Author Topic: Орфей Родопееца - помака от Родопите - Orpheus Pomak from the Rhodopes !  (Read 69786 times)

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

Offline EvroPOMAK

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 1410
  • Gender: Male
  • POMAK - POMAKY
Орфей е „първи свиралджия”, а от Родопите към Гърция слязоха музиката и поезията   ::) 8) ;)

Изследователят:
20 ноември 2011, неделя

Никола Гигов e роден на 10.11.1937 г. в село Вълчи дол, Западните покрайнини. Съдбата му е драматична - семейството му бяга в България. С цената на неимоверни лишения завършва образованието си. Изключен е от университета, пратен в лагер. Има 7 досиета в ДС. Съпруг на дъщерята на писателя Николай Хайтов - Елена. Автор е на 52 книги - поезия и проза, издадени в България и чужбина. В печата има над 2600 художествени публикации, от които 300 са публикувани в чужбина - на 20 езика.  Орфей и орфизмът са тема на неговия живот, 12 от книгите му са тази тема. Като изследовател на Орфей Никола Гигов е посетил 43 страни - от Япония до Америка, бе аргонавт в Колхида (1984 г.).
Има издадени 7 книги в чужбина и над 300 публикации.
Удостоен е със 100 национални литературни и с 18 международни награди. Включен е в Световната класация Великите мъже на ХХI век на САЩ. Лауреат на световна награда Диамантът Да Винчи на Интернационалния биографичен център в Кеймбридж, Англия. Удостоен с индивидуално място в Залата на  славата в Американския биографичен институт - Северна Каролина.
Член е на СБП. Носител е на орден "Кирил и Методий" първа степен. Почетен член на Националната академия Орфика. Почетен гражданин на град Смолян.

