Български > Хоби и Развлечения

Избранo от виртуалното пространство и Помаците !

(1/5) > >>

Rahmie:
Антонина Желязкова: ДПС е партия извън времето

Има ли в България опасност от ислямски фундаментализъм, както твърди лидерът на "Атака" Волен Сидеров?

- За мен това са политически манипулации. Следя развитието на исляма в страната повече от 15 години и смея да кажа, че нашите мюсюлмани са изключително лоялни граждани. Самите те имат вътрешни механизми, с които да прогонват евентуални проповедници, които идват в България да проповядват нетрадиционен ислям. Не казвам радикален, защото невинаги това, което идва отвън, за да се проповядва, е радикално. Понякога то е сaлафитско, което означава да се върнеш към изворите, да си малко по-близко до каноничните текстове. По-принцип у нас ислямът е много по-различен, отколкото е в арабския свят.

В момента има едно възраждане сред мюсюлманите в България, но в най-позитивния смисъл на думата. Те искат да отстояват себе си. Да отстояват своята независимост от държавните институции. Защото през цялата история от Освобождението до ден днешен държавата и нейните институции са се опитвали пряко да контролират изповеданията в България, не само мюсюлманското. И всички тези конфликти през годините около Главното мюфтийство са именно поради това. Ще дам пример с Дирекцията по вероизповеданията. Тя почти винаги се е ръководила от хора, които са били агенти или офицери на бившата Държавна сигурност. Те винаги са имали пълния контрол над това, което се случва с изповеданията.

Аз непрекъснато обикалям районите със смесено население и разговарям с хората, познавам персонално почти всички тези мюфтии, на които им правеха обиски, изземваха им телефоните и книгите. Те бяха арестувани по един-единствен признак - завършили са висшето си теологично образование в Саудитска арабия, в Медина, в университета "Ал Асхар". Но това не може да бъде вина. Те са едни прекрасни, образовани млади хора и се ползват с изключително уважение сред мюсюлманската общност. Ако някой радикализира мюсюлманите в България, това са политиците и политическите екстремности, особено в предизборни периоди.

Всички акции на ДАНС с аргумента за радикален ислям политически ли бяха?

- Има два фактора, които според мен изпратиха ДАНС да извършат тези екстремни акции. От една страна, това бяха акции, които бяха поискани от политици. Политици се обърнаха към прокуратурата. Тя сезира ДАНС, която извърши акциите. За мен това е чисто политическа намеса. Вторият фактор е, че когато нещата през октомври се случиха, имаше общо европейско вълнение около засилване на радикални заплахи в европейските страни. Тогава даже се събраха работни групи в ЕС, които работиха по заплахите и по това как се действа срещу заплахи от фундаментализъм и религиозен радикализъм. И нашата изпълнителна власт или самата ДАНС като институция решиха да покажат, че работят.

Всъщност това е смешно. Защото аз твърдя, че в ДАНС нямат специалисти в областта на исляма. Затова беше и толкова нелепо, когато те иззеха стотици книги от домовете на имамите и така им отнеха оръдията на труда. Аз познавам някои от тези книги. Това са факсимилета на книги отпреди 600-800 г. Т.е. това са едни автентични религиозни и теологични текстове и беше абсолютно ясно, че в ДАНС вероятно няма нито един човек, който би могъл да се справи с тази литература. Не съм чула някой от моите колеги арабисти да е бил поканен да ги чете и да ги тълкува. Силно се съмнявам в компетентността на ДАНС и по тази причина те все още не ги връщат вероятно с надеждата, че след 10 години те ще бъдат прочетени.

Случайно ли сблъсъкът пред джамията стана само ден след като Ахмед Доган на митинг в Джебел говори за опасност от нов възродителен процес?

- Доган това го говори още от предишните избори. Не знам дали е точно да се каже, че "Атака" и ДПС са скачени съдове. Но във всички случаи има зависимост. Винаги преди избори те се канят да накажат ДПС, защото им е дошло до гуша от феодалните порядки. От тоталитарно управление. Самите турци ми казват – вие може да живеете при демокрация, обаче ние не сме видели такова нещо, защото първо беше БКП и веднага след това дойде ДПС. Ние нямаме избор. И винаги се случва нещо в политически аспект, което ги мобилизира и те си казват може ДПС да са лоши, корумпирани обаче те са нашите хора и няма да позволят да ни се случи нещо крайно лошо. Така беше през всичките години.

Ето и сега тръгваха едни безкрайно интересни процеси около излизането на Касим Дал. Той има изключително голяма подкрепа по регионите и можеше да се предположи, че това щеше се отрази доста зле на ДПС на изборите. Но се случи този инцидент пред джамията и сега това развитие не е толкова сигурно.

Защо турците в България да нямат избор?

