Topic: Ислям - Islyam

[isa71]

Най-съвършеното същество в света е човекът.
Човекът не е само физическо същество, но и създание, което притежава духовност. Аллах Теаля е създал различни блага, с които човек физически поддържа живота си, а за да поддържа духовността си изпратил книги и пейгамбери, които да ги провъзгласят.
Думата ислям означава поздрав, мир, покой, благополучие и привързаност. А религиозното му значение е да приемем Аллах като един единствен, да се подчиняваме единствено на Него, да изчистим сърцата и душите си от всичко, освен Него, и да усвояваме и приемаме религиозните принципи, които Аллах ни е съобщил.
Исляма е име на истинската религия, която се основава на откровението-вахий. В прекрасната ни Книга Коран-и Керим се повелява: "За религия ви избрахме исляма." (ел-Маиде, 5:3)



Един ден Пейгамберът ни като седял с приближените си, вътре влязъл някакъв човек, приближил се до Расулюллах (С.А.С.), коленичил пред него така, че коленете му да се опират на неговите и го запитал:
"Я, Мухаммед! Що е иман?"
Нашият Пейгамбер му отговорил:
"Иман е да вярваш в Аллах Теаля, в съществуването на меляикетата Му, в книгите и пророците Му; а така също и в съдния ден, т.е. че хората ще се съживят след смъртта си."
Човека отново го запитал:
"Що е ислям?"
"Ислям е да служиш на Аллах и в никакъв случай да не признаваш други божества за Негов съдружник. Ислям е така също да кланяш намаз, да даваш зекята си, който е фарз, да отидеш на хадж, ако позволяват възможностите ти, и освен всичко това да спазваш оруч."
Същият човек задал и трети въпрос:
"А що е това "ихсан"?"
"Ихсан е по време на ибадетите да действаш така, като че ли Аллах те наблюдава. Колкото и ти да не Го виждаш по време на ибадет, Той все пак те вижда!"



Хазрети Али описва по следния начин зрелия Мюсюлманин: "Мюсюлманинът е човек, който държи на думата си. На лицето му винаги грее усмивка, а мъката си притаява в себе си. Той е толерантен и прощава; никога не се надценява, не се възгордява, никого не скарва, никому не говори лоши неща. Той не прави добрини, за да го забележат, не знае що е това двуличие и показност, на никому зло не прави; мълчанието му е добър урок, никога не отправя въпроси за да злепостави или затрудни някого. Винаги пита, за да разбере и щом го разбере-го прави; той е скромен и тих, никога не избухва; той е щедър и говори само добри и праведни неща, дори когато е ядосан държи на истината, съпреживява мъката на любимите си същества, проявява разбиране, когато приятелите му го пренебрегват, никога не се радва на нещастието на когото и да било, никога не говори лошо по адрес на някой, държи чисто и спретнато облеклото си. Той е засмян и чистосърдечен; думите и делата му се припокриват. Ето така изглежда истинския мюсюлманин."

[akif aliev]

Браво isa71;браво muti6-добре е да има такива като вас,защото повечето от младите изобщо не познават религията ни.А и не само те...

[isa71]

"Аллах не гледа нито външния ви вид нито имането ви. Но Той гледа вашето сърце и делата ви."

(Ибн Маджа, Зухд, 9
   

"Един човек попитал Божия пратеник (С.А.С.): "Какво е вярата?"

Той отговорил: "Когато едно добро дело се превърне в източник на удоволствие за теб, а злото дело стане източник на неприязън, то ти си вярващ."

Той казал на Божият пратеник: "Какво е грях?" Вследствие на това Пророкът казал:

"Когато нещо породи угризение на съвестта ти, то се откажи от него."

(Тирмизи)


   

"В човека има един орган. Ако той е здрав, то цялото тяло ще бъде здраво, а ако се повреди, то цялото тяло ще се повреди. Внимавайте! Това е сърцето."

(Кутубу-с-Ситте)


"Eй, народе! Вашият Бог е един и вашият праотец (Адам) е един. Арабинът не е по-добър от неарабинът и неарабинът не е по-добър от арабинът, и червенокожият (или мелез между белокож и червенокож) човек не е по-добър от чернокожият, нито пък чернокожият от червенокожият, освен по благочестие. Всъщност най-благородният сред вас е този, който е дълбоко отдаден на Бог."

(Муснад, Ахмад, N-22978)
   
   

"Колко чудни са делата на вярващите. Само за вярващият има благо във всяко едно от делата му. Когато му се случи нещо приятно, той е признателен и това е благо за него, а когато му се случи нещо неприятно, той е търпелив и това също е благо за него."

(Муслим)
   

"Да се усмихнеш на брат си (по религия) е милостиня. Да повеляваш одобряваното и възбраняваш порицаваното е милостиня. Да напътиш този, който е загубил пътя си, е милостиня. Да повдигнеш неща като камък, трън или кокал също е милостиня за теб."

(Тирмизи)
Ислямската религия е цялостна, защото обхваща не само молитви и вяра – духовната страна, – а всички страни на живота. Затова виждаме, че има хиляди хадиси на Пророка (с.а.с), които се отнасят го отношенията между хората, морала, войната и мира, борбата в името на Аллах, труда, пътуването и търговията, селско стопанството, търсенето на науката, медицината и здравето, свободното време и отдиха, слънчевото и лунното затъмнение, Съдбата, правосърдието, правата на съседите, брака и развода, дълговете, чистотата и облеклото, праведните и лоши дела, ангелите, пророците и пратениците, небесните книги, Съдния ден, Рая и Ада и за много други въпроси. Общия брой на хадисите, предадени от Пророка (с.а.с) е близо половин милион.

[isa71]

 Вяра в Съдния ден



Тя е твърдо убеждение в свършването на земния живот и след това пренасяне в отвъдния живот.След смърта започва задгробния живот, след това настъпва Часа, после е съживяването, след това е събирането на всички хора на Мехшер,и после е награждаването на хората, едни влизат в Дженнета , а други в огъня.
Вярата в Съдния ден е една от основите на вярата, с която се изпълва вярата на всеки раб, и който отрече вярата в Съдния ден става неверник.