- Ваша мисия е възраждането на българския дух. Как?
- Летим към чуждото, пълзим към родното - неслучайно тази мисъл е водеща за творчеството ми. Аз преобръщам пластовете пепел на древните векове, за да хвана Орфеевия огън, да възродя духа и гордостта на българите. Корените са нещо, с което никога човек не трябва да прави компромис. Народът ни е гениален - създал е 300 000 народни песни, въпреки робствата. Франция има 8000 народни песни, Германия има 50 000 народни песни. Иван Вазов, който е живял в Пловдив, е казал: Родопите са море от песни. Аз съм доказателство: 50 години пиша и бродя, не можах да преплувам това море.
Въведох термина лотофаги - да изядеш цветето на лотоса и тогава забравяш миналото си, името, народа си и накрая забравяш всичко. Питам се - защо България забравя? Та ние сме дали пример на целия свят с Орфей, за когото в енциклопедиите пише: най-големият смъртен поет и музикант в целия свят. Велики умове като Леонадро да Винчи и Виктор Юго са го възпявали. Френският поет Гийом Аполинер пише: Орфей, по-виден от 7-те чудеса на света. Бившият френски президент Шарл дьо Гол казва: България е мостът, по който античната култура дойде в Европа. Фактически ние сме родили Европа, която се е развила в днешния ден, осъществявайки замисъла на Орфей да се обединят племената в единна държава ­ това, което правим днес. Ако беше жив Орфей, щеше да е щастлив, че толкова държави са се обединили - половин милиард души в единен свят.
- След 50-годишен труд преборихте ли се с грешките и заблудите около образа на Орфей?
- До мен Орфей се смяташе за гръцки герой. Коригирам историята, коригирам митологията, но с факти, включително от Гърция, доказвам, че нашият Орфей е историческа личност с творчество от 20 книги, посочвам заглавията им, давам резюмета. Избродил съм 240 села само в Средните Родопи, там в песните си народът го е възпял като "първи свиралджия, първи песнопоец".
Аз разграничих петте Орфея, те са знаменити, но всеки е живял в различно време. Гърците имат друг Орфей, живял през VI век преди новата ера в Атина, който е записал Илиадата. Нашият Орфей се нарича Родопееца, живял в Родопа през XIII век преди новата ера. В Атина открих книга, в която пише на гръцки: От Родопите към Гърция слязоха поезията, музиката и свещените изкуства. Ако такива златни редове, които съм събрал много, влязат в христоматиите, ще се почувстваме друг народ - създател.
- Имате ли официални доказателства за сензационната теория, според която Орфей е създател на първата писменост?
- Огласих тази теза, като я подкрепих с изображения и доказателства. Опасявах се да не се появи напрежение между Гърция и България. Напротив, намерих приятели в Гърция. На лекциите на световни форуми в Париж, Москва, Лондон развивам тази теза и никъде не съм имал опоненти - доказателствата ми са безупречни. Не си служа с фалшификации, патриотизмът ми не е псевдо. На гърците казвам: На мен може да не вярвате, но вярвате ли на Платон? А той е казал на гръцки: Видях купища книги от Орфей. Как ще отрекат това? Или пък казаното от Еврипид: На тракийски таблички е записано Орфеевото слово. Същото го казват Питагор, Есхил.
- Запазени ли са доказани стихове на Орфей?
- Да, доказано негови са стиховете: Искам да бъда небе всевиждащо, за да те гледам с всички небесни очи.
А преди да бъде убит, е изпял: Призовавам боговете да закрилят любимата ни Тракия.
Ето стихове на Орфей, написани преди 3300 години, които дори са надраснали нашето съвремие:
Мой бог е любовта! Познай себе си и ще познаеш вселената и боговете! Помощ на слабите, утеха на страдащите, надежда за всички! - велико изречение. Земята може да се завладее с лира, а не с меч!
Душата на човека е безсмъртна!-Великият Николай Коперник учен е написал с ръката си: Хелиоцентричната система не е моя, взех я от Питагор, а той я е взел от Орфей.
- Как делото и личността на Орфей са свързани с Пловдив?
- Най-важно е решението на Орфей да пренесе и огласи писмеността. Той прави това на тепетата, които днес наричаме Тримонциум. Тогава, преди 3300 години, Джамбазтепе е Орфеевия хълм. Точно там е Античният театър с 5-7 хил. места, построен в чест на Орфей от император Траян във 2 век след Христа. Тук е, да го нарека, нотариалният акт за мен и за България, че сме имали по-древна писменост, върху която са стъпили Кирил и Методий. Който иска да се увери, да отиде на Античния театър, да погледне от сцената в източния сектор, 10-и ред. Там има половинметрови протокирилски букви, изписани на седалката: Орфей. Той е бил патрон и почетен гражданин на Пловдив.
В Пловдив е имало древна статуя на Орфей по времето, когато е създаден Античният театър. Извлякох това от творбите на Калистрат, Филострат-Стари и Млади.  Статуята е била на Агората, някъде между днешната поща и хотел "Тримонциум". Била е в цял ръст, от бронз. Орфей е прав, в дреха на дипли, пеплос, с музикални инструменти в ръце, заобиколен с мраморни барелефи на птици и животни, които го слушат.
През 165 г. идва от Рим Лукиан, римски писател, който чете свои творби на Античния театър. Това е голяма чест. Ето откъде идват думите, записани за Пловдив: Това е най-големият и най-красивият от всички градове, отдалече блести красотата му.
Гарантирам, че е исторически факт идването на Аристотел в Пловдив. Аристотел казва: Най-важните знания за звездния свят приех от Тракия - какви златни думи за България.
- Наистина ли вярвате, че на България є предстои славно бъдеще?
- Вярвам твърдо. Сега е последният ни шанс да реставрираме Орфеевата цивилизация, за да бъдем с достойнство, със звезда на челото в Европа.
Тъжно ми е, че не можем да преоткрием древното си величие. Някога са ни величали творци от Рим. Не можем сега да се молим като периферия на Европа, ние сме родилният корен на Европа - показват го и картите, с които разполагам. Осъществени се мечтата и идеята на Орфей за единна Европа. Вдъхновителят на Европа ще си стане пак зора за бъдното.
Затова работя. Казвам, че България е феникс. Неслучайно сега наша песен лети в Космоса, избрана измежду 20 000 песни. По отношение на песните смятам, че нямаме конкуренти. Както и за кирилицата, която е изключително съвършена азбука.
България на небето е по-голяма, отколкото на земята. Вярвам на българския народ, въпреки че спрях да вярвам на партиите. Вярата ми е в обичта към духовното, което идва от мъртвите, от живите, от бъдните. Както Орфей е казал: Със златна колесница към бъдещето ще летя.
- Как се сдобихте със 7 досиета?
- Аз съм българинът, на когото са открити 7 досиета. Чел съм шестте, прочитът само на едно ми отне 7 часа. Следили са ми всяка стъпка, предлагали са ми сътрудничество при много жестоки условия. Описал съм това в книгата ми "Цербери от ада" - за моето досие, за начина, по който отказвам да сътруднича. Казах си: Загубил съм много като бежанец, нека загубя и живота си, но няма да отстъпя. Не съм чел 7-то досие, това от 1987 г. Тогава ме поканиха да изнеса лекция за Орфей пред 20 професори от Вашингтон и още толкова от София. Американците бяха толкова впечатлени, че предложиха разработката ми да излезе в САЩ. Някой завидя и се роди 7-то ми досие - като на поклонник на западната култура. А сега ще ми направят ли досие като поклонник на източната култура, след като излезе книгата ми в Япония? Имам и книга за Русия - поклонник на северната култура? И за Египет - на южната култура. Така със сигурност ще бъда утвърден като поклонник на културата.
- Една от последните ви стихосбирки е давала кураж на японците по време на разрушителното земетресение?
- Книгата с поезия излезе на японски на 11 март във Фукушима с диск с космическата песен "Излел е Делю хайдутин" на Валя Балканска. 140 млн. японци я слушат по време на земетресението и се утешават. На срещи ми разказваха, че са спасявали книгата, пренасяли са я в Токио. Т.е. ние сме кръвно свързани, целият свят със земното кълбо. Книгата ми става вестоносец на мира. Не бива да забравяме, че в момента сме в ключов момент, подобен на този преди гибелта на древната Атлантида.
Японците ценят Орфеевото цвете като свещено, слагат го на врати, прозорци, в домовете, в които творят. Разбират, че това цвете носи безсмъртие. От всички цветя на земята това скално цвете издържа отскубнато две години, след което може да се възстанови и да разцъфти.
- Какво ви свързва с пророчицата Ванга?
- Виждал съм я веднъж, не съм искал да ми гледа. Телепатично четяхме мислите си. Нейни са думите: Гигов върви по Орфеева пътека и написаното от него е вярно. Много тача тази оценка.

