Български > Хоби и Развлечения

Избранo от виртуалното пространство и Помаците !

<< < (3/5) > >>

Rahmie:
Кой създаде легендата Запад

от: Георги Марков
*Георги Марков е български писател и дисидент. През 1969 г. напуска България и имигрира в Англия. Работи като радиоводещ в английските радиостанции Би Би Си, американската "Свободна Европа" и германската "Дойче Веле". В репортажите си критикува остро комунистическия режим. Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон, със сачма, пълна с рицин, от агент на българската Държавна сигурност по поръчка на комунистическата държава.

Преди няколко месеца група български туристи пристигна в една западна страна. По време на престоя им 4 души се отлъчиха от групата и поискаха от местните власти разрешение да останат в страната. И четиримата бяха младежи, очевидно нямаха никакви политически причини за решението си да не се завърнат в България и в тая светлина тяхната постъпка може да се смята като реакция срещу паспортната полицейщина на системата, при която са живели.
При нормални обстоятелства тяхната постъпка не би изглеждала по-драматична от решението на един бургазлия да стои две седмици в София. Но в случая и четиримата преживяваха оставането си на Запад като най-решаващ и съдбоносен момент в живота. Явно общата причина за всичко това беше тяхното убеждение, че тук те ще бъдат приети много добре и ще получат приятен, богат и щастлив живот. Въпросът е как те си бяха създали това убеждение или кой им го беше внушил, защото, доколкото ми е известно, никой вестник, радиостанция, какъв да е обществен институт на Запад никога не е обещавал подобни съблазни на хората от Изток.

Още при първия контакт младежите бяха изненадани, че полицейските власти, до които се бяха отнесли, не разтвориха ръце, за да ги прегърнат като дългоочаквани гости, нито изглеждаха много възхитени от желанието им да скъсат с комунизма. Беше им дадено разрешение за продължаване на престоя им в страната. След това отлъчилите се трябваше сами да се оправят в живота, като временно им се обезпечаваха покрив и храна. Оттук започнаха разочарованията на момчетата.

Те се намериха в свят, където всеки гражданин беше зает със собствените си проблеми, където животът протичаше в борба за съществуване и богатото съдържание на витрините на магазините не беше израз на благотворителност.

Само в няколко дни младежите трябваше да разберат, че те са жертви на една огромна идеологична лъжа и на собствената си наивност. И те си спомняха последния път, когато им беше повторена лъжата: чиновника в паспортния отдел на МВР, който по силата на правилата трябваше да връчи лично паспорта на всеки пътуващ. И как този чиновник им даваше наставления как да се държат, когато при тях дойдат български емигранти или разни агенти, за да ги увещават да напуснат чудесната си родина и да предадат светлите комунистически идеали, за да служат на капитализма и империализма. И как тези агенти щяха да обещаят на младежите купища пари, валута по избор, автомобили, вили, яхти... И как истинският патриот трябва с презрение да отхвърли тези изкушения.

Те си спомняха също разказите на не един и двама пътуващи български функционери – как в купето им след Триест или преди Виена се качили някакви субекти и започнали да ги придумват да останат завинаги на Запад. Лично пред мен един злощастен български писател, който беше изпратен в Рим по някаква филмова работа, разказваше гордо в Клуба на журналистите как италианците са му предлагали договори, купища пари и какво ли не, само за да останел да работи за тях, но той гордо отказал, вероятно от любов към кебапчетата и киселото мляко.

Но в случая мен не ме интересува параноичният характер на подобни изявления, нито как взаимно надлъгващи се граждани декларират партийната си привързаност и национално съзнание чрез митологични съблазнителки, които Западът специално развъжда, за да отнеме родината на някой Ганчо. По-важна е съдбата на тия излъгани и самоизлъгани младежи, които внезапно откриват, че тук никой не им обръща внимание, че никому не са притрябвали, че никой няма никакъв интерес да се заселват в страната му, че по улиците на западните градове не са разпилени долари, които чакат някое момче от Бусманци да мине да ги събере (понеже лордовете ги мързи да се навеждат). Единственото, на което могат да разчитат, е известна толерантност и свободата да се оправят както намерят за добре. Изходът е работа, благоприятна за специалиста и не особено привлекателна за неспециалиста.

Началото на истинската драма на бегълците е самотата. Като се знае пословичната привързаност на българи към приятели, роднини, дом, всеки може да си представи горчивината на самотните часове. Липсата на близки, незнаенето на езика и невъзможността за нормално общуване, липсата на чувство за сигурност, страхът за непоправимостта на онова, което са сторили, съмнението в способността си да започнат друг вид живот – всичко това е предостатъчно, за да ги изпрати обратно пред вратите на българското посолство, за да молят за прошка. И където, разбира се, друг апостол на лъжата издевателствува над тях, като им пее „Мило родино“.

Затова аз разбирам двете момчета, които се завърнаха. Но разбирам още по-добре и двете, които останаха.

Нека се попитаме – кой създаде тяхната илюзия, че на Запад те ще намерят щастлив и лесен живот? Как така се стигна дотам, че Западът за всеки български гражданин да бъде синоним на охолство и блаженство? Откъде дойде това чувство, че ако в София кажеш, че си обядвал с един италианец, всеки да смята, че това непременно е бил Адриано Оливети, макар в действителност да е някой беден сицилианец? Защо, когато се каже, че някой отива в западна страна, се смята, че отива в рая? Защо сума ти български патриоти ще се избият помежду си кой да грабне дипломатическо място на Запад? Защо? Защо? А и не само в България. Преди няколко години в Москва руски приятели ме поканиха на гости у тях, като ми казаха, че ще бъда черпен с нещо изключително. Бяха интелектуалци, образовани и културни хора. И домът им беше пълен с гости, които също бяха поканени да вкусят свещетоно, мистериозното питие... кока-кола! Може да изглежда смешно, но някой отнякъде беше донесъл бутилка кока-кола и ние трябваше да я опитаме горе-долу така, както се взима причастие. Тъжно.

