А като стана Орфей на четиридесет години и имаше синове и дъщери, тогава му се яви Бог Иисус в храма и му рече: Орфее, ти ме познаваш добре, но не и народът ти, ти си мой приятел и знаеш любовта и силата ми, ала не и всички сред народа ти.
Като преминеш в страната на блажените, в горната Тракия, кой ще води людете ми, и кой ще ги учи на пътищата ми, та да устоят пред враговете си и да намерят пътя на Живота Вечен в моя град?
Трябва ги да им бъдеш посредник, та да направим Завета Си с тях. Та да знаят що е добро и що е зло, и да пазят завета Ми, за да ги следва добро през всичките дни на живота им.
И тогава Орфей послуша Господа и направи плочи и написа върху плочите Думите на Завета Господен - на Древната Реч ги написа за спомен пред ангели и човеци, и пред всички видими и невидими сили, които разбират Речта Божия.
И ги положи в Тевата на Завета, която се нарече Кивотът Божий на Завета в Орфей, заради словото Господно, че Орфей ще е посредник на Завета Му с людете на земята.
И така и стана. И не са ли плочите помазани на Господния Завет в Орфей и до днес в Тракия, и не учи ли всяко дете от първия си ден на обучение, думите на Завета, та да ги помни и пази довека?
И докато пазеха Завета на своя Бог и изпълняваха всичките Му заповеди, людете живееха в мир и безопасност, и изобилие и радост царяха в земята им.
И не са ли записани и другите велики дела на Орфей в Книгата на Тракийските Нави, и не бяха ли последните му дела по-много даже от първите? Ето, всичко е записано за потомците, и се пази за вечни векове.
И синовете на Орфей и внуците му - всички царуваха в различни краища на Тракия, но най-превъзходен от всички тях беше внукът му Татул, което значи „по образа Божий". На него Орфей предаде всички тайни книги и знания, които беше приел, и той беше неговата утеха в старините му.
" „всичко е записано... и се пази..."
А Тат, както го зовеше галено дядо му, беше дете кротко и
смирено, и което прилягаше в четене и изучаване на Божиите
знаци повече от всичките ученици на Орфей и прекарваше усамо-
тено в храма на Бог Днон-Иисус от най-ранна възраст.
И веднъж, когато беше вече на седем години и спеше при големия каменен олтар при Пере/ще рече градът на Ре или Ре-мово, селището на РЕ/ . Сиреч „Божий дом", ето събуди го глас в съня му, който му рече: „Тат, сине!", и той отвърна „Ето ме, дядо", понеже мислеше, че го вика Орфей.
Ала като се озърна, не видя никого и отново се унасяше, като чу отново: „Тат, синко, ела тук" и понечи да се обърне да види откъде го викаше дядо му.
И като беше обърнат, видя, и ето врата се отвори в стените, и имаше много светлина. Тогава Тат стана бързо и като мина през вратата, която не беше виждал никога ггреди в храма, се озова в голяма осветена пещера.
И там в средата на пещерата видя висок трон, бял като най-чист бял мрамор, а на трона седеше Един , чието лице беше бляскаво като слънцето, когато свети в силата си.
И внезапно го обзе голям страх и от ужас трепереше цялото му тяло, и нямаше сили дори да вдигне лицето си, но падна като мъртъв пред нозете на седящия на Трона.
И седящият му каза: Не бой се, Тат, укрепи се, сине човешки, не бой се, защото Аз съм Богът на твоите бащи - Богът на Атам, на Севт, на Анох и на Орфей.
Аз съм първият и последният, Аз съм устата и окото, и десницата, която движи всичко видимо и невидимо.
Теб съм избрал от утробата на майка ти, да извършиш волята ми и да управляваш мъдро народа ми, като го учиш да пази Завета на бащите си и така да му бъде добре."
Тат повдигна глава и извика с възхищение: „О, това си наистина ти, Боже-Слънце Иисусе, да, ти наистина обитаваш в Тракия и тук, в този храм, е твоят дом.
Дай, моля, мъдрост и сила на слугата си да извърши всичката ти съвършена воля, според както си казал." И като се впусна да целуне десницата на седящия на трона, Татул изведнъж се озова отново край големия каменен олтар в храма и разбра, че е видял видение.
Треперейки от вълнение от видяното, той изтича да разкаже за станалото на дядо си. Като го видя, още отдалече, Орфей извика: „О Тат, ти си се срещнал с Всемогъщия, ето сега съм свободен да се прибера при бащите си, защото знам, че имам достоен наследник и продължител."
Четири нощи по-късно Орфей се възнесе в горния град/Нома или Пашино бърдо - първото/, и оттогава никой не го видя повече. Жреците в храма узнаха повелята му, че негов заместник е Тат/Татул/.