Как се прави мюсюлманска сватба
Сутринта отиват рано, към пет и половина, за молитва. Бръсненето се извършва в деня на сватбата. Бащата обикновено залепва банкнота с най-висока стойност върху пяната, през това време бие тъпан.
В деня на сватбата булката се къпе, след това братовата й жена къносва косата й, глезените и китките на ръцете. Къната е изпратена от свекървата. Някога тези, които имали дълги коси, ги сплитали на много тънки плитки с вярата, че колкото повече плитки оплетат, толкова по-дълголетни ще бъдат. Това сплитане се нарича „зюлюв” – къдрене, защото, след като я разпуснели свободно, косата е къдрава. Преди разплитането режат предните плитки, момата плаче – прощава се с моминството.
Специална жена (гелин дюзюнджю) във всяко селище украсява булката. Тя почиства космите от лицето и изобщо от тялото и облича булката в нейната премяна. На главата и поставя копринен червен чумбер, венче от цветя и от него надолу пуска сърмена тел, увита от няколко нишки. Лицето украсяват с пайети върху двете бузи и алтънче на челото. Бузите били доста начервени, за да изглеждат поруменели, свещи. (Така правят и днес в с. Халач-Брезен, Ардинско). В други райони на Кържалийския регион булката се обличала с копринени шалвари и риза (в днешно време рокля) с едри цветя, обикновено рози. На главата слагала розово було от креп, което покривало косата, отстрани се спускал „гелим тели” – усукани няколко ката сребърно или златно ламе. Обута била с чифт дълги, отгоре – чифт дълги чорапи и кондури, сега обувки с токчета, които купил младоженецът. Върху роклята обличали „кеди бастъ” (късо кожухче с изкуствена кожа), купена от свекървата. Приятелките на булката също са облечени с най-хубавите си дрехи, защото сватбарите, които ще дойдат, ги оглаждали за снахи. В миналото булката е обличала черно наметало, дълго до глезените, брадата и устата и закривали с бяла кърпа. Когато пристигала свекървата, жената - украсителка хвърляла бялата кърпа в краката и.
Два дни преди сватбата, в една стая в дома на булката, разпростират целия чеиз. Идват да го гледат жените от цялото селище и го преценяват като количество и качество.
Сватбарите от момковото село тръгват за булката. Най-напред язди мъж, който носи байрак. Той отива пръв да съобщи в дома на момата, че сватбарите идват. Младоженецът язди най-хубавия кон, който след това ще бъде предоставен на булката. Сватовете пристигат пред вратата на годеницата и младоженецът напира да влезе при нея. Но според обичая трябва да се напълни лявата и обувка с пари, която според дружките и хлопала. През това време свекървата ръси на двора дребни пари и бонбони, някъде – и ориз – за плодородие и сладък живот. Ако парите в лявата обувка се сторят достатъчни, пускат младоженеца в една наредена добре стая, въвеждали забулената невеста и пристигал ходжата, който в присъствието на двама свидетели извършвал бракосъчетанието, съгласно ислямския канон. След това бащата на булката я завеждал при свекъра, тя плачела, заедно с майка си.
През това време събират чеиза и го товарят на няколко катъра, в днешно време в коли. Сватбарите от момкова страна са поканени на богато угощение с известните в Кърджалийски регион ястия: месо с ориз – пилаф, капама, баница, баклава, кисело мляко, айран, ошав. Преди да потеглят носачите на чеиза, свекърът трябва да го откупи. Той се пазари с бащата, най-сетне се спазаряват, плаща го, както и „баба хакъ”/ бащино възнаграждение/. Чеизът заминава напред, за да могат жените от момковата къща да го наредят в определена стая и да го покажат на всички. В някои къщи, когато булката е донасяла много чеиз, простирали дрехите, халищата, юрганите, чаршафите на въже в двора и част подреждали в стая.
След като свекърът се е разплатил с бащата на булката, той я хваща за ръка и по постлано бяло платно я довежда до коня, украсен богато и с поставено халище и възглавница на седлото. Булката се сбогува със сълзи с майка си и близките си и се качва на коня с лице към опашката, за да не види в каква посока ще я отведат, да не знае пътя за връщане в бащината къща. Защото такива случаи е имало и те именно са създали този изключителен момент на поемане от бащината къща към неизвестността. През това време свекървата пак пръскала дребни стотинки и бонбони, ориз или жито. Едновременно с нея и майката хвърля върху дъщеря си жито, захар и бонбони. При сбогуването с роднините, те и дават пари и я благославят: „Единият лев хиляда да стане” и пр.
Музикантите засвирват хоро, свекървата играе в центъра и така с хоро тръгват за дома на младоженеца. Ако са от друго село, напред вървят музикантите, след тях, коня с невестата, воден от водач, до него язди младоженецът, след тях мъжете и най-отзад жените. От време на време спирали по пътя, музикантите надували по-силно кларинените или зурните, тъпаните биели по-силно, а мъжете играели буйни хора.
В края на момковото село ги очаквали деца, които бързо тичали към дома да съобщят, че сватбата пристига. Свекървата избързвала напред, за да посрещне снахата. Пред портата тя давала възможност на булката да слезе от коня, да я целуне през булото и да целуне ръка и на свекъра. Свекървата хвърляла върху и пак монети, бонбони и жито. После и давали два хляба, менче с вода, пръстите и намазвала с масло, за да замаже горния праг на вратата. В къщи я поставят да седне върху панталони на младоженеца. Свекървата захранва булката с различни по вкус неща: сладки, горчиви, кисели, солени, лютиви, мед и масло. Сдъвква три залъка и ги дава на невестата да ги изяде и по тоя начин я приобщава към семейството. На някои места дават на булката мъжко дете, за да влезе с него в мъжовия си дом.
Завеждат булката в стаята, която е определена за нея и където вече са направили леглото от всички донесени дюшеци и юргани. Там и дават мъжко дете в ръце, тя го търкулва няколко пъти върху импровизираното легло. Изнасят детето и по-старият брат въвежда младоженеца и го оставя насаме с невестата. Той не може да и махне булото, докато не я разговори. Тя мълчи, докато той и окачи златна монета на шията, проговаря и той вдига булото...
Докато младоженците се опознаят и любят за пръв път, навън сватбарите се веселят и очакват ризата. Млади мъже се маскират, играят различни игри, пеят и чакат. На другия ден показват ризата на свекървата, булката облича отново булчинската си премяна, на главата и поставят булото, но лицето и остава открито. Целува ръка на свекърва си и тя я дарява със златни монети или пари. Целува ръка на свекъра си и той и дарява животни – овца или крава. През това време идват от селото девойки и жени, за да разгледат чеиза. Този обичай наричали „дувак”. Невестата дарява всички с кърпи и забрадки, а те и дават пари. Деверът я води на кладенеца за вода. Тя пуска пари във водата в специално донесена тава, с която после го дарява.
На втората вечер идвали роднините на невестата в новия дом. Посрещали ги извън селото с музика и ги завеждали до дома на зетя, като из целия път посрещачите играели хоро. В къщата вече ги посрещат домакините, настаняват мъжете и жените в отделни стаи, черпят ги с кафе и шербет. След това започва вечерята. Доволни от угощението, всички стават, излизат на двора и играят, после роднините на булката се връщат в своето село, изпроводени с музика до синура.
http://kak-da.bg/viewpost.php?idto=1518