- Нямат избор, защото се страхуват. Не можете да си представите колко неизживяна е травмата от всичко това, което те са преживели. Защото те не са го преживели само по време на възродителния процес. Те са го преживявали 70-те години дори преди Първата световна война. Винаги правителствата в България са имали една изключително непоследователна политика по отношение на мюсюлманите. Искали са да ги контролират, да ги притискат, да ги асимилират, да ги използват за политическа употреба и тези хора са страдали невероятно много. Тяхната общностна памет е изключително травмирана. И когато се появи един красноречив лидер, какъвто е Волен Сидеров, веднага изпадат в пълен стрес и шок.

В Западните Родопи, където има голяма миграция към Испания, Португалия, Гърция, 2005 г. хората бяха решили да си гласуват кой за когото реши и бяха казали на роднините си да не се връщат в България за изборите. И в мига, в който месец преди изборите Сидеров се развихри, те извикаха цялата си диаспора от Западна Европа веднага да се връщат да гласуват за ДПС, защото става страшно. Затова отива Ахмед Доган, плаши ги. Появява се Сидеров - също ги плаши. И хората независимо от това, че са гневни, искат да накажат своите лидери, гласуват отново за ДПС.

Какви са отношенията между Главното мюфтийство и ДПС?

- ДПС с нищо не помага за разрешаването на конфликтите и това е огромната му вина. Защото трябваше да се пипнат 2-3 текста в Закона за вероизповеданията, които да дадат възможност нормално да се провежда изборът за главен мюфтия и проблемите можеха да бъдат решени. През всичките тези години, когато ДПС бяха на власт, не си мръднаха пръста, за да станат тези промени. Те можеха да разрешат всички проблеми, но не го направиха. Което показва, че не са искали да го направят, защото така беше по-лесно. Защото искаха да бъдат единственият център за влияние върху турците и мюсюлманите в България.

По същата причина ДПС не позволи да се развие неправителственият сектор сред турците и мюсюлманите. Ромите имат такъв сектор, а турците и мюсюлманите нямат. Мюфтийството сега вече разбраха, че винаги са били използвани през годините и най-вече преди избори, за да проповядват имамите хората да гласуват за ДПС. Сега част от този ренесанс на мюсюлманската общност е, че те много силно се обидиха на ДПС, на Ахмед Доган. При всички случаи от мюфтийството ще има влияние срещу ДПС.

Възможно ли е ДПС да се реформира отвътре, както първоначално смяташе Касим Дал?

- В началото той се надяваше, че като посети структурите на ДПС, които той е създавал, може да обърне нещата. Това беше наивно от негова страна. Защото никога в такава йерархична структура, силно авторитарна, от сталинистки тип, каквато е ДПС, не може да има бунт. Там дори не може да стигне една нормална информация до лидера, защото около него са създадени едни тесни кръгове, които, първо, спират информацията и, второ, излъчват надолу информация каквато те намерят за добре.

Всички видяхме какво е страх. Как се гласува за изгонването на някого и как никой не смее да излезе в медиите, ако не е специално санкциониран от Доган. Това е партия от един ужасно остарял тип. Тя не може да съществува повече. Това е партия извън времето. Цялата й философия на изграждане е патриархална на принципа аз съм вашият бащица, аз ще ви дам, аз няма да ви дам, аз ще ви накажа. Затова мисля, че до година-две тя ще се маргинализира.

Има ли шанс Дал и хората, които му симпатизират, да създадат алтернатива на ДПС?

- Зависи как ще подходи. Понеже хората са жадни да видят алтернатива. За тях дори не е важно тя да се оглавява от турци. Важно е хората да видят и почувстват сигурност. Ако Дал направи коалиция с някои от общонационалните партии, във всички случаи ще издърпа много гласове. Би имал шанс и ако направи нещо модерно с млади хора.

Rahmie:
Червена филийка, синьо стъкълце

Веселина Седларска
Списание „Тема”

В крайна сметка – толерантни ли сме? Едни хора се бият край една джамия. Премествам се с дистанционното на друг канал. Пак същите хора се бият край същата джамия. Ние по-толерантни ли сме, отколкото интелигентни? Разпарят някакъв фес. Ако сме втори по интелигентност в света (сещате се – след евреите) и ако сме по-толерантни, отколкото интелигентни, това означава ли, че сме най-толерантните в света? В малко неща съм сигурна и едно от тях е, че най-тъпите въпроси са в множествено число. Я да си го задам правилно: Аз толерантна ли съм?

Баща ми не я знаеше тази дума. Той беше от онези хора, които говорят най-много, като мълчат. Късметлия от първия си час, комшийката била кърмачка и нямала проблем да храни две бебета – него и нейното. Баба нямала мляко. Комшийката била туркиня, махалата турска. Заедно с млякото, баща ми изсукал и това да говори турския като български. Ако толерантността има вкус, то ще е бил вкусът на онова мляко.