Всевишния Аллах казва:

“...Праведността е у онзи, който вярва в Аллах и Съдния ден” (сура ал-Бакара-177)

И Пратеника (С.А.В.) рече в хадиса на Джебраил:

“И извести ме за вярата (имана)?” Той рече: “Да вярваш в Аллах и в Неговите меляйкета, и в Неговите книги, и в Неговите пратеници, и в Съдния ден, и да вярваш в съдбата с доброто и лошото й.” (предаден от Муслим)

Също така трябва да се вярва в признаците и знаците на Съдния ден, които ни извести Пратеника на Аллах (С.А.В.).Учените разделиха тези признаци на малки и големи:

А)-Малките са, които показват приближаването на Часа, и са много, повечето от тях са минали.От тях са:
-изпращането на Пророка (С.А.В.)
-изгубване на доверието
-разкрасяването на джамиите и надпреварване в това
-надпреварването на бедните в изгражането на високи къщи
-воденето на войни с евреите и тяхното избиване
-приближаването на времето
-безработицата
-появяването на раздори (фитнета)
-многото убийства
-разпространяването на блудството
-развалянето на морала.

Казва Всевишния Аллах:

“Наближи Часът и се разцепи луната.” (сура ал-Камер-1)

Б)-Големите са, които ще се случат преди Часа и предупреждават за започването му. Те са десет, нито един признак от тях още не е минал. Те са:
-появяванета на Мехди
-появяването на Деджал
-спусканета на Иса (А.С.) от небесата-праведен съдия, ще счупи кръстовете, ще убие Деджал и прасетата, ще въведе данъко-плащането и ще пресъжда според шериата на Исляма -появяването на Йеджудж и Меджудж, и тогава Иса (А.С.) ще иска от Аллах да ги погуби -трите лунни затъмнения, едното в изток, другото в запад и третото в арабския полуостров -появяването на голям дим от небето, който ще покрие хората и ще ги обхване
-вдигането на Корана от земята към небето
-появявянето на Даббех
-изгряването на слънцето от запад
-появяването на много голям огън от Адн (Йемен), който ще прогони хората към земите на Шам. Той е последния от големите признаци.

Хузейфе ибн Есид ал-Гифари (Аллах да е доволен от него) казва:

“Както си разговаряхме, изведнъж се появи Пророка (С.А.В.) и рече: “Какво разговаряте?” Рекохме: Споменаваме Часа. Той рече: “Часа няма да се случи докато не видите преди него десет знамения”-и спомена-“димът, Деджал, Даббех, изгряването на слънцето от запад, спускането на Иса сина на Мерйем, лунното затъмнение в изток, лунното затъмнение в запад и лунното затъмнение в арабския полуостров, и на края ще излезе огън от Йемен, който ще прогони хората и ще ги събере на Мехшер.” (предаден от Муслим)

Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече:

“Ще се появи накрая в моята общност Мехди, Аллах ще му даде дъжд и ще раззелени земята с растения,ще раздава богатства на прведните, ще се увеличи добитъка и ще се гордее общността, ще живее седем или осем,тоест години.” (предаден от Хаким)

Тези признаци са последователни, като зърната в огърлицата, когато един от тях се появи, веднага го следва другия. Когато свършат тези признаци става Часа с позволението на Всевишния Аллах.
А Часа е деня, в който излизат всички хора от гробовете им по заповед на техния Господар, за да бъдат разпитани. Тогава ще бъде награден извършващия добри дела, и ще бъде наказан извършващия лоши дела.

Казва Всевишния Аллах:

“Деня, в който ще излязат забързани от гробовете, сякаш се устремяват към идолите.” (сура ал-Меаридж-43)

Този ден е споменат в Честития Коран с няколко имена.От тях са: деня на съживяването, бедствието, деня на равносметката, съдния ден, прииждането, събитието, неизбежното,грохотът, всепокриващия ден и други.

-Деня на съживяването.

Казва Всевишния Аллах:

“Кълна се в деня на съживяването.” (сура ал-Киямех-1)

-Бедствието.

Казва Всевишния Аллах: “Бедствието!Какво е Бедствието?” (сура ал-Кариах-1-2)

-Деня на равносметката.

Казва Всевишния Аллах:

“За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на равносметата.” (сура Сад-26)

-Съдния ден.

Казва Аллах:

“А разпътниците ще са в огън. Ще горят там в Съдния ден.” (сура ал-Инфитар-14-15)

-Прииждането.

Казва Всевишния Аллах:

“И когато настъпи голямото Прииждане.” (сура ан-Назиат-34)

-Събитието.

Казва Аллах:

“Когато Събитието настъпи.” (сура ал-Уакиах-1)

-Неизбежното.

Казва Всевишния Аллах:

“Неизбежното! Какво е Неизбежното?” (сура ал-Хакках-1-2)

-Грохотът.

Казва Аллах:

“И когато Грохотът настъпи.” (сура Абесе-33)

-Всепокриващия ден.

Казва Аллах:

“Стигна ли до теб разказът за Всепокриващия ден?” (сура ал-Гашийех-1)

(2)-Същността на вярата в Съдния ден
Вярата в Съдния ден може да бъде в общи линии и с подробности.
В общи линии тя е да вярваш, че ще дойде ден, в който Аллах ще събере първите хора и последните, и ще награди всеки от тях според делата му. Група ще влезне в Дженнета, а група в разпаления огън.

Казва Всевишния Аллах:

“Кажи (О, Мухаммед): И древните, и сетните, наистина ще бъдат събрани по време на знайния ден.” (сура ал-Уакиах-49-50)

А с подробности, тя е да вярваш във всичко, което ще се случи след смъртта, като следните неща:
Първо: Разпита в гроба.
След като се погребе умрелия, веднага ще бъде разпитан за Господаря си, религията си и Пратеника си Мухаммед (С.А.В.).Тогава Аллах ще затвърди онези, които увярваха с твърда реч, както е в следния хадис, че умрелия ще рече:

“Моя Господар е Аллах, мойта религия е Ислям, и моя пророк е Мухаммед (С.А.В.).” (предаден от Бухари и Муслим)

Трябва да вярваме във всичко споменато в хадисите, като въпросите на двете меляйкета и как ще се случи това, как ще отговори вярващия, и как ще отговори който е двуличник.

