Български > Политика

Петиция в интернет за сваляне имунитета на Сидеров

<< < (6/6)

ibrahim65:
Столичната община и общественият ред: неадекватност и двойни стандарти
By
редактор
– 1 June 2011

Докато прокуратурата търси “неизвестния извършител” на нападението срещу софийската джамия на 20 май и отказва да сезира съда за противоконституционността на “Атака” – явно още не са събрани “достатъчно данни”, Столичната община проявява забележителна инициативност.

След, меко казано, неадекватното си поведение преди две седмици и отказа си да поеме отговорност за разрешаването на неофашистка демонстрация до “Баня башъ” в момента на петъчна молитва кметицата Фандъкова ще поиска да бъде намален звукът на високоговорителите на джамията.

Според нея това е начинът да бъде намалено “напрежението в района”. Съвсем логично злосторниците отново остават ненаказани. Някой в България очаквал ли е друг развой? Деветдесет и девет процента от коментарите по интернет форумите са категорични, че “воят” на ходжата (всъщност на мюезина, но това няма особено значение в случая), както и “дупенето” по тротоарите трябва да се забрани.

И дори анализатори, остро осъдили агресията на “Атака”, отбелязаха, че “законността” изисквала минаретата да замлъкнат, в случай че смущават живеещите наоколо, а молитвените килимчета да изчезнат от тротоара, ако пречат на движението на минувачите. На мен обаче тази внезапна загриженост за обществения ред ми се струва очеваден пример за двоен стандарт.

Първо, на фона на случилото се на 20 май и при липсата на действителни санкции спрямо “Атака” искането на Столичната община (второ поред след едно през 2006 г. от името на бившия кмет и сегашен премиер) е лош знак. Лош по отношение на религиозните малцинства и, по-общо, във връзка със

състоянието на демократичната култура в България

Наистина става дума за сложен проблем, ала неговото решаване става не със закон, а с диалог. Възможно е въпреки силния автомобилен трафик и трясъка на старите софийски трамваи повикът за молитва (езан) да пречи на немюсюлманите, живеещи наоколо (макар и да не разбрахме колцина са те…).

Но последователите на религии, различни от православната, и атеистите могат да протестират по същия начин срещу камбаните на “Св. Александър Невски” например: техният тътен със сигурност се чува на доста по-голяма територия. И защо не, ако твърдим, че в България религиозните институции са отделени от държавата: православието не е официална и задължителна религия все пак или греша?

Може би точно в този случай българите християни (или идентифициращите се като такива) трябва най-после да проявят така наречената си “традиционна” толерантност, превъзнасяна и тези дни в кухи политически речи? В квартал “Бейолу” в центъра на Истанбул десетки хиляди мюсюлмани се будят в неделя не само от езана, но и от звъна на камбаните на множеството гръцки и други църкви.

Софийската община не може да се похвали с успехите на истанбулската (състояние на улици, осветление, поддръжка на паркове и градини), но явно счита, че като поначало “европейска” трябва да наложи ограничения над единствения останал в този град мюсюлмански храм.

Второ, стриктността в изискванията по отношение на шума и пространството около “Баня башъ” е в

крещящ контраст с обичайното нехайство на Столичната община

на нейния инспекторат, а и на МВР в случаите на всекидневните нарушения, с които сме вече свикнали. Изведнъж се оказва проблем временното поставяне на килими пред джамията, а не повсеместно паркиралите върху пешеходни пространства коли.

Оказва се, че десетина мюсюлмани са голямата пречка пред пешеходците в София, а не разбитите, непроходими и достойни за държава от третия свят тротоари. Не са проблем и лъжливите обещания за обществени паркинги, давани вече над десетилетие от столичните управи.

Още по-абсурдна е обаче претенцията към “завишените” от високоговорителите на “Баня башъ” нива на шум. По отношение на шумовия си фон София е интересен град, спор няма. От няколко години насам градините на повечето заведения затварят към 22-23 ч., за да не смущават нощната тишина. В резултат на абсурдни наредби градският център беше лишен от малкото места, които приближаваха София до нощния живот на европейска столица.

Строгите разпоредби обаче не важат за неизчезващата категория на “правоимащите” – на първо място, за представителите на държавата. Скандален пример е стопанисваната от Министерството на отбраната резиденция “Лозенец”, чийто двор, по принцип затворен за “простосмъртни” граждани, приютява от около десет години шумни частни среднощни партита, които тероризират с гръмки тонколони цял столичен квартал.

