Български > Политика

Петиция в интернет за сваляне имунитета на Сидеров

<< < (5/6) > >>

ibrahim65:
Со повеќедневни пригодни културни, научни и верски програми во Хамбург е отворен исламски културен центар во кој е вложено повеќе од 1 милион евра.
Според зборовите на еден од учесниците на отварањето, овој центар според димензии, но и според значењето,е најголем во северна Германија во која живеат и работат околу 5000 Бошњаци.
“ Центарот се простира на 1.400 метри квадратни и е наменет за афирмирање на религијата, културата и творењето на Бошњаците.
Во склоп на свеченото отварање поделени се благодарници на поединци и групи кои учествувале во изградбата на центарот.
На оварањето присуствувале и реису - л - улема на Исламската заедница на БИХ Мустафа Цериќ, преставници на католичката и протестанстката црква и преставници на политичкиот живот во Германија.
 

ibrahim65:
Во Ротердам е отворена најголемата џамија во западна Европа, со две минариња висока 50 метри, која што може да прими 3000 луѓе, соопштија гратските власти.Лентата ја пресече Ахмед Абуталеб, градоначалникот на Ротердам, втор по големина град во Холандија.

“Се надеваме дека ова здание ќе стане центар на доброчинството, взаемното разбирање, каде што сите ќе имаат пристап“, - наведе Абделразак Бутахер, преседателот на управниот одбор на џамијата во соопштението ипратено до агенцијата Франс Прес.

Првиот кат на џамијата кој се простира на повеќе од 2000 метри квадратни и има купола висока 25 метри посветен е за молитва и е резервиран само за мажи.

Жените можат да го слушаат и гледаат имамот од вториот кат низ отворите на подот, рече портпаролот на фондацијата која управува со џамијата.

Во приземјето и на третиот спрат се школскиот центар и библиотеката.

Изградбата на џамијата е започна во 2003 година и траеше седум години наместо планираните две, колку што првобитно било предвидено, поради противењето на локалната ксенофобна партија, рече портпаролот.

Изградбата воглавно е финансирана од фондацијата Ал Матум на шеикот Хамад бен Рассед ал Мактума, министерот за финансии на Обединетите Арапски емирати.

Околу 20% од 16, 5 милиони жители на Холандија се странци, од кои поголемиот број се со потекло од муслиманските земји, како што се Мароко, Турција и Индонезија.

Герт Вилдес, водачот на холандската антиисламска партија ПВВ, напишал на социјалната мрежа Твитер, дека “на таа ужасна работа не и е местото овде туку во Саудиска Арабија“

 

Превземно од Мимбер ба.

ibrahim65:
Во текот на 2010 година во ислам преминале околу 5.200 Британци, а меѓу нив повеќе од 70% се жени. Весникот “Индепендент“ проценува дека во Британија моментално има околу 100.000  “исламски конвертити“, што е многу повеќе во однос на 2001, кога биле 60. 699.

Разултатот на истражувањето кое го извршила мултирелигиската група “Судбински прашања“, ги наведуваат некој аналитичари на заклучок дека Велика Британија е во процес на “исламизација“.

Спрема овие податоци, секоја година во Британија, во просек, околу 5.200 лица преминуваат во ислам, што е многу повеќе во однос на Германија и Франција, каде во просек има 4.000 нови муслимани годишно.

Истражувачите ги посетиле џамиите во Лондон и утврдиле дека во текот на 2010 само во Лондон во ислам преминале 1.400 Британци. Просечниот верски конвертит во Велика Британија е 27 – годишна белкиња, а како причина најчесто се наведува заситеноста од живот полн со пороци и неморалност.

Франција со 7 милиони и Германија со 4,3 милиони муслимани, се држави со најмногубројни муслимански жители во Европа. Во Велика Британија живеат 2,4 милиони муслимани.

Меѓутоа, голем број на Французи и Германци оваа религија не ја сметаат за компатибилна со западниот стил на живеење. Во текстот “Ислам и интеграција: константа на француско – германскиот неуспех“ во  “Монд“ се наведуваат резултатите на анкетата, според која дури 68% од Французите и 75 % од Германците сметаат дека муслиманите не се добро интегрирани во опшеството.

Годишната стапка на пораст на бројот на муслиманите во светот е 6,40%, додека христијаните имаат стапка на пораст од 1,46%.

Можеби најдобар показател за големиот пораст на бројот на муслиманите е податокот дека во текот на поседните 50 години тој број се зголемил за 500%, додека бројот на христијаните за истото тоа време се зголемил за само 47%, а кај хиндусите 117%.

Спрема податоците од 1996 година, секој четврти жител на Земјината топка е муслиман. Во Азија има намногу муслимани, но интересно е дека тие не се мнозинство на тој континент, туку ги има 30%, наведува “Википедија“.

Вистински “муслимански континет“ е Африка, каде муслиманите преставуваат надполовично мнозинство. Муслиманите се апсолутно мнозинство во 59 држави во светот, а земја со најголем број на муслимани е Индонезија.