Второ: Наказанието в гроба и неговото блаженство.
Трябва да се вярва в наказанието в гроба и в неговото блаженство, и че гроба се превръща в джехеннемска дупка, или градина от дженнетските градини.Гроба е първия дом от отвъдния свят, който се спаси от неговото наказание ще намери, което следва след него по-леко, а който не се спаси, което следва е по-тежко. И щом човек умре настъпва за него Съдния ден.
Блаженството и наказанието се чувства от душата и от тялото в гроба, а по някога може да го почуства само душата.Неговото наказание е за угнетителите, а блаженството му е за искрените вярващи.
Умрелият, или ще бъде наказван в задгробния живот (Берзех), или ще бъде награждаван. Все едно е дали ще бъде погребан или не. Ако бъде изгорен или удавен, или изяден от диви животни или птици, непремено ще бъде наказан или награден.

Казва Всевишния Аллах:

“В огъня ще бъдат слагани и сутрин, и вечер. А в Деня, когато настъпи Часът: Въведете хората на Фараона в най-суровото мъчение!” (сура Гафир-46)

И Пратеника (С.А.В.) рече:

“Ако не се погребвахте, ще ше да искам от Аллах да ви разреши да чуете от гробното наказание.” (предаден от Муслим)

Трето: Надуването на тръбата Сур.
Сур е рог, който ще го надуе Исрафил (А.С.). Когато го надуе
първия път измират всички създания, освен който пожелае Аллах ще остане, след това ще го надуе втори път, и тогава ще бъдат съживени всички създания от както Аллах е създал земния живот до ставането на Часа.

Всевишния Аллах казва:

“И щом се протръби с Рога, всички на небесата и на земята ще паднат безжизнени, освен за когото Аллах не е пожелал. После още веднъж ще се протръби и ето ги (станали) чакат!” (сура аз-Зумер-68)

И Пратеника (С.А.В.) рече:

“След това ще се надуе Рога, и всеки щом го чуе ще се вслуша в страни и ще се повдигне в страни, след това няма да остане нито един и той да не е поразен. След това Аллах ще спусне дъжд, като роса, от който ще израснат телата на хората. След това ще се надуе втори път, и тогава всички хора ще се изправят гледащи.” (предаден от Муслим)

Четвърто: Съживяването.
Когато съживи Аллах умрелите след второто надуване в Сура, всички хора застават пред Господаря на световете. И когато Аллах разреши да се надуе рога и да се върнат душите в телата й, тогава хората стават от гробовете и се запътват забързани към Мехшер, боси- без обувки, голи- без дрехи, необрезани- не суннетисани, бедни- нямат нищо с тях.
Ще стоят продължително време на Мехшер, слънцето ще се бриближи към тях и ще му се увеличи горещината, ще потъват в пот, от изпитващия голям страх на това събиране. На някои от хората, потта ще достига до глезените им, на някои до коленете им, на други до гърба им, на други до гърдите им, на други до раменете им, а на някои от тях ще се давят изцяло, и всичко това ще е според делата им.
Съживяването е истина, което се потвърждава от религията, сетивата и разума. -От религията: знаменията са много в Книгата на Аллах, и достоверните хадиси от суннета на Пратеника на Аллах (С.А.В.) го потвърждават също.

Казва Всевишния Аллах:

“Кажи: Не, кълна се в моя Господар, ще бъдете съживени.” (сура ат-Тагабун-7)

“Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим.” (сура ал-Анбиа-104)

И думите на Пратеника (С.А.В.):

“След това ще се надуе Рога, и всеки щом го чуе ще се вслуша в страни и ще се повдига в страни, след това няма да остане нито един и той да не е поразен. След това Аллах ще спусне дъжд, като роса, от който ще израснат телата на хората, след това ще се надуе втори път, и тогава всички хора ще се изправят гледащи.” (предаден от Муслим)

Всевишния Аллах казва:

“И казва: Кой ще съживи костите, след като станат на пръст. Кажи: Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.” (сура Йа син-78-79)

От сетивата са: Аллах е показал на своите раби съживяването на умрели на тази земя, както споменава в сура ал-Бакара пет примера за това: съживяването на народа на Муса, които Аллах ги съживи след като ги осмърти, убития от потомците на Исраил, народа, които излезнаха от своите домове бягайки от смъртта, и онзи който мина по край село, и птиците на Ибрахим (А.С.).

А от разума: се потвърждава по два начина:
А)-Че, Аллах (Всевишния) е Сътворителя на небесата и земята, и всичко което е в тях, сътвори ги без да ги има, и Сътворителя на тях, нищо не може да Му попречи да ги върне отново.
Б)-Че, земята по някога е мъртва, опустошена, няма нищо живо в нея, и когато Аллах спусне дъжд върху нея, веднага се раззеленява и се съживява всеки твар в нея.
И Онзи, който я съживи след нейната смърт, ще съживи отново и умрелите безсъмнение.

Пето: Събирането, равносметката и награждаването.
Ние вярваме в събирането на телата и тяхното съживяване, и след това тяхното разпитване, и раздаване на справедливост между тях, и след това награждаването на всички създания според тяхните дела.

Всевишния Аллах казва:

“И ще ги съберем [тварите], и не ще пропуснем никого от тях.” (сура ал-Кехф-47)

“И онзи, чиято книга му се даде в десницата, ще каже: Ето ви, прочетете моята книга! Предполагах, че ще получа своята равносметка. И ще живее в доволство. (сура ал-Хакка-19-21)

“А онзи, чиято книга му се даде в левицата, ще каже:-О, да не ми бе давана моята книга и да не бях узнал каква е моята равносметка!” (сура ал-Хакка-25-26)

Събирането е: водене на хората към Мехшер за тяхното разпитване. Разликата между него и съживяването е ,че съживяването е връщане на душите в телата, а събирането е воденето на съживените и събирането им на Мехшер.
А равносметката и награждаването е: да се пресъди истината между хората от Благословения Аллах, между ръцете Му, като покаже делата им, които са извършили. Богобоязливите вярващи -техният изпит ще бъде, като им покажат делата, и тогава ще узнаят благоволението на Аллах върху тях, Който ги покри на земята, и Който ще им ги опрости в отвъдния свят (ахирета). Ще бъдат събирани според тяхната вяра, ще ги посрещат меляйкетата и ще ги зарадват с Дженнет, ще ги успокояват от неочаквания страх и от загрижеността на този тежък ден. Лицата им ще бъдат осветлени и ще бъдат приятно усмихнати от радост. А лъжците, които отрекоха истината ще бъдат тежко разпитвани, за всичко без изключение, за всяко малко и голямо. На Съдния ден ще бъдат повлечени върху лицата им унижени за това, което извършиха ръцете им, и заради това, че лъжеха и не повярваха.
Първите, които ще бъдат разпитани на Съдния ден са общността на нашия Пророк Мухаммед (С.А.В.). От тях 70 000 ще влезнат в Дженнета без разпит и без наказание, заради цялостното им единобожие (теухид). Те са онези, които ги описа Пророка (С.А.В.) с думите си:

“Не искат да им се учи рук`йе, нито да ги лекуват (с нагорещено желязо),и не предсказват, и на техния Господар се уповават.”