За тях ограниченията след 23 ч. не са в сила, няма особено значение и кой ден от седмицата е. На множеството оплаквания на граждани дежурните от Четвърто РПУ отговарят, че става дума за “имот”, в който не могат да влязат.

Това се доказа миналата година, когато полицаи бяха буквално върнати от охраната на резиденцията: банкерката Петя Славова женеше там дъщеря си. Нито децибелите на празненството, нито потокът оплаквания имаше значение: бракът беше благословен тъкмо от кметицата Йорданка Фандъкова. Това лято паркът на резиденция “Лозенец” със сигурност очаква нов натоварен календар и едва ли

бруталното нарушаване на обществения ред от самата държава

ще се прекрати.

Нека не се лъжем, че в случая с джамията проблемът е в шумовия фон и обществения ред. В нашето “общество” правилата важат само за някои и “върховенството на закона” се употребява за разчистване на сметки с по-слабите. Изглежда обаче това на нас ни харесва. Нищо не е в състояние да мобилизира българите по-ефикасно от идеята да се натикат в ъгъла “небългарите”.

Правоимащите българи могат да издевателстват над сънародниците си по всякакви начини: това на последните не прави чак такова впечатление. Утре те пак ще имат утешението да повикат срещу исляма, Турция, турците. Докато усмихнатото лице на статуквото ще замазва собствената си отговорност, обяснявайки колко сме толерантни към другите и призовавайки тези други все пак да спазват законите.

*Авторът е изследовател от Ecole Française d’Athènes

ibrahim65:
    Политика
    Криминално
    Съд и прокуратура
    Здравеопазване
    Образование и наука
    Медии
    Екология
    Региони
    Религия

Начало / У нас / Криминално / Пребиха пазача на столичната джамия
Пребиха пазача на столичната джамия
12.06.2011, 15:36 (обновена 12.06.2011, 17:20)
news.bg
Коментари (112)
Назад | Напред 2 снимки
джамия

© БГНЕС

Жестоко пребит е пазачът на столичната джамия.

От пресслужбата на главното мюфтийство съобщават, че тази сутрин 20 минути преди сутрешната молитва неизвестни лица прескачат оградата на джамията, пребиват пазача, разрушават охранителната кабина и нахлуват в джамията.

Около 20 минути след нападението богомолци, които идват на сутрешна молитва, намират пазача целият в кръв и в състояние на кома. Той е откаран в Пирогов.

От пресцентъра на МВР потвърдиха, че е подаден сигнал около 5 часа за пострадал човек при джамията. Те не могат да потвърдят, че това е пазачът. По данни на полицията нападателят е бил един и е взломил входната врата на храма.

Пострадалият е откаран в Пирогов, където е прегледан и освободен за домашно лечение.

 

husein:
Редови мюсюлманин, пристигнал рано тази сутрин за молитва в столичната джамия "Баня Баши", е бил пребит от неизвестни извършители.
 Не е бил пазачът, бил е редови богомолец, който отишъл първи на сутрешната молитва. Богомолецът е бил в двора на джамията и там е бил бит, заяви Хафъзов, като добави, че е намерен от богомолци, пристигнали по-късно.
Това не е хулиганска проява, защото след случая от 20 май подадохме сигнал до МВР за това, че има неколкократни нападения по време на сутрешната молитва, каза още главният секретар на Главното мюфтийство в България Хюсеин Хафъзов. Той припомни за множеството случаи на опити на нападения и на реализирани такива срещу хора от мюсюлманската общност.
От 20 май насам е имало оплаквания от жени мюсюлмани, които по улицата били заплашвани от групи младежи. Мюсюлманите нямат механизъм за защита в тази страна. Част от обществото мисли, че да нападнеш мюсюлманин не само, че не е наказуемо - това е и поощрявано, каза Хафъзов. Ислямът и мюсюлманите в България са български мюсюлмани, те са част от българската култура и общество. Ние всички сме български граждани и нападайки ни, нападат българи. Ние не сме чужди, заяви още Хюсеин Хафъзов.
http://news.bgnes.com/view/929622

ibrahim65:
Мери Джейн от Сейшелите притежава "Атака"
Пирамида на Волен може да разцепи партията
03.06.2011 г. a a a

Волен Сидеров може да не е фюрер, но със сигурност е фараон. Това твърдят последните отцепници от "Атака", които за първи път разкриха сложната схема за превръщане на депутати в заложници на класическа финансова пирамида. 50 от най-високопоставените членове на "Атака" са накарани да подпишат договори за поръчителство на кредити, изтеглени от фирми на Сейшелите. При всеки опит за несъгласие с партийната линия бунтарите рискуват да се окажат задължени с по 150 000 евро към офшорки. Схемата е изпипана юридически и само решителна намеса на прокуратурата може да избави "синджира роби" на Сидеров от капана, в който жертвите сами са влезнали.

