Български > Хоби и Развлечения
Избранo от виртуалното пространство и Помаците !
EvroPOMAK:
Нейдье из интернета, звучен като "Южен вятър на промяната" ! ;D ;) :)
Феномен: Аллах влезе в чисто българско село. 500 ядат, пият и тропат хоро в негова чест
Изгорих иконите вкъщи и нито една не извика „Помощ“, казва най-обичаният човек в с.Срем – Кръстю Ангелов, който се кланя на Аллах
Ключови думи: село Срем, Аллах, икони, Манастир Св.Троица Сподели: Сподели09 Юни 2011, Четвъртък Автор: Бесове.бг, Видео СКАТ тв
В тополовградското село Срем - люлка на българщината и православието, са на крачка от разрушаване на църквата, горене на икони и отказ от Кръста
„Събрах иконите вкъщи и ги изгорих, докато горяха, нито една не извика „Помощ!“
Това са думите на пенсионера Кръстю Ангелов Кръстев от тополовградското село Срем, който от известно време се е прочул в региона като духовен водач, лечител и спонсор на пищни международни тържества с ядене, пиене и танци.
Не е за вярване, но този човек твърди, че е забогатял, след като се е отказал от християнския Бог, захвърлил е кръста и сега прави всеки ден поклони на Аллах.
„Повярвайте в Аллах и вие ще станете богати и ще оздравеете!“, съветва Кръстю репортерката Ваня Чечева, казвайки й директно, че има рак на гърдата. Той не е луд. Всичките 500 жители, повечето бедни пенсионери, му се възхищават и го следват.
Звучи феноменално, но е факт и на него са се натъкнали журналисти от СКАТ тв, след като получили писмо, разказващо за това, което от известно време се наблюдава там. Както и по-точно какво се е случило на 30 срещу 31 май т.г.
С разследването се е заел екип на тв предаването „Паралакс“, който направил постановка на отреклия се от християнството и повярвал в Аллах – Кръстю Ангелов. На посещение при него пристигнал репортер със скрита камера, който се представил като страдащ от главоболие. Домакинът, след като го поучава, че трябва да забрави за своя Бог, да не кръщава детето си, да се откаже от Кръста и да не ходи на православна църква, накрая го кара да прави дълбоки поклони на Аллах, така както се правят в джамиите и демонстрира как точно се извършва този поклон, ако иска да оздравее. Пари за съветите не му иска.
Случаят наистина е феноменален, защото в това село, намиращо се на около 15 км от турската граница, както и в цялата погранична община никога не е имало мюсюлмани. В Срем живеят 500 души – чисти българи. Селото се намира на 3 км от историческия манастир „Св.Троица“, строен по време на турското робство от хайдути, в него са костите на Кара Кольо – байрактарят на Инджето. Срем е известно още като родно място на големия духовник отец Велик Вичев, съхранил християнската вяра в тежките години на тоталитаризма. Манастирът „Св.Троица“ от столетия е известен с това, че всяка година в началото на юни тук се провежда грандиозен панаир с почитане на храмовия празник. В скалните образувания над манастира има процеп, който според преданията и проучване на спелеолози, продължава като пещера, извеждаща в основите на манастира. Процепът в скалите е известен като Кара-Кольовата дупка. Самата църква е служела като убежище на хайдутите.
Ето какво се е случило на 30 май т.г.:
Денят започва турнир по футбол, в който на селския стадион се състезават отбори от Турция и от България. После пее фолклорен състав от южната съседка. Денят приключва в двора на Кръстю с ядене на кюфтета и кебапчета, много бира и музика. Присъстват всичките 500 жители, които купонясват до зори и казват пред камерата на СКАТ тв, че съселянинът им Кръстю е харен (хубав) човек и че редовно им устройва подобни пиршества. „Играхме хора до съмване, кой друг ще ни направи такъв празник – Кръстю става за кмет, даже и за министър-председател!“, твърдят местните.
Впечатляващото е, че организатор и единствен спонсор на тези прояви наистина е Кръстю, който е най-обикновен пенсионер. Работел е преди години в близката мраморна кариера, имал семейство, но жена му не живеела тук сега. „Вярвам в Аллах от 35 години насам“, казва Кръстю, който по ирония носи като първо името на светинята, на която е разпнат Исус, а бащиното му име идва от християнския Ангел хранител.
„От творенията на Аллах идват парите ми“, казва обаче той. Издал е четири книги по темата. Съветва, че манастирът „Св.Троица“ трябва да се разруши и че хората са изостанали, защото продължават да ходят там.
„Имаме съмнения, че средствата за тези прояви от идват от фондация, базирана в Белгия, знаем с какво се занимава Кръстю е какво проповядва на сремци, но нищо не мога да направя“, казва архиерейският наместник Иван Янчев.
В такъв случай излиза, че се провежда някакъв експеримент – в чисто българско село, без нито един мохамеданин, Аллах вече се е настанил и е почитан, докъде ще стигне експериментът не е ясно, беше коментирано в предаването на СКАТ в сряда вечерта.
За отбелязване е, че беше показана православна църква в селото, която беше заключена.
Rahmie:
Монолог за Сребреница
от: Када Хотич
11.06.2011 / 14:19
Copyright 2011 © Glasove.com
Монологът е записан от Татяна Ваксберг, която беше специален пратеник на БНТ в Хага за първото съдебно заседание по делото срещу Ратко Младич. Филмът й ще бъде излъчен в събота, 11 юни, от 18.00 часа, по БНТ1.
Казвам се Када Хотич. Родена съм през 1945 година в Зворник, един град в Източна Босна. Родителите ми се преместиха в Сребреница, когато бях на 18 години. Там се запознах с мъжа си, родиха ни се две деца – синът ни Самир и дъщерята Лена. Живеехме на улица „Маршал Тито“. Аз работех в конфекцията, а мъжът ми – в завода за акумулатори.
В началото на 90-те в Сребреница взе да се говори, че се задава война, и много семейства от страх напуснаха града. Но нито мъжът ми, нито синът ми искаха да напускат, а пък аз изобщо не вярвах, че се готви война. Преместихме се обаче от центъра към края на града, където живееха братята ми. Мислехме, че хем е по-добре да сме заедно, ако нещо стане, хем ще сме по-близо до гората, ако се наложи да избягаме.
Така ни завари април 1992. В едно ранно утро върху Сребреница се изсипаха снаряди. Аз тогава усетих страшен страх. Не можех да дишам, ето тука ме беше стегнало нещо.
Няколко дни по-рано от едно сръбско село, дето е на 2 километра от Сребреница, беше дошъл един наш познат, Драго се казваше. Искаше да звънне от нас по телефона, понеже те в селото нямаха телефони. Тогава го питах: „Какво става бе, Драго?“. А той казва: „Погнали сме зелените барети“ [популярното название на босненската мюсюлманска армия – б.а.]. „Чакай малко, казах, вие кои сте?“ А той: „Ние сме сърбите“. „И кои са тия зелени барети“, питам го аз. А той: „Това са мюсюлманите бе, ние сме във война с тях“. Тогава му казах: „Виж какво, Драго, не знам за никакви зелени барети, но знам, че тука всичко живо е умряло от страх – и сърби, и мюсюлмани напускат Сребреница“. Драго си тръгна.
После, като заваляха снарядите, разбрах, че това се казва нападение. Уплашихме се. Заедно с мъжа ми, братята, снахите и децата се вдигнахме от Сребреница и отидохме в къщата на Драго. Жена му, щом ни видя, се развика: „Какво правите тука, не знаете ли, че ще имате неприятности, ако ви види войската!“. Покани ни да влезем. Тя се казва Цура. Печеше хляб. Гледам, че беше подредила 5–6 хляба един върху друг. „Цуре, казвам, за кого си изпекла толкова хляб?“ А тя казва: „За войската. Нали трябва да ядат хората“. А после и на нас ни приготви да ядем.
Преспахме у тях. Драго на няколко пъти излизаше навън и като го питахме къде ходи, ни каза, че отивал да помогне на хората с гранатометите. Те се борели със зелените барети. Селото на Драго е разположено от едната страна на един хълм, а от другата му страна е Сребреница.
Разбрах аз, че нещо не е наред. Казах на братята и на мъжа ми, че трябва да си ходим.
