Topic: Ислям - Islyam

[isa71]

Животът на Пратеника Мухаммед (с.а.с.)!

[isa71]

Избрани слова - Хадиси

[Hadj]

  ЧЕСТИТА  ДА Е НОВАТА 1430Г. НА ВСИЧКИ   КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ МЮСЮЛМАНИ

[isa71]

  ЧЕСТИТА  ДА Е НОВАТА 1430Г. НА ВСИЧКИ   КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ МЮСЮЛМАНИ
[/color]

  1431г.

[isa71]

Омар ибн Ал-Хаттаб е вторият и вероятно най-великият мюсюлмански халиф. По-млад съвременник на Мухаммед, както Пророка той е роден в Мекка. Точната година на раждането му не е известна. Смята се,юе е около 586 г.



Отначало Омар е един от най-върлите противници на Мухаммед и неговата нова религия. Но някак неочаквано приема Исляма и след това става един от най-ревностните му последователи . Омар е един от най-приближените съветници на Мухаммед и остава такъв до края на живота му.
 Омар Ибн ал-Хатаб е описван като светлокож, с лека руменина, висок, едър, с бърза крачка и талантлив боец и ездач. Приема Исляма на 27 годишна възраст, през шестата година от пророчеството, след като първоначално се борил срещу него. Това е било в резултат от молбата на Пророка с.а.с.: „О, Аллах, подкрепи Исляма с този от двамата, който ти обичаш с Омар ибн ал–Хаттаб или с Абу Джахл ибн Хишам!“

По това време Ислямът достигал Египет, Сирия, Сиджистан, Персия и други райони.

Той умира като шахид, прободен в гърба по време на молитвата си от сабейски или зороастрийски роб.

Омар ал-Хатаб бил втория най-близък до Пророка с.а.с. след Абу Бакр.

Пророка с.а.с. казва: „Имам двама управници от обитателите на небето и двама от обитателите на земята. Първите са Джибрил и Мика’ил, а другите са Абу Бакар и Умар. Те (последните двама) са моите слух и зрение, и нареди на сподвижниците си: „Следвайте тези които идват след мен: Абу Бакар и Омар“.

На Омар била дадена дарбата на истинското вдъхновение. Пророка с.а.с. казва: „Аллах отваря истината на езика и сърцето на Омар.“ и „Ако щеше да има пророк след мен, той щеше да е Омар“.

Освен това някои от възгледите на Омар Ибн ал-Хатаб биват потвърдени от знамение в Свещения Коран. Той казва неща потвърдени в последвали знамения.

„О, Пратенико на Аллах, защо не се молим зад мястото на Ибрахим?“ След което бива низпослано следното знамение: „И сторихме Дома [Кааба] място за събиране на хората и сигурно убежище: “Вземете мястото на Ибрахим да бъде за молитви!“ (2:125)

Попитах: „О. Пратенико на Аллах, трябва да наредиш на съпругите си да се покриват, защото и праведните и злите отиват да ги видят. След което е низпослано следното знамение: „И ако помолите жените му за някоя вещ, помолете ги иззад завеса!“ (33:53). След което жените на Пророка с.а.с. се обединили срещу него, а той им казал: „Ако той се разведе с вас, Аллах ще му даде по-добри съпруги“. След което бива низпослано знамението: „Ако той се разведе с вас, неговият Господ може да му дари в замяна съпруги, по-добри от вас, отдадени на Аллах, вярващи, покорни, разкайващи се, служещи [на Аллах], говеещи, омъжвани преди и девици.“ (66:5)

Той се отличавал със способността си да различава истината от лъжата и Пророка с.а.с.  го удостоил с титлата Ал-Фарук (този, който разделя истината от лъжа) казвайки:

„Наистина шейтана минава от другата страна на пътя, когато срещне Умар“.

Умар наизустявал Сура Ал-Бакара в продължение на 12 години и когато я завършил, заколил камила.

Имам Малик свидетелства, че по предложение на Омар към текста на азана биват прибавени думите „Свидетелствам. че Мухамед е пратеник на Аллах“, както и „Молитвата е по-добра от съня“ – към утринната молитва. Но за по-достоверен се смята варианта, че Билал вмъква последния израз в сутрешната милитва и Пророка с.а.с. го запазва.