Огнян Пейчев се знае с Волен Сидеров от детските си години. Това не попречи лидерът на „Атака“ да го зароби с 150 000 евро. Наскоро депутатът от Ямбол научи заедно с още близо петдесет високопоставени атакисти, че е поръчител на фирмен заем, изтеглен от офшорка на Сейшелските острови. „Представяте ли си – да вкара най-добрия си приятел и съученик в такава беда. А аз винаги съм му имал пълно доверие“, държи се за сърцето 55-годишният инженер.
Миналата седмица Пейчев заедно още двама от завлечените – Валентин Николов от Добрич и Кирил Гумнеров от Ловеч, събраха кураж, изоставиха своя идол и станаха независими депутати.
Драмата се разиграла в последния ден за регистрация на листите за народни представители в ЦИК. На 10 юни  2009 г. Сидеров повикал кандидат-депутатите на партията по спешност в централата. На „Врабча“ 1. Белоглавият патриот ги подканил бързо да подпишат голям куп документи, които трябвало незабавно да бъдат внесени. Обяснил им, че сред бумагите има и „декларации за лоялност“. „Волен ми каза: „Взели сме принципно решение, всички кандидати да ги подпишат. Знаеш, че в миналия парламент групата ни се разпадна и сега са ми нужни гаранции. Няма опасност за теб. Аз ти вярвам на сто процента. Не се притеснявай, договорите нямат правна стойност“, спомня си Валентин Николов, шеф на парламентарната комисия за борба с корупцията.
Няколко месеца по-късно 15 депутати от „Атака“ разбират, че в суматохата подписали договори за поръчителство на фирмени кредити между шест фирми, регистрирани на Сейшелите. Контрактите са надлежно заверени в кантората на нотариус Теодора Вуцова.
Освен тях същите заробващи документи са разписали и още 30-40 неуспели кандидати за парламента, които също са нависоко в партията. Ако наистина жертвите се окажат 50 и всеки от тях е гарант за по 150 хиляди евро, може да се окаже, че мащабите на аферата са впечатляващи -   над 7 милиона евро.
Шестте компании са „Сангрия” Лтд., „Галатея Трейд Груп” Лтд, „Фрийланд Холдинг” „Компаунд мениджмънт”, „Аутсорсинг Фасилити” и „Аполо бизнес солюшънс“, всичките регистрирани на остров Махе, най-големият от Сейшелските.
Директорите на тези фирми са непознати за българските патриоти - Мери Джейн Мария, Алфред Виктор Брусър, Елисана Мари–Антоанет Лабонте. Твърде любопитно е, че и шестте офшорки са регистрирани ден преди тегленето на кредитите, заробващи българските народни представители – на 26 май 2009 г. За собственик на четири от дружествата е посочен Камен Петров, а на останалите две - Христо Христов. Те са подставени лица и атакистите продължават

да тънат в недоумение кой е кукловодът

на техните съдби.
Първи камбаната удари Валентин Касабов, водещ на предаването „Паралакс“ по СКАТ и  неуспял кандидат малко след като остана извън бялата сграда. От него атакистите научиха, че са заложници до гроб на Волен Сидеров.
По същото време Пейчев, Гумнеров и Касабов предприемат собствено разследване, което обаче удря на камък. Според законите на Сейшелските острови собствениците на фирмите могат да останат изцяло анонимни. Правната рамка в офшорната държава гарантира и пълна конфиденциалност на кредитната търговия, което не позволява ужилените от вожда си националисти да разберат колко заеми за какви суми от кого и как са изтеглени и дали някой изобщо ги обслужва.
„Подозираме, че това са изцяло междуфирмени кредити без участие на банки. Всяка от шестте компании е давала заем на следващата, в някаква сложна комбинация. В пирамидата се въртят няколо милиона, на които ние сме заложници до гроб. Това е измамата на века, подобна шашма не е имало откакто съществува българският парламент“, диви се Гумнеров.
През есента на 2009 г. тримата бунтари започнали на всяко заседание да молят Сидеров да ги освободи от финансовите тегоби. „Фирмите не съществуват, закрити са. Отдавна нищо не дължите“, успокоил ги Волен.
При проверката обаче се оказало, че компаниите са действащи и потърпевшите отново започнали да настояват пред лидера за финансова амнистия. „Предложихме му да сложи краен срок на договорите за поръчителство – до края на мандата на 40-я парламент. Волен каза, че не може. Опасно е, че договорите са безсрочни – дори децата ни един ден могат да бъдат изненадани, че дължат например половин милион по някой непогасен заем на другия край на земята“, обяснява Пейчев.
След дълги увещания един ден Сидеров повикал всичките, на които сложил кредити на шията, в централата. И в колона по един ги пращал в стая на третия етаж, където доведеният му син – евродепутатът Димитър Стоянов, им размахал нотариално заверените екземпляри. „После Митко пусна моя договор в една кутия, която бръмчеше и приличаше на машина за унищожаване на документи. По етажите беше пълно с охрана, понеже Волен се боеше да не стане инцидент. После ни накараха да подпишем декларации, че договорите ни са унищожени“, разказва Валентин Николов.
В ръцете на Сидеров останал обаче вторият екземпляр от договора за поръчителство, който е също толкова валиден, колкото и нотариално завереното копие. „Един подпис да положи пълномощникът на сейшелската фирма, и веднага увисваш със 300 бона“, обяснява Гумнеров. Затова те отново подканили Сидеров да скъса и втория екземпляр от договора за поръчителство. „Година и половина чакахме Волен да унищожи документа, така и не успяхме да го дочакаме“, усмихва се накриво ловешкият депутат.
Петдесетте атакисти са били накарани