Години наред българските вестници, радио, телевизия и всевъзможни пропагандни институти създават напълно превратни впечатления за живота на Запад чрез грубо тенденциозните си и неверни информации.

Нека само вземем последната информация на Радио Москва за миньорската стачка в Англия и кризата с електрическата анергия. Руските слушатели бяха информирани, че хората в Лондон горят мебелите си за отопление, което, разбира се, едва ли някой е повярвал. Вместо обективно отразяване на една действително сериозна стопанска криза пропагандната машина на Изток съчинява евтини лъжи.

В резултат – никой не вярва. И дори когато случайно някаква информация е достоверна, читателите пак не я вярват. Мога с положителност да твърдя, че не познавам гражданин, било то партиен член или не, който да вярва на официалната информация в собствената си страна. Но което е още по-лошо, хората приемат нещата точно наопаки. Така че невярната информация в едната посока създава невярна картина в другата посока. Колкото повече българските вестници и радио говорят за тежкото, бедствено положение на трудещите се на Запад, толкова повече обикновените хора у нас си мислят, че онези на Запад живеят фантастично добре. Само така може да се обясни този невероятен ефект, който постигна цялата партийна пропаганда – като превърна Запада в култ.

Мисля, че ако всички западни пропагандни инструменти се бяха опитали да работят в същата насока, те никога не можеха да постигнат този успех, изработен от идеологическите им противници. Не искам да засягам преклонението пред всевъзможните предмети, произведени на Запад, от леките коли до чорапогащниците. Това е друга голяма тема. Сега говорим само за информацията, която, основана на приказката за лъжливото овчарче, постига обратни резултати, създава митологични представи за някаква обетована земя. Така че в края на краищата Западът няма по-предан пропагандатор от днешната партийна пропаганда.

Нека само за миг си представим какво би било, ако българските граждани имаха достъп до чуждите вестници, ако не се заглушаваха радиопредаванията на български език, макар и неприятни на режима. От Радио Лондон българският слушател щеше да научи точната и обективна истина за положението на миньорите в Англия, щеше да чуе директни документални предавания от техни митинги, щеше да добие ясна представа за положението на работническата класа тук, с всички плюсове и минуси, щеше да узнае колко зле е платен трудът на медицинските сестри например. Тези проблеми са върху челните страници на всички вестници, осветявани от най-различен ъгъл. Или ако българите можеха да имат френски вестници, щяха да научат за тежката картина на живота в областта на Кале. Или пък от Италия щяха да имат представа за положението на селяните в Сицилия, или на металоработниците, което не е никак розово. Те щяха да узнаят, че навсякъде се води борба за живот, че нерядко материалните условия са дори по-лоши от българските, макар по принцип светът да е съвсем различен. И може би тогава мечтателите за лесен, безусилен живот щяха да бъдат по-малко.

Но още по-добре би било, ако всеки имаше възможност да пътува и сам да види, както например е днес с югославяните. Тогава култът моментално ще изчезне, защото всеки ще се сблъска с явна действителност. Определено казано, вторият институт, който създава западния култ в България, е паспортният отдел при МВР.

Знае се, че забранените плодове са най-сладки. Няма човек у нас, който да не мечтае да посети „дивия Запад“, нещо повече – има хора, които са посветили целия си живот на борба за паспорт. Паспорт, който не значи нито родоотстъпничество, нито предателство, нито шпионско завербуване, а нормална човешка необходимост да се види светът, което пък се изразява с купуването на ножчета за бръснене или дамски чорапи на някой евтин пазар. И в този смисъл прозападният култ сред българските граждани е друг резултат на врагоманията, за която вече говорихме.

Разбира се, четирите момчета, които напуснаха България, са типични представители на ония заблудени и заблуждавани млади хора, които са тръгнали да търсят „мекото на хляба“ – наивен авантюризъм, чиято цена може да бъде твърде висока.

Лондон, 1977 г.

EvroPOMAK:
Тихо, да не събудим турската “Атака”
 Публикувана: Петък, 17-ми Юни 2011, автор(и): Венци Венков; прочитания: 2604; коментари: 27
 
В БЛИЗО 20-милионния Истанбул има към 5000 джамии. Измежду тях са намерили място двайсетина християнски храма - арменски, гръцки, български, няколко синагоги.

На по-широката ни общественост са известни "Света София", българската "Свети Стефан", но има дори турска християнска православна църква в квартал Каракьой.

В двете части на града, събрал население колкото България, Гърция и Македония заедно, има около 500 гробища. От тях 70 са също християнски. Има даже едно за атеисти.

За последните 20 години не се е чуло някое от тези места да е било обект на хулиганска проява или вандалско посегателство. За пребити свещеници, сбивания, надраскани стени или счупени стъкла дори не може да се мисли. Просто не е възможно да се случи. Нещо повече, изселническата организация "Бултюрк" редовно чисти българското гробище в квартал Ферикьой. Последно оня ден преди Черешова задушница. Същите тези турци искаха да учат децата на цариградските българи на български, защото те знаели само турски, нищо че са потомци на българи.

Кметството в Шишли, където е Българската екзархия, по традиция ден преди Великден носи червени яйца на нашите хора там.

