http://www.belschool.net/files/podskazvatbivshiuchenici/34.htm 
“Напаст Божия” от Елин Пелин
Разказът “ Напаст Божия “ е едно от ранните произведения на Елин Пелин. Той е писан в началото на 20 век – време, в което рухва патриархалният ред с неговите традиции и морал. Това е и време на народни протести, насочени срещу тежкия социален живот и несправедливостта. Затова и разказът носи духа на конфликтното време.
Основната идея на автора е да покаже народното недоволство, бунта срещу традицията, старите вярвания, примиряването и да постави на преден план оптимизма и борбата за новото, прогресивно мислене.
Темата е зададена със заглавието и първите редове на разказа. Тежка болест върлува из малкото селце. Първата ракция на селяните е: “Боже, какъв грях сторихме, боже! “ Възпитавана векове наред в суеверие ,селската душа приема всичко като изпратено от Бог и затова естествената реакция е насочена към Него. Той е единственото им спасение. Но и многобройните молитви и дарове не дават резултат.
Първият, който решава да потърси отговор на проблема извън молитвите, е учителят. Учителят е обикновено най- начетеният и интелигентен човек в селото. Той е този , който има достъп до книги и у когото първо се заражда идеята за новото и вярата в собствените сили.
Но на неговото предложение - да затворят поповия излак, защото от него иде заразата, старите хора категорично се противопоставят. Тук се заражда и основният движещ конфликт на разказа- между учителя и попа. В случа учителят и попът са коренно противоположни – учителят е млад и напорист, готов да се бори срещу традицията, а попът е стар, дебел / авторът подчертава дебелия свещеник няколко пъти- улегнал, застоял живот, пълен с удоволствия, главно от църковните приходи /, който не би се отклонил от предначертания си път. Така основният конфликт се оказва изграден от съставящи го опозиции:
млади- стари; реформи – традиции; вяра- безверие; ново- старо. На много места авторът подчертава тези противоположности:” но той беше много млад”, “ само младите негодуваха против думите на попа”, “-…вчерашно хлапе, на побелели глави ум ще дава .”
Неслучайно името на момъка , който се изправя с тяло срещу старите ,е Младен- така авторът подчертава това качество, което е най- важно в образа му- че е млад. На Младен му се кара “старият баща”; ” Кметът, чорбаджията, старците- всички роптаха против учителя, но младежите не искаха и да чуят.”
Елин Пелин поставя от едната страна кмета, чорбаджията, попа, старците, а от друга младите. Едните са предоволни от живота си, като първенци на селото те не са лишени от хорските дарове, особено попа, затова и той е най-краен и решителен в действията си – “вдигна брадвата”, старците пък все още се надяват на божията милост. От друга страна са младите- твърдо решени да устоят в борбата си срещу закостенялото съзнание на старите.
Тук Елин Пелин е и малко ироничен. Напаст Божия означава напаст пратена от Бог. Попът е пратеник, посредник на Бога, той е пратен от Господ. Попът също е “напаст божия”. Той е този, който смуче хорските пари, гуляе в кръчмата, докато останалите се мъчат от горещината и се опитват да съберат останалото от повехналата реколта. Попът е единственият, който не е засегнат от епидемията и от жегата. Той е доволен, че печели толкова много от дарве и литургии. Тук в един преносен смисъл болестта и сушата е самият поп , чието символно значение носи попвият излак. Така от поповия излак тръгват две беди – болестта, епидемията и заблудата, суеверието. Опълчвайки се срещу него, младите се опълчват и срещу установените порядки. Попът се оказва не по-малко странна “божа” напаст от болестта и сушата.
Ето какво казва авторът:”Попът доволен от печалбите…..спокойно си седеше в кръчмата с чаша в ръка и бъбреше: Ей хора тази беда за вас е малко!
…Потънахме в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога.” Алчният поп заявява това , след като е прибрал църковните пари, радвайки се на чуждото нещастие, и сега пие в кръчмата. Старите “навеждаха глави”, смирено огорчени, засрамени.”
Младите “ негодуваха против думите на попа и говореха…Греховни сме били, а?…Я нека се поогледа светиня му.”
След като минава месец и нещата не се поправят конфликтът се разраства - “едно глухо неверие се роди между млади и стари.” Попът вече се е отказал от водосвет и молитви – никой не иска да посещава църквата. И ако в началото на разказа авторът загатва , че трудно се разчупват традициите, то сега в народа се заражда недоволството, бунтът: “ Бог не е милостив, не молете му се.” Това е проклятие на отчаянието, предизвикателство към всичко, което се противопоставя на живота, и звучи в пълен контраст с първата реплика на народа: “Боже, боже какъв тежък грях сторихме, боже?”
Несъмнено стойността на разказа се съдържа в невероятно живата картина на бедствието. Роля за това играе майсторството на автора. При Елин Пелин природата не е мълчалив наблюдател, а е част от разказа, от действието. Както живота на селянина е зависим от природата , така и в разказите тя е основен герой.
Както се изисква от жанра на късия разказ ,всичко е сбито, без излишни подробности. Но на Елин Пелин те не са нужни. Само с първите три изречения той е нарисувал картината на страшната болест:
“ В него завърлува невярна болест- тежката болест и зареди да мори от къща на къща.”
“Изчезна радост почерня измъчен народ.”
“ Сякаш зли духове прелетяха над селото.”
Той не се впуска в излишни подробности, а описва най- характерното – черковния звън, който зловещо се носи над смълчаното село, тъжните и страховити гласове на осиротели майки и овдовели булки се носят през нощта, тежка мараня трепти над земята – от сушата цялата природа страда. Описанието е естествено и живо, никъде няма запъвания или трудности. На всяка част от пейзажа е отделено точно толкова внимание, колкото е нужно.
Мъртвите птичета на земята , мълчаливото поле, маранята – това е картината на сушата. Мирисът на тамян и восък – минава процесията на селяните,… - всичко е толкова живо, все едно читателят е герой в разказа.
Израснал сред селото, познал неговите страдания и несгоди, Елин Пелин е добил усета да долови точно този детайл, който най- истински пресъздава обстановката. Затова природната картина в разказите му е винаги така въздействаща.