„Марица"
http://rodopismolian.blogspot.com/2011/11/blog-post_20.html


Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Професор Богдан Богданов /виж "Орфей и древната митология на балканите" в сайта на проф. Богданов/  е поддръжник на тезата, че Орфей е митичен герой. От друга страна, проф. Овчаров явно не се съгласява с това, след като обяви разкопките в Татул като "гроба на Орфей". Ние не сме историци и не можем да влизаме в спор нито със създателя на Нов Български Университет, нито с археолога, който направи толкова много открития в България за последните няколко години. Склонни сме обаче да приемем, че има историческа истина в съществуването на Орфей, която вероятно е била поукрасена и раздута с течение на времето, докато днес вече не можем да различим мита от историята.

Ние познаваме Орфей най-вече от гръцките легенди, достигнали до наше време, както и благодарение на Омир, който го описва като един от аргонавтите в "Одисея". Факт е, че Орфей е познат на древните хора не само на Балканския полуостров, но и на територията на днешна Италия, където също са намерени съдове с изображения на Орфей. Интересно е, че при много от изображенията неговият образ поразително се доближава до образа на Аполон**

Орфей бива отъждествяван и с божества като Дионис, Залмоксис***, Сабазий/Загрей****.

Според друг мит, Орфей бил един от учениците на Питагор и от него научил тайнствата, които, на свой ред били предадени на Питагор от древните египтяни. Учените обаче спорят, че доктрината, вложена в учението на Орфей, вероятно има индоевропейски произход.