Омар Ибн Ал-Хатаб бил първия мюсюлмански владетел, който учредява държавна съкровищница и първият, който облага стоките с Ал-ушр (мито или данък за внос). Той облага стоките на чуждоземните търговци, които предпочитат да търгуват на мюсюлманска територия до 10 % на внесените стоки и на реципрочна основа. С този данък се облагат само стоки, които са предназначени за продажба, а не за консумация или лична употреба.

Той е и първият мюсюлмански владетел, който прави преброяване на населението, сече монети, строи система от напоителни канали и първият, който прави административно деление на провинции, градове и области.

Той въвежда и гостилници и страноприемници на главни пътища и пътища, водещи към големи градове, учредява училища  в цялата страна и определя свободни заплати за учители. Той е първият, който забранява временния брак - мут’а, в съгласие с по-ранната забрана на Пророка с.а.с. Също така въвежда и закон за наследството. Първи учредява тръстове и е първият управник в историята, който разделя законодателната от изпълнителната власт.

Той полага усилия да установи бързо и ефективно правораздаване за народа. Учредява система от правна администрация, чрез която се раздава справедливост според ислямските принципи. Назначени са съдии на всички нива в правната административна система, които са избрани според тяхната честност и познаване на ислямското право. Те получават високи заплати и биват назначавани измежду заможните и високопоставените, като по този начин се избягва влиянието на някоя от страните в съдебния процес. На съдиите не се позволява да се занимават с търговия.

От време на време Омар издавал декрети, които полагат принципите на правната администрация. Един от тях гласи:

„Слава на Аллах. Действително справедливостта е важно задължение, както за Аллах, така и за хората. На вас е възложена тази отговорност. Оправдайте тази отговорност, така че да спечелите одобрението на Аллах и добрата воля на народа. Отнасяйте се с хората като равни във ваше присъствие и в своите решения, така че слабия да не се бъде лишен от справедливост, а високопоставения да не се надява на фаворизъм. Отговорността на доказателството е върху ищеца, а страната, която отрича да го направи под клетва. Компромис е допустим при условие, че не превръща незаконното в законно и законното в незаконно. Нека нищо да не ви попречи да промените решението си ако след внимателно обмисляне решите, че предишното ви решение е било неправилно. Ако се съмнявате по някой въпрос и не намерите нищо в Корана – нищо, което го касае – нито в сунната на Пророка с.а.с, обмисляйте го отново и отново. Разсъждавайте върху прецедентите и аналогичните случаи и тогава взимайте решение по аналогия. За този, който иска да представи свидетели, да се назначи срок. Ако докаже случая си, отсъдете това, което му се полага по право. Иначе искането му да бъде отхвърлено. На всички мюсюлмани може да се има доверие, освен на тези, които са били наказвани с бой с камшик, тези, които са лъжесвидетелствали и тези със съмнителна почтеност.“

Един ден Абу Муса Ал-Аш’ари, управникът на Басра, изпратил писмо на Омар Ибн Ал-Хатаб с оплакване, че в разпоредбите, инструкциите и писмата от халифа не е отбелязана датата и това води до проблеми в последователността на прилагането им. Поради този проблем и други подобни, свързани с липсата на дата Умар свиква събрание от учени и съветници за да обсъдят промени в календара. Събранието стига до решението, че е необходимо мюсюлманите да имат собствен календар. Следващата точка за обсъждане била откога да започва ерата на новото мюсюлманско летоброене. Някои предлагат тя да започне от раждането на Пророка с.а.с, а други от смъртта му. Али предложил това да е от датата, когато мюсюлманите се преселват от Мекка в Медина и всички се съгласили с него. Следващия въпрос бил месеца, с който да започва новия календар. Някои предлагат Раби Ал-Ауал, други Раджаб, други Рамадан, други Ду-л-Хиджа. Усман предлага началото да е от месец Мухаррам, защото той е първия месец от тогавашния арабски календар и неговото предложение се приема.

Тъй като преселването (хиджра) било през месец Раби’-л-Ауал – два месеца и 8 дена след първи Мухаррам, датата се отместила назад с 2 месеца и 8 дена и новият Хиджри календар започва с първия ден на Мухаррам в годината на преселването, а не със самото преселване.