Затова турците не могат да разберат защо бием молещите се пред единствената джамия в София. Със сигурност и тях ги дразни нещо в нашите ритуали с камбаните или обикалянето на храмовете по Великден. Но си траят.

Причината е войнстващият национализъм или, накратко казано, омразата към турците. Не към циганите, към евреите или чернокожите. Само към турците.

Парадоксално, но ние не мразим никого от тях лично. Когато е за конкретни лица, проблем няма. Напротив, възхищаваме се на Кушадасъ и Анталия и на обслужването там. Гледаме в захлас турски сериали. Когато в Шумен стане дума за собственика на алуминиевия комбинат Фикрет Индже, всички казват, че такъв мениджър в региона няма и закъса ли някой за пари, първо при него бяга.

Но стане ли дума за Турция и турците - тогава става друго. Абе, турци, казва нашенецът и следва едно многозначително мълчание или свъсване на веждите. Не се и замисляме какво говорим вечер на децата си не за голямата геополитика, а за съседа Хасан, за продавачката Айше, за Мехмед, който ни носи млякото от село.

Как ги наричаме? По име ли или "оня рязан фес"? Българинът бил търпим към другите? Търпим е само към себе си. Свит в немотията и комплексите си, той ежедневно търси виновен за тъпото си съществуване и най-често го намира в по-слабия, или при тези, които са по-малко. Само най-бегъл поглед в интернет форумите показва докъде сме я докарали в отношението към турците.

Чудно е защо е така, след като през 80-те години имаше цял куп органи и организации, които ни възпитаваха в дух на интернационализъм. Що пари се изхарчиха за това да обичаме другите. Днес това поколение възпитава децата, които бият и трошат.

Случката пред софийската джамия няма да е последната, за съжаление. "Атака" не са страшни. По-страшна е другата атака, която тлее в хората. Тя рядко ще избие в погроми или сбивания. Но тя ще отгледа юмруци за атака. Не става дума нито за гражданска война, нито за радикален ислям. Постоянното взаимно подозрение ще продължи да ражда отделни агресивни изблици, ще ги има по стадиони, нощни улици, в училищата. И пак ще се връщаме в изходно положение на взаимна омраза. Иначе всичко ще е външно спокойно и пърхащи репортерки ще обикалят с микрофон из Делиормана да питат има ли тук радикален ислям и добре ли живеят българи и турци.

Ами добре живеят, няма да се колят, я.

Да се мисли, че в Турция няма националисти от типа на "Атака", е наивно. Има ги и то много по-сърцати и с хъс. Просто Турция е много по-многообразна в своите градски роли от България. Имат и много повече кумири в своята имперска история. Много по-богати са, за да имат тайното си въоръжение.

Те мълчат, но до едно време. През 1985 г. по-възрастните помнят как Турция се надигна като един, за да помогне на своите братя в България, на които бяха сменени имената. Не се пожалиха нито пари, нито обществена енергия.

Щем-не щем, в България има към един милион души, които се определят като мюсюлмани. Няма как да ги изгоним. Затова ще трябва да се търпим. Ще имат новини на турски, ще се молят в джамиите, ще си обрязват децата, ще си празнуват байрамите, някои ще ходят забулени. Щом съдът преди 20 години е разрешил да има ДПС, ще търпим и тях.

Трябва много внимателно да дразним турците. Да се отнасяме с тях тук така, както очакваме те да го правят с нашите светини край Босфора. Защото за нова Босна никога не е късно.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=931594

Rahmie:
Антонина Желязкова: След изборите Касим Дал ще направи нова партия

13 юни 2011 17:40 | Весела Веселинова
Copyright © 2011 argumenti-bg.com

- Г-жо Желязкова, тази седмица ще има дебати и гласуване на вот на недоверие на правителството. Възможно ли е да се стигне до избори “3 в 1″? Изобщо какви са вашите прогнози за изборите наесен?

- Не вярвам да има избори “3 в 1″. Никой не би извадил полза от избори “3 в 1″. Предполагам, че вотът ще мине нормално, както е планиран. Не очаквам катаклизми. В прогнозите на нашия център се очакваше много силно качване на националинстически, популистки, антитурски, антимюсюлмански реторики по време на изборната кампания. “Атака” не си сдържаха нервите и го направиха твърде рано и сега може би цялата кампания ще мине по-чисто.

- Случката от миналия месец пред “Баня Башъ” провокация или част от някакъв сценарий беше?

- По-склонна съм да смятам, че това е част от сценарий, защото пада рейтингът на партия “Атака” и то преди изборите преди октомври. Партия “Атака” се опита да се върне към някакъв първоначален свой образ, който беше агресивен, крайно националистически, анти-турски и т.н. Всички акции на “Атака” целяха да се върнат към първоначалния си образ на една агресивна, радикал-националистическа партия. Там те прекалиха, а българското общество не търпи радикален национализъм от този тип. Навремето следях митингите на тази партия – около 2005 година, когато те имаха и антисемитска реторика. Голяма част от симпатизантите по тези митинги оттеглиха подкрепата си, защото се стига до крайности, които хората в България не одобряват. Видяхте реакцията на софиянци – те отидоха да носят цветя в знак на помирение пред джамията, защото никой не иска да влиза в безумна религиозна или етническа вражда, само и само “Атака” да си повиши рейтинга.

- Подобни действия имаше и в Батак – явно “Атака” не подбира. Дали сценарият е етнически или по-скоро е гаменски?