Тъкмо се прибрахме в Сребреница (...) и започна нов обстрел. Сребреница е разположена в котловина, отвсякъде е обкръжена с хълмове. От тези хълмове сега валяха снаряди. Ние се събрахме 56 човека и избягахме в гората. Там останахме 11 дни и нощи. След снега падна дъжд. Една нощ се промъкнах вкъщи да омеся хляб и се върнах обратно в гората. Един ден разбрахме, че е убит местният лидер на сръбската партия. И ние, наивно така, решихме, че с това нашите проблеми са свършили. Понеже ние точно него го държахме отговорен за това, което става. Донякъде това даже беше вярно, понеже сръбските сили се изтеглиха. Само че първо подпалиха града. Ние тогава забелязахме, че те не са изгорили всичко, а само мюсюлманските къщи. Сръбските си стояха, както си бяха.
Нашата къща също беше изгоряла, но ние се върнахме в нея и дори успяхме да организираме някакъв живот. Градът беше свободен от сръбска войска, но беше обкръжен по хълмовете.
Съвсем скоро спря токът, после водата. Храна имахме само за 2 месеца. По хълмовете около Сребреница видяхме да се спускат хора – бяха избягали от селата и градовете, които вече бяха превзети от босненските сърби. Мислеха, че щом Сребреница не е била превзета, значи е по-сигурно място. Бяха минали през сръбската блокада. Някои бяха вървели пеша из горите в продължение на 40–50 километра – само и само да стигнат свободната Сребреница.
Така започна 1993 година – гладът буквално ни убиваше. Пък и студът беше ужасен. Толкова дълбок сняг не бяхме виждали. Нямаше растителност, свърши ни копривата, свършиха ни запасите от лешници. В мирно време Сребреница беше град с 5000 жители, но сега стана обкръжен град с 60 000 жители. Всяко възможно пространство беше населено с новопристигналите, хората се тъпчеха като сардели по гаражи, магазини и будки за вестници. И това бяха гладни хора. Около нас – БТР-и, минохвъргачки, гаубици, гранатомети. Всеки ден умираха хора. Вече не питахме кой е умрял, само търсехме място да го погребем. Това беше ужасно. И всеки ден беше така. Нямах нито час на ден спокойствие, момент, в който да се отпусна. Научих се да нося по два панталона и по два пуловера, да спя с обувки, за да съм готова всеки момент да побягна.
Така живяхме две години и половина. (...)
На 12 юли 1995 в Сребреница дойде Ратко Младич със своята войска. (...) Тогава изпитах ужасен страх. Не можех да ходя. Седнах. Младич беше наблизо, говореше нещо на жените, хвърляше бонбони на децата. Това продължи кратко време, камерите си тръгнаха и той се обърна към своите хора и каза: „Братя сърби, възползвайте се от тази ситуация, друга няма да има“.
Междувременно настана нещо страшно. Моят брат Екрем беше отведен, а депортирането още не беше започнало. Не знам къде го бяха отвели. Дъщерите му плачеха. Тази нощ никога няма да я забравя. Жените пищяха, момичетата плачеха, всички викаха. Някои мъже тръгнаха пеша през гората, в колона, с надеждата, че ще могат да стигнат до мюсюлманска територия. Синът ми Самир тръгна с тях.
Като взе да се развиделява, хванах мъжа ми и му казах: да тръгваме! Няма значение къде, само да тръгваме. Опитахме се да излезем на пътя, а там какво да видим – камиони, рейсове паркирани. Беше започнала депортацията.
На мен ми трябваше тоалетна и отидох в царевицата да се скрия. Но там, в царевицата, видях три обезглавени тела. Аз избягах, върнах се, забравих, че ми се ходи до тоалетната. И тогава помня, че взех много странно да се чувствам, и сега даже не мога да си го обясня. Вече не усещах нито страх, нито желание за живот, просто нямах никакъв план за нищо. Механично вървях ей така, държах ръката на мъжа ми на рамото си и само мислех, че той не трябва да се отделя от мен. Така двамата стигнахме до рейса и тъкмо да се качим, един ме бутна настрана с пушката, хвана с цевта ей така мъжа ми зад врата и го отведе към царевицата.
В нашия автобус имаше само жени и малки деца. Като стигнахме до сигурната територия на град Тузла, гледката беше невероятна. Имаше хиляди, хиляди, хиляди палатки и шатри. Цели два месеца продължаваха да идват при нас някои от онези мъже, които бяха тръгнали от Сребреница през гората. Питах всеки от тях дали е виждал сина ми. Виждали ли сте моя Самир? Не, казваха те. Ходих в болницата при ранените, но и там го нямаше. Разболях се, влязох в болница. Взирах се в хълмовете наоколо – няма го. Няма го. Няма го моя Самир. Бях му намерила в Тузла големи обувки, 45-и номер. Мислех си, че като се върне, ще има какво да обуе. Той не се върна.
Човекът, който дойде в Сребреница, се казваше генерал Ратко Младич. Той беше този, който даде нареждане да се убият хората. В Сребреница бяха убити почти 10 000 човека. Досега са идентифицирани 8700 от тях.
А пък аз сега съм в Хага. Дойдох в трибунала да видя как Младич е изправен пред правосъдието. Сигурна съм, че той ще понесе отговорност за злото, което извърши. С това приключва историята на това престъпление. Само сина ми го няма. Мъжа ми също го няма. И братята ми ги няма. Този разказ не е за нас, а за следващите поколения: да знаят, че не се прави така!
EvroPOMAK:
Малка описателна статийка найдьена, нейдье низь интернетьскиет мегдань, а тук-таме се мерка и по некой Помак ! ::) ??? ;D ;)
Част 1
Boyko Metodiev Borisov (The Godfather of the
Bulgarianmunistic Mafia)
Роден е на 13 юни 1959 г. в село (днес град) Банкя.
Баща му е Методи Борисов, а майка му е Венета Борисова.
През 1982 г. завършва Висшата специална школа на МВР с чин лейтенант в специалност „Противопожарна техника и безопасност“. Същата година постъпва на работа в Софийско градско управление като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. От 1985 г. до 1990 г. е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава дисертация на тема „Психо-физическата подготовка на оперативния състав“. От 1982 г. до 1990 г. работи на различни служби в МВР.
След 1978 г. се занимава активно с карате, и през годините работи като треньор на националния отбор на България по карате, както и като съдия на международни срещи по карате.
През 1990 г. напуска системата на МВР, отказва да се деполитизира и остава член на БКП. През 1991 г. основава частната охранителна фирма "Ипон-1" ООД, която осигурява охраната и на личности като Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. "Ипон-1" членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията.
През 2001 г. е назначен на длъжност „главен секретар на МВР“ и е повишен в чин „полковник“ от МВР. В началото на 2002 г. му е присъдено звание "генерал-майор" с Указ на президента Георги Първанов, а през 2004 г. е удостоен със звание "генерал-лейтенант".
УЧАСТИЕ ВЪВ ФИРМИ:
1. Ипон-1"ООД, регистрирана на 13.09.1991 год. на адрес София, ул. "Раковски" 209. В тази фирма Бойко Борисов е съдружник с баща си (Методи Борисов Георгиев), Живко Делчев Делчев и Павел Методиев Алексиев.
2. "Ипон-2"-ООД, регистрирана в края на 1992 год. на същия адрес, в която е съсобственик с Цветелина Бориславова Карагьозова.
3. "Ипон-Агенция за сигурност и охрана"-ООД, регистрирана през м. април 1998 год. на адрес: София, ул."Гечкенли" 4. Съдружници и управители - Владимир Петев и Васил Калугеров. Изпълнителен директор - Младен Георгиев.
4. "Интербулпред"-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул."Г.М.Димитров", бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите - Бойко Борисов, Евстати Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.
5. "Тео Интернационал"-АД, Бургас - до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов "Пашата". Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев.
В периода 1994–1997 "Тео интернационал" е уличена в производство на фалшиви цигари "Марлборо" и "Мелник" във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г. Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика. Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки. По това време шеф на РПУ-то е Георги Пенев - пенсиониран от Бойко Борисов с почести и назначен през м. ноември 2001 г. за регионален директор на охранителната фирма “Ипон”.
6. "Джи енд Би травъл къмпани", регистрирана през есента на 1994 год. и свързана със СИК. Съдружници са Бойко Борисов, "София Делта"-ООД и др. През април 1996 год. фирмата е одобрена за купувач на 55 % от акциите на грандхотел "София" за 595 млн.лв. (8,5 млн. долара). Впоследствие сделката е разтрогната, поради неизплащане на първата вноска.