да подпишат и трети договор – за съпоръчителство

с островните компании. „В тези контракти депутатите от „Атака“ бяхме разделени в групи по 4-5 човека и взаимно си ставахме поръчители. Ако някой от петорката напусне ПГ на „Атака“, то само той остава като гарант за заема от 150 хиляди евро, дължи парите вместо всички и декларира, че няма претенции към никого от останалите. По този начин Волен ни вързаха по няколко на синджир“, допуска Огнян Пейчев. Той твърди, че паднал с двата крака  в страшно коварна схема, измислена от чудовищен ум.
Всъщност никой от петдесетте атакисти не разполага с копие от фаталните документи, които са подписали, всички бумаги са в касата на шефа. Тримата следователи по неволя имат сериозни съмнения, че някои страници в договорите са подменени. Впоследствие десетина депутати си припомнят, че в първия вариант, който са разписали, е било фигурирал някой си Мирослав, чиято фамилия обаче не са запаметили. “Той беше записан като физическо лице, което е гарант на офшорната фирма. Ние пък ставахме негови гаранти – изобщо много объркана схема“, казва Пейчев.
В издаденото от нотариус Вуцова удостоверение за договорите обаче Мирослав липсва, което кара депутатите да смятат, че документите са фалшифицирани. Преди два месеца Пейчев, Гумнеров и Николов предприемат поредния отчаян опит да се отскубнат от рекета на боса си като го заплашват, че ще го напуснат. Те искат Сидеров да им издаде документ, че заемите не се били теглени и офшорките нямат никакви претенции към тях. Лидерът обаче ги препраща към адвокатската кантора „Тодоров, Георгиев и ко“, която е изготвила документите за шашмата. Адвокатите на Сидеров се обръщат към управителите на Сейшелските фирми, които казват, че няма как да им издадат подобен документ, тъй като между шестте фирми са налице извършени парични трансфери.
После депутатите поискали да им издадат удостоверение, че заемите са покрити. Оказало, че е невъзможно да бъде оформен и такъв документ. Няколко дни по-късно Волен неочаквано им изпратил едно от най-доверените си лица, чието име тримата напуснали „Атака“ не искат всое още да обяват публично. Именно „дясната ръка на лидера“

