ломасъ и Найть - "Ключътъ на Хирамъ" Мартъ, 2001г.,
Частъ IV
ВЕРСКИ ВОЙНИ
+ Всеизвестна е тезата, че Атила е предводител на вар¬варите езичници или така нар. хунски съюз, като се про¬пуска факта, че той е римски гражданин и говори (знае) латински език.
+ Предлагам за дискусия следната хипо+теза: ТАКА
НАРЕЧЕНИТЕ "ВАРВАРСКИ НАШЕСТВИЯ" СА ВСЪЩНОСТ - ВЕРСКИ ВОЙНИ, ПОРАДИ ПЪРВАТА СХИЗМА ВЪ ХОРИСТИАНСТВОТО, А ИМЕННО ПОД-МЕНАТА НА ШЕСТИ КАНОНЪ, ПРИЕТЪ НА ВСЕЛЕН¬СКИЯ СЪБОРЪ ВЪ НИКЕЯ И ВЕДНАГА ЗАПОЧНА¬ЛАТА СЛЕДЪ ТОВА, БОРБА ЗА ПОДМЕНАТА МУ. ТАЗИ МЕЖДУОСОБИЦА ИМА ДВА ПЕРИОДА - ОТЪ
НИКЕЯ - 325Г., ДО АЛЕКСАНДРИЙСКИЯТЬ СЪБО-РЪ - 362 Г. И ДО ЦАРИГРАДСКИЯТЪ - 381Г.
+ХУНИТЕ/УНИТЕ/ОБЕДИНЕНИТЕ/ - АРИИ/АРИ-АНИ/ - ЗАПОЧВАТЪ ВЕРСКА ВОЙНА СРЕЩУ ФАЛ¬ШИФИКАТОРИТЕ НА ШЕСТИЯ КАНОНЪ! ТАМЪ СА СЛОВЕНИ, ГЕРМАНИ И УГРО-ФИНИ, НАЧЕЛО СЪ ВОДЕЩАТА /УПРАВЛЯВАЩАТА/ КЛАСА - БОЛ-
ГЪ+АРИИТЕ!
+ ЛИТЕРАТУРА: "ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКА¬ТА ЦЪРКВА" ОТЪ МИХАИЛЪ ПОСНОВЪ.
+ ШЕСТИ КАНОНЪ: " ДА СЕ ПАЗЯТЪ ДРЕВНИТЕ
ОБИЧАИ ПРИЕТИ ВЪ ЕГИПЕТЪ, ЛИБИЯ И ПЕНТА-
ПОЛЪ "
+ Ще разширя хипо+тезата: Отъ това, което съпоста-вихъ, следъ прочитането на частъ от "История на христи¬янството" отъ М. Посновъ, се оказва, че всички големи военни конфликти въ периода 325г - 717г., гравитирать странно, около провежданите поместни и вселенски съ¬бори по онова време!?
+ Съборите са Поместни и Вселенски:
+ АПОСТОЛСКИ СЪБОРЪ ВЪ ЙЕРУС+АЛЕМЪ/49-
50г./
+ Арабски - 244 г, Басра
+ Лионски - края на II-ри векъ
+ Елвирски - З06г.
+ Римъ - 313г.
+ Арлъ - 314г.
+ Анкира - 314г.
+ Милано - 316г.
+ НеоКесарийски - 316 и 324 г.г.
+ Антиохия - 324г. - поместни
+ ПЪРВИ ВСЕЛЕНСКИ - НИКЕЯ - 325г.
+ Антиохия - 341г.
+ Сердикийски - 343-344гг.,Медиоланъ и Сирмий също
- /третирать АРИАНСКАТА ЕРЕСЪ И СМУТОВЕ/
+ Лаодикийски - 345г.
+ Картагенски - 345 - 348г.г. !?
+ Цариградски - З61г.
+ Александрийски - 362 г.
+ Галски - 374 г.
+ Сарагоса-380 г. - поместни
+ ВТОРИ ВСЕЛЕНСКИ - ЦАРИГРАДСКИ - 381г
+ Картагенски - 387г.
+ Цариградски - 394г. ?
+ Галски - 394г.
+ Картагенски - 396г. ?
+ Толедо - 400г.
+ Галски - 401г., - поместни
+ ТРЕТИ ВСЕЛЕНСКИ - ЕФЕСЪ - 431г.
+ Цариградски-431г. - поместенъ?
+ Цариградски-448г. - поместенъ
+ Ефески-449г - поместенъ
+ ЧЕТВЪРТИ ВСЕЛЕНСКИ - ХАЛКИДОНЪ-451г.
+ ПЕТИ ВСЕЛЕНСКИ - ЦАРИГРАДЪ - 553г.
+ ШЕСТИ ВСЕЛЕНСКИ - ЦАРИГРАДЪ 680-681Г
+ Цариградъ-712г.
+ Цариградъ-716г. - поместни
+ Иконоборческиять поместенъ съборъ - 754 г., веро¬ятно Цариградъ.
+ СЕДМИ ВСЕЛЕНСКИ - НИКЕЯ - 787г.
Цитатъ оть речта, произнесена на 16-тото заседание на Шестия Вселенски съборъ /Константинополъ 09.08.681 година/ отъ презвитеръ Константинъ оть гр. Апамея (Си¬рия):
"Казвам се Константин. Презвитер съм на светата Божия църква, която се намира в Апамея, в провинция Втора Сирия. Ръкоположен съм от Аврамий, епископ на Аретуса. Дойдох при нашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което
дпАвитохол
претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с БОЛГ+АРИА. Защото аз поисках още от нача¬ло да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите, да се измъчват,
СИРЕЧ НИТО ТИЯ, КОИТО ИЗПОВЯДВАТ ЕДНА ВОЛЯ, НИТО ТИЯ, КОИТО ИЗПОВЯДВАТ ДВЕ ВОЛИ."
ГИБИ, т. III, София, 1960 г.
Отъ читателите очакеамъ да откриятъ войните водени по странно стечение на обстоятелствата око¬ло нЬкои отъ съборите.
18.07.2004 г.