http://history.rodenkrai.com/new/lichnosti/orfei.html
Нераграничимостта между мит и реалност допълнително е подклаждана от претенциите на две съвременни течения да си присвоят "родство" с тракийския орфизъм и да го припознаят идейно. В България това са някои от масоните и дъновистите, на които явно им харесва идеята за хармония чрез музика, посвещаването в тайнства, белите ленени роби и прочие елементи. Може би забравят някои неудобни предположения за тракийския орфизъм - например сексуалните оргии, които ако действително са се случвали, в началото са били хомосексуални, тъй като е известно, че първоначално са били посвещавани само мъже. Едва по-късно заповат да се допускат и жени. Също така тракийският орфизъм е бил аристократичен, като се е смятало, че истински посветени са можели да бъдат само хора от аристокрацията, останалите са били по-скоро наблюдатели. Удобно за масоните може би, но не съвсем за дъновистите. Правейки този съвременен паралел, нашата цел е не да правим разбор на Бялото Братство или на Масонството, а по-скоро да покажем, че същите "заемки" е твърде възможно да са се случили и в  миналото, способствайки за разпространението на мита за Орфей, допълвайки и "редактирайки" го във времето. Твърде възможно е след някой друг век нашите наследници да решат, че Орфей е бил чернокож, ако се осланят на филма Язон и аргонавтите (още една холивудска измислица).

