Български > Хоби и Развлечения

Избранo от виртуалното пространство и Помаците !

<< < (5/5)

Rahmie:

3 ноември, 2011

Български учени в Мадан: Помашка нация няма!

Български учени от страната се събраха по спешност в Мадан днес, след като разбрали, че в града ще се провежда симпозиум с учени от Турция, Ксанти и Македония,  по темата за помашки етнос и „нация“.

Съобщение от уеб портал Турция – „Кърджаалъ хабер“, цитиращо председателят на Дружеството за турска култура и изкуство Мюзекки Ахмед преди няколко дни посочваше че на 2 и 3 ноември т.г. Кърджаалъ/!?/ ще бъде домакин на Международен симпозиум „Среща на турската култура от Тракия и Родопите” и Дни на турската култура и изкуство, като част от програмата му ще се проведе в Мадан, съвместно с Родопското Дружество за етнокултурно взаимодействие на Салих Бозов. В симпозиума щели да участват 12 учени от Турция и България, за да изнесат доклади, свързани с турската култура в страната. Сред турските учени са посочени проф. д-р. Рефик Туран, ръководител катедра по история в Университета Гаази, д-р. Сабри Алагьоз, председател на Турски културен център в София, историкът проф. Юмер Туран, изследователят писател-поет Абдуллах Сатоглу, художничката Айнур Ачъкгьоз, председател на Дружество на балканските жени, турколозите проф. Ахмет Гюншен и Иса Джебеджи, изследователят писател от Кърджаалъ Мехмет Алев и други.

Провокирани от съобщение, че в Мадан турските учени ще разискват наличието на помашка нация българските учени решили да дойдат в миньорския град, за да участват в симпозиума. Такъв обаче не се състоя, обяснението на Салих Бозов бе, че се отменя от програмата в Мадан, без да е ясна причината за това.

Българските учени обаче дадоха извънредна пресконференция, на която заявиха категорично, че опити за такива „полулегални“ форуми целят опасна тенденция, като идеята е да се създава идентичност за помашка нация, която е несъстоятелна.

Според историкът краевед, бивш депутат и автор на книгата „Българите мохамедани“ Стоян Райчевски, от нашите политици е тръгнала кардиналната грешка да позволим думата“ етнос“ да се употребява за българите.  „Устата ми се изприщи да потварям, че не трябва да допускаме да се говори за българите като етнос, това е ерозиране на българската нация като народност. Но това стана факт – държавници използват думата етнос. А като говориш за етнос, лесно се минава говоренето за помашки етнос , което обаче е деструктивно, враждебно, и като понятие, и като употреба. Голямата тенденция е наистина да се опитват да го въведат, допускахме да се говори за етнос, вместо народ и резултатът е, че някой го използва“, коментира Райчевски.
„Помашки етнос не може да има. Това дори не е етнографска група, защото мюсюлманите, които говорят български език в страната са различни етнографски групи. Може да ги обединим като хора по съдба, но мюсюлмански етнос и някаква такава етнографска група няма“, заяви Райчевски. Според него изобщо думата „етнос“ се промънкала в обществото наложена от фолклористи и траколози, но те я употребявали първоначално за епохи, в които нациите не са били създадени. След като имаме народ, сами българите да си наричаме себе си етнос и да се съгласим да го използваме за части от народа е невежество, съсипително за България“, заяви Райчевски.

Според Димитър Димитров от фондация „Тангра ТанНакРа“ посещението им в Мадан е, за да посочат пред турските си колеги своята гледна точка, и в диспута да се види къде е истината, тъй като има елемент, че научната истина може да бъде субективна, но обективното надделява, а от фактите не може да се избяга. Той посочи за фундаментален факт, че са неоспорими границите на българското езиково землище, които правят недостоверни всякакви теории за делене на етноси, а още повече говорене за различни нации.

„Може ли да съществува отделен помашки език, който според турските учени бил турски, а според гръцките – гръцки. И какъв е този полунелегален характер на проявата?“, попитаха риторично учените. Според доц. д-р Христо Гиневски тази проява смущава, тъй като „мирише на провокативно мероприятие, замислено с други цели“. От своя страна журналистът от Кърджали Георги Кулов, който е автор на изследване по темата за произхода на българомохамеданите, проблема не е научен, а е политически, затова и турските колеги нямат смелостта да излязат срещу българските учени. По думите му има активизиране на претенции от определени политически среди в Турция към границите на старата Румелия, като вече се говори открито за помашки етнос и помашка нация и се правят и опити за влияние. Според него опасната тенденция грози пренасяне на кюрдския модел на българска територия. А у нас се спекулира и с т.нар. помашки партии с цел това население да се обособи като отделна част на българския народ. „Няма да се учудя след време да се заговори за прекрояване на бъдеща помашка държава по подобие на Косово, проблема е много опасен, надявам се тези турски учени да не са свързани с тези националистически кръгове, но начина, по който идват е съмнителен“, предупреди Кулов.

Смолян прес

Rahmie:
Кому помага „помашката“ нация?

Не искам да опонирам драгите учени, които водят този дебат, дали има или няма такова животно, наречено „помашка“ нация, етнос. А наистина би ми било интересно до къде би достигнал един такъв дебат, който трябваше да се зароди тези дни в Мадан, но уви, такъв все още не се е състоял. Би било интересно, но всъщност дали е необходимо понастоящем?
 
