ПОЛИГАМИЯТА - "ГОДИЕВ ВЪЗЕЛ" МЕЖДУ ИСЛЯМА И ЗАПАДНИЯ МОРАЛ (паралели)
Полигамията е "Гордиевият възел" в спора между еманципацията и светът на жената-мюсюлманка в условията на съвременото общество. Възел, който не е "разсечен" от западните философи и теолози. С категоричност, присъща на свещените текстове на Корана, ислямът дава отговор на един вечен конфликт - позицията на жената в мъжкия свят. Една норма на живот, втъкала в себе си стройна система от правила, преминали през съдебната зала на вековете. В оснавата на полигамията е уникалната форма на респект към жената, като част от едно силно социализирано общество. Един нееднозначен морал на необходимостта.
Ревностните защитници на феминизма призовават на свидетелската скамейка еманципацията без да се свенят от факта, че жените от Запад са дискриминирани относно образование, цвят на кожата, раса и визия. Съдебните дела по този повод са честа практика. Много сфери на обществения живот са "терра инкогнита" или дори "табу" за жените. В управленската сфера на политиката, броят на жените е сведен до критичния минимум. Областта на науката е запазен периметър за мъже. В същото време - за жените е отредена роля предимно в обслужващата сфера с нейните широки нюанси и полутонове. Един бърз паралел с вечния опонент на исляма - християнството, ни налага извода, че библията изобилства от случаи на хабитуално използване жената като примамка и съблазнителка.
"Книга Юдит". /12:20/ "...Юдит е благочестива, но млада и красива вдовица от Ветилуя. Когато войската на цар Навуходоносор заплашва да превземе града, Юдит е изпратена във вражеския лагер.Тя прелъстява царя и след три дни прекарани с него в шатрата, отсича главата му."....Юдит е благочестива!! Странен вариант на благочестието.
Или пък "наставленията" в книга Рут: "..Тогава иди, отвий го откъм нозете му и легни..."!
И в "Книга на Естир" - безбройните девици, подготвяни за сладострастието на царя:
2:13 "... тогава така приготвена, девицата влизаше при царя;
2:14 Вечер влизаше, а заран се връщаше във втората женска къща.. тя не влизаше вече при царя, освен ако царя поиска да бъде повикана по име...
В контратекст на библейските поучения, които по-скоро приличат на "Наръчник на съблазнителката", Ислямът категорично забранява прелюбодейството:/Сура Ан-Ниса/
4.23. Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене...Една неуловима паяжинка на нравнствеността - невидима и здрава като необяснимото ръкоделие на паяка.
В паралел - Библията изобилства от примери на кръвосмешение:
Битие /19:36/ "..Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си."..?!
Тук би онемяло и най-развихреното въображение. Наистина трудно е да вникнеш в този "промисъл". А полигамията е тази, обвинявана в незачитане правата на жените!
Ислямското законодателство не се ограничава в рамките на десетте божи заповеди, а ги доразвива, влагайки в тях висша справедливост. Корана посвещава цяла сура на жените - сура АН-НИСА . В тази сура се говори преди всичко за жената, за нейния правен и социален статут, за значението й в обществото. Коментирани са въпросите на семейното право.
4.4. "И давайте на жените задължителната плата от сърце.."
В ислямския брак, тази сума се дава от мъжа на съпругата и става нейна неприкосновена собственост.
Или изразът на свободна воля на жената при избор на съпруг:
4.19. О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им...И живейте с тях, както подобава.."
Една широка мазка на полигамията, по неповторим начин уреждаща икономическите взаимоотношения между съпрузите.
4.20. А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях?
Въпросът е: къде "де факто" може да бъде открит закон, относно семейното право, по-категорично изчистен юридически от този на Исляма? Отнесен към семейното право в Западния свят, двата закона са като нощта и деня в своето непрестанно следване. Ако приемеме подписа в гражданския брак като основание за сигурност, тогава разводите са продукт именно на тази несъвършена форма на брака като институция. Оттук - невероятната сила и тежест на религиозния брак в исляма, вричане по съвест и убеждение."Твърд обет" в страх от Всевишния Аллах:/Сура 4, Ан-Ниса/
4.21. "И как ще го вземете след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет?.." Твърд обет! Обет, носител на заряда на честта, по-тежък от закон.
http://islambulgaria.blogspot.com/2011/10/blog-post_15.html