От тях е сподвижника Укяше ибн Мухсин Аллах да е доволен от него. Първото за което ще бъде питан всеки раб, от задълженията му към Всевишния Аллах е молитвата, а първото, което ще се пресъди между хората от задълженията между тях е кръвнините.

Шесто: Кладенеца (хауд)
Ние вярваме в кладенеца на Пророка (С.А.В.), който е много голям и е свещено място за пиене. Водата му е от Дженнета, от реката Кеусер, намиращ се на площада на Съдния ден. От него ще пият вярващите от общността на Мухаммед (С.А.В.). Този кладенец-водата му е по бяла от млякото, по-студена от леда, по-вкусна от меда, и има по-хубава миризма от миск. Той е много широк, дължината му и широчината му са еднакви, всеки ъгъл от ъглите му може да се проходи месец. В него има два водопада- течащи от Дженнета. Неговите чаши са повече от звездите, и който се напие от него, дори една глътка, никога няма да почуства жажда.

Пратеника (С.А.В.) рече:

“Моя кладенец може да се проходи месец, неговата вода е по-бяла от млякото, а мириса му е по-хубав от миска, а чашите му са колкото звездите на небето. Който се напие от него, никога няма да зажаднее” (предаден от Бухари).

Седмо: Застъпването (шефат).
Когато се утежни изпитанието на хората във великия Мехшер, стоящи така продължително, ще започнат да търсят някой, който да се застъпи за тях и да иска от техния Господар да ги освободи от мъченията на Мехшер и неговите тежкотии. Петте пратеника- притежателите на твърдостта-отказват да се застъпят, докато стигнат до последния от пратениците, нашия Пророк Мухаммед (С.А.В.), на когото Аллах опрости всичко, което бе извършил, и което щеше да извърши. Ще застане на мястото на благодарностите (Мекам ал-Мехмуд), и ще му благодарят първите от човечеството и последните. Тогава ще се види неговата велика и висока степен. Ще падне на седжде под трона на Аллах, където Аллах ще му вдъхнови благодарности, с които ще благодари на Аллах и ще Го възвиши, и ще иска разрешение от Него да се застъпи за създанията, и да се пресъди между хората след тези страшни и непоносими мъчения.

Пратеника (С.А.В.) рече:

“Наистина, слънцето ще се приближи на Съдния ден, докато достигне потта до половината на ушите им. И в това състояние ще искат помощ от Адем, после от Ибрахим, после от Муса, после от Иса, после от Мухаммед (С.А.В.). Той ще се застъпи за да се пресъди между хората. После ще върви до като хвани чукалото на вратата. След това Аллах ще го изпрати към мястото на благодарностите, и ще му благодарят всички събрани хора.” (предаден от Бухари)

Това е голямото застъпване, която е само за Пратеника (С.А.В.), но той има и други застъпвания, и те са:

• Застъпване за обитателите на Дженнета, да им се разреши да влезнат в Дженнета. Това се доказва от следния хадис:

“Ще дойда до вратата на Дженнета на Съдния ден и ще искам да ми се отвори. Пазителя му ще рече: Кой си ти? Ще река: Мухаммед. А той ще рече:Наредено ми е да не отварям на никой преди тебе.” (предаден от Муслим)

• Застъпване за хората, които ще им се изравнят добрите с лошите дела, и ще се застъпи да влезнат в Дженнета. Това е мнение на някои от учените, но не е потвърдено с достоверен хадис от Пророка (С.А.В.), нито от някой друг.

• Застъпване за хора, които заслужават огъня, да не влезнат в него. Доказателство за това е следния хадис:

“Моята защита е за извършилите голями грехове от моята общност.” (предаден от Ебу Даууд)

• Застъпване за обитателите на Дженнета, да се издигнат на по-висока степен в него. Това се доказва със следния хадис:

“О, мой Аллах, опрости на Ебу Селеме, и издигни степента му в Дженнета с напътените.” (предаден от Муслим)

• Застъпване за хора, които ще влезнат в Дженнета без разпит и без наказание. Това се доказва с хадиса на Укяше ибн Мухсин, който е от 70 000, които ще влезнат в Дженнета без разпит и без наказание. Пророка (С.А.В.) се молеше за него като рече:

“О, мой Аллах, отреди го от тях!” (предаден от Бухари и Муслим)

• Застъпване за хора от неговата общност, които са извършили голями грехове, и са влезнали в огъня, да излезнат от него. Доказателство за това е следните хадиси:

“Моята защита е за, които извършиха големи грехове от моята общност.” (предаден от Ебу Даууд)

“Ще излезне народ от огъня със застъпването на Мухаммед (С.А.В) и ще влезнат в Дженнета, ще се наричат джехеннемлии.” (предаден от Бухари)

• Застъпване за намаляване наказанието на онези, които го заслужават, като застъпването му на неговия чичо Ебу Талиб.

Доказателство за това е следния хадис:

“Надявам се да има полза от моето застъпване на Съдния ден, когато го поставят в пламъците на огъня, достигащи глезените му, от тях ще му ври мозъка.” (предаден от Бухари и Муслим)

Аллах не приема застъпване, освен чрез следните две условия:
А)- Да е доволен Аллах от застъпника и за когото се застъпва.
Б)- Да разреши Всевишния Аллах на защитника да се застъпи.

Всевишния Аллах казва:

“И се застъпват само за онези, от когото Той е доволен.” (сура ал- Енбия-28)

“Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение.” (сура ал- Бакара-255)

Осмо: Везната.
Везната е истина и трябва да се вярва в нея. Аллах ще я изправи на Съдния ден за премерване делата на хората, и за да ги награди според делата им.
Тя е истинска везна, имаща две теглилки и език, с нея ще се премерват делата, или книгите с делата, или самия извършител.