7. "Прахайм"-ООД - Червен бряг, учредена през 1996 год. Дейност – производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници - Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и "Прайм инвестмънт тръст"(един от учредителите и основните акционери на ТСБанк,). Управители – Цветелина Бориславова и Алипи Алипиев.
8. "Будоинвест"-ООД Съдружници: Румен Цветков, Алексей Петров, Бойко Борисов (до м.август 1998 год.)
9. "Би енд Пи Комерс"-ООД, регистрирано през м.май 2001 год. на адрес: София, ул. "Любен Каравелов" 83, ет. 2. Съсобственици - Бойко Борисов и Пламен Тачев Петров.
10. "Цебра"- ООД, регистрирано през 1994 год. Съдружници - Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Живко Делчев.
11. Ти Би Ай - 97". Съдружници - Бойко Борисов, Тодор Толев.
12. "Сириус-2"- ООД, регистрирано през 1992 год.Собственици – Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.
13. "Химтекс"- АД. Членове на съвета на директорите Бойко Борисов, Цветелина Карагьозова и Мирослав Дерменджиев до 1997 год. Впоследствие в СД на дружеството влиза майката на Цветелина.
Част 2
БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ
1. Цветелина Бориславова Карагьозова, род. 27.09.1958 год. в София, председател на Надзорния съвет на СИБанк, разведена.
Баща й - Борислав Карагьозов, преди 1989 год. е бил служител на ПГУ- ДС и е работил като материално отговорно техническо лице към български посолства (САЩ, Индонезия, Румъния).
Майка й - Веселина Карагьозова, род. 28.06.1929 год. е акционер е в "Кемисол"- АД, Стара Загора – дружество, търгуващо с химически продукти.
Тя има две дъщери от разтрогнат брак със Стефан Абаджиев (син на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП и бивш посланик в Румъния Иван Абаджиев).
До 18-годишната си възраст Цветелина живее със семейството си предимно зад граница. В Букурещ завършва гимназия към руското посолство.
В Румъния започва да следва философия, но след една година прекъсва, поради завръщане на семейството й в България. В София Цветелина завършва английска и испанска филология. Докато следва, започва работа в международния отдел на СУ.
След завършването, известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество "Инко". По същото време следва и в УНСС, специалност "Международни икономически отношения". Първоначално е представител за Балканите на международна компания за автоматизирани системи. Впоследствие работи в стопанско обединение "Гъвкави автоматизирани производствени системи" (ГАПС). През 1989 год. напуска ГАПС и започва частен бизнес.
1.Участие във фирми и други стопански организации:
a` "Бентонит" - Кърджали (собственост на СИБанк - пряко и чрез офшорни фирми) - собственик и управител. Предприятието е закупено в периода 1998 – 1999 г. от РМД с участието на частни фирми, като сделката е финансирана от свързаната със Славчо Б. Христов БРИБ. Понастоящем има назначена прокурорска проверка за произхода на парите за неговата приватизация като част от разследването на кръга “Капитал”.
a` "Консорциум каучукова индустрия"- АД, София - член на Съвета на директорите;
a` "Ай Ти Пи - България"- ЕООД - собственик и управител;
a` "Интерпрайм тобако"- ООД - съдружник и управител. Във фирмата участва Румен Николов “Пашата” чрез фирмата си “Арена 95”.
a` “Ипон-2"-ООД – съсобственик;
a` “Прахайм"-ООД - Червен бряг – съуправител;
a` "Цебра"- ООД (която от своя страна е съдружник в "ИПОН - Агенция за сигурност и охрана" – ООД) – съдружник;
a` "Сириус-2"- ООД – съсобственик;
a` "Химтекс"- АД - член на Съвета на директорите
"Трол", Лихтенщайн (офшорна фирма) - управител на търговското представителство на фирмата в България. Представителството се помещава на адреса на "Ипон";
председател на фондациите “Екофонд-Ра” и “Българска медицина” (свързана със Славчо Б. Христов). Двете фондации” държат 9.87% от акционерния капитал на СИ Банк.
От м.октомври 2001 год. Цветелина Бориславова е председател на Надзорния съвет на СИ Банк. Договорено е на среща в Гърция през пролетта на 2001 год., на която присъства и Бойко Борисов.
На 27.03.1997 год. е взривен джипа й, вследствие на което е тежко ранена и претърпява няколко операции.
2. Бизнес-партньори:
Павел Алексиев, съдружник в Ипон-1" ООД. Фигурира в редица други фирми, по-интересните от които са в структурите на гравитиращия около КТ "Подкрепа" "Елтекс холдинг". Някои от фирмите на Алексиев са в списъка на т. н. кредитни милионери, а други са свързани с "Отворено общество" и Георги Прохаски. Алексиев е бил собственик на "Солекс" - с. Петърч - един от най-крупните длъжници на фалиралата БЗК.
Владимир Цонков Петев, род. 1959 год. във Варна, съдружник в "Ипон-Агенция за сигурност и охрана" ООД. Бивш служител в СГУ – ДС. Един от най-близките приятели на Бойко Борисов. Служили са заедно в ШЗО-Плевен и съвместно са тренирали карате.
Васил Калугеров, съдружник в "Ипон - Агенция за сигурност и охрана" ООД, бивш началник на охранителна полиция в СДВР. След напускането на МВР работи в "Ипон". До 1999 год. е съдружник в "Россия.Ком"-ООД. Заедно с бившия директор на СДВР Ангел Трифонов Трифонов е съдружник във "Флай инс"-ООД, София. Освободен в началото на 2000 г. и мястото му като съсобственик е заето от "БИУМ-99"-ЕООД – фирма на Б. Борисов, регистрирана през м.май 1999 год. в София, ул."Карнеги" 3 с капитал 5 млн.лв. и управител Йордан Здравков Йорданов. (Всъщност собствеността на Борисов в "Ипон" понастоящем е чрез "БИУМ".)
Младен Георгиев, управител на "Ипон - Агенция за сигурност и охрана" ООД. Към 1991 год. е бил шофьор и автомобилен механик в ЦСБОП. За известен период е оглавявал сектор "Автотранспорт" в същата служба. Завършил задочно школата в Симеоново, а впоследствие и право, след което е назначен за оперативен работник в сектор "Вътрешен тероризъм" - ЦСБОП. Освободен е със заповед на тогавашния директор Кирил Радев, като истинската причина е връзки с престъпни и силови групировки. Започва работа в "Ипон" и през лятото на 2001 год. пряко отговаря за охраната на царица Маргарита.
Част 3
Иво Каменов Георгиев, член на Съвета на директорите Тео Интернационал"-АД, Бургас. Завършил ВИФ и защитил най-висок дан киокушинкай в Япония. Член на ръководството на “Химимпорт”. Един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ – варненска групировка, чието име се свързва с прокурора от Върховна касационна прокуратура Николай Колев. Започнала с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. Извоювала правото на независима дейност след серия от сблъсъци с ВИС, СИК и „Аполо и Болкан". През 1996 г. участвала в престрелка с хора на бившите барети заради контрола на проститутките на Златни пясъци. През 1998 г. обвинена, че е взривила колата на собственика на, бургаската телевизия СКАТ, кандидатстваща да купи „Варна кабел". Заподозряна и в извършено през 1997 г. покушение срещу Иван Чолаков - тогавашния приватизатор на Варна. Понастоящем собственик на телевизия “М САТ”, “Химимпорт”, 30% дялово участие в Централна кооперативна банка (чрез офшорни фирми)
Евстати Борисов Гюров, род. 1959 год. в София, член на СД на "Интербулпред" АД и съдружник в "Джи енд Би травъл къмпани"(чрез "София Делта"-ООД). След 1982 год. е работил по линия на ДС в 05 РПУ и IV управление на ДС (икономическо направление), София. Напуснал системата на МВР и започнал частен бизнес през 1988 г. Кредитен милионер. Засичан във връзки с чеченски групировки.
Димо Генчев Кръстинов, член на СД на "Интербулпред" АД. О. з. офицер от ПГУ- ДС, близък с Максим Димов и Чавдар Чернев.