Статия в Роден Край

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
 А раждането на Орфей беше така.
 Дядо му Харопс беше един от великите царе в Тракия и служеше вярно на Бог Дион-Исус(„Слънцето-Иисус") според всичките изисквания, постановени от предците му.
Той беше ревностен пазител на вярата на Бога на Тракия и за¬това Бог му вмени това за правда, и го въздигна нависоко сред съвременниците му.
И така, негов син беше Ойагьр - бащата на Орфей, който се ожени за светата девица Калиопа, след изтичане срока на служба¬та й в храма на Божията Майка. А Калиопа търсеше постоянно присъствието на Божия Дух още от детството си, и отдаваше всеки свой дъх, и всяко движение и импулс на душата и тялото си на Всемогъщия Бог.
И мислите й следваха винаги нежните мисли на Любовта на Божия Дух, и на красотата на Божието Присъствие - в нейния дух, душа и тяло, и се напояваха от премъдрите мистерии на Пос¬ветените Богу от Древността.
Така тя се бе сраснала в целия си живот със Светия Дух на Бога и с Божествената Мъдрост, Красота и Съвършенство, и затова от нея скоро се роди едно необикновено красиво и божествено-мъдро бебе - първородният й син Орфей, изпълнен с Божия Дух още от утробата на майка си.
То растеше на свобода, избуя и стана високо, гръмогласно н изпълнено с Божия Дух момче. Обичаше да е сред природата, сред стадата и дивите животни, сред могилите и древните свети¬лища на Тракия.
Един ден навършилото седем години момче, неуко и непосве¬тено още в тайните изкуства и силите действуващи в света, дочу майка му да казва думите на първото призоваване  в храма на Божията Майка, който то посещаваше често заедно с нея.
Бял гълъб веднага долетя и кацна нежно върху дланта й, защото жрицата го бе повикала с името му на Първата Реч. Орфей за¬помни словата, казани от майка му, и никога не забрави този пръв момент на своята среща с присъствието на Божиите сили в живо¬та си.  Един ден, когато беше сам в царския двор на баща си, той пов¬тори думите, които беше чул този ден и се заигра да ги повтаря отново и отново, сякаш за да се научи да ги произнася по-добре. Гълъб след гълъб се появяваха незнайно откъде и започнаха да кацат по ръцете му, раменете му, главата му и да се скупчват и блъскат около него, като не откъсваха от него своите нежни очи. Майка му видя от покоите си станалото и го гледаше с нескри-та нежност и възхищение. Да, това е мъжът, когото Бог Иисус изпраща в силата на Своя Дух, за да донесе изцеление и сила на народа на Тракия, каза тя и отиде да се усамоти в Храма за своите свещенодействия. На следващия ден майка му Калиопа му рече: „Орфей, сине, ти си вече почти мъж, време е да дойдеш с мен в храма на Бог Ии¬сус, за да те науча на първата молитва на призоваване, защото Бог слуша тези, които го молят с искрено и чисто сърце, и става приятел на този, който призовава името Му за среща с Него ден и нощ." Оттогава Калиопа го учеше на всичко, което сама беше научи¬ла в храма, според преданието на светите отци на Тракия и спо¬ред тайните на книгите Анохови, които се пазеха от царете-жреци от рода Тиру до този ден. Научи го да пише и чете правил¬но много от думите на първата реч и силата му в Духа нараства¬ше с всеки изминат ден. Така Орфей растеше в мъжество и в Божие благоволение н се усамотяваше често в храма на Бога-Слънце Иисус, където след¬ваше всичките тайнства на своите предци, както бяха записани още от Атам и Еуа, и светия Анох в Едем. Често го виждаха сред планинските чукари, където извикваше гръмогласно думи на сила и дори орлите му се покоряваха, като слизаха послушно от висините и кацаха на ръкава му.  Прошепваше им това, което искаше да сторят и отлитаха да изпълнят поръките му. Често напяваше с плам и сила словата на еподите"5 на сътворението, и зверовете идваха кротко при нозете на момчето, заслушвайки се в омайните звуци и думи. Простите хора мълвяха, че го слуша цялата природа.
Беше само на девет години, когато спаси царския двор от на¬падателен отряд на Пелла, като направи обвити в мъгла и неви¬дими пътеките на проходите в родното Родопе за цели десет дни, докато враговете, премръзнали от студ и сняг, се отказаха от по¬хода и се завърнаха в своята страна. А това стана така. Всички бяха вече узнали за пришълците от Пелла, които избиваха селяните и палеха селата по пътя си в кра¬ищата на юга. Съгледвачите съобщиха на царя - бащата на Ор¬фей, че са завардили проходите срещу нашественика, но шансо¬вете им са малки, защото врагът е многократно по-многоброен. Тогава всички обявиха дни на жалеене в целия царски двор и народът се тълпеше пред храмовете за последни молитви за из¬бавление. Първенците на Тракия бяха унили и отчаяни, защото земята беше разединена и нямаше съюзник, който да им помогне срещу многобройния завоевател, прииждащ с многобройните си кораби по море. Една тревожна нощ, Съветът реши, че е по-разумно царят да поиска условия за мир от нашественика, независимо от това кол¬ко тежки условия за примирие ще му предложи той. Малкият Орфей, като царски син, беше винаги допускан до тези Съвети, с оглед на неговото обучение за бъдещ владетел. Малко преди благородните велможи да разпуснат Съвета, той излезе без позволение напред - постъпка твърде дръзка дори за царски син - и каза с твърд глас: „Не е необходимо да искаме примирие и да приемаме поражение, има друг по-добър начин!"
Преди да си навлече наказанието на баща си за такава дързост, той бързо добави: „Бог Иисус ми показа в храма си начин да из¬бавя народа ни от чужденците." Старейшините знаеха, че момчето е на обучение при жреците в храма и затова, макар и снизходително впериха уважителен поглед към него. Може би Оракулът да го е нарочно пратил да им предаде съобщение.
Но не, то им заговори за свой сън, в който било скрило прохо¬дите на Родопе от враговете, чрез гъста мъгла, кояго призовало на помощ в съня си.
Всички се спогледаха и въпреки уважението си към царския род и принца неколцина се засмяха, когато Орфей им каза, че за да се доведе мъглата в проходите е необходимо там да се запалят първо големи огньове и след това към тях да се прибавя непре¬къснато вода докато се появи голямо количество пушек.
Мъглата ще последва пушека, каза Орфей уверено, на което вече всички се разсмяха, защото такова твърдение изглеждаше напълно нелогично. Тогава Орфей рече: Така казва Господ Бог -Богът на Тракия - който повярва, той ще види чудотворната сила на десницата Божия и ще живее, но който отстъпи в неверие -непременно ще погине!
Три четвърти от благородниците на Тракия повярваха на мом¬чето и се погрижиха да бъде сторено по неговите инструкции, една четвърт от тях отидоха заедно лично в стана на враговете да ги молят за милост, но никой от тях не се завърна жив.
На третия ден след паленето на огньовете, докато врагът се движеше към проходите в Родопе, се случи чудо. Гъста мъгла последва пушека и се спусна навсякъде до такава степен, че човек не можеше да види нищо дори на един лакът разстояние пред очите си.
Колкото и да чакаха нашествениците тя да се вдигне, за ла намерят пътя към проходите, ставаше все по-непрогледно, а и все по-студено, а продоволствията на завоевателите бяха ограничени.
След чакане дни наред на открито, мнозина от тях премръзна¬ха до смърт и телата на стотици оставаха да лежат в снега при прегледа на войските всяка сутрин. Накрая, на деветия ден воево-дите на врага решиха да отстъпят, за да спасят хората си, и се върнат в своята страна, където да дочакат пролетта преди нови военни походи.
Сбъднаха се думите на Орфей в името на Господа, че който повярва, ще бъде избавен и ще живее, а който не повярва и отс¬тъпи, непременно ще погине.
Оттогава младият син па Царя беше избран за почетен член на Съвета на Великите Велможи на Тракия, и никога не взимаха окончателно решение без да чуят и неговата дума, макар, че беше най-младият измежду тях.