24sata.info

ibrahim65:
Pomak people who live in Europe met in Belgium and joined in May
Day celebrations.

After some long, arduous years Pomak people, who launched a strong self-organisational campaign and activities in Turkey extended their activities to Europe. May the 1st has become a memorable day for Pomaks of
Europe, when they met in Belgium and joined in May Day celebrations under the banner of the Democratic Pomak Movement.

The anathemas of the Pomak people were: Neshteme Asimilatsiya (We
say No to Assimilation) and Da jiveya vsichki Pomashki Hora (Long Live All Pomak People)
Pomak contingency, which enjoyed
the prestigious location of being the leading group of the May Day march was
met with interest, and a number of journalists, citizens of Liege approached, asked questions and expressed their good will. Throughout the march people of Liege, Belgium took pictures of the Pomak contingency.

ibrahim65:
Скоро в София няма да има втора джамия
By
редактор
– 8 June 2011

Отворете който и да било пътеводител за София и ще прочетете, че едно от най-големите достойнства на българската столица за пред жадните за екзотика туристи е преплитането на различни култури. Пластовете история. Срещата между Запада и Изтока. Мирното съжителство между религиозните традиции, подредено в чудесен триъгълник в центъра на града, който описват джамия, синагога и православна църква.

Сега отворете произволен интернет форум и вижте как в реакция на думите джамия или мюсюлмани общественото мнение настръхва и се събира в кръвожадно кълбо, което сипе омраза и размахва прашасали тези в гневен юмрук. Не сте забравили и грозното нападение преди две седмици над богомолци в единствената функционираща столична джамия “Баня башъ”, в което участваха представители на партия “Атака”.

Пътеводителите са прави в едно. София е шарена и има различни, всъщност противоречащи си лица. Имитира толерантност, лустросана като туристическа атракция, а допуска в града да прелитат камъните на религиозната омраза. Стъпва гордо на закона, в който пише, че всички вероизповедания в България са свободни и равноправни, а търси начини да намали звука от високоговорителите, призоваващи мюсюлманите към молитва. И пак така лицемерно години наред протака разрешението за строеж на нова джамия в столицата (вижте допълнителния текст), оставяйки своите жители, изповядващи ислям, да се тълпят и коленичат на улицата поради липса на място в храма.

За църкви – може, за джамии – не

След напоителното медийно отразяване на унизителните сблъсъци пред “Баня башъ”, българските мюсюлмани, които се появяват в новините, уви, по-често по подобни тъжни поводи, кротко напомниха за крещящата необходимост от втори техен религиозен храм в столицата.

Любопитен факт. Стара София посреща Освобождението с около 30 джамии, голямата част от тях заличени още по времето на руското управление. Градската легенда  гласи, че княз Александър Дондуков-Корсаков изпратил инженери да минират минаретата на джамиите по време на голяма гръмотевична буря, като след това оправдава разрушенията с природната стихия. Така или иначе днес мюсюлманите в града разполагат с един религиозен храм с капацитет около 700 места.

Според преброяването през 2001 г. изповядващите ислям в столицата наброяват 10 хил. души. Новото преброяване най-вероятно ще покаже, че те са в пъти повече. В София живеят и работят не само представители на българската мюсюлманска общност, но и много чужденци мюсюлмани, сред които и студенти. По изчисления на Главното мюфтийство изповядващите ислям в столицата са около 30 хиляди души, 1500 от които редовно посещават петъчната молитва. “Мюсюлманите в столицата се увеличават, тъй като хората, които идват да живеят и работят в София, се увеличават. Нуждата от джамия не е от вчера. Изпитваме я най-вече около петъчната молитва и двата байрямски празника”, коментира главният секретар на мюсюлманското изповедание Хюсеин Хафъзов.

Решенията за необходимостта от строеж на нови религиозни храмове, които да посрещат потребностите на религиозните общности би следвало да са в ръцете на самите вероизповедания. Според Закона за вероизповеданията пък държавата следва да им съдейства, може да ги подпомага със субсидии от държавния и общинския бюджет и да им отстъпва безвъзмездно държавни и общински имоти за ползване. Подчертаваме, че тези правила са еднакви за всички вероизповедания и не предполагат привилегии на една религия за сметка на друга.

На практика обаче виждаме съвсем друго. Всеки път щом мюсюлманската общност повдигне въпроса за строеж на нова джамия в столицата, мнозинството крясва мощно “не” и институциите задушават здравия разум с популистки слова или удобно протакане. Съвсем различно е, ако става дума за изграждане на православни храмове. “Дал съм още десет терена за църкви в София, това е начинът, за да не ни обвиняват, че някъде се правят джамии, ето, българите да правят църкви и това правя и аз”, коментира Бойко Борисов в началото на 2009 г., тогава кмет на столицата, при откриването на църква в столичния квартал “Левски”.