Чавдар Антонов Чернев, член на СД на "Интербулпред" АД и съдружник в "Джи енд Би травъл къмпани" (чрез "София Делта"-ООД). Бивш зам.началник по ДС на 02 РПУ, София. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. (в периода на създаването на борческите структури; разрешил получаването на оръжие от група борци, извършили първата афиширана публична демонстрация на сила и законова недосегаемост през м. август 1991 г. - охраната на ресторант "Ла Страда" във ВС "Дюни" открито се противопоставя на извършването на полицейска проверка във връзка с осъществено тежко престъпление.). Сега бизнесмен и възлова фигура в кръга “Банкя”. Близък с Лора Виденлиева, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов Чернев, с които има съвместен бизнес. Неговият брат Тихомир Чернев от митнически инспектор на летище София е преназначен за главен секретар на ГУ “Митници” през 2002 г.
Румен Гоцов Николов ("Пашата"), член на СД на "Интербулпред" АД. Род. 26.05.1962 год. в с. Миланово, Благоевградско, член на СД на "Интербулпред"-АД българомохамеданин, бивш служител от спецотряда за борба с тероризма, един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник в "Интергруп" (на "СИК"), "Интерпетролеум", ЗК "Спартак", "Ин- 80", "Сенатор-ПМ", "Ай-Джи-ЕМ"- АД, "Цебра"- ООД, "Тео интернационал"- ООД, "Ремекс"- ООД и др. Шеф на фирма "Омега- 93", собственик е на "Арена- 95". Според публикувания през януари 1998 год. списък на "кредитните милионери", "Тео интернационал"- АД има необслужван кредит към ПЧБ в размер на 1,27 млрд.лв.;
Живко Делчев Делчев, съдружник в Ипон-1" ООД и "Цебра" ООД. Има съвместна фирма с гравитиращия към СИК Рахмат Сукра – бивш борец, участващ чрез фирмата си “Бухал” в ПИМБ – банка публично известна като “банката на мутрите”. (Доклад на МВР от 1996 г.: "Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата криминално проявена групировка, действаща под прикритието на ЗПАД „СИК" и „Интергруп" АД." Всъщност освен „Интергруп" и „СИК" в ПИМБ участвуват и фирмите „Бухал" на Рахмат Сукра, „Омега" на Румен Николов - Пашата и др. Непосредствено след овладяването на банката в управителните й органи пряко участвува Младен Михалев - Маджо и Венцеслав Стефанов, които после формално се оттеглят. Наличието на подопечна банка е насъщно за мутрите, за да прекарат през нея натрупаните чрез рекет пари и да участвуват в приватизационните сделки - тъй като при приватизация с кредит необходимостта от доказване произхода на капитала отпада. …ПИМБ бе извадена от списъка за поставяне на банки под особен надзор, въпреки че финансовото й състояние бе по-тежко от това на някои банки, спрямо които беше приложена тази мярка. При това трябва да се подчертае, че опитите да се прави изкуствено дишане на ПИМБ са с по-стара дата. С рефинансирането в размер на 5 550 000 000 лв. от ДСК тя е втората поред след Бизнесбанк в класацията на банките, преживяващи чрез парите на българските спестители. При това огромната част от тях са излети в трезора на мутрите през първите шест месеца на 1996 г.")
Алипи Алипиев, управител на “Прахайм" ООД - Червен бряг. Бивш служител на ПГУ-ДС. Според източници за известен период е имал интимна връзка с Цветелина Бориславова. Бил е привлечен от нея в управлението на СИБанк и напуснал по собствено желание през м. септември 2002 г. По негови твърдения истинската причина е натиск от страна на Цветелина Бориславова след отказа му да подпише искано от нея отпускане на необезпечен кредит на частна фирма.
Румен Цанков Цветков, съдружник в "Будоинвест" ООД. Известна фигура от силовите структури. До средата на 90-те години ръководи фирма "Реал", която е собственост на "Мултигруп" и осъществява вътрешната охрана на сградите и обектите на групировката.
Част 4
Алексей Илиев Петров, съдружник в "Будоинвест" ООД. Род. м. април 1962 г., бивш служител от спецотряда за борба с тероризма (до 1990 год.). Съосновател на сдруженията “Съюза на бившите барети”, "Българска национална федерация карате" и "Гражданска самозащита". Член на консултативния съвет на Гражданския съюз за стопанска инициатива и надзора на Националния осигурителен институт. Съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества "Аполо и Болкан", ЗК "Спартак" и ЗКА "Левски Спартак". Участва в управата на "Лев интеркорпорация", "Квон България", Спартак-холдинг, "Булпетролиум”. Заподозрян за участие в наркотрафик. Прострелян и ранен в София през м. август т. г. от неизвестен извършител, което е втори опит за покушение срещу него след раняването му в крака през м. март 1999 г.
Пламен Тачев Петров (“Кашика”), съдружник в “Би енд Пи Комерс” – ООД – бивш служител във фирма “Василка”;
Мирослав Григоров Дерменджиев, член на СД на "Химтекс"- АД. Ръководил "Макском холд" (фирма - кредитен милионер), бил е изп. директор на фалиралата "Елитбанк", близък с Иво Георгиев. Контактувал е с Андрей Луканов.
Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай - 97". Участвал в контрабанда на цигари. Близък роднина на бившия началник служба “Полиция”-СДВР Емил Миланов и ген. Емил Танев (за които има много сведения за поддържани нерегламентирани контакти с криминално проявени лица и причастност към незаконосъобразни действия). Бивш съдружник на Ангел Стойчев – бивш зам.-началник на СГУ-МВР, сега бизнесмен, свързан с кръга “Банкя”, участник в контрабандни схеми. Бил е в бизнесотношения със Славчо Боянов Христов във фирма "Норд" ООД. Председателят на съвета на директорите на тази фирма Владимир Петев е съдружник от своя страна с Георги Лялев - член от управителното тяло на бившата СИК, уредил издаването на документи за завършено висше образование на Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата” от Благоевградския университет.
3. Доверени служители в системата на МВР и спецслужбите:
О.з. ген. Атанас Атанасов. Макар и извън системата на МВР запазва пълен контрол над НСС чрез: назначените негови доверени лица за ръководители на всички по-важни звена в службата; назначените от него и ръководени понастоящем от приближения му Иван Драшков 22-ма офицери на прикритие; изградената лична агентурна мрежа – от 4 до 6 лица във всички сектори на НСС, повечето от които продължават да са действащи служители; преснетите, изнесени и активно ползвани понастоящем от него огромен брой оперативни дела, сигнали и други материали.
С позиции в системата на МВР и спецслужбите, поставени в услуга на Бойко Борисов (макар и не в толкова разгънат мащаб), разполагат Богомил Бонев, Сашо Попов (бивш началник на кабинета на Богомил Бонев), Бриго Аспарухов.
Ген. Васил Василев – директор на ДНСП. Като редови служител по "стопанска линия" в РУ-МВР - гр. Сливница наказван за кражба на бензин, а също така засечен с помощта на СРС да предлага подкуп с цел предрешаване изхода на футболен мач, за което е наказан с "непълно служебно съответствие". Издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. Като полицейски началник в РДВР – София разпоредил предоставянето на различни фирми на места за рекламни пана по протежение на магистралите "Тракия" и "Хемус". Поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев "Барона" и Васил Илиев (ВИС). Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г. поради констатирани сериозни слабости в работата му при извършена проверка от служба "Инспекторат" - МВР. Преминал работа в служба “Сигурност” на “Тексимбанк” по линия на събирането на т. нар. лоши кредити, при което установил връзки и използвал съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев (ВИС) и др. за връщане на дългове към банката. Назначен за директор на РДВР- София през 19997 г. от Богомил Бонев. Издигнат за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му е митничар на Калотина. Счита се, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, заедно с:
• Иван Илчов - началник митница;
• Боби Соколов - началник ГКПП;
• Николай Стефанов - зам.началник РГС по ГКПП (през 1994 г. е почивал на Китен с група митничари на разноски на Ангел Кръстев “Геле Черния”, като “награда” за оказаната помощ по осъществяване на контрабандния трафик в периода на югоембаргото);
• Христо Ангелов - началник РГС.
Данните са, че в периода на управлението на СДС Иван Илчов е предавал парите на Димитър Маринов - директор на РМД-София, а Николай Стефанов - на шефа на НДГП Валери Григоров и ген. Василев. Пак тогава е получавал по 500 ДМ на всеки камион преминал през който и да било ГКПП в страната. Според негови изказвания половината от парите е предавал на Ева Соколова, а 10% - на бившия главен секретар на МВР Божидар Попов.