Прабаба ми не била като Султана, била серт колкото три Султани. Привечер събирала синовете си, вече семейни мъже с деца и ги препитвала какво са свършили през деня, държала една пръчка в ръка, която хич не се колебаела да употребява. Към тази семейна оперативка винаги се присъединявал и дядо Молла. Между неговата и нашата къща била границата между турската и българската махала. Дядо Молла никога не говорел, само прехвърлял една броеница и клател глава ту одобрително, ту укорително в тон с прабабината ми шибалка. Не можел да заспи, ако не е наясно как вървят делата у комшиите. Все тъй безсловесен си тръгвал, кимвал само за лека вечер. На което дядо ми отвръщал: Лаф бурда калсън! Думата тука да остане. Каквото си казахме, между нас да си остане. Така и не разбирах дали това е било ирония към мълчанието му или лоялност на едното семейство към другото.

Когато съм се родила, турците вече били в Турция (някаква поредна вълна през петдесетте на миналия век), на тяхно място бяха дошли циганите. Злоядо дете съм била, апетитът ми погрешка отишъл не у нас, а малко встрани. За да не погина от глад у нас, ходех да ям из циганските къщи. Те си ме знаели, вляза ли в двора им, намазвали ми филийка. Аз нямах представа, че те са цигани, те не ми казваха, че съм българка. Ако замръкнехме с някое от техните деца у нас, майка ни къпеше и ни слагаше да спим в моето легло. Събуждала съм се в техни легла. Тия дни пак ме поканиха на семинар да ме обучават как да не дискриминирам ромите и какво е толерантност. Толерантността за мен има вкус на филийки, мога да ви кажа точно колко червен пипер ми поръсваха циганките, защото никога не забравяха колко точно обичам.

И ето ме в Истанбул, обучена в безброй антидискраминационни, антисегрегационни и проинтеграционни семинари. Нямам никакви предразсъдъци, вървя по улиците на Истанбул като космополит, отворена за всяка чуждост. Нищо не може да ме стъписа, мен – мултикултурната. Толкова съм модерна, че мога да го кажа даже на сленг – аз съм мултикулти. Харесвам Капалъ чарши. И скъпите улици вътре в пазара, и съмнителните дебри покрай него. Харесвам вековното дърво пред входа на Капалъ чарши, което снимам в момента.  Насочвам обектива към най-горното му клонче. Зима е, тъй че рано-рано на небето се вижда силует на луна и силует на звезда. Я, небето е като турското знаме. Но аз съм толкова разкрепостена, че харесвам и турското знаме. И в този миг, докато натискам копчето на фотоапарата…

И в този миг, докато натискам копчето на фотоапарата, от най-близката джамия пропява … как се казваше… мюезин ли? Нещо вътре в мен, толкова вътре, че въобще не подозирам за подобни дълбочини, замръзва. Истанбул е град без междублокови пространства. И без междуджамийни също тъй. Чувам втори глас да се присъединява към първия. После трети, четвърти… Онова замръзнало нещо в мен май не е толкова малко, чувствам го. Усещам, че се оглеждам. Споко, казвам си, споко, в безопасност съм. Защо тогава онова нещо вътре в мен ме кара да се оглеждам за миша дупка, в която съм готова да се скрия? А ония пеят ли, пеят. Тъй като си обещах да съм докрай честна, нека кажа как всъщност си го помислих тогава – вият ли, вият. Само няколко минути ще е така, казва разумът ми, това е просто молитва, ти ли не го знаеш. Е, да, аз го знам, обаче онова нещо вътре със сигурност не го знае, защото се е свило от страх. Свило? А уж беше много малко, толкова мънинко, че го заподозрях, че е генетична информация от ония пет века.

Къде се е родил този неподозиран страх? Не, не ще да е в махалата. Там бяхме еднакви. Филиите ни бяха еднакви. Ровехме, помня, в останките от турските къщи и намирахме стъкълца с оченца, синци. Турски късметчета, обясняваше баба. После кичехме циганските коне с тях. Със страха се срещнахме по-късно, той май ни причакваше в учебника. Боже, колко кланета ми се наложи да си представям! Дядо Молла с нож!?! – не, големият свят определено ме затрудняваше. Беше населен с хора, които са добри, защото са българи и лоши, защото са – какви? Малко по-встрани от нашата къща бащите говореха различно. Ако трябваше да споменат циганин, казваха „мръсен циганин”. Ако ставаше дума за турчин – „мръсен турчин”. Когато чух от един човек „мръсен евреин”, о, това вече звучеше направо опасно. Светът определено не се очертаваше нито като турско късметче, нито като циганска филийка.

