Да сбъднеш мечта
/една истинска история/
Те бяха скромно селско семейство. Живееха в малко родопско селце, скътано някъде в горите на Родопа планина. Общият им житейски път продължаваше вече над 40 години. Аллах им беше отредил нелека съдба- от всичките им пет рожби, жив остана само Салих, единствено дете, което осмисляше трудния им живот, изпълнен с кърска работа от сутрин до вечер.
Въпреки трудностите обаче, двамата съпрузи Айша и Хасан, не се оплакваха. Те бяха наясно, че земния живот е само един изпит за отвъдното и целта им беше да го издържат успешно, като изпълняват повелите на Аллах.
Единственото, което ги притесняваше, беше сина им Салих. Докато беше малък, беше послушно и спокойно дете, което не се отделяше от родителите си и им помагаше според силите си. Но като порасна, се събра с неподходящи приятели, стана буен и невъздържан младеж, на когото му се живееше живот, различен от този на родителите му. Въпреки непрекъснатите опити на Хасан и Айша да вразумят сина си, Салих въобще не ги слушаше. На горките родители не им оставаше нищо друго, освен да отправят непрекъснато дуа към Аллах да напъти сина им.
Хасан често си спомняше с тъга за времето, когато Салих беше малко момче и обичаше да споделя всичко с него. С особено умиление бащата си спомняше един незабравим момент, когато веднъж малкия му син го погледна с невинните си очи и изненадващо го попита:
- Тате, ти имаш ли мечта..?!
Хасан се усмихна тъжно на неочаквания въпрос, погали детето по главата и с тих глас отговори:
- Да, синко..Имам мечта, но тя е трудно осъществима, защото няма как да стане без средства..
Очите на детето се разшириха от любопитство- за какво ли мечтаеше баща му- сигурно за голяма къща, скъпа кола или пък да види света..?! Чакаше със затаен дъх да чуе мечтата на баща си..
Хасан сподели с тих глас, сякаш се страхуваше да произнесе това, което пазеше само в сърцето си:
- Единственото, синко, за което мечтая, е да отида на хадж- да видя Дома на Аллах на живо, да посетя джамията на Пророка, Салеллаху алейхи уе селлем, да усетя въздуха, който той е дишал, да стъпвам па местата , където той е ходил..
При тези думи малкото момче сложи ръчичката си върху грубата бащина ръка и каза с глас, изпълнен с увереност:
- Един ден аз ще изпълня мечтата ти, татко, с позволението на Аллах.
Тези думи на невръстния си син разплакаха Хасан и той само целуна детето си по челото.
След няколко години на безцелно губене на времето, Салих започна да осъзнава, че родителите му вече не могат да му осигурят средства за охолния живот, който живееше и затова реши да замине за чужбина. Отиде с няколко приятели, като не се отби дори да се сбогува с майка си и баща си,а заръча да им съобщят за заминаването му. След неуспешно търсене на работа, част от младежите са завърнаха обратно в България. Но Салих, въпреки недостатъците си, беше наследил упоритостта и издръжливостта на баща си и реши да остане сам в далечната страна.
Един ден, скитайки се и търсейки работа, съвсем случайно се запозна с друг мюсюлманин, също от България, който от няколко години работеше там. Той заведе Салих в квартирата, където живееше, а няколко дни по- късно вече го настани на работа при него. Човекът беше истински вярващ- изпълняваше намаз, държеше оруч, даваше садака. Това нямаше как да не повлияе на младия мъж, който вече беше почнал да осъзнава какъв безсмислен живот е водил до сега и искаше да се промени. С голяма тъга Салих си спомняше за родителите си и чувството за вина завладяваше сърцето му, когато се сещаше за отношението си към тях през последните години.
Чудеше се как да изкупи вината си пред тях, как да им се отблагодари , какво да направи за тях, за да му простят. Тогава в съзнанието му изплува момента, в който баща му за пръв и единствен път беше разкрил сърцето си пред сина си, а именно беше споделил мечтата си.
Доволен и радостен, той реши да направи подарък на родителите си, като им даде пари да отидат на хадж. Като Салих се прибра от гурбета, Хасан и Айша не можеха да си намерят място от радост, въпреки болката, която им беше причинил, той беше техен син. Те все още на знаеха за голямата промяна, станала с единственото им дете.
Салих прегърна остарелите си вече родители и каза с тих глас:
- Татко, спомняш ли си какво ти обещах преди време?
Старият мъж беше забравил обещанието на сина си да осъществи мечтата му..
-Все още ли мечтаеш да отидеш на хадж..?- продължи Салих.
Хасан не отговори, само обърна погледа си към снимката на Кябе, която висеше на стената от много години, и очите му се изпълниха със сълзи.Не разбираше защо сина му задава всички тези въпроси..
- Искам да изпълня обещанието си, което преди време дадох пред Аллах, да ти помогна да отидеш на хадж, заедно с мама- каза Салих, наблюдавайки внимателно баща си и същевременно страхувайки се да не му откаже.
Хасан се обърна към сина си, сякаш не вярваше на това, което чу. От очите му рухнаха сълзи, които беше сдържал цял живот.
Салих за пръв път виждаше баща си да плаче така. Той го познаваше като много корав и издръжлив човек и сега сина също се разплака, сякаш пречиствайки сърцето си огорчението, което беше беше причинил на родителите си и което му тежеше през всичките години.
Хасан прегърна сина си и само промълви:
- Аллах да е доволен от постъпката ти и да те зарадва в Ахиретския ден така, както ти зарадва възрастните си родители! Имаш нашата прошка, само се моли на Аллах и той да ти прости!
От този ден нататък, докато настъпи времето за хадж, Хасан закачи един календар на стената и задраскваше всеки изминал ден, който го приближаваша стъпка по стъпка към заветната мечта-
да бъде гост на Аллах в Неговия Дом- Кябе..
Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем е казал:
,,Далече да е от милостта на Аллах този, на когото родителите (дори единият от тях) достигнат до старост и не се възползва да го вкарат в Дженнета!”
/ Хаким/