Как станах хайдутин
Панайот Хитов
В същия ден поехме към Върбица. Дойдохме в местността Сеченият камък. Спряхме там, да повардим пътя.
Не минаха и два часа, ето десетина турци на коне и добре въоръжени, идат откъм Шумен и пеят турски песни. Заградихме ги да попремерим силите си. Те се обърнаха да бягат, насилиха конете назад, ранихме един в крака, но той успя да премине през момчетата с добрия си кон и се скри. На друг коня се удари, потича малко, падна и умря. Двамина се хвърлиха от пътя надолу из шумата и се не видяха. Другите успяхме да задържим.
И тогава що да видим? То не били турци, а българи! Сред тях — моя най-добър приятел от Сливен, Иванчо Хаджи Георгиев Ходжа Балинов, от Гюр Чешмя — оня, на когото се уби коня. Двамата, дето избягаха, били котлени — единият бил Иван Дойнов, на другия името не помня. Оня, дето го отнесе коня му и го ранихме в крака, бил от Филибе, другите — жеравнени и някои от тях роднини на шуря ми. Захвана тюхкане, че направихме грешка, но кой бе крив?
И ние ходехме с турски дрехи и с турски имена, търговците и те, щом тръгваха на дълъг път, обличаха турски дрехи. Защото турските шайки не нападаха на своите правоверни братя. И по таз проста причина стана грешката. Скроихме такъв план: като взехме по нещо от дрехите и от оръжието им, накарахме ги да кажат на турската власт, че турци са ги обрали. Защото ако обадеха истината, турската полиция щеше да ги нахака в тъмницата.
http://www.promacedonia.org/bmark/ph/ph_zb_2.htm