Оня звук от джамиите спря. Нищо не се случи, цяла-целеничка съм. Само дето съм забравила да натисна копчето на фотоапарата. Хм. Точно аз, дето не мога да си преброя лекциите по етническа толерантност. Тия лекции си искат майсторлъка. Да започнеш с нещо хитро, артистично. „Да живееш в България и да имаш нещо против циганите, е все едно да живееш в Аляска и да си против снега.” Или с нещо парадоксално. „Ние сме много толерантни – казал диригентът – в нашия оркестър имаме пет евреи. Не ще да сте толкова толерантни, отговорили му, щом сте ги преброили.” Или с нещо поучително. „Когато българските евреи се събирали, най-старият винаги казвал:Пазете турците! И пак: Пазете турците! Накрая го попитали защо. Защото след тях идва нашият ред, отговорил старият евреин” Или пък беше обратното: когато се събирали турците, най-старият от тях винаги казвал: Пазете евреите… Няма значение  – почне ли се от едните, идва ред на другите, после интелектуалците, накрая гори във всички къщи на всички махали. Но най-добре е лекцията да се започне с нещо народопсихологическо: Двете държави в Европа, които са спасили своите евреи от фашизма, са България и Дания. Каква е разликата? Разликата е, че в Дания крал Карол призовал всички датчани да поставят на ревера си жълтата Давидова звезда. За да не могат фашистите да ги различават. Това е толерантност на друго равнище – да се превърнеш в другия, за да го защитиш. Да подариш собствената си идентичност, за да гарантираш правото но идентичност на различния. Това не е съседското равнище, на което обикновено се разгръща толерантността у нас. Дядо Молла с нож – това не може да бъде. Турчин с нож – това може да бъде.

Ниязи влезе в стаята с нож. Повече е известен като Голямата глава. Ниязи, Голямата глава от Новачево. Отидохме преди години с фоторепортер да го видим, да поприказваме, да поразкаже. Запознахме се на малката портичка, той каза влезте в къщата и ме почакайте, ще взема да свърша една работа и ще дойда. Влязохме в стаята, почакахме, по едно време той влезе с нож. Ударих едно агънце, вика, докато поприказваме, ще си го опечем… Запротестирахме, как така агънце? Че как не, гости сте ми дошли, не се съгласи Ниязи. Не сме гости, журналисти сме. Хора сте, вика Ниязи.

Ей в тази стая лежала майка му със слабо сърце, иначе 120-килограмова жена, когато го извикали в милицията. Ниязи бил тогава миньор в „Боров дол”, извадили го от забоя и както е черен-черен, го завели в милицията в Сливен. Там му дали три дни срок да напусне България. Голямата екскурзия. Казала ли са му защо го гонят? Ами, ще кажат, те не казват, те заповядат, но той си знаел – защото много му била голяма устата, не само главата. Ниязи първо се сетил за неподвижната си 120-килограмова майка. Как да тръгна с тоя тонаж? – вайкал се, молел. Добре, казали, тогава срок пет дни. Две деца, жена, майката, тръгнали. Малко след като минали турската граница колата олекнала със 120 килограма, погребали майка му край Лозенград и продължили. В Турция бил пак миньор. Ония хич не ставали. Ниязи ги учел как да крепят свода с таванки, гледали го като бог. Пък като дал кръв и спасил сестрата на собственика на мината, хептен бил уреден. Декември 89-та чул, че вече може да си върнат и имената и страната, вечерта казал: Аз тръгвам за България, кой идва с мен? Жена му само с една дума си казала мнението – защо? Той пък едно изречение: Аз без Новачево и без планината не мога. И ето ги сега – той и синът в Новачево, жената и дъщерята в Турция, ама какво да се прави, всеки при живота си, неговият живот е тук. Ха, то агънцето май готово…

„Кажи, татко, кажи нещо, моля те, кажи, все мълчиш, не виждаш ли, че нямаме много време..” Как да му кажех, че умира. Той обаче го знаеше, винаги всичко знаеше. Никога не говореше повече от няколко думи, после мълчеше и присмехулно гледаше дали си разбрал. „Лаф бурда калсън.”  Само толкова. Този път не присмехулно. Думата тука да остане. Думите не отиват на оня свят. Думите остават тук. Пазете думите, след тях идва редът на хората. Думите са филийките, благодарение на които не умираме от глад. Те са късметчетата. Те са и ножовете – за агнета и за хора. Хора сме, хора сме.

Rahmie:
В България няма почва за краен национализъм

С д-р Антонина ЖЕЛЯЗКОВА, историк и балканист, разговаря Албена Бъчварова

- Сблъсъците пред “Баня баши”, Доган, който извади плашилото “възродителен процес”... По-активно ли на тези избори според вас ще се използва етническата карта или ситуацията няма да е по-различна от предишни години, г-жо Желязкова?

- Преди месец изготвих предварителни хипотези за предстоящите избори - че те ще бъдат може би най-зловещите досега по отношение на използването на етническата и религиозна карта. Сега съм склонна леко да преработя тази моя предварителна хипотеза. Коригирам я точно заради случката пред “Баня баши”, защото мисля, че след този инцидент всички много се стъписаха, включително и от международния отзвук. Сега всяка партия, която предварително беше подготвила арсенала си, за да използва популистки етнически и религиозни аргументи, ще преосмисли предизборните си тактики. Всички сега ще смекчат тези свои намерения. Затова и аз смекчавам предварителната си хипотеза.