- Всички крайни радикални партии са и хулигански. Те винаги имат своите бойни отряди, биячите, провокаторите. Във всички случаи в облика на “Атака” го има това – антиетническото, антирелигиозното. Това е философията на партия “Атака” – да действа там, където смята, че обществото е най-слабо – да предизвикват етнически, религиозни или националистически и пронационалистически истерии. В това число вкарвам и оперетната история, която Волен Сидеров направи с американския посланик – сметката за американските бази. Ако следите вестник “Атака” – “ние винаги ще се борим да бъде признат турски геноцид над българския народ, Турция ни дължи 20 милиарда”… По логиката на “Атака” на нас винаги някой ни дължи някакви милиарди. Мисля, че това е един сценарий, позиции на партията да се върне към първоначалния си облик, когато имаха силна подкрепа. Сега, понеже залязват, те се опитват да възстановят нещо от предишната си слава, но затъват все повече.

- Възможно ли е този сценарий да прерасне в нещо непредсказуемо, както нещата тръгнаха от една сватба…

- В Босна тръгнаха от сватба. Това е изключено! Зад войната в Босна и зад войната в Косово – зад всичко това стоеше цялата държавна машина. Там армия, държавни институции участваха в сблъсъците и във войната. България е европейска страна с добро гражданско общество – както видяхме сега колко силна беше реакцията на всички институции. Остра реакция на парламента, на министър-председателя, на гражданското общество – в България не може да се случи такова нещо. Аз винаги предупреждавам – не трябва чак толкова да прощаваме на Волен Сидеров.

- “Атака” и ДПС скачени съдове ли са?

- Разбира се, че са скачени съдове. Работила съм на терен сред турците – седмици преди да се появи „Атака” на политическия хоризонт. В регионите, където почти винаги управлява ДПС, хората се бяха подготвили да накажат своя партиен елит, бяха избрали да гласуват за алтернативни партии – за НДСВ, СДС, ДСБ, БСП – искаха да накажат своя елит. В този момент се появи “Атака” с агресивната си форма и тогава турците казаха: “За нас все още в България има опасности и колкото и да са феодални, тоталитарни методите на нашата партия ДПС, все пак те, може би, ще ни защитят, ако дойде някаква фашизоидна партия”. Сега е добре, че “Атака” избързаха с агресивните си акции – до октомври има време. Партията на Волен се уплаши, надявам се, че те повече няма да направят крайно агресивни крачки. Дойде време турците да се успокоят и да могат спокойно да изберат за кого да гласуват на изборите.

- Какво става в ДПС с отделянето на Касим Дал? Какво означава това?

- В Движението за права и свободи се случват модернизационни процеси, защото винаги досега ДПС е била една предмодерна, патриархална партия с един неоспорим вожд. Мисля, че това, което се случва в ДПС е добро. Ако нямаше изхвърляния на “Атака” и на Волен Сидеров, щяхме да сме сигурни, че ДПС най-сетне е наказано от своя електорат. Сега не съм много сигурна, защото хората много лесно се плашат от изстъпления като тези на Волен Сидеров. От своя страна лидерът на ДПС говори за нов възродителен процес, което също е пълна глупост и невъзможно да се случи в България. Надявам се на предстоящите избори. На тях не е необходимо да се случва нещо драматично за ДПС – достатъчно е да бъде свален процентът на техните избиратели на половина или на една четвърт и това ще бъде много добър урок за самозабравилите се лидери и политически елит.

- Срокът на изборите наближава…

- Да, не е чак толкова кратък този срок. Радвам се, че Волен Сидеров избърза със своите акции. Електоратът на ДПС се мобилизира през последните години именно от “Атака”. За 2005 година съм сигурна.

- Откъсването на Касим Дал и на Корман Исмаилов от ДПС означава ли, че ще има нова партия?

- Във всички случаи ще има нова партия. Предполагам, че Касим Дал не избързва със създаването на партия, защото има недостатъчно време, за да може да създаде такава формация. Вероятно при тези избори – местни и президентски, той ще направи опит да създаде свои структури, да откъсне структури от ДПС и когато види резултатите, които са се получили под негово въздействие – като неформален лидер, той ще може да си направи анализ каква точно организационна структура би могъл да направи, за да е работеща. След изборите той ще създаде нещо – гражданско сдружение или партийна структура, за да участва на следващите избори.

- Каква ще бъде ролята на гражданските сдружения на тези избори?

- Не мисля, че те ще имат особена роля. Освен като някакъв коректив. Гражданските сдружения, неправителствените организации имат задачата да се противопоставят на такива крайни екстремистки предизборни кампании, да изобличават, да следят за почтеното преминаване на изборите – без купуване на гласове. Политически не биха могли да имат друга роля.

- Какви са тенденциите, основани на демографската картина в България?

- Не очаквам никакъв апокалипсис. Вероятно септември-октомври ще излезнат и етническите данни от преброяването. Аз съм историк, винаги казвам, понеже съм следила демографската ситуация исторически поглед – от ХV до ХХ век по целите Балкани. Народите имат приливи и отливи. Всички нации изпадат в демографски кризи и след това по някакъв начин се балансират. Не очаквам нищо лошо демографски да се случи – застарява нацията, но ако се измъкнем от икономическата криза, може би ще има един нормален прираст на населението и ние ще се подобрим. След това нека не забравяме, че всички сме съставна част на българската нация – и българите-християни, и турците, и българите-мюсюлмани, и ромите, и евреите, и арменците. Не бива да се взираме един в друг – кой нараства, кой намалява, защото сме една обща нация.