Всевишния Аллах казва:

“Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на съживяването, и никой неще бъде угнетен с нищо.И (всяко дело) Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.” (сура ал-Енбия-47)

“Мярката през този Ден ще е правдата.Чиито везни натежат - тези са сполучилите. А чиито везни олекнат - тези са, които своите души са ощетили, защото погазваха Нашите знамения.” (сура ал-Еараф-8-9)

И Пратеника (С.А.В.) рече:

“Чистотата е половината вяра, и благодарностите към Аллах напълват везната.” (предаден от Муслим)

“Ще се постави везната на Съдния ден, и ако се претеглят в нея небесата и земята, ще ги побере.” (предаден от Хаким)

Девето: Пътят (Сират).
Ние вярваме в пътя, който представлява поставен мост над Джехеннема и много трудно може да се проходи с голям страх. По него хората ще преминават за Дженнета, някои от тях ще преминат с бързина, като затварянето на миглата, а някои ще преминат като светкавица, а някои като вятър, а някои ще прелетят като птици, а други като най-добрия кон, а други ще преминат като най-бързия човек, други тичайки, а последния от преминаващите ще пълзи. Ще минават според делата им, докато премине онзи, който светлината му е като палеца на крака му, а някои от хората ще бъде зграбчен и хвърлен в огъня. Който премине през този мост ще влезне в Дженнета.
Първия, който ще го премине е нашия Пророк (С.А.В.), после неговата общност.Тогава никой няма да говори освен пратениците, които ще се молят, казвайки:”О, Аллах, спаси, спаси!” В Джехеннема има ченгели от двете страни на този път, никой не знае тяхната големина, освен Аллах, които ще дърпат хората към Джехеннема, които Аллах е отредил.
Този път е по-остър от сабята, и по-тънък от косъма, плъзгащ, човешкия крак не може да се задържи, освен, който Аллах го затвърди. Около него всичко е тъмнина. Тогава ще се изпрати доверието и милостта, и ще застанат от двете страни на пътя, за да свидетелстват за онези, които ги зачитаха или ги погубиха.

Казва Всевишния Аллах:

“И всеки от вас ще мине през Джехеннема. Това е окончателната присъда от твоя Господар. После Ние ще спасим богобоязливите и ще оставим там на колене угнетителите.” (сура Мерйем-71-72)

И Пратеника (С.А.В.) рече:

“Ще се сложи пътят насред Джехеннема, и аз ще бъда първият, който ще го премине, и моята общност.” (предаден от Муслим)

“И ще се сложи моста над Джехеннема, и ще бъда първия, който ще го премине, а молбата на пратениците тогава ще е: О,Аллах спаси, спаси!” (предаден от Бухари и Муслим)

Ебу Сеид ал-Худри (Аллах да е доволен от него) рече:

“Известиха ме, че мостта е по-тънък от косъма и по-остър от сабята.” (предаден от Муслим)

И Пратеника (С.А.В.) рече:

“Ще се изпрати доверието и милоста, и ще застанат от двете страни на пътя- от дясно и от ляво, и ще замине първия от вас като светкавица... после като вятъра, после като птица и като най-бързия от мъжете, ще преминават според делата им. А вашия Пророк ще е прав на пътя и ще казва: -О, мой Господар спаси, спасир, докато свършат делата на рабите, тогава ще дойде човек, не може да върви, освен пълзейки. От страните на пътя има закачени ченгели, на които и е наредено да вземат, който Съм отредил. Оскърбения ще се спаси, а притеснения в огъня.” (предаден от Муслим)

Десето: Платото.
Ние вярваме, че вярващите след като преминат моста ще застанат на платото, а то е място между Дженнета и Джехеннема. Вярващите които преминаха пътя и се спасиха от огъня ще застанат в него, за да се пресъди между тях, преди да влезнат в Дженнета.И когато се пречистят и разкрасят, ще им се разреши да влезнат.

Пратеника (С.А.В.) рече:

“След като се спасят вярващите от огъня, ще бъдат спрени на платото между Дженнета и огъня. Там ще се пресъди между тях в несправедливостите които бяха между тях на земята. И когато се пречистат и разкрасят, ще им се разреши да влезнат в Дженнета. Кълна се в Онзи, в чиито ръце е душата на Мухаммед, че всеки от тях ще знае по-добре своя дом в Дженнета, от своя дом на земята.” (предаден от Бухари)

Единадесето: Дженнета и Джехеннема.
Ние вярваме, че Дженнета е истина, и че Джехеннема е истина, и че съществуват, няма да изчезнат, нито да се погубят, а напротив са вечни.
Разкоша на жителите в Дженнета няма да свърши, нито ще изчезне, и нито наказанието на жителите в огъня, който Аллах отредил да останат вечно в него, няма да свърши, нито да прекъсне.
Тези, които вярваха, че Аллах е единствен, ще излезнат от Джехеннема със застъпването на застъпниците и с милоста на Всемилостивия.
Дженнета е дом на честта и достойнството, който го приготви Аллах за богобоязливите на Съдния ден. В него има течащи реки, високи дворци, и хубави жени, и всичко, което го пожелаят душите, очите изпитват сладост от него. Тези неща не са видяни от око, нито са чули уши, нито може да си го представи човежкото сърце. Разкоша на Дженнета няма да свърши, нито да изчезне, ще останат вечно в него. Една пръчка място от Дженнета е по-добро от земята и каквото е в нея. Мириса и се носи от преди 40 години.
А най- великата награда за вярващите в Дженнета че ще видят със собствените си очи техния Господар.
А невярващите- на тях им е забранено да гледат към техния Господар, и който отрече, че вярващите ще видят техния Господар, те са с невярващите в тази забрана.
В Дженнета има 100 степени, растоянието между всяка степен е колкото между небето и земята. Най- високата степен в Дженнета се нарича Фирдеус, на който покрива му е трона на Всемилостивия. Дженнета има 8 врати, растоянието от едната страна до другата страна на всяка врата е колкото между Мекка и Хиджр. А най-ниската степен от жителите на Дженнета е колкото земята и още десет пъти.

Казва Всевишния Аллах за Дженнета:

“Приготвена за богобоязливите.” (сура али Имран- 133).