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
Вологез, помниш, че те питах за онази местност "Орфенското". Пиша ти и тук защото има специална тема както се вижда. Дадоха ми малко информация за това и се оказа, че тя всъщност се намира юг от Доспат....Но къде точно и те не знаеха. Дано това да те упъти.

Offline KaraIbrahim

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1282
  • Gender: Male
Вологез, помниш, че те питах за онази местност "Орфенското". Пиша ти и тук защото има специална тема както се вижда. Дадоха ми малко информация за това и се оказа, че тя всъщност се намира юг от Доспат....Но къде точно и те не знаеха. Дано това да те упъти.


  Питай някого от Любча,местността е в тяхното землище.

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
  Питай някого от Любча,местността е в тяхното землище.

Благодаря Karaibrahim! Сега обаче остава открит въпросът как да разбера кой е от това село Любча....Предполагам, че не започват постовете с "аз съм от Любча"  :). Видях на картата къде е това село - малко на юг и малко на запад от Доспат по посока за Сатовча. И ти ако знаеш повече пиши - ще съм ти благодарен!
За това място се твърди, че със сигурност е единствен топоним на наша територия, свързан пряко с името на Орфей или пък орфиците. Дори на самата дума вече бил направен превод и определяло значението на "орфик". Ако е вярно, ще е сериозна сензация поради големия интерес, пък и куп спекулации по тоя въпрос.

Offline KaraIbrahim

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1282
  • Gender: Male
   И аз не знам кой е от Любча,за съжаление.
Но се надявам,че все някой оттам ще прочете това,което сме написали.И да ни каже повече.

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
Вологез, помниш, че те питах за онази местност "Орфенското". Пиша ти и тук защото има специална тема както се вижда. Дадоха ми малко информация за това и се оказа, че тя всъщност се намира юг от Доспат....Но къде точно и те не знаеха. Дано това да те упъти.
Не знам къде е но според един приятел е окло Широколъжки Карлък.


Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
Не знам къде е но според един приятел е окло Широколъжки Карлък.

Но това е в друга посока? Аз разбрах приблизително къде е, а то наистина е в посока Гоце Делчев. Karaibrahim вярно е научил, че е край село Любча, южно от Доспат. И още неща научих - там вече се е провеждала археология. Диана Гергова е работила на обекта. Намерени са предмети от различни епохи и са датирани от VI-IV BC. Но после се оказало, че е сбъркала с 30 века и се отнасяло за късен енеолит. проучения обект бил ниска могила с каменен кръг около нея. Не крепида, а просто кръг каквито бяха разкрити и край Батак, ако не се лъжа.

Offline EvroPOMAK

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 1410
  • Gender: Male
  • POMAK - POMAKY
"Орфенското" е местност с останки от тракийско светилище или грънчарска работилница и се намира на югозапад от с.Любча, общ.Доспат, а най-добре е да се пита някои любченци за по-голяма точност.  8)
Няма никакъв Широколъшки Карлък, а само Карлък на чийто връх има останки от стара тракийска крепост, после станала римска и накрая до 1912г. била османско укрепително съоръжение, където днес има само останки от зидове, окопи от Балканската война тъй като там са се трепали Помаци и Болгари всеки да си запази или да завземе тази територия, а местността "Орфенско" там няма хич, това е измислица на Любка Качакова за да привлече около нейното имение - туристи и тем подобни по Гела, Солища и Стикъл.  :)