- Трябва да благодарим на Волен Сидеров, който ще се окаже пазител на етническото спокойствие?

- Да, в известен смисъл трябва да му благодарим. Той изпусна парата, която можеше да бъде между другото много неприятна в хода на кампанията, той просто избърза. Изпусна нервите си, загуби увереност, защото започна да си дава сметка, че не е сигурно, че “Атака” няма да отпадне от центъра на политическия живот. Не е ясно какви ще бъдат резултатите им от местните и президентските избори, но вероятно по-слаби от предишни. Несигурност го накара да избърза с предизборната си кампания, която очевидно беше избрал да бъде агресивна. Всъщност Сидеров е избрал фундаменталистка предизборна стратегия - да се върне към първоначалния си образ, към най-първичния сценарий, когато по митингите имитираше Мусолини.

- Означава ли това, че “Баня баши” ще бъде пикът на етническо напрежение преди изборите?

- Да, мисля, че Сидеров се уплаши. Няма да има по-голяма агресия, защото от “Атака” видяха много силна обединена реакция против екстремизма. Всички институции реагираха, гражданите се организираха през фейсбук - беше красив жест да носят цветя пред джамията... И някак този конфликт беше туширан, разбира се, благодарение и на миролюбивите отстъпки на мюсюлманската общност и на главния мюфтия. А тилът на Сидеров - Капка Сидерова, се зае да успокоява симпатизантите чрез в. “Атака” с обясненията, че да палиш молитвени килимчета е еманация на демокрацията. Това не означава, че “Атака” и Сидеров не крият опасности. През годините на него му беше позволено да стига далече в политическото хулиганство и всичко да остава ненаказано. Партия “Атака” обаче не бива да бъде забранявана. Със забрана доникъде няма да се стигне. Това води до нелегална дейност, до разпищолване и липса на легитимна отговорност за действията. Това, което се случи и което Сидеров много добре усети и затова започна да сваля тона, е, че той загуби. Очакваше с агресивни акции да повиши рейтинга на партията си, да увеличи потенциалния си електорат, а се случи точно обратното.

- Все още обаче няма социологически данни как се отразява акцията на рейтинга на “Атака”.

- Разбира се, че губи. Аз правя аналогия и с 2005 г., когато Сидеров беше във вихъра си и събираше многохилядни митинги пред “Ал. Невски”. Тогава заради изключително агресивната антисемитска и антитурска фразеология, която използваше, много от хората се отдръпнаха. Хора, които бяха по принцип националисти и искаха такъв тип партия да влезе в парламента. Българското общество не може да бъде крайно радикално. Това не е присъщо на българската културно-историческа памет и традиция. Спомняте си колко хора се отчуждиха от ДСБ заради емоционалната реплика на Иван Костов, че ДПС и турците са проклятие за България. В България няма почва за крайно националистически, радикални, фашизоидни движения, политическо говорене и платформи.

- И това го вярвате, въпреки процеса на обедняване и лумпенизация на българите?

- Да, те дават възможност за засилване на екстремизма. Но в културно-историческия опит на българите има дълбоко вкоренен реализъм, разумност, чувство за оцеляване, което ги възпира да подкрепят екстремни формации. Могат да излязат младежи да набият някого (роми, имигранти), подклаждани от такъв тип говорене, но когато става дума да се подкрепи политическо присъствие, партия, хората се въздържат. Предпочитат по-умерен национализъм, без крайности, които могат да доведат до сблъсъци или кървави конфликти. Така че етническата карта ще се използва и на тези избори, но няма да бъде екстремно, няма да се стигне по-далеч от сблъсъците пред “Баня баши”.

- Ще заложат ли от ГЕРБ на подобни моменти в кампанията си?

- Мисля, че не. Фактът, че се разграничиха от “Атака” е показателен. Те имат представители в изпълнителната власт, които разбират от етнически и религиозни проблеми и се опитват да се намесват като коректив, за да не се стига до напрежение. Мисля, че в началото те тръгнаха боси в управлението по отношение на етническите и верските въпроси.

Но на този етап имат доста съветници в тази област, включително и отвън - експерти, които ще им дадат добри съвети, че не бива да рискуват и да подкопават етническото и религиозното равновесие в страната.

- Тази история сякаш подейства освежаващо на ДПС и по-специално на Ахмед Доган?