“Наградата им при техния Господар ще са в Градините на Адн, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Аллах ще е доволен от тях и те ще бъдат доволни от Него. Това е за всеки, който се страхува от своя Господар.” (сура ал-Бейине-8)

А огъня, е дом, който го приготвил Аллах за невярващите и грешниците, в него е най-страшното наказание с различни наказвание. Неговите пазители са страшни и груби Меляйкета.
И неверниците остават вечно в него. Ще се хранят от джехенемското дърво -Зеккум- и ще пият горяща вода. Огъня на земята е по-слаб 70 пъти от огъня в Джехеннема.
Този огън няма да се зодоволи от всички хора които ще влезнат в Джехеннема, а напротив ще вика: има ли още. Джехеннема има седем врати, всяка врата е разделена на части.

Казва Всевишния Аллах за огъня:

“Подготвен за неверниците!” (сура али Имран- 131).

И казва Всевишния за жителите на огъня, че са вечни, и че тои няма да изчезне:

“Наистина Аллах прокле неверниците и приготви за тях Пламъци. Там ще пребивават вечно.”
(сура ал-Ахзаб-64-65)

(3)-Ползите от вярата в Съдния ден:
Ползите от вярата в Съдния ден са:
1-Желание в извършване на добри дела, и стрикност в тях, с надеждата да бъдат от възнаградените.
2-Страхуване от извършване на лоши дела и да си доволен от това, и страхуване от наказанието на този ден.
3-Вярващия узнава, че ще получи всичко, което не е могъл да има на земята, като бъде награден с наградите и с блаженството на отвъдния свят.
4-Че, вярата в съживяването е основата на щастието на човека и обществото, когато човек, повярва, че Всевишния Аллах ще съживи създанията след тяхната смърт, и че ще им прави равносметка, и че ще ги възнагради всеки според делата им, че ще пресъди между угнетителя и угнетения, дори и при животните. Тогава ще започне да служи и подчинява на Аллах, и ще се отдалечи от лошото. А когато служи и се подчени на Аллах тогава доброто, и уважението, и спокойството и мира ще се разпострани в обществото.

[isa71]

Билал (ра) и неговите страдания

 

       Билал (ра) е един от най-известните Сахабета и муаззин (викач на Азана) в Джамията на Пророка (сас). Той бил роб от Абисиния (днешна Етиопия). Това, че приел Исляма, естествено не се понравило на господаря му Уммейа бин Халаф, който бил от най-заклетите врагове на Исляма. Билал (ра) бил безмилостно измъчван и заставян да лежи по гръб върху нажежения пясък в горещината на деня. Уммейа слагал тежък камък върху гърдите му, за да не може да мърда. Тогава му казвал:

 

       „Отречи се от Исляма или се изпечи и умри!”

 

       Дори при тези мъчения, Билал (ра) откликвал:

 

       „Ахад – Единственият (Аллах). Ахад – Единственият (Аллах)!”

 

       Той бил бичуван всяка вечер и с раните си, които получавал, бил полаган да лежи на обгарящата земя през деня, за да го накарат да се отрече от Исляма или да умре от бавна смърт. Мъчителите му се изморявали и затова се сменявали един след друг (Абу Джахл, Уммейа и други), като се състезавали кой ще приложи по-голямо мъчение, но Билал (ра) не се пречупвал. Накрая Абу Бакр (ра) откупил свободата му и той станал свободен мюсюлманин.

 

     Тъй като Ислямът учел на единността на Всемогъщия Създател, докато идолопоклонниците в Мекка вярвали в много богове, Билял (ра) повтарял:

 

       „Ахад – Единственият (Аллах). Ахад – Единственият (Аллах)!”

 

Това показва неговата любов и преданост към Аллах. Аллах му бил толкова скъп, че никакво мъчение, колкото и голямо да било то, не можело да го възпре от изричане на Неговото Свято име. Казано е, че хулиганите от Мекка го влачели по улиците, но думите, които чували, били само: „Ахад! Ахад!”

 

     Вижте как Аллах възнаградил неговата издръжливост. Той бил дарен с честта да бъде муаззин на Пророка (сас). Той винаги го придружавал вкъщи или извън Медина, за да извика Азана за неговата Салах (молитва). След смъртта на Пророка (сас) станало много трудно за Билал (ра) да остане в Медина, защото всяка стъпка и всеки ъгъл му напомняла за Пророка (сас) и той много му липсвал. Затова решил да напусне Медина и да прекара остатъка от живота си борейки се по пътя на Аллах. Веднъж той видял в съня си Пророка (сас), който го запитал:

 

       „О, Билал! Как така ти никога не ме посещаваш?”

 

Веднага щом се събудил, той се отправил към Медина. Когато стигнал там, Хасан и Хусейн (ра), внуците на Пророка (сас), го помолили да извика Азана. Той не можел да им откаже, защото те му били много скъпи. Но щом извикал Азана, хората от Медина започнали да плачат, заради мъката си при спомена за щастливите отминали дни от времето на Пророка (сас). Дори жените излезли от къщите си плачейки. Билал (ра) след няколко дни отново напуснал Медина и починал в Дамаск в 20 г. след Хиджра.

 

[reader]

Какво е такиййе?

[isa71]

Историята на Шейха от Азхар
и проститутката
   Шейх Али Тантауи разказва:

 „Шейх (Ахмад аз-Заят) беше учител, който през целия си живот не познаваше нищо друго освен Азхар (известен университет в Каиро, Египет), където преподаваше, къщата, в която живееше и пътя между къщата му и Азхар.

След години, като остаря, зравето му се влоши и той се нуждаеше от спокойствие. Лекарят му го накара малко да си почине и го посъветва да потърси някой тих и спокоен парк близо до Нил, далеч от работното му място и къщата му.

Един ден шейхът излезна и спря една каляска (по онва време нямаше още коли) и каза на шофьора: „Синко, заведи ме на някое хубаво място, където да се насладя на гледката и да мога да си почина.”

Шофьора – един лош и коварен човек – заведе шейха на едно място в Египет, където тогава е имало много публични домове.

Като пристигнаха, той му казал: „Стигнахме.”

Шейхът каза: „Синко, магреб молитвата наближава, къде мога да я направя? Заведи ме моля те първо до джамията.”

Шофьорът му каза (сочейки с пръст към една от тези къщи): „Джамията е ей там.”

Вратата беше отворена и жената, на която принадлежеше публичния дом, седеше там  както подобава за жените от тези участъци. Като я видя, шейхът сведе поглед. Той видя едно място, отиде до него и седна там, за да изчака азана (повика за молитвата).