‘АбдАллах Ибн ‘Иса Ибн Аби Лайла разказва: „На лицето на Омар имаше две тъмни линии очертани от сълзи.“ Ал Хасан Ал Басри и Хишам Ибн Ал Хасан разказват: „Понякога Омар губеше съзнание след рецитирането на знамение от Корана, след което се оттегляше болен и го посещаваха в продължение на дни“. Някои от изказванията на Омар:

„О, Аллах, направи така че да умра мъченик и да посрещна смъртта си в страната на твоя пророк.“

„Отнасяйте се отговорно преди да ви се потърси отговорност.“

Джабир разказва, че е чул Умар да казва, когато се жени за Ум Кулсум, дъщерята на Али и Фатима: „Не ме презирайте (за това че се женя за младо момиче), защото чух Пророка с.а.с  да казва: „На съдния ден всички богатства ще бъдат разпиляни и всички връзки ще бъдат прекъснати, освен с мен.“ Той желаеше да се вмести в родословието на Пророка с.а.с. чрез тази женитба заради прецедента на Ахли-л-Байт с женитбата на Пророка с.а.с. Ум Кулсум му ражда 2 деца – Зайд и Рукая.

От ‘Убаид Аллах ибн ‘Умар Ибн Хафс: „Умар беше видян да носи на гърба си заколено животно. Като го попитаха защо, той отговори: „Бях толкова заслепен от себе си и искам да се смиря“.

Когато при нараняването на Омар, главата му почивала в скута на сина му, той му казал: „Положи ме на земята... Горко на мен, ако моя Господ не ми даде милост!“

На следващата сутрин Ал Мисуар го събудил за сутрешната молитва. Омар се молел, а раните му кървяли.

[muti6]

ЕДИН ПЪЛНОЦЕНЕН НАЧИН НА ЖИВОТ

Ислямът е религия,но не в западното разбиране на думата. Западняшкото значение на терминът „религия” е нещо между вярващият и Бог.Ислямът е религия,която организира всички аспекти на живота,едновременно на ниво индивид и на ниво нация.

Ислямът урежда вашите взаимоотношения с Бог,със самите вас, с децата ви,с роднините ви,с вашите съседи,с гостите ви и с другите вярващи.Ислямът ясно утвърждава задълженията и правата ви във всички тези взаимоотношения.

Ислямът постановява ясна система от богослужения,граждански права,закони за женитба и развод,закони за наследство,кодекс за поведение,какво да не се пие,какво да се носи и какво да не се носи,как да се прославя Бог,как да се управлява,закони при война и мир,кога да се воюва,кога да се сключва примирие, закони за икономиката,както и закони за покупко-продажба. Ислямът е завършен кодекс на живота.

Ислямът не се практикува само в джамията,той е за всекидневието, наръчник за живота във всички негови аспекти: социални,икономиески и политически.

Ислямът е завършена конституция.По този начин ислямът предпазва мюсюлманина от объркване,защото той е логичен и рационален.Аллах е един.Аллах е един-единствен и няма синове. Аллах не се съдружава с триединството.Аллах не убива,за да спаси.Не се изисква посредник между Аллах и човек.Ислямът устройва човешката природа,но не върви срещу нея.В исляма няма свещеници;нито монашество.


Ислямът е един пълноценен начин на живот.

[Hat]

ЕДИН ПЪЛНОЦЕНЕН НАЧИН НА ЖИВОТ

Ислямът е религия,но не в западното разбиране на думата. Западняшкото значение на терминът „религия” е нещо между вярващият и Бог.Ислямът е религия,която организира всички аспекти на живота,едновременно на ниво индивид и на ниво нация.

Ислямът урежда вашите взаимоотношения с Бог,със самите вас, с децата ви,с роднините ви,с вашите съседи,с гостите ви и с другите вярващи.Ислямът ясно утвърждава задълженията и правата ви във всички тези взаимоотношения.

Ислямът постановява ясна система от богослужения,граждански права,закони за женитба и развод,закони за наследство,кодекс за поведение,какво да не се пие,какво да се носи и какво да не се носи,как да се прославя Бог,как да се управлява,закони при война и мир,кога да се воюва,кога да се сключва примирие, закони за икономиката,както и закони за покупко-продажба. Ислямът е завършен кодекс на живота.

Ислямът не се практикува само в джамията,той е за всекидневието, наръчник за живота във всички негови аспекти: социални,икономиески и политически.

Ислямът е завършена конституция.По този начин ислямът предпазва мюсюлманина от объркване,защото той е логичен и рационален.Аллах е един.Аллах е един-единствен и няма синове. Аллах не се съдружава с триединството.Аллах не убива,за да спаси.Не се изисква посредник между Аллах и човек.Ислямът устройва човешката природа,но не върви срещу нея.В исляма няма свещеници;нито монашество.


Ислямът е един пълноценен начин на живот.

Перфектно казано.