Две години по-късно чуваме почти същата теза от главния архитект на Столична община Петър Диков, който трябва да одобри проект на Главно мюфтийство за мюсюлмански културно-образователен център в кв.”Малинова долина”. В неговите рамки мюсюлманското вероизповедание планира да изгради и втора джамия. “Като православен човек си мисля, че ако желаем да подкрепяме духовността, би трябвало да настояваме за строителство на нови църкви”, заяви Петър Диков. Все пак добавя, че “по конституция религията е извън държавата и държавата и общината нямат никакви ангажименти към религиите, които и да са те”.

Главното мюфтийство предвижда в центъра да има сграда за Висшия ислямски институт (ВИИ), пансиони за девойките и младежите, които учат в него, жилища за преподавателите, библиотека, спортна зала и медицински център. А също и религиозен храм с капацитет между 300 и 400 места. Въпреки че и според общинската администрация, и според мюсюлманското вероизповедание документите на проекта са изрядни, той няма още дори разрешение за започване на проектиране. В мюфтийството чакат отговор вече две години и все повече у тях се загнездва съмнението, че решението се протака по политически причини.

Религиозно образование made in BG

А освен от втори религиозен храм мюсюлманската общност в България има остра нужда и от легитимно учебно заведение, в което да се подготвят духовни водачи. В момента Висшият ислямски институт е разположен в къща под наем на края на града, в кв. “Враждебна”, където условията са, меко казано, незадоволителни. Училището не е акредитирано и на практика дипломите, които издава, са нелегитимни.

Мехмед Хаджи е преподавател по религия в село Брезница, община Гоце Делчев, който, след като завършва Висшия ислямски институт, има желание да продължи образованието си и записва магистратура “Социология на религиите” в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Платена поръчка. Изкарва и трите семестъра, но не може да се дипломира заради висящото положение, в което се намира в момента Висшият ислямски институт, въпреки че в ЮЗУ му казват първоначално, че няма проблем. Това се случва преди четири години, но Мехмед Хаджи не е получил нито диплома за завършена магистратура, нито са му възстановени таксите за трите семестъра, които е платил.

Ако се сдобие със собствена сграда, Висшият ислямски институт ще изпълни едно от условията за акредитация – ще може да привлече повече квалифицирани преподаватели, ще бъде по-атрактивен за студенти. Антонина Желязкова, председател на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, е един от специалистите, които от години обясняват колко е важно да се уреди статутът на ВИИ (интервю с нея можете да прочетете тук). Според нея е редно дори след като към Софийския университет има Богословски факултет, да има департамент, който се занимава с ислям. По този начин образованието, което получават духовните водачи, ще е изцяло по българските стандарти, ще има възможност за международни договорености за специализации на студентите и преподавателите. “Изведнъж цялото общество настръхна срещу това, че български имами се обучават в Саудитска Арабия, Йемен, Йордания и други мюсюлмански страни. Те искат да се образоват тук, но българската държава не им дава възможност да получат адекватно образование в България”, аргументира се Антонина Желязкова.

Ако този въпрос най-сетне бъде разрешен,  вероятно ще си спестим и показните акции на ДАНС и МВР, които нахлуваха в домовете на български имами, изземваха книгите, телефоните и компютрите им по единствения признак, че са завършили образованието си в арабски страни. И след които обществото така и не научи резултатите от тези шумни проверки.

Други европейски държави отдавна са стигнали до извода, че създаването на условия за обучение на ислямски духовни водачи е голяма крачка напред. Три университета в Германия например предлагат такива специалности. В началото на 2009 г. в Берлин отвори врати и първото частно немско училище за имами. В Германия освен това има над 2600 мюсюлмански религиозни храма, при положение че процентът на изповядващите ислям в страната е около три, и то основно емигранти. В България храмовете са около 1500,  мюсюлманите – 12%, при това са част от коренното население.

“Не можем да говорим за толерантност, когато имаш желание да проявиш своята религиозност, да се развиваш, а не ти се дава възможност и ти се поставят граници”, смята Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главното мюфтийство. И е прав, мнозинството винаги е предпочитало религиозната и етническа принадлежност на малцинствата да е за домашна употреба. Не може да изтърпи те да упражняват езика си на публични места (като например в десетминутни новини по БНТ) или да призовават вярващите към молитва. А когато го правят, това се схваща като провокация.

Затова и малцинствата са привикнали да си налагат самоцензура. Така например Главното мюфтийство решава да се откаже от минаре в проекта за втора джамия именно заради негативните обществени нагласи. Така и столичният мюфтия обеща да намали звука на високоговорителите по време на петъчната молитва (като че това е единственият шум, който смущава иначе тихата София).

“В България съжителстваме добре. Но винаги има запетайка, която казва: “Добре е да не правите това, защото ни дразните”, казва Хюсеин Хафъзов и не проумява как обществото не се научи да приема мюсюлманите такива, каквито са. “Ако гражданите не са съзрели да ни приемат такива, каквито сме, следователно нацията не се развива в правилна посока”, завършва разговора ни той. И тъкмо излизаме от сградата на Главното мюфтийство в София на ул. “Братя Миладинови”, когато камбаните от най-близката православна църква започват да огласят забързания град.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page