Rahmie:
Wikileaks: Българските мюсюлмани – мишена на ислямския фундаментализъм

от Биволъ Сряда, 13 Юли 2011 10:37

Различни чужди организации и фондации проповядват ислямски екстремизъм в България. Официалните ислямски институции в страната са финансово зависими от тях. Безработицата и дискриминацията улесняват проникаването на радикалния ислям в една от най-мюсюлманските страни в Европа. Това се разбира от дипломатически доклад на посланик Джон Байърли от 2005 г. Грамата е с гриф СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ (най-високото ниво на класификация за каблограмите изтекли в Wikileaks) и разглежда опасността от ислямски екстремизъм в България.

Анализът на американското посолство доста точно обрисува разпространението на исляма в България и различните групи, които изповядват тази религия: етнически турци, “потурчени” роми-мюсюлмани, етнически българи-помаци. Най-интересната “таргет група” за ислямските фундаменталисти е именно общостта на етническите българи-мюсюлмани, които живеят компактно в Родопите и Югозападна България. Причината да се отделят най-много пари за разпространение на фундаментализъм именно сред тях е, че те изглеждат доста “по-европейски” от турците и циганите “заради техния външен вид на светлокожи европейци”. Помаците живеят твърде консервативно и сривът на държавността, след промените ги е маргинализирал в българското общество, където те не могат да намерят реализация. Именно тези фактори превръщат помашката общност в особено предпочитана и податлива на външни религиозни влияния, сочи анализът на доклада.

В доклада ясно е очертана границата между традиционният толерантен ислям в България и вносните екстремистки тенденции, идващи главно със завръщащи се от обучение в арабските страни студенти по ислямско богословие. Стига се до истински "културен шок". "Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва." - пише американският посланик. Съпротивата на българските мюсюлмани срещу опитите да се наложат нови тенденции, близки до “уахабизма” е очевидна.

САЩ са особено загрижени за финансовото влияние на вносния екстремистки ислям на фона на липсата на бюджетна финансова подкрепа за традиционния ислям в България. Според посланика, влиянието на ислямския екстремизъм в България ще намелее, "ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации.

Разузнаването на България и ЦРУ работят съвместно по локализирането и наблюдението на действията на ислямистките групи. Според получените данни, сред екстремистки групи, които действат във и през България, са терористични организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. От горното се разбира, че България е нещо като “свободен коридор” за придвижване на терористични структури. “Биволъ” разполага с оперативна информация за това как свързани с подобни организации лица се снабдяват лесно с български паспорти, посредством фалшива самоличност и така имат пряк и необезпокояван достъп до страните от ЕС.

Докладът на Байърли има определени неточности. Една от тях е бележката, че етническите турци "са концентрирани в югоизточна България по турската граница", което не е така.

Друга неточност е, че в грамата е цитирана неправителствената организация "Вафка", която обаче не съществува. Организации с подобни имена са·: "Дианет вакфъ", Международната фондация за ислямска култура, "Вакъф ал Ислями", саудитската "Ескар Вакфъ". Не е изключено анализът да визира станалата скандална организация “Хакикат Вакфъ”. Тази ислямска секта, която е забранена дори в Турция, нашумя с действията на своя активист Кадир Кадир от Хасково. Той бе даден под съд, по обвинение, че разпространява в джамиите идеи за Джихад. От дома на проповедника на “Хакикат Вакфъ” бе иззета фундаменталистка литература. Според разработка на българските служби и ДАНС тази литература насажда непоносимост срещу представители на другите религии. Адвокатите на Кадир обаче представят като доказателство мнение на Главна Прокуратура на Турция, че текстовете не били опасни.

Най-важното което става ясно от грамата е, че ситуацията с разпространението на радикален ислям в България е предмет с голяма важност и стои на вниманието на американските интереси. Определено САЩ не желае задълбочаването на подобни процеси в страна, която смята за съюзник и член на НАТО.

Биволъ публикува пълният превод, както и коментари на отбелязаните в доклада организации. Прави впечатление, че маркирането на параграфите за ниво на секретност не е еднородно. Някои от тях са некласифицирани (U), други конфиденциални (C), а само няколко са с грифа за секретност на грамата (S/NF)

Ислямът и ислямският екстремизъм в България

1. (S) РЕЗЮМЕ: Голямата мюсюлманска общност в България е с пребладаващи умерени и традиционни нагласи, макар в страната да са активни както чужди, така и местни ислямски екстремисти. Официално правителството на България е толерантно, но мюсюлманските малцинства и техните проблеми често се пренебрегват от държавната власт. Умереноцентристките ислямски институции са на ръба на фалита и не могат да си позволят да изплащат заплати на имамите или да финансират умерено религиозно обучение. Ислямските институции са финансово зависими на всяко ниво от слабо наблюдавани чужди ислямски фондации, част от които проповядват ислямски екстремизъм (ислямизъм). Екстремистката дейност в България включва набиране на средства, логистична подкрепа за терористични операции и рекрутиране на български мюсюлмани. Ширещата се безработица, отслабените умерени ислямски институции и дългогодишната дискриминация усилват уязвимостта на българските мюсюлмани за експлоатация с екстремистки цели. Референтна телеграма „С“ съдържа преглед на дейността на правителствата на САЩ и България с цел да се противодейства на екстремизма в България. КРАЙ

РЕЗЮМЕ: Ислямът в България

2. (u) България има една от най-големите мюсюлмански общности в Европа от над 900 хиляди мюсюлмани, които представляват 13 процента от населението на страната. Мюсюлманската общност се състои от три групи: турци, роми мюсюлмани и етнически българи мюсюлмани (помаци). Също така има малка мюсюлманска общност, свързана с арабско-българския обмен на студенти от 60-те години.