Част 5
Ген. Красимир Петров, директор на РДВР- Бургас. Започнал работа в системата на МВР като районен инспектор. Бил е командир на СОБТ ("баретите") през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница (1992 – 1995 г.). Налице са конкретни сведения, че е осигурявал охраната на ТИР-ове на Георги Агафонов, пренасящи цигари по трасето Бургас - ГКПП Калотина (стоката не е била собственост на Георги Агафонов, а на други лица и фирми). През 1995 - 1997 г. е директор на СДВР. Впоследствие последователно работи към звеното за сигурност на БРИБ (данните са, че понастоящем банката е напълно източена) и шеф на охранителната фирма "ЛУКома" на "ЛУКойл-Нефтохим", чийто тръбопроводи се охраняват от “Ипон”. Издигнат за директор на РДВР-Бургас от Бойко Борисов на мястото на Георги Пенев (осигурявал чадър над производството на фалшиви цигари във фабриката на Бойко Борисов в Крайморие, “пенсиониран с почести” и назначен за регионален директор на “Ипон”). Ползва се с доверието на Стефан Софиянски и Богомил Бонев.
Полк. Иван Драшков, зам.-директор на НСС. В системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС - 04 отдел, "немското" отделение). Напуснал през 1991 г. по собствено желание и започнал частен бизнес. През 1992 г. е върнат в НСС-МВР (заявен мотив от него – “Навън е много трудно. Няма "служба за родината", няма "България", просто бизнесът им не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията”). Израства в йерархията (началник на “руския” сектор "Б - 02" от началото на 1997 г. и зам.-директор на НСС от м. октомври 1999 г.) с помощта на кръга “Банкя” (основно Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. Връзката и сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков – дипломат от кариерата, изп. директор на БОДК през 1994 г., когато е изведен от системата след скандал и следствие за отклоняване на средства. Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година`2001 в х-л “Кемпински – Зографски, луксозният апартамент на генерала в жк. Белите брези от контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков). Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически дейци и други неудобни по времето на управлението на СДС лица. Има сведения от митничари, че е осигурявал чадър над контрабандните канали. Петко Петков - бивш директор на РМД – София и ключова фигура в осъществяваната по време на кабинета “Костов” контрабанда, като нещатен сътрудник на НСС е бил ръководен от Иван Драшков. Понастоящем близките връзки между Драшков и ген. Атанасов не са прекъснати. Участвал е в срещи на последния с Бойко Борисов.
Полк. Огнян Атанасов, директор на ДОИ-МВР. Заел длъжността след отстраняването на предишния директор Румен Паров, за когото предоставил събрани от него компрометиращи сведения. Понастоящем приближен на гл. секретар на МВР и използван от него за изпълнение на частни поръчки за проучване на интересуващи го лица и фирми. Свързан с регистрираната на действаща понастоящем секретна квартира на ДОИ-МВР и изпълняваща частни проучвателни задачи по следене и наблюдение на обекти Асоциация на бившите служители от II отдел на ДС и БОИ-МВР. (При учредяването на Асоциацията присъстващият представител на ДОИ-МВР - началник отдел “легендировка” Владимир Русчев, открито обявява, че идеята за създаването на организацията е на Огнян Атанасов.) Приближен на Трендафил Трайков (прокурор от ГП с много налични данни, вкл. публикации в пресата, за корупционна обвързаност), Пламен Владимиров (шеф на столичната общинска фирма “Пътни съоръжения и мостове”, поел изплащането на някои разходи на О. Атанасов и негови приятели - GSM-сметките и СОТ на бившия юристконсулт на БОИ, сега военен прокурор, Данчо Данев).
Полк. Стоян Велчев - зам.-директор на СДВР. Съученик и лично доверен на Бойко Борисов. Засичан в срещи с Косьо “Самоковеца” (вкл. и като участник в даден от него банкет в началото на т. г. в хотел на “Боровец”, заедно с Николай Григоров - зам.директор на СДВР и протежирания от директора ДНСП Васил Василев Цветан Сечанов – началник служба "Полиция" в РДВР – София окръг). Бил е началник сектор “Убийства” – СДВР в периода на създаването на организираните силови структури. Приближен и подконтролен на полк. Ботьо Ботев и Христо Георгиев (бивш началник Направление "Криминална полиция" в СДВР, приближен на Иво Карамански, сега адвокат на силова структура, с пряко участие в провокацията на Емил “Макарона” през 1999 г. - подкупа от $75 000, предаден на тогавашния началник на “Икономическа полиция” – СВДР).
Полк. Ботьо Ботев, началник сектор “Тежки престъпления срещу личността”-ДНСП. Бил е приближен на Иво Карамански. Участник в случая "Белите брези". Пряко съпричастен към разстрела на агент на Паспортна служба - ДНП през 1993 г., както и към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужвания от тях наркоканал;
Полк. Александър Василев, началник на 02 РПУ – София. Свързан с групировката на Димитър Митрев "Богровеца", занимаваща се с магистрални грабежи. Запазил длъжността, въпреки наличните данни за поддържани от него нерегламентирани контакти и корупционни обвръзки, с оглед оказаното съдействие по издаването на разрешителни за оръжие на охранителите от “Ипон”.
След назначаването му за гл. секретар на МВР офисът на "Ипон" често се посещава от бивши ръководни служители на органите за сигурност - Владимир Манолов, Васил Берберов, Николай Радулов и др. Регулярни контакти осъществява и с Милчо Бенгарски (бивш директор на полицията и секретар на МВР).
EvroPOMAK:
Сливи за смет на Националния битак (батак), докато Помаците се боричкат с мизерията по Родопите за да отгледат от камънаците залък хляб за деня ! ???
Националните пр/е/o/датели на България
от Асен Йорданов Понеделник, 06 Юни 2011 13:09
Министърът на земеделието Мирослав Найденов решил да разпродава българската земя, за да запълва дупката в бюджета на Правителството. 1 милион декара на Израел! С една дума, свещената ни родина, за която са проливали кръвта си поколения българи, в продължение на хиляди години, безценната българска земя, която е вечното ни наследство, останало от Аспарух, ще бъде осребрена за хартийки, с които сегашните управляващи ще покрият харчовете, които са правили и парите които пръснаха по обществени поръчки на “фирми от обръчите си”. Особено напоследък - за да си градят успешен предизборен имидж. Това трябва да взриви България! Това трябва да накара българите да се стреснат и събудят, защото утре тия като Найденов ще си отидат, но земята ни никак няма как да се върне!
Сега министър Найденов е предложил на Израел да закупи 1 млн. дка от държавния поземлен фонд. Преди него, Бойко Борисов предложи на Китай за закупи няколко окръга обработваема земя, също от държавния поземлен фонд. Ако Правителството е започнало така да кърпи дупките в провалената си фискална политика, до няколко години цяла България ще бъде продадена, защото в света има много пари и много желаещи, които да я купят. Те не мислят, че за нас това е единственото, което ни е останало – Отечеството. Едва ли Борисов, Найденов и марионетките, които управляват страната мислят по-далеч от носа си /т.е. от собствения си мандат/. Едва ли изобщо в техните мозъци има и искра от мисъл за бъдещето на България и нацията ни!? Вместо земята от държавния поземлен фонд да бъде запазена за бъдеще време и да бъде раздадена на българи от диаспора, например Украйна и Молдова, които имат желание да се заселят в България и да работят тук, тя се предлага евтино и безотговорно на чужди държави. Внасянето на външни българи е неизбежно в съвсем близко бъдеще, защото само това може да предотврати демографския колапс на нацията. Преди 100 г., тогавашната българска държава е имала национална стратегия и е оземлявала бежанците от Македония и Тракия, чиито наследници представляват днес ½ от населението на страната. Сегашните български управници от 20 г. не са направили друго, освен да разсипват, разпродават и унищожават. Резултатите от тази деструктивна и престъпна национална политика са налице – непрекъснато стапяща се нация и намаляващо население. Това е най-добрият индикатор за “успешната” политика на всички правителства и най-вече на сегашното. Близо 1/3 от младите хора в България мечтаят да емигрират, защото не виждат реализация в една проядена от корупция и престъпност държава! Какво става? Хората напускат България и тя неизбежно се обезлюдава, заради властващата олигархична политико-икономическа система. В същото време земята на България се разпродава щедро и евтино на чужди държави, които, ако има начин, биха ни изкупили “ан блок”. Нима жестокият пример на Русия не е показателен, когато огромни региони в Сибир, дадени на концесия /дори не продадени/ на Китай, вече са плътно заселени с китайци, които смятат да останат там завинаги и утре тези територии естествено няма как да бъдат контролирани от руската държава, а по демографски принцип ще се присъединят към бъдещата нова Велика сила на света.