Жената го погледна учудено. Какво води този мъж тук? Той не е като обикновените и посетители. Тя продължи да мисли, но не се усмели да го попита, какво го води насам. Това, което я спираше, беше срамежливостта, която таеше още в душата си, дори като проститутка. Тази срамежливост излиза на яве само в присъствието на добри хора.

Шейхът продължаваше да прави тасбих (с думите „Субхан Аллах” (Слава на Аллах)) гледайки часовника си, докато не чу азана за магреб-молитвата от далече.

Той я попита: „Каде е муазина (този, който вика за молитвата)? Защо не направи азана, когато настъпи времето за молитвата? Дъщеря ли си му?”

Тя не каза нищо.

Той изчака малко, после каза: „Дъще, времето за магреб-молитвата е кратко, не е позволено да се закъснява, а аз не виждам никого тук. Ако си направила вече уду (ако си се измила за молитва), тогава се моли заедно с мен.”

Той извика за молитвата без да я поглежда. Когато направи икама (втория повик за молитва), забеляза, че зад него е съвсем тихо.

Попита: „Какво има? Не си ли направила уду?”

Изведнъж иманът (вярата) й се събуди и тя си спомни за миналите дни. Дните, когато беше съвсем чиста и без грехове. Тя извика силно и падна в краката му.

Шейхът съвсем се учуди и не знаеше как да я успокои.

Тя започна да разказва историята си.

Той разпозна от думите й, че наистина съжалява. Разпозна, че това, което казва е вярно. Каза й: „Мило дете, чуй какво казва Господаря на всички светове и създания: (Търся закрилата от проклетия сатана)

„О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]... ” [Коран Сура аз-Зумар (39):53]

Всички грехове дъще, всички грехове... Портите на покаянието са отворени за всеки греховник и то толкова широко, че могат да поемат всички (греховници), независимо колко тежки грехове са събрали, даже и да е куфар (ниверието в Исляма).

Всеки, който се е престанал да вярва в Най-Могъщия, след като е вярвал, но наистина се покае преди да настъпи часа на смъртта и приеме отново Исляма, Аллах ще му прости.

Аллах, мило дете е Най-Снизходителният от всички. Чувала ли си досега за някой, който да е снизходителен пък да затвяра вратата на всеки, който го помоли за нещо? Стани, иди, измий се и се покрий. Изчисти кожата си с вода и сърцето си с покаяние и съжаление, и се приближи до Аллах. Ще те изчакам тук. Но не се бави, за да не изпуснем магреб-молитвата.”

Тя направи това, което той и беше казал и се върна с нови дрехи и чисто сърце. Застана зад него и се моли. Тя почувства сладостта на тази молитва и усети как молитвата прочиства сърцето й.

Като направиха молитвата, той й каза: „Ела с мен и скъсай връзките, който имаш с това място и тези хора. Опитай се да забравиш времето, което си прекарала на това място. Моли се редовно на Аллах за прошка и прави повече добри дела.

Грехът от прелюбодейството не е по-голям от куфр. Хинд (бинт Утба – Аллах да е доволен от нея) беше невярваща и голям враг на пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари), която е искала да изяде дори дроба на Хамза – чичото на пратеника. След това обаче тя стана една праведна вярваща и затова казваме „Нека Аллах да е доволен от нея.””

[Hadj]

 isa 71
  Може ли да ни кажеш нещо повече за внуците на пратеника на Аллах-Хасен и Хюсеин

[isa71]

    

    Али ибн Абу Талиб - четвърти халиф и първи имам за шиитите. Хасан и Хюсеин са синовете му, внуци на Мохамед и респективно 2-ри и 3-ти имами, но подобно на баща си и те умират насилствено

[isa71]

isa 71
  Може ли да ни кажеш нещо повече за внуците на пратеника на Аллах-Хасен и Хюсеин
[/
color]

   за съжаление хадж,за внуците много малко се споменава,порових се в нета но нищо не намерих.все пак е по важно да научим за нашия пратеник,за живота му,за суннета му за сахабите и изобщо за нашата религия ислям.

[reader]

Какво е такиййе?

[abc]

Много добра техника

[akif aliev]

Знаем,че Мехди е лъжепророк.но какво е Даджал;Даббех.Къде е Йеджудж и Меджудж-Евлия Челеби споменава за тях,но какво са?А махшер- да не би да има нещо общо с християнския Ермагедон.(не би трябвало но пак е в Шам.)

[isa71]

в сборниците с хадиси на Бухари и Муснед на Ахмед ибн Ханбал, между Пратеника и сподвижниците му се състояла следната беседа. Пратеникът казал: "Когато отричат религията, ще се появи Деджал." В едно друго предание: "Той ще се появи от изток и за четирийсет дни ще обиколи земята. Един негов ден ще се равнява на една ваша година... Има ден, който ще е равен на един ваш месец; друг ден ще е равен на една седмица, а останалите дни ще бъдат като обикновените дни." Сподвижниците попитали: "Достатъчно ли е да се изпълни един молитвен цикъл в деня, който е равен на една година?" Той повелил: "Не, ще прецените и пресметнете." Тоест ще разделите дългите дни и нощи на 24 часа и в съответсвие с тях ще изпълнявате религиозните си задължения.
СУРА АЛ-КАХФ СЪДЪРЖА ЗНАМЕНИЯ И ТАЙНИ ОТНОСНО ПОСЛЕДНИЯ ПЕРИОД

Една от причините, поради която Пророкът Мохамед (с.а.с.) е посъветвал вярващите да четат сура ал-Кахф е, че тя съдържа много важни знаци за Последните времена, като тези, които ще са им необходими, за да се защитят и борят срещу Даджал (Антихриста) и нерелигиозните движения, които носят толкова зло на човечеството и които той иска да разпространи из целия свят. Тази сура също така съдържа множество поуки за Мюсюлманите. Препоръката на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) да наизустим и четем внимателно тази сура е ясен показател за това. Както ще видим в тази глава, преживяванията на Хората от пещерата (Асхаб ал-Кахф), които са живели в едно нерелигиозно общество, уроците, които Муса (Мойсей) (м.н.) е научил от ал-Хидр (м.н.), и световното надмощие, което Зу-л-Карнайн е бил установил, с цел разпространяване ценностите на Исляма, са неща, върху които вярващите трябва да размислят.