3. (С) Етнически турци мюсюлмани са най-голямата малцинствена група в страната, като съставя приблизително 7 процента от населението на България. Те са концентрирани в югоизточна България по турската граница и близо до градовете Разград и Шумен в североизточна България. Компактното разпределение на турското население в България е благоприятствало продължителната употреба на турски език и развитието на силно чувство за общностна идентичност. Етническите турци са били изправени преди остра дискриминация от страна на бившето българско комунистическо правителство, включително пред провалил се опит от средата на 80-те да ги принудят да променят имената си с български. Въпреки това силното чувство на общностна идентичност на българските турци и тяхното относително икономическо благоденствие са ги направили по-малко възприемчиви за чужда ислямска пропаганда в сравнение с други мюсюлмански общности.

4. (С) Ромите мюсюлмани съставят втората по големина група мюсюлмани в България. Ромите мюсюлмани или така наречените „потурчени“ роми са наследници на роми, приели исляма по времето на Отоманската империя. Тези общности говорят турски, изповядват исляма и се идентифицират като турци, но обикновено не се приемат от повечето турци в България. Заради сложните въпроси свързани с идентичността на тази общност националните статистически данни не дават ясна картина за техния брой, но според приблизителни оценки на социолози броят им е между 200 и 400 хиляди. Ромите мюсюлмани са болшинство в градски ромски гета като Пазарджик, Столипиново и Хаджи Хасан махала. При все че ромите в България да са подложени на гонения и етническа дискриминация, условията в тези общности са особено безрадостни. Повечето роми нямат достъп до функциониращи училища, или възможности за работа, много от тях нямат достъп до електричество, или отопление през зимата. Референтна телеграма „D“ обсъжда политическите въпроси около общността на ромите в България. Крайната социална маргинализация и липсата на възможности за ромите мюсюлмани в тези общности може да увеличат тяхната възприемчивост за рекрутиране от ислямски екстремисти.

5. (S) Приблизително 200 хиляди помаци (мюсюлмани етнически българи) живеят в западните и централни Родопи в Южна България. Помаците живеят предимно в села и се различават по носиите и консервативните си религиозни виждания. Многократните исторически опити да се асимилират силово от страна на българите християни са ненавиждани от много помаци, които смятат стриктното спазване на религията за важна част от идентичността им. Затварянето на губещи държавни предприятия и колективизираните земеделски стопанства през 90-те довежда до масова безработица сред помаците. Лошата инфраструктура и изолацията повлияват негативно на инвестициите, а земеделските реформи довеждат до ниски цени на стоките на много от земеделските стопани. Много помаци са принудени да търсят работа в чужбина и е често срещано при мъжете помаци да издържат семействата си чрез сезонна работа. Въпреки това много помаци продължават да живеят в крайна бедност. Ролята на исляма в обществото на помаците нараства през последните години, защото общността се обръща към религията за да се справи с предизвикателствата.

6. (S/NF) Досега помаците са получили много повече пари и внимание от чужди ислямистки групи отколкото турците и ромите мюсюлмани, в частност заради техния външен вид на светлокожи европейци. Според друга американска правителствена агенция желанието на терористични организации да привлекат „изглеждащи европейски“ помаци, е бил основният мотив за активността на ислямистките неправителствени организации в помашките региони на България. Бедността, изолацията и социалната маргинализация на помаците са направили част от тях податливи на експлоатация от подобни групи. Например българският помак Тони Радев (Миленов) е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март.

7. (S) Имигрантите са все по-влиятелна част от мюсюлманската общност в България. Първата вълна се появява през 60-те години – арабски студенти (основно сирийци, ливанци и палестинци), които учат в български университети. На тези, които се оженват за български граждани, се разрешава да останат и се превръщат в добре интегрирани членове на българското общество. Някой стават влиятелни бизнес-лидери, докато за други, основно сирийци, са установявани връзки с български организирани престъпни групи. Втората вълна от мюсюлмански имигранти в България идва след падането на комунизма. Сред тях има сирийци, ливанци и палестинци, но все по-голяма част от имигрантите и бежанците идват от страни като Йемен, Иран, Ирак и Афганистан. Като цяло броят на имигрантите от арабския и мюсюлманския свят, живеещи в България, се е увеличил повече от три пъти – от 5438 души през 1992-ра година до приблизително 17 хиляди през 2004-та. От тях 85 процента или около 14 500 са мюсюлмани. По-голямата част от тези имигранти са мъже на средна възраст от 37,8 години. Почти половината са сирийци, но значителна част от тях също идват от Ливан (14 процента), Ирак (10 процента) и Палестина (8 процента).

8. (S) Антропологическо проучване на имигрантите мюсюлмани в България посочва, че между 2 и 8 процента (около 300-1000 имигранти) изповядват Уахабизъм, или споделят други фундаменталистки или екстремистки виждания. Според изследването, „ядрото“ членове на тази група е приблизително 400 мюсюлмански имигранти, които проповядват и вербуват в местната мюсюлманска общност. Тези мисионери са най-силно представени сред около 2 процента от мюсюлманските имигранти (около 300 души), които живеят и работят в ромските гета, в градовете.

Екстремизмът в България

9. (S) Участието на България във водената от САЩ операция в Ирак и Афганистан увеличи вниманието към страната като потенциална мишена за ислямистки терористични групи. По настоящем обаче такива групи изглежда гледат на България основно като център за набиране на средства, транзитен пункт и логистична база за извършване на атаки в други страни. Екстремистките операции в България са благоприятствани от корупцията в институциите, връзките с организираната престъпност и силните традиции на мюсюлманското гостоприемство към чуждестранните гости, особено в помашката общност в Югоизточна България.