Който изкупи българската земя, може да прави всичко, каквото си поиска със своята собственост, защото тя е негова. Това е неопровержим принцип. Примерите с приватизираните и нарязани за скрап заводи, с БГА Балкан /продадена също на израелци и ликвидирана/, с разсипаното, унищожено и бетонирано Черноморие, са пред очите ни. Какво още трябва, за да осъзнаем, че разпродаването на България е всъщност нейната и наша обща бъдеща гибел. Нима държавата, това не е земята, а земята не е фундаментът, върху който изобщо може да съществуват понятия, като Отечество и Свобода? Нали само около съдбата на земята българска се върти и измерва цялата ни драматична и героична история? Изводът е ясен – губиш земята си – губиш България! Изгубиш ли България – губиш себе си!
И тук не става въпрос кому ще бъде продавана останалата ни малка територията, дали на Израел, САЩ, Румъния, Турция, Германия, или Франция, а става въпрос за нашата душа, за нашата същност. За Майка България. Народът е синтезирал една хубава поговорка в изконната си памет на мъдростта: “За жълти стотинки е готов и майчиното си мляко да продаде”! Дали Мирослав Найденов и този който го е назначил и избрал на този отговорен пост я знаят? Дали са се замисляли за какво “майчино мляко” става дума? Защо до днес Министерството на земеделието не е ревизирало престъпните продажби на държавни земи по границата ни с Турция от министрите на ДПС? Това е разкрито в сериозни журналистически разследвания и е санкционирано от Прокуратурата, като престъпление! Защо Найденов не прекрати престъпната политика на предшествениците си, а я продължава и развива в нови и още по-тежки измерения!? Кому служат тия хора, които са избрани да ни управляват и до къде ще доведат България в крайна сметка те?
Израелците проявили веднага желание да купят българската земя. Те прекрасно знаят стойността на земята. 2000 г. този народ търси да възвърне своята изгубена земя. 4000 г. във фундамента на неговата митология и религиозна парадигма стои именно идеята за “Обетоватана земя”, за Ханаан, за обещаната земя, заради която евреите са сключили споразумението си с Бог да бъдат негови представители. В постулатите на ционизма не случайно са залегнали принципите за възвръщането на земята на Израел /Ерец Исраел/. Тяхната държава е възродена от небитието, защото в продължение на десетилетия евреите, разселени по света, целенасочено изкупуваха от британци и палестинци своята загубена преди хилядолетия земя. И след като тази земя стана първо частна собственост на евреи, по-късно тя се оформи в анклав и се превърна в държава. Държава, която и до ден днешен анексира територии и завладява нови пространства, независимо от това какво мисли ООН и световната общност. Наследниците на бившите собственици, които продадоха земите си, сега или са емигранти по света, или са изолирани в зони като “Ивицата Газа”. Това е закономерното развитие на нещата и тука няма виновни и жертви, защото всеки човек,или народ, избира и гради съдбата си сам. Важното е, че един Израел тежко е изстрадал липсата на земя и знае, че това е еманацията на божията благодат и човешкото щастие, затова няма да се поколебае да изкупи и плодородната българска земя, след като има продажници, които да му я предложат!
Къде е грижата, на избраните да ни управляват, за българското селско стопанство, за българските фермери? Защо земя от държавния фонд не се раздаде за подпомагане на наши успешни стопанства? Това ще създаде работа, ще задържи хора, които да работят на село, ще запази традициите, ще възкреси фертилната част от нацията, която ражда деца. Какво запомнящо се е направило това Министерство на земеделието, освен че поголовно изтрепа животните в Странджа, оправдавайки се с шапа и така обрече тази и без това обезлюдена част от България на смърт. Начинът, по който изтреблението бе извършено, събужда основателни съмнения за престъпен геноцид. Докато министерства, утре Найденов може да предложи цяла Странджа на Турция, за да вземе някой и друг лев за дупката си в бюджета. Вдруги ден ще дойде ред на Кърджалийско, Елховско, Ямболско да бъдат сложени на тезгяха. Докога и докъде? И за какъв бюджет говорим, когато има опасност да станем свидетели на самоубийството на Третата Българска държава и то в рамките на собствения си нещастен живот. Греха, който ще поемем пред идните поколения, пред потомците си и децата си, на които няма да има какво да оставим в наследство, ще бъде непростим. Можем ли да обречем собствените си наследници, като разпродадем наследеното от дядовците ни, така че внуците им утре да се скитат като глобални клошари по света - без родина, без земя, без дом. Ще позволим ли един самозабравил се министър да търгува с нашето общо “майчино мляко” и да се разпорежда с България, като с бащиния? Подобни решения, с дългосрочни и стратегически важни последствия, не би трябвало да могат да се вземат от един човек. Задължително, мащабни национално значими намерения, е нужно да се гласуват от Народното събрание, а защо не и с референдум? Президентът е длъжен да се намеси, да свика Съвета на национална сигурност и да даде мнение за тези планове!
Костов разпродаде и съсипа промишлеността. Симеон позволи пладнешкия грабеж с разпродаването на външния ни дълг и структуроопределящи предприятия на безценица. Станишев и ДПС изсякоха и приватизираха горите, разпродадоха на "приятелски обръчи" Черноморието, природните паркове, и се задавиха с престъпни заменки. Сегашното правителство на ГЕРБ довършва започнатото убийство, като започва да раздава на чужди държави последното, но жизнено определящото за съществуването на българите като народ – земята ни. От това по-голямо престъпление няма! Защото без промишленост, можеш да оцелееш и да я създадеш наново, откраднатите пари от дълга не могат да те убият, а само да те обеднеят, дори съсипаната природа би могла да се възстанови в бъдеще и горите отново да израстнат след 200 г., ако има грижа и отговорност. Но когато изгубиш истинската връзка, от която извира животът и свободата и която храни смисъла на съществуването – земята си – то ти си вече мъртъв, ти си вече обречен. Отсечен си от корените. В бъдещето на нарастващо население в света, и очертаващата се глобална продоволствена криза – всеки квадратен метър от планетата ще бъде безценен, ще бъде непродаваем, защото ще бъде равнозначен на оцеляване. За земя и ресурси ще се водят кървави войни, а ние я предлагаме с лека ръка, без бой на чужденци, за да попълваме дефицита. Дори една банкрутирала безнадеждно Гърция, с гордо вдигната глава, отхвърли германското предложение да продаде острови и земи, за да получи спасителни парични приходи.
Няма земя – няма Държава – няма Свобода – няма Живот. Ще завещаем ли на децата си клетата и унизтелна съдба на народ без Отечество, на бъдещи световни номади, които никъде и никога няма да намерят пристан, покой и майчин гроб.
България не се продава, защото това е нашата същност, нашата душа и нашето бъдеще, г-да Найденов и Борисов! Нашите, не вашите.
Господар съм на тая земя
В. Ханчев
Аз за тая земя се сражавах.
С мойто тяло в окопа я крих,
всеки цвят,всеки хълм отстоявах
с карабина,омраза и стих.
Бяха мои и нейните рани,
всеки враг и по мене гърмя.
Затова съм аз неин стопанин,
господар съм на тая земя.
С едри крачки аз крача по нея
и с дланта си,държала цевта,
в мойте пещи стоманата лея,
в мойте блокове сея жита.
С моя мъка,под моите длани
тая пръст оживя,зашумя.
Затова съм аз неин стопанин,
господар съм на тая земя.
Тя е моя. И нека посмее
да премине на нея врагът!
Както нявга ще легна над нея,
ще я скрия под моята гръд.
Ще я пазя-суров и стоманен-
и не ще е в бедата сама.
Затова аз съм неин стопанин,
затова тя е моя земя.
България
Хр. Фотев
Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
В прозорците на тъмните ти влакове
душата ми се радваше на себе си...
В прозорците живота ми приличаше
на истински - приличаше на щастие!
Но се разбиха в тъмното прозорците
и вятъра ти ми разкъса дрехите..
Студено ми е - приеми ме в своите
обятия на селска Богородица!
Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
и помогни ми да не лъжа повече!
Не позволявай да умра -
закриляй ме
от страшната магия на красивите
предмети и красивите подаръци...
Усмихвай се на масата ми дървена -
единствената маса на живота ми.
Не позволявай да умра - завинаги
да си запазя вярата в приятели...