[Leyla]

La ilaha illallah (Bulgarian) - Mishari al-Afasi

[isa71]

Свещеният месец ал-мухарам


    Първият месец в ислямския лунен календар е „Ал-мухарам“, който е един от четирите свещени месеци. Аллах казва в Корана:

    „Броят на месеците при Аллах е дванадесет месеца според повелята на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях са свещени. Това е правата вяра. Не угнетявайте през тях себе си.“ (Коран 9:36)

    В този аят Аллах предупреждава мюсюлманите да не извършват грехове през тези свещени месеци.

    Естествено, извършването на грехове е забранено по всяко време, но с този аят от Корана, Аллах ни обръща внимание, че през тези месеци греховете са още по-тежки и се наказват още повече, отколкото през друго време. Аллах е определил четирите месеца за свещени и е направил така, че извършените през тях грехове да са по-тежки. Той е направил също така добрите дела, които правим през това време, да се награждават повече.

    Постенето през мухарам

    Абу Хурайра предава: Един мъж дошъл при пророка (с.а.с.) и казал: „Кой пост е най-добър след постът през рамадан?“ Той (с.а.с.) казал: „Постът през месеца на Аллах, който наричате мухарам.“ (Предадено от Абу Дауд)

    Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Най-изгодното постене след рамадан е през месеца на Аллах, месец ал-мухарам.“ (Предадено от Муслим)

    От това, че в този хадис месецът мухарам се нарича „месецът на Аллах“, се вижда какво голямо значение му се придава. Затова през този месец мюсюлманинът би трябвало да пости, за да получи наградата на Аллах. Той би трябвало да пости особено на 10-ти мухарам – деня Ашура, тъй като постенето на този ден е от особено значение. На 9-я ден от месеца също може да се пости, за да се следва сунната на пророка Мухаммед (с.а.с.).

    Предимствата на деня Ашура

    1. Постенето на този ден премахва греховете от изминалата година.

    Ибн Аббас предава: „Никога не съм видял пратеникът на Аллах (с.а.с.) да полага толкова усилия да пости на един ден, който предпочиташе пред другите дни, както на деня Ашура.“ (Предадено от Бухари)

    Пратеникът на Аллах никога не пропускал да пости на деня Ашура. Той казвал: „Що се отнася до постенето на Ашура, се надявам Аллах да опрости греховете от отминалата година.“ (Предадено от Муслим)

    Чрез постенето на един единствен ден може да бъдат опростени греховете за цялата изминала година. Оценявайки тази щедрост на Аллах би трябвало да прекараме деня Ашура в пост и надявайки се да получим наградата на Аллах и Неговото опрощение.

    Според сунната се пости и на деветия ден от мухарам, както казва пратеникът на Аллах (с.а.с.): „Ако съм жив още през идната година, ще постя на деветия ден от мухарам.“ (Предадено от Муслим)

    Трябва да сме наясно обаче, че предимство от поста има този, който изпълнява задълженията си на мюсюлманин и се стреми да върши добрини и се пази от извършването на грехове. Някой, който продължава да прави грехове и да не изпълнява задълженията си към Аллах, не може да очаква поста единствено на този ден да му донесе голяма награда.


    2. На Ашура пророкът Муса (мир нему) и народът му били спасени от Фараона.

    Когато Муса бил в Египет, приканвал Фараона и народа му, да се преклонят пред Аллах, като им показвал ясните доказателства на Аллах. Фараонът обаче бил високомерен и отрекъл посланието, с което Муса бил дошъл.

    Така Аллах заповядал на Муса да напусне Египет, заедно с децата на Израел:

    „И дадохме на Муса откровение: „Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.“ И изпрати Фараонът събирачи в градовете: „Тези [синове на Исраил] са малко хора. Те ни разгневяват, но ние всички сме бдителни.“ (Коран 26: 52-56)

    „И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона]. И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: „Ние сме настигнати.““ (Коран 26: 60-61)

    Децата на Израел много се страхували, понеже видели пред себе си голямото море и зад себе си Фараона и неговите хора, да се приближават до тях. И така се обърнали за помощ към Муса (а.с.), който въпреки сериозната ситуация бил убеден, че Господарят му няма да го остави в беда и се опитал да ги успокои:

    „Рече: „Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!““ (Коран 26:62)

    Аллах казва:

    „И разкрихме на Муса: „Удари с тоягата си по морето!“ И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина. И сторихме там другите да се приближат. И спасихме Муса и всички, които бяха с него. После издавихме другите. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.“ (Коран 26: 63-68).