Лично аз, не се сърдя ако ме причислят за помак, но определено бих се разсърдил да ме пратят в Турция барабар с гласуващите вкупом за Доган и компания (от ДС) – нещо, което не малко пъти ми се е случвало. Едно е да твърдиш (или да твърдят за теб), че етническата ти принадлежност е някаква, но друго е барабар с това да те слагат втора ръка българин. А това постоянно се случва.
 
Според мен, в момента един подобен спор  би донесъл само негативи за цялото общество и ще спомогне за нагнетяването на смесени чувства у много хора, имайки предвид, че до скоро имаше доста подобни провокации  (най-вероятно заради изборите).
 
Български учени от страната се събраха по спешност в Мадан днес, след като разбрали, че в града ще се провежда симпозиум с учени от Турция, Ксанти и Македония,  по темата за помашки етнос и „нация“.
 
А къде са българските учени, които да го твърдят – защо само от Турция, Ксанти, Македония. (Дали трябва да поставим под въпрос обективността на българските учени, както и на онези от чужбина, оставям на вас да прецените.)
 
Интересното в случая е кой има за цел да капсулира мюсюлманското малцинство в България (защото поставянето на дневен ред на този дебат цели точно това) и отново да го прати за зелен хайвер, встрани от важните теми на деня. Предполагам че онези, които са в тясна връзка с горепосочените учени.
 
И така, вместо да говорим за реална интеграция, за това да имаме еднакви възможности, привилегии и т.н. без значение произхода ни, ние ще спорим кой какъв бил и откъде произхожда.  Извинявайте, но за мен по-важни към момента са икономическия просперитет, инфраструктурата, достъпа до качествено здравеопазване и образование, възможността за професионална реализация – или иначе казано – реалната интеграция на онези, за които се чудим и маем помаци ли са или не са.
 
Не знам кой (политик) стои зад това, но който и да е, определено се опитва да насочи вниманието далеч от важните въпроси на деня.

Rahmie:


Как да не им завидиш!



Винаги заедно

В България бившите агенти се подпомагат взаимно дори и когато цялата държава е срещу тях. Останките от ДС се утвърждават като една от малкото стабилни общности в страната, пише в коментара си Татяна Ваксберг.

Има два начина да се гледа на сагата с посланиците, които се оказаха сътрудници на бившата ДС – с политическа и гражданска ангажираност или с най-обикновена завист.

По първия начин това ставаше в продължение на цели двайсет години – обществото ту се възмущаваше от това, че бившите агенти са преследвани несправедливо, ту пък от това, че те изобщо не са преследвани.

Днес идва ред на поглед номер две. Бившите агенти на ДС се оказаха удивително солидарни един с друг – толкова солидарни, колкото не се оказа нито една професионална общност в България.

Пипалата на агентите

През миналата седмица това стана видимо за пореден път. Тогава дойде съобщението, че поне четирима посланици съдят държавата заради това, че тя вече не се нуждае от тяхната професионална дейност. Тези четирима посланици бяха върнати в София от външния министър, след като пети техен бивш съратник, президентът Първанов, отказа да подпише указите за отзоваването им.

Новината за съдебните дела идва след като двете парламентарни групи с най-голям брой бивши агенти на ДС – БСП и ДПС – атакуваха текстовете от новия закон за дипломатическата служба, който въвеждаше принципа на тази частична лустрация. Случайно или не, оспорваният закон се оказа разпределен при онзи съдия от Конституционния съд, който е работил и с петимата – като член на президентския екип. С тях е работил включително и председателят на същия този Конституционен съд, който по закон е фигурата, разпределяща делата при различните докладчици. Двамата съдии са сред онези, които преди две години вече отхвърлиха една лустрационна разпоредба – тогава тя беше заложена в правилника на НС и забраняваше на агенти на ДС да оглавяват парламентарни комисии. Това старо решение позволява да допуснем, че и в сегашния случай позицията им ще е подобна.

Всичко това са данни за много висока степен на организация и за активна взаимопомощ и солидарност сред кадрите на бившата ДС. Обичайните обществени взаимоотношения в България или не съдържат прояви на тези два принципа или ги проявяват твърде спорадично. Повечето обществени групи са подозрителни към процеса на изграждане на общности и ако някога реагират солидарно, тази реакция не се задържа стабилно във времето.

Успехът им - в кърпа вързан!

При такава конкуренция успехите на бившите агенти на ДС са гарантирани. В сегашния случай те се съпротивляват единно както на изпълнителната, така и на законодателната власт, като поддържат цялата си готовност за съпротива вече двайсет години. И макар аргументацията им да е предимно съсловна и слабо защитима политически, техните шансове за успех са по-скоро високи.

Новоизбраният президент вече заяви, че ще подпише указите за отзоваването на оповестените агенти на ДС сред посланиците, но дори и да го направи - това изглежда твърде ограничен във времето успех. Единствената гаранция, че ДС няма да управлява външната политика би могла да се намира в законодателството, но Конституционният съд надали би допуснал това да се случи.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев/DW

Navigation

[0] Message Index

[*] Previous page