10. (S/NF) Според разузнаването на САЩ и България сред екстремистки групи, които действат във и през България, са ислямистките терористини организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. Хизбула набира подръжници от българската арабска общност от експатриати, много от които подкрепят организацията финансово с приходи от легални бизнеси, трафик на наркотици, крадени коли и хора. Чеченските екстремистки групи са подкрепяни финансово в България чрез контрабанда и наркотрафик от чеченски организирани престъпни групи, докато светските кюрдски групи като KGK (Кюрдската работническа партия - бившата ПКК) също набират средства в България чрез кражба на превозни средства, наркотици и трафик на оръжия.

11. (S/NF) Източници на разузнаването на САЩ също отбелязват усилията на Иран да радикализира мюсюлманската общност, най-вече помаците. Тези усилия включват присъствие на ирански дипломати на срещи на помашката общност и официално насърчаване от страна на Иран на опитите да се формира религиозна помашка партия. „Вафка“ и „Евет“, две неправителствени организации, подкрепяни от Иран, са докладвани като активни сред мюсюлманските имигрантски общности в България, но не са свързвани с ислямския екстремизъм.

Ислямски фондации

12. (S/NF) От 90-те години насам чужди мисионери и международни ислямски неправителствени организации са активни в страната, някои от които изповядват вижданията на Уахабизма или други екстремистки идеологии. Тези ислямски организации са концентрирани основно сред помашките и ромските общности – и двете в по-силна степен маргинализирани социално и икономически уязвими в сравнение с по-многобройното турско етническо малцинство. Контролът над чуждите дарения е не особено ефективен, но значителни суми се дават за джамии в страни като Йордания, Сирия, Иран, Судан и Саудитска Арабия. По настоящем има три законно регистрирани ислямски неправителствени организации, които са активни в България.

13. (S/NF) Тайба (Таиба), поддържана чрез дарения от Саудитска Арабия, е регистрирана през 1995-та година като наследник на две неправителствени организации (Дар ал Иршад и Ал Вакф ал Исламия), които са били ликвидирани от българското правителството през 1994-та година заради подкрепяне на ислямския екстремизъм. Българските служби за сигурност докладват, че целта на организацията е да радикализира българското мюсюлманско население – отчасти чрез насърчаването на централни иституции като мюфтийството да станат финансово зависимо от техните дарения. Основателят на Тайба, Абдурахман Такан, е бил изгонен от България заради нелегално проповядване срещу държавата. Бизнесите, свързани с Тайба, оперират като пунктове за парични трансфери към екстремистки групи в Близкия Изток и че председателят на Тайба Хюсеин Одех абу Калбаин е бил свързван с планирането на атаки срещу коалиционните сили в Ирак.

14. (S/NF) Недува (Недуба, Неуа, Недла), също подкрепяна от саудитски дарения, е регистрирана от сирийски гражданин през 1994-та година. Организацията финансира лагери и уъркшопове и спонсорира поклонения в Мека (хадж). Организацията Недува е свързана с нерегистрирано ислямско училище в помашкия град Сърница, наричано от българската преса “талибанско медресе“.

15. (S/NF) На организацията Ал Вакф ал Исламия, забранена през 1994-та година, е било разрешено да се пререгистрира в България през 2002-та година по новия закон за религиите. Финансово се подкрепя от холандска организация със същото име и е свързвана с Мюсюлманското братство (Организацията на мюсюлманските братя), забранената неправителствена организация Иршад, както и с нерегистрирана неправителствена организация Ал Манар.

16. (S/NF) Информацията за нерегистрираните и неформалните ислямски неправителствени организации е по-трудна за намиране, но най-голямата такава група (организация) е позната под името Игасе (Игаса, Ал Хаят ал Игатата). Игасе функционира като българския клон на базираната в Саудитска Арабия Международна организация за ислямска помощ. Възможни са връзки между Мюсюлманското братство, Ал Кайда и други екстремистки групи.

17. (S) Възможно е ислямски фондации да финансират две нови ислямски издания, които се появиха през 2005-та година. Изданията ( „Икра“ от района на Мадан и „Мюсюлманска общественост“), публикувани от Съюза за ислямско развитие и култура гр. Смолян, бързо еволюираха от примитивни бюлетини до сериозни издания с впечатляващо качество на съдържанието). И ако няма индикации, че те разпространяват екстремистки идеи, то сенчестият произход и неясното финансиране на тези издания повдигат съмнения, че са спонсорирани от чужди ислямистки групи.

Предизвикателства пред институциите

18. (S) Българското правителство следва официална политика на равенство и социално включване. Въпреки това напредъкът е възпрепятстван от дългогодишни предразсъдъци, липса на средства и политически междуособици. Начело на българската мюсюлманска общност стои главен мюфтия, който оперира чрез система от регионални мюфтии. Главното мюфтийство промотира умерен вариант на исляма, но авторитетът му се подкопава поради липса на средства и наскоро разрешен правен спор между двама претенденти за позицията главен мюфтия. Мюфтийството не контролира ефективно дейността на чуждите религиозни фондации. Всъщност то разчита на дарения от чужбина, за да попълни по-голямата част от бюджета си и често се състезава с чуждестранни спонсори за влияние на местно ниво.