    На друго място в Корана Аллах казва:

    „И преведохме синовете на Исраил през морето, а Фараонът и войските му ги преследваха с гнет и вражда. А когато ги настигна потопът, каза: „Вече повярвах, че няма друг бог освен Онзи, в Когото повярваха синовете на Исраил, и съм сред отдадените Нему!“ Сега ли? А се възпротиви ти преди и бе от сеещите развала.“ (Коран 10:90-91).


    3. Муса (а.с.) постел на деня Ашура от благодарност към Аллах

    Ибн Абас предава: „Когато пророкът (с.а.с.) пристигнал в Медина, видял как евреите постят на деня Ашура. След това казал: „Какъв е този ден, който изкарвате в пости?“ Те (евреите) казали: „Това е един велик ден, на който Аллах спаси Муса и народа му, и удави фараона и народа му. Затова Муса постел на този ден от благодарност, така че и ние постим на него.“ Пророкът (с.а.с.) казал: „Ние имаме по-голямо право на Муса и сме му по-близки от вас.“ След това пратеникът на Аллах (с.а.с.) постел на този ден и казвал, да се пости на него.“ (Предадено от Муслим)

    Според това постенето на този ден е израз на благодарност за спасението на Муса и децата на Израел. След като Муса е прекарвал този ден в пост от благодарност, и ние мюсюлманите го прекарваме в пост.


    4. Постенето на Ашура е било задължение

    Пророкът (с.а.с.) е повелил постенето на деня Ашура на мюсюлманите, като благодарност за спасението на пророка Муса (а.с.) и народа му. След като обаче било повелено постенето през месец рамадан, било премахнато задължението да се пости на деня Ашура.

    Аиша (Аллах да е доволен от нея) предава: „Ашура беше един ден, на който племето Курайш постеше в пред-ислямския период. Пророкът (с.а.с.) също постеше на този ден. Когато пристигна в Медина, той постеше на този ден и повели постенето на него. След като по-късно беше повелено да се пости през месец рамадан, беше така, че ако някой искаше, постеше през Ашура, ако не искаше, не постеше.“ (Предадено от Бухари)

    Пратеникът на Аллах е казал: „Наистина Ашура е един от дните на Аллах. Който иска, може да пости на този ден, и който не иска, да не го прави.“ (Предадено от Муслим)

    Постенето на Ашура е една много важна сунна (традиция на пророка Мухаммед с.а.с.).

http://www.islamforbulgaria.com/islam/ibadat/muharam.html

[muti6]

Къде е Щастието ? !...

 

Исляма е изпрaтен от Аллах (С.Т.) за да подсигури добър живот на хората на този свят, както и на отвъдния. Затова има неща, които Аллах Теаля ни е повелил в Куран и Керим, а други, които е забранил. За да бъдат изпълнени заповедите на Аллах (С.Т.), човек трябва да прояви известно старание. Някои хора смятат, че за да се спазват принципите на Исляма, се изисква прекалено много време и усилия. Всъщност, Исляма е религия, която Аллах (С.Т.)  е избрал за човечеството за да ги улесни. Исляма е лесен за разбиране и прилагане, и това е една от главните му особености, тъй като основите на вярата са разбираеми от човешкия разум, и приемливи от неговата психика, и това спомага за лесното му схващане и прилагане.

http://www.noorbg.net/articles/6tastieto.html

[mustafa_b]

Свещения Коран онлайн с избор на рецитатор и субтитри на няколко езици, включително и на български:

http://www.listen2quran.com/default.aspx

[isa71]

http://video.google.de/videoplay?docid=-9148494970614860274#

[isa71]

 АБУ ХУРАЙРА - МНОГООБИЧАНИЯ РАЗКАЗВАЧ НА ХАДИСИ

 Абу Хурайра /р.а/ се е радвал на великолепен талант - бил дарен с памет до такава степен, че е могъл да възпроизведе реч или дискусия, която е чул, години по-късно без никаква промяна и без да изпусне дори една дума.