Тези, които внимателно прочетат тази сура, ще видят, че тя съдържа важни знамения относно дните преди Часът, деянията на хората, които отричат Бог, които ще бъдат многобройни през Последните времена, и Божието унищожение на всички тези антирелигиозни системи.

Този, гореспоменат период, е много близък, освен ако Бог не повели друго, и следователно е от изключително значение хората да размислят върху този въпрос. Ето така, от жизнена важност е Мюсюлманите внимателно да размислят над сура ал-Кахф и да проучат всеки един айят под светлината на останалите айяти от Корана, като никога не забравят за това.
    ХОРАТА МОЛЯТ ЗА ПОМОЩ ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.)

“Рекоха: “О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж пакостят по земята. Да ти сторим ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?”” (Сура ал-Кахф: 94)

Хората изпаднали в беда молят Зу-л-Карнайн (м.н.) за помощ срещу покварата на Яджудж (Гог) и Маджудж (Магог) като в замяна на това му предлагат да му заплатят налог. От тук разбираме, че Зу-л-Карнайн (м.н.) не е просто един човек, а по-скоро управник на цял народ. Точно както Сулайман (Соломон) (м.н.) той е властвал над един народ и е притежавал собствена армия.





Разказът за Зу-л-Карнайн (м.н.) ни показва, че през Последния период, така както е било по негово време, моралните ценности на Исляма ще властват по целия свят.


ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.) ОТКАЗВА ДА ПРИЕМЕ КАКВИТО И ДА БИЛО ДАРОВЕ ЗА ОКАЗАНАТА ПОМОЩ

“Рече: "Онова, с което ме укрепи моят Господ, е по-добро. Помогнете ми със (човешка) сила и ще направя между вас и тях здрава стена!"” (Сура ал-Кахф, 95)

В Корана са дадени и други примери за тази добродетел на пророците. Зу-л-Карнайн (м.н.) не е приел материалните дарове, които са му били предложени за извършената услуга, като най-вероятно в това има скрита мъдрост.

Зу-л-Карнайн (м.н.) обаче помолил тези хора да му окажат подкрепа с хора.



“Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!”” (Сура ал-Кахф, 96)

Айятът ни съобщава, че при изграждането на преградата между двете планини Зу-л-Карнайн (м.н.) е използвал желязо и разтопена мед (някои тълкуватели казват, че е катран). Използвайки железни късове за построяването на преградата Зу-л-Карнайн (м.н.) може би е приложил съвременната технология за изграждане на мостове. Металните късове са били подредени плътно един до друг и след това заварени един с друг. По този начин той оформил една голяма преграда. Зу-л-Карнайн (м.н.) също така може да е построил между двете планини бетониран мост. Между металните късове той поставил добавки, които формирали моста, и след това ги заварил един с друг. Първо били поставени железните късове, а след това разтопената мед (или катран) била използвана за слепването на металните късове един за друг. За да залепи металните късове той също така направил бразда, по която да бъде изсипана разтопената мед. (Бог знае най-добре)




В айята се съобщава за “разтопена мед” едно от значенията, на която е “катран”. Катранът е материал за замазка, който е бил използван за предпазване на желязото от влагата и морската вода, като той се добива от боровите дървета и въглищата. Зу-л-Карнайн (м.н.) изсипал този катран върху желязото и по този начин предпазил желязото от окисляване и ръждясване.




ПРЕГРАДАТА НА ЗУ-Л-КАРНАЙН (М.Н.) НЕ Е БИЛА ПРЕОДОЛЯНА

“И [Яджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият. Рече [Зу-л-Карнайн]: “Това е милост от моя Господ, но когато дойде обещаното от моя Господ, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господ е истинно.”” (Сура ал-Кахф, 97-98)

Деветдесет и седми айят ни съобщава, че това е била висока преграда. Тя също така е била много здрава и хората не са били в състояние да направят дупка в нея. Това би могло да е доказателство, че тази преграда е била построена чрез използването на технология подобна на тази, която се използва днес за строежа на съвременните сгради.

От 98-и айят научаваме, че веднага след като преградата е била построена Зу-л-Карнайн (м.н.) казал на хората си, че Бог е всемилостив и милосърден. Той казал, че тази преграда е знак за Божията милост и че знае, че никой не би могъл да построи конструкция като тази ако Бог не пожелае това. Зу-л-Карнайн (м.н.) е искал да предотврати грешката на хората да си мислят, че този успех принадлежи на него.

Айят 98 ни съобщава, че тази преграда ще устои до Съдния ден. Както става ясно от следващият поред айят думата “обещание” от 98-и айят се отнася за Съдния ден. Това означава, че построената от Зу-л-Карнайн (м.н.) преграда ще се запази до Съдния ден.

[isa71]

ПРОРОКЪТ МОХАМЕД (С.А.С.) Е ПОДЧЕРТАЛ ТАЗИ СУРА

Разказите в Корана относно народите живели в миналото служат за пример на хората от всеки един слой на обществото. Живота на пророците, техните проповеди отправени към народите им, както и всяко едно тяхно действие са образци за всички вярващи. Нещо повече, Коранът представя на хората знамения за бъдещето, както и някои тайни, над които вярващите трябва да размислят. Сура ал-Кахф е една от тях.

Пророкът Мохамед (с.а.с.), както и много други Ислямски теолози, са обърнали внимание на сура ал-Кахф (Пещерата). Разказите в тази сура съдържат множество тайни относно добре осведомени хора един, от които е Зу-л-Карнайн, както и знамения за Последните времена. Съществуват множество разкази за поведението и думите на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), които посочват връзката между сура ал-Кахф и Последните времена. Три от тях са следните:
   

Който от вас достигне до Даджал (Антихриста) нека да прочете над него началните айяти на сура ал-Кахф. Краят на тази сура е спасението ви от покварата на Даджал.
(Абу Дауд)
   

   

Който влезне в неговия (на Даджал) ад, нека да потърси помощ от Аллах и да изрече първите айяти на сура ал-Кахф, така той ще стане хладен и спокоен за него, точно както огънят стана хладен и спокоен за Ибрахим. (Ибн Катхир)

... Всеки, който бъде подложен на изпитание и се изкуши пред огъня на Даджал, трябва да потърси помощ от Аллах и да прочете първите айяти на сура ал-Кахф. По този начин огънят на Даджал ще стане като хладен балсам и ще му осигури безопасност.