19. (S) След падането на комунизма мюфтийството се изправя пред продължителна финансова криза. В скорошна среща със служители на посолството по политическите и обществени въпроси зам.-гл.-мюфтия Вдат Ахмед оцени приходите на мюфтийството от правителството на около 100 хиляди (62 500 долара) годишно, като голяма част отиват за реставрацията на джамии исторически паметници. Мюфтийството получава сходна сума от свои имоти (вакъф) и е принудено да попълва останалата от бюджета си чрез дрения от българската мюсюлманска общност и чужди спонсори. Мюфтийството, което се помещава в овехтяла сграда в пределите на центъра на София, разполага с ограничени ресурси и малко възможности за политическо влияние. То не може да си позволи да плаща заплатите на близо 1050-те имами и ходжи в България и има малка възможност да се наложи в борбата срещу екстремистки влияния в 1300-те джамии в страната.

20. (S) Други мюсюлмански институции на национално ниво включват Висшия ислямски институт в София и три официално признати мюсюлмански средни училища в Шумен, Русе и Момчилград. Тези институции са с умерени възгледи и дължат част от образователните материали и гостуващи преподаватели на ислямски институции от Турция (Дианет). Българският закон разрешава избираемото религиозно образование в държавните училища, но според зам.-гл.-мюфтия Ахмед ислям се преподава само в 35 държавни училища в България, почти всичките от помашкия регион. Някои местни преподаватели докладват, че са повече от сдържани по отношение на религиозното обучение заради страх от усилване на напрежението между ученици от различни вероизповедания.

21. (S) За съжаление, институциите за ислямско образование страдат от същите финансови проблеми, които има и главното мюфтийство. Правителството на България не признава Висшия ислямски институт или ислямските средни училища като обществени институции и не разпределя средства за тях. Финансовите затруднения са главната причина една трета от местата в ислямските средни училища да стоят непопълнени. Докато умерените ислямски институции в България атрофират, на все повече българи мюсюлмани им се налага да разчитат на нерегулирано ислямско образование, гарантирано от чужди фондации в местни джамии или в чужбина.

22. (S/NF) Интернет е все по-важно средство, както за радикалните, така и за умерените български мюсюлмани. Докато сайтове като www.islam-bg.net са най-популярни, по-малко известните, разпространявани от уста на уста, свързват български мюсюлмани с екстремистката ислямска идеология. По време на скорошно посещение на джамия в помашкия град Доспат местният ходжа ни каза, че без покрепа от мюфтийството му се налага да изземва учебни материали за часове по религия за деца за опаснотите на сатанизма и постиженията на ислямската наука. Той отказа да говори с подброности къде е изтеглил видео материалите, но посочи, че подобни материали са били разпространявани от ислямски екстремистки групи  „които насърчават самоубийството“.

Завърналите се от обучение в чужбина: уравнение с няколко неизвестни

23. (S/NF) Съвсем наскоро значителен брой български студенти започнаха да се връщат от продължително следване в арабския свят. Няма точни данни за броя на студентите, участващи в подобни програми, но се смята, че са хиляди. Тяхното завръщане разпали страхове за връзки с терористични групи и други екстремистки организации. Проповядването от страна на завръщащите се на „класически“ ислям, повлиян от арабския свят, също доведе до културни сблъсъци с по-възрастното население по въпросите на религиозната доктрина и местните културни традиции.

24. (S/NF) Повечето помашки имами в региона на централните Родопи ни казаха, че периодично забраняват завръщащите се да проповядват в джамиите и ги подлагат на неформално наблюдение от членове на общността. С подкрепата на българските служби за сигурност умерените имами също полагат усилия да проследяват чужди посетители в техните региони. В много случаи завръщащите се отхвърлят напълно местните джамии, като избират да се молят у дома или основават алтернативни места за молитва. Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва.

25. (S/NF) Българското разузнаване и това на САЩ са загрижени, че българските мюсюлмани, които се завръщат от религиозно обучение в чужбина, може да формират мрежа от децентрализирани екстремистки клетки, които биха били трудни за наблюдение и контрол.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

26. (S) КОМЕНТАР: Ислямският екстремизъм в България е съвсем реален проблем и мисията на САЩ е ангажирана с мащабни усилия за наблюдение и противодействие на екстремизма (вж. референтна телеграма „С“). Въпреки това, мнозинството български мюсюлмани са умерени и не са възприемчиви към радикалната идеология. Все пак сред някои субгрупи ислямският екстремизъм би могъл да процъфти заради липса на силни, адекватно финансирани умерени ислямски институции и отчуждаването на младите мюсюлмани чрез дискриминация и липса на възможности.

27. (S) Много програми, финансирани от американското правителство целят да подобрят етническата интеграция на българското ромско малцинство и да му дадат нови възможности. Посолството търси подкрепа за тези програми и разширяването им, с цел да решат спешните нужди на помаците и гетоизираните роми-мюсюлмани. Влиянието на ислямския екстремизъм в България също ще се ограничи, ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации.

Край на превода

Коментар

Изглежда, че американците са убедени в съпричастието към терористична дейност на "българския помак" Тони Радев Миленов. Според тях той "е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март". Миленов така и не беше задържан и съден в България поради липса на доказателства, но от Испания периодично постъпват информации, че разследването там не е изгубило интерес към личността му. По данни от МВР·към есента на 2010 г. местонахождението на Миленов е било известно и той се е водел на оперативен отчет.

Опровержение

"Определено грамата не съответства на истината!" - коментираха от сдружението "Евет", за което в грамата се посочват разузнавателни данни, че е финансирано от Иран. "Нашето сдружение работи основно с фондация "Конрад Аденауер", не сме имали каквито и да било взаимоотношения с Иран и или организации от там! Дейността ни може да бъде проследена много подробно и на страницата ни http://www.evetbg.org, както и във Facebook!" - твърдят още от централата на "Евет".

Rahmie:
Sami Yusuf - Never Forget

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page