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
"Орфенското" е местност с останки от тракийско светилище или грънчарска работилница и се намира на югозапад от с.Любча, общ.Доспат, а най-добре е да се пита някои любченци за по-голяма точност.  8)
Няма никакъв Широколъшки Карлък, а само Карлък на чийто връх има останки от стара тракийска крепост, после станала римска и накрая до 1912г. била османско укрепително съоръжение, където днес има само останки от зидове, окопи от Балканската война тъй като там са се трепали Помаци и Болгари всеки да си запази или да завземе тази територия, а местността "Орфенско" там няма хич, това е измислица на Любка Качакова за да привлече около нейното имение - туристи и тем подобни по Гела, Солища и Стикъл.  :)

Здравей!
Да не говориш за онова високо място, което се вижда от Гела. То има някакви останки от укрепително съоръжение, което ми се струва доста възможно, имайки предвид местоположението и формата на върха. А напоследък наистина много се лъже с рекламна цел.

Offline EvroPOMAK

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 1410
  • Gender: Male
  • POMAK - POMAKY
Не е този връх който прилича на купа сено, незнам дали се наричаше "Турлата" или някакво друго име беше, на юг от него има секретно военно поделение с радиолокатори които се виждат от Карлък и през времето на комунизма имаха някаква стратегическа отбранителна или нападателна цел за врага от юг.  8)
Този "Купена" се намира на югоизток от Карлък в посока към Смолян (направление Мугла-Смолян) и е доста по-нисък от Карлък - който пък е най-високия в Родопите.  :)
Малко по-наблизо около 1.5 км. на юго-запад от Карлък с малко по-ниския връх "Михраба" на който има скални образования и още от незапомнени времена от времето на траките та до наши дни, там се правят ежегодни курбани от Мугленските помаци - младо и старо (от 5г. до 90г.) пътуват пеш от Мугла до върха който е на около 6 - 7 км. по много стръмен път и правят курбани за здраве и берекет на селото, природата и водите които имамите опяват по съответните мюсюлмански обичаи.  8)
Но явно, както казват най-старите хора, че това е един от малкото останали обичаи в които са преплетени малки останки от езическите обичаи на траките и местните помаци като мюсюлмани, които почти никой не знае защо така се прави и има различни предания.  ???
Казват, че така е било от векове - преди турско и преди каурско, но е било традиция от най-старите и се е предавало винаги по спомени от поколения на поколения.  :) 

Offline Фита

  • Благ човек
  • Senior member
  • ****
  • Posts: 130
  • Gender: Male
Не е този връх който прилича на купа сено, незнам дали се наричаше "Турлата" или някакво друго име беше, на юг от него има секретно военно поделение с радиолокатори които се виждат от Карлък и през времето на комунизма имаха някаква стратегическа отбранителна или нападателна цел за врага от юг.  8)
Този "Купена" се намира на югоизток от Карлък в посока към Смолян (направление Мугла-Смолян) и е доста по-нисък от Карлък - който пък е най-високия в Родопите.  :)
Малко по-наблизо около 1.5 км. на юго-запад от Карлък с малко по-ниския връх "Михраба" на който има скални образования и още от незапомнени времена от времето на траките та до наши дни, там се правят ежегодни курбани от Мугленските помаци - младо и старо (от 5г. до 90г.) пътуват пеш от Мугла до върха който е на около 6 - 7 км. по много стръмен път и правят курбани за здраве и берекет на селото, природата и водите които имамите опяват по съответните мюсюлмански обичаи.  8)
Но явно, както казват най-старите хора, че това е един от малкото останали обичаи в които са преплетени малки останки от езическите обичаи на траките и местните помаци като мюсюлмани, които почти никой не знае защо така се прави и има различни предания.  ???
Казват, че така е било от векове - преди турско и преди каурско, но е било традиция от най-старите и се е предавало винаги по спомени от поколения на поколения.  :)

Ако разбереш кога се провеждат тези празници на "Михраба" - пиши ми! Непременно ще направя планче да отида. Ходил съм на подобни неща и е повече от интересно!


Offline KaraIbrahim

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1282
  • Gender: Male
  Ама това е Уикипедия,Вологез,там всеки може да пише каквото си поиска.
Добре,че е добавено и това "...официалното картографско име на върха е Широколъшки снежник."