Абу Хурайра приема исляма от Туфайл ибн Амр - вожд на племето, към което той е принадлежал. Когато се отдава на тази религия, Абу Хурайра придружава Туфайл до Мека и има привилегията да се срещне с благородния Пророк /сас/. Той го попитал какво е неговото име и той му отговорил - "Абдуш-Шамс /слуга на слънцето/". Тогава Пратеника /сас/ го посъветвал да смени името си на Абдур - Рахман /слуга на Всемилостивия/. Той обаче бил по-известен сред хората като Абу Хурайра /бащата на котето/ поради неговата привързаност към една котка, за която се грижел и хранил, и която го следвала навсякъде.
Абу Хурайра живеел с майка си, която все още била езичница. Той се молел за нея и настойчиво се опитвал да я убеди да приеме исляма, но тя била непреклонна. Един ден, когато й говорел за исляма, тя изрекла няколко думи за Пратеника /сас/, които много натъжили Абу Хурайра. Той отишъл при Пророка /сас/ с насълзени очи и му разказал какво се е случило. Помолил го да отправи молба към Всевишния Аллах за нея - да склони сърцето й към исляма. Пророка /сас/ изпълнил неговото желание и се помолил за майка му. Когато Абу Хурайра се върнал вкъщи, той бил възхитен да чуe майка си да свидетелства, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед /сас/ е Негов раб и пратеник. Абу Хурайра веднага отишъл при Пророка /сас/ с искрящи от радост очи и му съобщил, че Аллах е откликнал на молбата му и е напътил майка му към исляма.
Абу Хурайра осъзнал, че с невероятната си дарба и талант, би могъл да служи на своята религия. След като видял, че много от първите сподвижници, които били сред най-знаещите загинали в битките по пътя на Аллах, той проумял, че тази религия се нуждае от хора, които да я съхранят, а в същото време сподвижниците записвали само аятите от Свещения Коран, страхувайки се да не ги смесят с казаното от Пратеника /сас/. Голяма част от онези, които пригежавали знание били заети с търговия и не можели да прекарват толкова време с Пророка /сас/, колкото Абу Хурайра. Фактът, че имал невероятна памет означавал също, че той може да чуе думите на Пратеника /сас/ и да ги продиктува на писар по-късно без да се страхува, че може да забрави нещо. Затова през четирте години, прекарани с Пророка /сас/ в Медина, той се стараел да бъде постоянно с него, за да придобие знание и да запомни неговите думи, и по този начин да съхрани думите на Всевишния Аллах и на неговия любим Пророк.
Абу Хурайра много обичал Пратеника /сас/, той никога не се изморявал да го наблюдава, нито да го слуша. Често той отправял следната дуа: "Слава на Аллах, който напъти Абу Хурайра към исляма, слава на Аллах, който научи Абу Хурайра на Корана, слава на Аллах, който дари Абу Хурайра с компанията на Мухаммед /сас/".
Въпреки факта, че Абу Хурайра бил посветен на съхраняване на словата на Аллах и на наставленията на Неговия Посланик, той не занемарил другите си задължения като по-голяма част от времето си прекарвал в молитви и отдаване на Аллах. Той ставал през нощта и се молил през първата третина, след това ставала жена му за втората третина, а за третата част от нощта ставала дъщеря му, като по този начин не минавал нито час от нощта, през който да не се извършва ибадет в къщата на Абу Хурайра. Присъствието му било почувствано и на бойното поле, когато било необходимо да се защити и установи религията на Аллах. След приемането на исляма той не пропуснал нито една битка заедно с Пророка /сас/.
След смъртта на Пратеника /сас/ Абу Хурайра продължил да изпълнява дълга си по пренасяне на хадисите му.
Починал в 59-а година по Хиджра, когато бил на 78 години.

http://www.islambg.com/modules.php?name=News&file=article&sid=196

[Seiko]

СУРА 81. ОБВИВАНЕТО (АТ-ТАКУИР),Tekvir,takuir коран

[isa71]

Щедростта на сподвижниците
Сподвижниците се надпреварвали кой да се доближи повече към примерния нрав на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). Следните примери прекрасно отразяват това старание.
Омер (радияллаху анх) разказва:
„Един ден Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) ни заповяда да дадем садака. В този момент разполагах с богат-ство и си казах: „Сега е моментът да изпреваря Ебу Бекир (радияллаху анх).” И донесох половината от богатството си на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем).
Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) попита:
„Какво остави за семейството си?”
Отговорих:
„На тях оставих толкова, колкото донесох на теб!”
Ебу Бекир (радияллаху анх) донесе цялото си богатство.
Когато Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) го попита:
„О, Ебу Бекир! Какво остави за семейството си?” Отговори:
„На тях оставих Аллах и Неговия Пратеник!”
След този отговор на Ебу Бекир (радияллаху анх) си казах: „Никога и по нищо не мога да го изпреваря.”