Закриляй ми усмивката - помагай ми
да задържа до края добротата се!
И извади ме от кръга на многото
безименни жени - съпротивлявай се, -
за да заплача пред една-единствена
и майка тя да бъде на децата ми.
Не позволявай да умра -
закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха - показвай ми
измамата на техните ласкателства, -
не ме убивай с тяхното признание!
Сближавай ме със болките си, вдигай ме
с ръцете на внезапните си радости,
аз ще докосна своите съзвездия -
ще ги положа тихо пред нозете ти.
И приеме ме - издържа ли дългото
пътуване към тебе, съхранявай ме
в унесените устни на децата си,
за да живея - да живея истински!
Не позволявай да умра -
сближавай ме
и отсега с дълбоките си корени,
със корените плахи на цветята си,
с дърветата си отсега сродявай ме,
за да не мисля за смъртта - без никаква
уплаха да се върна във земята си,
да й прекрача прага с облекчение
и да замлъкна в тихите обятия
на майка ми!
Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
Клетвата
Асен Йорданов
Все някой трябва да остане тук.
В земята, от която сме родени.
Ще я обича ли, тъй както ние, някой друг?
Ще пада ли пред нея на колене?
Ще я целува ли със сълзи във очи?
Ще жертва ли живота си за нея?
Под мен тя тръпне гола и мълчи..
Аз в себе си се взирам. И немея.
И клетва давам до безбожност сам.
Под тез звезди, галактики, вселени..
България, аз никога да не предам.
Тъй както тя не е предала мене.
http://www.bivol.bg/bgzemia.html
EvroPOMAK:
Дано, високоволтовото пренапрегане между БГ-етносите - "Болгари", "Турки", "Помаки", а даже и "Цигани", да не дигне ампеража на балканските енергийни искри, прехваркващи между Ахмериката и Росийската федерасия , и то на нашейять мегдань!
За напрежението в мюсюлманската общност
Сряда, 15 Юни 2011A+A-
Специалистът по българо-турски взаимоотношения доц. Хинчев и политикът О. Октай коментират актуалните теми.
интервюта на Васил Василев
Доц. Хинко Хинчев: София може да осъмне окупирана от турски войски
До 50 години България ще е до Търново, категоричен е специалистът по българо-турски взаимоотношения и преподавател в школата в Симеоново
- Г-н Хинчев, боят пред джамията в София може ли да се разглежда като политически пиар на Волен Сидеров?
- Всичко това, което се случи пред джамията в София, аз го разглеждам като една брънка от сложна верига на събития. Те не са свързани само с България, а и с ислямските и африканските държави. Нарастващото напрежение между християни и мюсюлмани е тенденция в цял свят. Боят пред джамията е само капката, която преля на този етап чашата у нас в това отношение. Тази провокация няма нищо общо с междупартийните борби и предизборните кампании. Те са само параван, който трябва да прикрие истинските намерения на българските и турските националисти, които аз наричам екстремисти
В България има добре подплатени бойци, които трябваше да предизвикат този скандал, който да се предаде в целия свят. Това сбиване е само една искра, с която чуждите сили, на които служат и българските, и турските националисти в момента само опипват почвата. Те искат да видят какви ще бъдат обществените реакции.
- Какви са резултатите от този опасен експеримент?
- Видяхме, че веднага Европейският съюз се надигна. Може би ще намери някакъв начин да ни санкционира, но най-лошото е, че се надигна и Анкара. Като си спомним събитията в Кипър, аз не изключвам Ердоган да започне офанзива срещу България, за да спаси своите събратя у нас. Няма да се учудя, ако някоя сутрин осъмнем окупирани от турски войски в София. При положение, че армията ни е съсипана, няма кой да спре турската експанзия. Да не говорим, че дори и НАТО няма да се намеси. Когато Гърция и Турция се сбиха заради Кипър, макар че бяха част от алианса, той не се намеси.
- Кои са силите, които стоят зад провокацията в джамията?
- Аз не разполагам с информация, защото не съм в кухнята и не знам Волен Сидеров и Ахмед Доган с кого и къде се срещат. Тази провокация обаче със сигурност ще разклати етническия мир на Балканите. Ситуацията и планът за това са досущ като този в Африка. Етническите конфликти са заложени в нашата история и чрез тях най-лесно може да скараш две или повече държави. Кой може да има полза от това? Силите, които управляват света на принципа разделяй и владей
В момента силните са Съединените американски щати и няма да се учудя, ако това етническо напрежение по някакъв начин е подклаждано от среди, свързани с тях. Но ако се стигне до кървав сблъсък, те няма да се намесят. С този огън не трябва да се играе. Ако в икономиката могат да се поправят всякакви грешки, то при междуетническите отношения това е почти невъзможно. Така може да се запали чергата ни, че нито ЕС, нито НАТО ще могат да ни спасят. Освен това Русия вече не е онзи партньор на България, който ще й помогне в труден момент.
- Има ли реална опасност от по-сериозен етнически конфликт?
- Реална опасност има. Боят пред джамията е само искрата, която ще предизвика пожара, ако българските политици и служби не спрат тази политика на омразата. Почти е сигурно, че в България има спящи клетки на Ал Кайда или на някоя друга радикална ислямистка организация, която към този момент няма да се активизира. В момента има изчакване и подготовка на подобни действия. Направи ми впечатление едно изказване на Фандъкова, която се оправдаваше че не знаела за мястото на протеста и как от „Атака” й казали, че ще се събират другаде. За подобни провокации службите ни не могат да не знаят.
От тук си правя извода – или българските служби не съществуват, некадърни са и прекалено слаби, или те също са замесени в тази провокация. Ако имаше повече кръв или дори жертви, как щяха да обяснят това на хората? Тези кадри са видени от милиони мюсюлмани в света, които веднага могат да се вдигнат да помагат на своите братя в България. Нека не забравяме, че вълната от радикални ислямисти от Африка все по-застрашително се приближава към нас. Не е изключено да дойдат млади и яки момчета, които да направят големи бели в името на вярата.
- Преди 1989 г. имало ли е ислямски фундаменталисти при режима на Тодор Живков?
- Само в разградския край имаше 13 такива организации, които бяха разбити за 15 години. Турция винаги е използвала 10-те процента мюсюлмани, които живеят в България, за собствени цели. Тяхната основна идея е да обезбългари селата в Южна България. Българите ще се изтеглят към София и ще дойдат години, дали след 40 или 50, когато България ще остане до Велико Търново Турция има изключително добре подготвени дипломати, агенти и хора като Ахмед Доган, които натякват на мюсюлманите в България, че са чужди и излишни от страната ни.
- Държавата опитва ли се да спре адекватно тази турска експанзия?
- Нашите политици отлично знаят за този проблем, но в стремежа си да забогатеят, докато са на власт, оставят на заден план заплахата, която грози България. Освен това заради слабото ни разузнаване не съм сигурен до каква степен са наясно с проблема. За етническия конфликт важен фактор е и социалният момент. Бедни сме и няма работа за всички. Когато някой
турчин стане кмет, особено в смесените райони, той оставя без работа българите и урежда мюсюлманите и обратното. Никой вече не гледа дали човекът е добър специалист и си разбира от работата, а само на кой господ се моли. Аз съм родом от Разградско. Когато се прибера там, виждам как мюсюлманите ме гледат под вежди, със съмнение и са недружелюбни.
- Забраната на ДПС и „Атака” ще реши ли проблема с турцизацията, за която говорите?
- Не, закриването на партии е само временно решение. На тяхно място ще дойдат други хора, които да разпалват огъня. Възродителният процес беше изключително голям автогол за България, защото след 1989 г. предизвика създаването на ДПС. За какви права и свободи се бори Доган в демократична страна? Освен това ние обичаме да се наказваме. Българинът не гласувал и така наказвал политиците. Не, наказва себе си, защото по този начин избират Доган. За тези грешки плаща единствено българският народ.
Осман Октай: Кукловодите елиминират Волен и Доган
Създателите на ДПС и „Атака” сменят двамата лидери с Касим Дал и Павел Чернев, казва политическият анализатор
- Г-н Октай, 20 години след събитията в Босна и Херцеговина може ли да се повтори зловещият сценарий в България?