- Да, и все така се случва през годините. Следила съм ситуацията с появата на “Атака” отблизо и развитието на ДПС и смея да твърдя (не казвам, че това съзнателно е режисирано от някакви центрове), че “Атака” е факторът, който стяга редиците на електората на ДПС. Турците и мюсюлманитe са население с изключително травматична памет. И когато електоратът на ДПС поиска да се еманципира от движението, да излезе от затворения кръг, тогава се появява “Атака” с антитурската си реторика. Мразя конспиративните теории, но това съвпадение е факт. Винаги когато е имало колебания в електората на ДПС, искали са да гласуват за СДС или за БСП, или за някоя малка друга партия, нещо се случва. Помня през 90-те години, че отиде Георги Първанов като лидер на БСП в Кърджали и тъкмо хората си бяха избрали кой за кого ще гласува и не бяха всичките за ДПС, Първанов дръпна една реч и каза: “Нека всички да се обединим, за да не позволим турчин да управлява този град.” И край. Той спечели изборите за ДПС, те можеха да не си мърдат пръста. Същото се е случвало навремето с действия на ВМРО, сега с “Атака”, която в много подходящи моменти преди избори си прави акциите.

- Излиза ли ДПС от изолацията?

- Не, те не могат да излязат от изолацията. Това е една изключително старомодно устроена партия от сталински тип. Освен това по своя фундамент е патриархална и там авторитарното управление не допуска вътрешни дебати, движения, платформи. И това води към нейната смърт.

- Но на изборите отново ще е фактор, търсен партньор.

- Винаги силата на ДПС и това, което я корумпира, са идвали в голяма степен отвън, от другите субекти в политическото пространство. В началото на прехода тя беше много важна партия, имаше позитивна роля в политическата история на България. Тогава моите прогнози като учен бяха, че от нея ще има нужда десетина години и след това постепенно турците и мюсюлманите в България ще се разпръснат, избирайки си различни общонационални партии. Това не се случи, но това не е само вина на ДПС, а на абсолютно всички партии в България, защото нито една не намери за необходимо да бъде убедителна спрямо малцинствата - турци, роми, помаци, не ги убеди, че ще се грижи и за техните интереси, че ги приема равнопоставено като част от българската нация.

- Когато дойде на власт, ГЕРБ имаше претенция, че ще наруши влиянието на ДПС сред българските турци...

- Много партии имаха такива претенции - ето ние ще ги обгрижваме, ще бъдем с тях, ще бъдем партия, която ще разрешава проблемите и на малцинствата. Не съм видяла ГЕРБ да е направила нещо, което гарантира сигурност.

- Може ли Касим Дал да се превърне във фактор и доколко ще играят роля гласовете на изселниците, за които казват, че стоят зад него?

- Касим Дал има големи шансове, но той постъпва благоразумно в момента, защото времето е малко до предстоящите избори.

- Големи шансове за какво?

- Големи шансове да има влияние сред избирателите на ДПС, нищо повече не казвам. Той постъпва стратегически обмислено, като избягва в момента да регистрира и формира някаква политическа организация. Иска да тества на тези избори доколко реално има влияние.

- Как?

- Като издига независими кандидати. Може да подкрепя кандидати на ДПС, които клонят към неговите позиции и неговата платформа... И вече след изборите би могъл да направи някакво гражданско движение или политическа формация, с която да има достатъчно време да се подготви за следващите парламентарни избори. Неговата цел е да се превърне в алтернатива на Доган. Мисля, че отначало той страдаше от илюзии, че е възможно да направи нещо като преврат в самото ДПС, да реформира движението отвътре, но това е абсолютно невъзможно.

- Съдбата му няма да бъде на предишните отцепници?

- Не, той е друг тип личност. Дал има възможността да привлече много от младите турци, от българските мюсюлмани и да откъсне много от потенциалния електорат на ДПС. Касим се ползва с доверието и на турската диаспора.

- Преди време Доган беше казал, че ще се отказва от политиката, ще се отдава на научна дейност. Ще се случи ли това някога?

- Аз бях от наивниците преди години. На една от техните отчетно-изборни конференции, когато той каза, че ще се отдаде на науката, толкова се зарадвах, че дори започнах да му звъня по телефона и да му предлагам варианти за връщане към научните среди. Тази ми илюзия беше много кратка, разбрах, че на всяка конференция той обявява, че ще се върне към науката. Съмнявам се, че той може да се върне към науката на тази възраст. Политиката и дългото задържане като авторитарен управител на една партия и на част от едно население - близо един милион - деформира силно личността. Той може би има вече и личностни отклонения. Властта уврежда, когато е абсолютна и дългогодишна - тя разболява.

ВИЗИТКА

Родена е в София.

През 1981-1982 г. специализира история на балканските страни.

През 1987 г. се противопоставя на т. нар. възродителен процес. Съучредител на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.

От 1990 до 1993 г. е експерт по етнически и религиозни проблеми на президента Желю Желев.

Днес е директор е на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия и хоноруван преподавател към Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” по спешна антропология.

