След няколко деня нашият взвод получи задача да мине през с. Кутела и Кършила, да ги обезоръжи и излезе на Черни връх. Към 11 часа четата на Стефан Калфа от Чепеларски район започна да настъпва вдясно от нас, по билото в посока на Кършила. Без да знаят, че ние сме български войници, откриха пушечен огън по нас, който продължи един час. Опитахме се да ги вразумим, като накарахме сигналиста да свири български сигнал, но те като чуха тръбата, започнаха да уточняват стрелбата. Викахме: „българи”, „българи”, но и това им послужи да уточнят мерника и куршумите започнаха да приплющяват по-наблизо. Стана опасно. В това време бяхме посрещнати от
Садък Кършалийски — бивш четник при капитан Петко, а впоследствие при Пею Шишманов, който дойде при нас с бял байрак от с. Кутела. Той съобщи, че в Кутела няма турска войска. Калфовите четници не стреляха връз парламентьора и това ни подсказа нашето спасение. Казахме на Садък да вдигне една риза — знак, че и ние се предаваме. Те, като видяха ризата, не спряха да стрелят, но завиха левия и десния фланг да ни пленяват. Ние не гръмнахме нито един патрон, понеже знаехме, че това е българска чета. Когато дойдоха при нас, взводният подофицер Коленцов взе да ги ругае: „Абе вие кьорави ли сте, че ние сме българска войска, защо се излагате бе, хайвани с хайваните?”
Четниците се оттеглиха като посрани в посока на второто било, което води към Устово.
В Кутела намерихме само няколко мартини, които прибрахме. Всички ни посрещнаха като братя. Там Садък Кършалийски им беше главатарят и затова населението бе добре настроено.
Настъпихме в разгънат строй и обкръжихме с. Кършила, откъдето очаквахме съпротива. И Садък бе с нас. В Кършила също никой не се съпротивяваше. Манафите бяха минали оттам и побягнали. Обезоръжихме местното население, като събрахме мартините, а в къщата на Раифаа — турски запасен юзбашия, намерихме десет сандъка патрони маузерови и сто маузера, които нови-новенички бяха останали в суматохата. Тези военни припаси изпратихме в Славейно, където беше пристигнал вече Пею Шишманов с четата, а взводът войници и десетината четници вечерта заехме Черни връх (Студенец). На Черни връх престояхме няколко деня. Обезоръжихме околните българомохамедански села — Тикале, Леска и др.
Четата на Пею Шишманов от 100 души за три деня се увеличи на 200 души — все доброволци от Славейно и Петково. Но от първия ден още се разбра, че не може да се поверяват важни задачи на тях, като неподготвени военнослужещи. Имаше случаи, когато поставим постове от такива доброволци и като отивахме да ги сменяваме, не ги намирахме там.
http://rodopimountain.blogspot.com/2010/02/14.html