- Категорично няма да се стигне до подобна война, защото и българите, и турците са отвратени от поведението и изказванията на Ахмед Доган и на Волен Сидеров, които привидно се държат като врагове. Техните кукловоди са едни и същи. Когато бяха изобличени истинските виновници за възродителния процес и се засили омразата към Доган, бях поканен на мамалига и вино в ресторант „Монтерей” от резидентите на Русия. Там ми казаха: „Омръзна ни от „нашето” момче, искаме ти да станеш лидер на ДПС”. Аз им отговорих, че партньор ставам, но слуга – не. Седмица по-късно моят приятел Радослав Ненов ме покани на един обяд. Тогава ми сподели, че стартира проект „Атака”, от три офицерски формации контролирани от службите. Той имаше за цел да реанимира Ахмед Доган и да върне доверието лично към него. Тогава бяха направили още няколко подобни формации. Те издигнаха лозунга „мамка ви турска, мамка ви циганска” и т.н., за да изплашат турците и отново да влязат под чадъра на Доган.
Сокола пък кацаше с хеликоптер пред очите на турците като Аллах. Идеята беше Волен Сидеров да не влезе в парламента. За дореанимацията му обаче Доган гостува в „Шоуто на Слави”. Там преигра, казвайки, че всяко негово намигване му носи пари и има обръчи от фирми около себе си, които изграждат групировки, мафии и т.н. С тези думи сам се прецака, защото настрои българите да гласуват за Волен Сидеров. БСП и Станишев също направиха тактическа грешка, когато заявиха, че ще си партнират стратегически с компрометирания Доган. Кукловодите на Волен също бяха изненадани, че „Атака” успя да влезе в парламента с гласовете на много дясно и ляво ориентирани избиратели.
- Боят пред джамията преди седмица също ли е част от този сценарий, за който говорите?
- Да, разбира се. Следвайки пътя на логиката, си мисля, че в момента сценаристите, които написаха този театър, вече желаят да сменят главните си герои. Те не искат да загубят този модел. Кукловодите ще сменят Ахмед Доган с най-близкия му човек, който е разпознаваем от всички – Касим Дал, който да продължи неговата линия. Нищо чудно от другата страна павелчерневци да сменят в театъра актьора Сидеров. Неслучайно все повече тема за обсъждане е имунитетът на Волен и на Ахмед. Прокуратурата в момента е между чука и наковалнята и чака политическо нареждане как точно да процедира в ситуацията. Чрез елиминацията на двамата те ще реанимират модела си, ще го „освежат” и ще си върнат симпатизантите. Не случайно много правилно ДПС и „Атака” са наричани скачени съдове Когато се активизира единият, се мобилизира и другият. Няма никаква реална война между тях.
Ако единият от тях влезе във властта, ще се развива и другият. Виждаме, че точно това се случва. Тройната коалиция неслучайно наля вода във воденицата на Волен Сидеров. От една разпадаща се коалиция „Атака” стана силна партия. Коалиция за България и НДСВ разбраха много късно за този сценарий. В партийните централи за това не знаеше почти никой.
- Означава ли това, че сценаристите вече искат да върнат Доган във властта?
- Да, те в момента търсят начин да върнат отново ДПС и да изпратят на резервната скамейка „Атака”. Какъв е най-лесният начин за това? Като накарат т.нар. националисти да започнат да провокират мюсюлманите. Едно такова поведение на „Атака” е добре дошло за Бойко Борисов и ГЕРБ, които в момента казват, че са патриоти, но не и националисти. От друга страна, сценаристите и Волен Сидеров ще останат в историята. Такова нападение над хора, които правят най-святата молитва в петък, историята не познава. В петък това е ритуал, който е свещен в цял свят. По време на молитви в исторически план се прекратяват войни. Дори в Израел в такъв момент не се нападат мюсюлмани. Християнски или мюсюлмански храмове дори Хитлер не си е позволявал да воюва в такъв ден.
- Провокациите на Сидеров застрашават ли сигурността на България?
- Разбира се. В момента всички фундаменталисти са се мобилизирали след убийството на Осама бин Ладен. Сега те само търсят мотив и повод как да си го върнат на християните Кадрите от срамните сцени бяха разпространени в Европа, дори в света. Те бяха водеща новина по всички арабски телевизии. Ако предположим, че и у нас има фундаменталисти, няма как да не опитат да отвърнат на удара. Кукловодите прекалиха и прекрачиха всички граници и започнаха изключително опасна игра.
- Беше ли провокиран Сидеров от речта на Доган в Джебел по повод майските събития?
- За мен двете неща са абсолютно свързани. Как така ден след края на двегодишното затишие на Ахмед Доган Сидеров и хората му нападнаха молещите се? По този начин се търси вниманието, както на хората, които гласуват за „Атака“, така и на симпатизантите на ДПС. Аз съм убеден, че сред вярващите, които са се молели, е имало провокатори и хора от тайните служби, които веднага да скочат и да се сбият с протестиращите. Възможно е хора от джамията да са вадили ножове и да провокират също. Истинският, вярващият мюсюлманин до такава степен е вглъбен в петъчната молитва и във връзката си с Бога, че дори и да го ударят, няма да реагира. Да не говорим, че музиката от тонколоните на „Атака“ нямаше по никакъв начин да смути молещите се. Но там 100% е трябвало да се постигне сблъсък. На кадрите се вижда, че дори полицаите се държат неадекватно Вместо да разтървават хората, те ги гледат как се бият отстрани и само викат: „Сакън, недейте”. „Атака” не осъзнаха, че бяха вкарани в схема, от която ще загубят много. Аз очаквам през следващите месеци Доган да върне жеста на Волен. Той има голям талант да прави изцепки ала Кочан и да настройва българите срещу себе си.
- Този случай ще сложи ли край на дружбата между Сидеров и Борисов, или двамата просто разиграват театър с изявленията си?
- Това тепърва предстои да видим през следващите няколко дни или може би седмици. Волен Сидеров е уплашен и ужасен от това, което направи. Той в момента е неадекватен, станал е по-нисък от тревата. Ахмед също се покри. Аз очаквам не само ГЕРБ да осъди поведението им, а целият парламент с декларация, която да се гласува. Тя трябва да сложи началото на законодателни промени, да има тежки наказания за всеки, който изповядва етническа нетърпимост и ругае която и да е вяра. Хора, които оскверняват православни храмове, джамии и пр. да влизат в затвора. Декларацията би се приела като
успокоително за хората в една европейска държава. Защото, ако няма такава декларация, ще се намеси Европейският парламент, който ще осъди това, което се случи в София, за да успокои всички мюсюлмани в Европа. Дай, Боже, да не се стига дотам, но ако не приемем такава декларация в НС, може да се упражни агресия срещу всички наши спортисти, които се състезават в мюсюлмански държави, и срещу всички хора, които работят в тях.
- Кой ще спечели от целия този законспириран маскарад?
- Има няколко варианта. Ген. Марин ще е кандидат за президент с вицепрезидент човек с турско име. Доган се обърна към всички институции – НАТО, ЕС и пр. със зов за помощ срещу насилието над мюсюлманите. Иска да изкрещи на всички: „Вижте, в опасност сме, елате да ни спасите”. По този начин той иска да си върне 700-те хиляди гласа и да мобилизира колебаещите се. Сценаристите знаят, че Бойко Борисов ще е президент и ще спечели срещу турския претендент, защото ще провокира самочувствието на всички българи. При всички положения от този сценарий ще спечели Бойко Борисов. Тогава човекът на Станишев ще загуби, Първанов ще се върне в БСП и ще стане лидер.
- Каква ще е конфигурацията, ако прогнозите ви не се сбъднат?
- Тогава има един сценарий, от който нито ГЕРБ, нито Първанов, нито Доган ще спечелят. Ако БСП издигне човек като Бойко Рашков за президент, той има реален шанс да бие Бойко Борисов. Рашков е по-широка кандидатура и е на ти с много държавни структури. Един такъв кандидат ще създаде условия агресията да се върне срещу Бойко Борисов в обществото заради провалите, които стават. Тогава ще настъпи тежка зима, Бойко ще рухне и ще се стигне до предсрочни парламентарни избори. Тогава ще се създаде ситуация, която не може да бъде контролирана от сценаристите, които организират боеве пред джамията. Това означава и още нещо – край на политическата кариера на Първанов, защото Станишев ще се превърне в герой за БСП. Тогава идва вариант за изход от тежката зима чрез широка коалиция между левите и десните формации. Не изключвам по-младата генерация от политици да направят коалиция помежду си на експертно ниво.
http://frognews.bg/news_36407/Za_naprejenieto_v_miusiulmanskata_obshtnost/
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version