EvroPOMAK:
Намерено нейде из интернетския мейдань, смело Българско мразо-ядство !   ;D

Щеше да е смешно ако не беше жалко. И въпреки че това може да изглежда прекалено - има известна доза истина в следните редове...
1. Защото много ми харесва да живея в кочина.
2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби.
4. Държа да умра от рак на четиридесет години.
5. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.
6. Приятно ми е да работя по един месец за 200 лева.
7. Обичм да не ми плащат социалните осигуровки.
8. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.
9. Кефя се когато сметката на телефона ми е по-голяма от заплатата ми.
10. Умирам си от кеф цяла година да събирм пари за GSM втора употреба от Германия - почти като нов ...
11. ....и после да ме е страх да говоря по него, защото за 2 минути разговор трябва да работя два дена.
12. Държа съседите ми да са олигофрени.
13. Искам всяка седмица да се караме кои си е разпломбирал радиатора и защо някои си не е платил 0,60 лева за чистачката.
14. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
15. Панелните гарсониери ме кефят.
16. Дупките по пътищата са супер.
17. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.
18. Обичам като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през джама си.
19. Обичам депутатите, дето съм ги избирал, да гласуват тъпи закони.
20. Луд съм от щастие когато после същите депутати ми обясняват, че законът който са приели е виновен за еди-какво си.
21. Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание.
22. Искам с парите ми за здравни осигуровки да се купувт нови Мерцедеси
23. Искам депутатите дето аз сам ги избрал всяка година да си купуват нови коли.
24. Кефят ме данъци от по над четиридесет процента.
25. Обичм да плащам такса смет колкото две пенсии на баба ми и после пак да ходя из боклука.
26. Луд съм от щастие когато се забавя с 0,14 минути да си платя тока и ме резнат веднага.
27. После след като си го платя да чакам три дена да ми го пуснат.
28. А наи-готиното е, че тъпите цигани не си го плащат по дест години.
29. Радвам се когато мургав контролюр в градския транспорт ми дава билетче шеста употреба
30. Щастлив съм да гледам тъпи циганки да не се плащат билетчетата защото са братчеди с контрольора от шесто коляно.
31. Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години...
32. ...после да ми я откраднат на втория ден.
33. Искам инфлацията да ми изяде спестяванията.
34. Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани наскоро забогатели от съмнителен бизнес.
35. Още по-хубаво ми е, когато ми откраднат колата.
36. Най-хубаво ми е когато после корумпирани ченгета ми се обаждат да искат "награда" за нея за да ми я върнат.
37. Харесват ми подкупните ченгета - те са гот!
38. Харесват ми подкупните митничари - браво юнаци!
39. Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни.
40. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.
41. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.
42. Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.
43. Обичам попфолк.
44. Искам да си купувам дрехи втора употреба - на килограм.
45. Искам да имам хладилник втора употреба.
46. Искам и пералня втора употреба.
климатик втира употреба.
48. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината ...
49. ...кефя се и когато се върнат да ми изядат и сланината в хладилника.
50. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шест годишни деца изнасилени от гнусни педофили.
51. Хубаво ми е когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 500 лева.
52. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога.
53. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи.
54. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на двадесет годишни младежи които са се самоубили в "родната казарма" защото някои се е гаврил с тях.
55. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на на старци които са се самоубили за да не живеят в мизерия
56. Обичам да гледам старци да си късат рецептите пред поликлиниките, защото немогат да си купят лекарствата.
57. Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, които живеят в градинката до нас.
58. След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина...
59. ...и най-накря ми предложат такава за десет лева от личният им запас.
60. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.
61. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.
62. Обичам да ме лъжат на пазара.
63. Обичам да ме лъжат навсякъде.
64. Харесва ми че в България думата "Педераст" звучи гордо.
65. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна след като не съм имал вода от четири дена защото живея на 13 етаж.
66. Обичам да гледам тъпа телевизия.
67. Много си падам по предавания с дълбоко социално значение като "Разбиване" и "Първична сила"
68. Обичам да гледам тъпи сериали по четири пъти на ден.
69. Обичам да слушам тъпо радио.
70. Обичам страшно тъпите театрални постановки.
71. Обичам тъпите вестници.
72. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.
73. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.
74. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.
75. Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.
76. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
77. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
78. Радват ме бездомните деца по улицата ...
79. ...и те са щастливи когато намерят малко пари да си купят лепило.
80. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно сфястно заведение където да ида да пия едно кафе.
81. Обичм кафето да ми е втора цетка с бъркалка втора употреба.
82. Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.
83. Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева.
84. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
85. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
86. Кеф ми е когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.
87. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
88. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
89. Кефя се когато по тротоарите няма място от паркирани коли
90. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.
91. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
92. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
93. Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми.
94. Радвам се като някакъв изрусен, детствен педераст ме срещне на улицата и ми каже:"Скъпи, обичам те!" Или нещо подобно.
95. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят.
96. Харесва ми самозвани професори, въртящи по 10 фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа.
97. Защото умирам комплексари да ме третират като роб/иня.
98. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.
99. Защото много обичам екстремния спорт - "разходка по родните ни улици

Rahmie:
Разбра ли България какво се иска от нея?