Бунтарите Кирил Гумнеров, Валентин

Николов и Огнян Пейчев

се оказал формален пълномощник и на шестте офшорки

в България. Той издал документи само на Пейчев, Гумнеров и Николов, че вече нямат никакви ангажименти към заемите.
Тримата пак не повярвали и лично се обадили на остров Махе и поискали от управителите на компаниите да потвърдят, че представителят им у нас има право да издава удостоверения за отпадане на задължения. От Сейшелите отказали да потвърдят, което доста ги озадачало. „Нищо чудно пълномощното, което ни показа близкият на Волен човек, да е фалшиво“, казва Николов. Преди два месеца тримата са поставили последен ултиматум на лидера си да реши въпроса веднъж завинаги. „Тогава Волен започна да се крие и да ни избягва. Решихме, че е безмислено да чакаме“, отбелязва Кирил Гумнеров.
Показателно е, че лидерът на „Атака“ не е обърнал в крепостни селяни само най-близките си депутати - Явор Нотев, Павел Шопов,  Десислав Чуколов, Станислав Станилов, Борислав Стоянов и Николай Пехливанов. Освен тримата бунтари, сега още 12 народни представители стоят на тръни. Нисичкият водач не е простил дори на двете парламентарни хубавици – Деница Гаджева и Калина Крумова.
„Всички са притеснени. Няма човек от групата, който да не се тревожи. Колегите ни на този етап мълчат и отричат, но те са жертви като нас. Чакат ние да им свършим работата и да ги освободим от дълговете“, убеден е Огнян Пейчев. Той призова измамените депутати да постъпят достойно и да кажат истината.
Съученикът на Волен е възмутен, че неговият бивш приятел държи в зависимост още 30-40 души, които не са успели да станат депутати. Договори са подписвали всички кандидати до трето и четвърто място в листите. „На тях поне може да им оправи документите, а не да треперят те и техните семейства. Един колега се скара със семейството си и се разведе след като жена му научи, че има борч от 300 бона“, обяснява той.
Напусналите „Атака“ са категорични, че

в дъното на машинацията стои адвокатът на Волен


– Явор Нотев. Извършилата фамозните заверки нотариуска Теодора Вуцова работи врата до врата с него. Именно Нотев се е обърнал и към адвокатската кантора „Тодоров, Георгиев и ко“, която е придвижила документите при шашмата.
След разкритията на Валентин Касабов по СКАТ прокуратурата извърши  доста повърхностна проверка на пирамидата „Галатея“. Разпитани са само петима души, трима от които не са подписвали парещите контракти – Чуколов, Пехливанов и Иванов. Показания е дала и помощник-нотариуската, извършила масовото подпечатване на „Врабча 1“. Прокурорите са установили, че договорите за поръчителство не са действащи, защото не бил поставен втори подпис. Няма консумирано престъпление, тъй като не е настъпила лична облага за Волен Сидеров. Според държавното обвинение депутатите са подписали договорите доброволно, без натиск или условия.
Заключението гласи - няма достатъчно данни за образуване на досъдебно производство.
Прокурорите обаче не е се е поинтересували от договорите, а Сидеров им обяснил, че нотариално заверените екземпляри са унищожени.
„Ние отново ще сезираме главния прокурор Борис Велчев, и то с много повече данни за масовата измама. Ще изпратим сигнали и до Еврокомисията, Европейския парламент и Интерпол. Искаме МВР и ДАНС да потърсят истинския собственик на офшорките, колко заеми и на каква стойност са изтеглени, кой е кредитополучателят и дали си погасява редовно заемите? Имаме право да знаем дали дължим някому много пари и дали сме зависими. Вярваме, че Велчев ще ни помогне да изясним и каква е връзката на Волен Сидеров с компании от Сейшелските острови, както и да възстановим справедливостта?“, обнадежден е Гумнеров.
Всъщност Волен е вторият фараон у нас след Яне, който наскоро бе обвинен от бивши свои съпартийци, че е заставил 28 кандидат-депутати от РЗС да положат подписи под записи на заповед за по 100 000 лв. също като гаранция за лоялност.
„Постъпката на Янев е далеч по-хуманна от тази на Сидеров. Документите на РЗС не са анонимни, ясно е за колко пари става дума и кой на кого ги дължи. Освен това записът на заповед винаги може да бъде обжалван в съда. Докато ние сме безпомощни по отношение на сейшелските кредити“, гневи се Кирил Гумнеров.
Депутатът от Ловеч смята, че ако пирамидата „Галатея“ не бъде разнищена докрай и остане без отговор от държавата, шантажът на Сидеров ще минира политическата система и ще ни върне от демокрацията обратно във феодализма. Занапред всяка партия ще се опитва да вкара депутатите си в рекетьорска схема, предупреждава той.
Явор Нотев: Не съм предлагал договорите

Нямам общо с изготвянето на договорите за поръчителство за кредити. Не съм човекът,
който ги е съставил и поднесъл на тези, които са ги подписали. Това заяви юристът Явор Нотев, сочен за архитект на финансовата пирамида на Волен, пред бТВ. Депутатът от „Атака" твърди, че не знае кой е подготвил бумагите. Документи няма - и това е изводът на прокуратурата. Няма договор, защото договорът е документ,
подписан двустранно, за да може да произведе съответното действие. Това, което представено, е само проект за такъв договор, подписан едностранно, допълни адвокатът на Сидеров. Нотев обаче не отрече, че познава нотариус Вуцова, извършила заверката на 50-те договора. Понякога адвокат и нотариус работят заедно, понякога – не, каза още Явор Нотев.

Navigation

[0] Message Index

[*] Previous page