Подкрепата на ЕП за присъединяването на България към Шенген е аналог на христоматийния пример за чиновническа безсмислица, съдържащ се в абсурдното писмо: „Радостни сме да ви информираме, че молбата ви е отхвърлена”.


Въпреки подкрепата на ЕП за влизането на България и Румъния в Шенген, Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешен ред отказа да определи дата за присъединяването и даде да се разбере, че то едва ли ще стане факт до края на годината. Защо ли? Анализ на Георги Папакочев:

Според доклада на португалския евродепутат от ЕНП Коелю, двете дунавски съседки са изпълнили техническите критерии за членството, както и действително няма формална връзка между механизма за проверка и сътрудничество по правосъдие и вътрешен ред, обаче...

Тъкмо зад това „обаче” се нареждат повтаряните от година насам аргументи на Германия, Франция, Холандия, Белгия, Финландия и Швеция, които говорят за подчертана липса на доверие към твърденията на кандидатките за успехи в борбата срещу корупцията и престъпността, както и към гаранциите, които се дават за защитата на външните европейски граници от все по-засилващия се емигрантски натиск.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  От България се искат не само козметични промени...
Някой, някога, някъде...

Примери – колкото щеш, дори и от последната седмица! Според електронното издание на ЮрАктив в обявения мащабен план на ЕК за изкореняване на корупцията в Общността са предвидени специални мерки за натиск върху България и Румъния да се справят с корупцията и организираната престъпност като предварително условие за приемането им в шенгенската зона. Което даде повод на британския Файненшъл таймс да цитира неназован дипломатически източник (разбирай официален!), че влизането на двете съседки в зоната ще бъде въпрос по-скоро „на години, а не на месеци”. И как да се повярва на страна като България, където през седмицата бяха задържани десетина пътни полицаи, взели за два месеца около 1000 подкупи от шофьори, че подобно поведение няма да имат граничните служители и митничарите, да речем? Или на едно цяло силово ведомство като вътрешното, което дрънка паничката пред външни спонсори за милостиня, с която твърди, че иска да облече по-прилично своите обосяли и обедняли полицаи, от които се очаква да не се поддават на корупция и престъпни изкушения?

Епицентър на емигрантско цунами

Нима в Брюксел не следят внимателно какво се случва в българската съдебна система през тези дни? Скандални шуробаджаначески назначения в Софийския градски съд, протестни оставки на знакови юристи в провинцията и членове на ВСС, несекващ политически натиск върху независимата по конституция съдебна власт, забавени съдебни дела, очаквани с години от Европа присъди за знакови фигури от престъпния свят... Тези констатации вероятно ще залегнат в политическите оценки на очаквания в София с тих ужас юлски доклад на ЕК за наблюдението по правосъдие и вътрешен ред и тъкмо въпросните оценки ще повлияят в огромна степен върху бъдещото решение за допускане на страната в шенгенската зона.

Какво да кажем и за постоянното нагнетяване от страна на крайните националисти и ксенофоби етническо напрежение в страната? Не толкова имигрантски вълни отвън (малцина дори отчаяни северноафриканци избират да бягат към Европа през страна, която често е по-бедна от собствените им държави!), а емигрантски цунамита, пораждани от постоянните заплахи и националистическия език на омразата, нищо чудно в даден момент да повторят комунистическия позор от края на 1980-те, наречен „възродителен процес”, като този път напускащите държавата няма да са единствено мюсюлмани, но и групи от по-големите етнически малцинства. А нима това не е крайната цел на запенените местни „патриоти” и техните ловки ДС-кукловоди, на които се удава възможност да довършат започнатото от тоталитарния режим?

Bildunterschrift: Недостижима мечта?
Борба срещу бедността в Шенген?

За какво доверие от страна на Европа може да се говори, когато качеството на държавно управление, на икономиката, на живота, на образованието, на културата в най-бедната европейска държава неудържимо се влошава, което обяснява и защо един от патетичните лозунги в предстоящата кампания за президентския и местен вот е, представете си, „На борба срещу бедността!”. И такава борба ще се води през второто десетилетие на 21-век в държава, която членува в НАТО и ЕС, а сега има претенциите да влезе и в подреденото шенгенско пространство?

В подобна обстановка въпросите дали и кога България ще бъде допусната до зоната могат да вълнуват единствено неколцина местни политици и евродепутати и техните медии, но не и обикновения българин, за когото те отдавна нямат реален смисъл и който в битката за оцеляване въобще не се вълнува дали ще е „шенгенец” или не. Подобна е и гледната точка на големите европейски държави, които още дълго време ще успокояват крайдунавските емоции с удовлетворителната за всички информация, че молбата на съседките за Шенген всъщност е отхвърлена.
 
Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page