Author Topic: Морските народи или първото велико преселение на народите  (Read 8329 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Кои са морските народи:

Първо:
 Смята се, че през ХIХ век - ХVIII век пр.н.е. индо-европейски народи влезли в голямо обединение на разнородни племена – заедно със семити и хурити, което завладяло Сирия, Палестина и Синай, а от там - и Египет. Водачите на това обединение се наричали хиксоси. От къде са дошли тези индо-европейски народи? Възможно е те да са част от народите, нахлулми в Мала азия от Тракия, но може би по-вероятно е те да са дошли от Кавказ.
 Хиксосите управлявали над 108 години Египет – от около 1700 г. преди н.е. Именно те запознали египтяните с коня и въвели колесният транспорт в страната [3]. Но хиксосите не били единни и в началото на ХVI век те били прогонени от страната. По същото време, от север хетите започнали походи срещу хиксосите в Сирия. Къде биха могли да отстъпят те? Само на изток. Но точно по това време на територията на горното течение на реките Тигър и Ефрат се появява царството Митани (Ханигалбат). Може да се предположи, че тя е основана от отстъпващите хиксоси. Още повече, че далеч не всички «хиксоси» са отишли в Египет. Много от тези народи са останали на територията от Средиземно море до планините на Иран. Даже една част от тях – каситите – се насочва на юг, към Вавилон. Още през 1742 г. до н.е. (преди завземането на Египет) каситския вожд Гандаш нахлува във Вавилония и обявява себе си за "цар на четирите посоки на света". Тогава това оше не съответствало на реалното положение, но в 1595 г. до н.е. Вавилон бил окончателно превзет и там се установила задълго каситска династия. Каситите се възползвали от поход на хетите, които в същата година завзели и разорили Вавилон. За да стигнат до великия град, хетите е трябвало да минат през земите на своите врагове – хиксосите. Това ме кара да мисля, че по това време още не е имало единна Митанийска държава, която да им се противопостави. Впрочем, именно завоевателните походи на хетите може да са дали необходимия тласък за обединяване на азиатските хиксоси в единна държава. Държавата Митани е съществувала от ХVI до началото на ХIII век пр.н.е. в земите по горното течение на Тигър и Ефрат. До края на ХV век тя е принудена да води войни срещу хетите. След смъртта на цар Тушрата в Митани започнали вътрешни междуособици. Това позволило на царят на хетите Супилулиума около 1400 г. до н.е. да разгроми Митани и да покори Сирия. До тогава Асирия била подчинена на Митани, но след разгрома асирийците отхвърлят тази зависимост и започват на свой ред настъпление срещу бившия сюзерен. Асирийският цар Ададнерари I (1307 - 1275 гг. до н. е.) успял дори да свали царя на Митани Васашата и да присъедини към Асирия земите му. След смъртта му митанийците отхвърлили властта на Асирия. Синът на Ададнерари I, ассирийският цар Салманасар I (1275-1245 гг. до н.е.) започнал своето управление със поход против митаннийците и техните тогавашни съюзници - хети и арамеи. По време на този поход асирийската армия попаднала в обкръжение, и останала без вода и продоволствие. Само благодарение на полководческия талант и решителността на Салманасар I, на асирийците се удало да пробият линията на обкръжение и да нанесат съкрушителен удар по противника. В резултат на тази победа асирийците взели в плен над 14 хиляди души и заели девет митанийски градове, в това число и Насибин – резиденцията на последния митанийски цар Шатуара II. От тогава царство Митанни прекратило своето съществуване [4]. Цялото Горно Междуречие било присоединено към Асирия.

Историците са доказали, че в древното царство Mитани е живял народ, твърде сходен с индийските арии. Според "Всемирная история" /том I, стр.316/ там са установени редица типично индийски собствени имена, в това число и имената на членовете на царската династия. Споменават се индийски богове като Индра, Варуна и братята Ашвини. В трактата на митаниеца Киккули за коневъдството има редица индийски думи. С падането на Митани може да се свърже едно важно за световната история събитие - заселването на ариите в Индия.

През ХIII век пр.н.е. започва Великото преселение на балканските народи. Огромна маса от различни народи потегля на юг и на изток. Хетската империя бива пометена. Египет и Асирия успяват да се запазят с цената на големи усилия. Нахлуването на ариите в Индия е датирано от историците съвсем приблизително - края на II - началото на I хил. пр.н.е. Вижда се, че по време то следва Великото преселение. Следва го и по посока. Според историците ариите са дошли в Индия от Иран. Ако проследим пътя на фриги, арменци и мизи, ще видим, че те достигат до Иран. По-нататък просто не е имало кой да документира походите им и ако са продължили нататък, то е останало неизвестно за нас. Затова пък се знае, че в същото време в Северен Иран се появяват първите индоевропейци - мидийците. От там през следващите векове индоевропейците се разпространяват в Индия и Средна Азия. Прави впечатление сходството на имената МИЗИЯ и МИДИЯ, МИЗИ и МИДИ /мидийци/. Както вече писах, Малко преди началото на Великото преселение Митани е разгромена от хети и асирийци. После в земите й нахлуват мизите. Може би тези бедствия са тласнали тамошните хора на изток – към Иран и към Индия?

Второ:
 Около 1300 г.пр.н.е земетресение разрушило Троя. Започнали преселвания на народите от Балканския полуостров, предизвикани вероятно от природните бедствия, а може би и поради пренаселване на региона, което пък е следствие от развитието на цивилизацията. Впрочем, по това време е изнамерено желязото! Отново някои народи получават огромно преимущество прел другите! Историците споменават в числото на преселниците имената на траки, мизи, армено-фригийци, дини, ликийци, филистимляни, чакара, тирсени /етруски/, сарди, ахейци и йонийци. Те се придвижват не само по суша, но и по море, поради което биват наричани "морски народи". Преселението от края на II хилядолетие с право може да бъде наречено "велико", тъй като обхванало голяма територия и повлияло на историята на много страни и народи. Епизод от преселението е била може би знаменитата Троянска война, водена в края на ХIII век пр.н.е. /1240 -1230 г.пр.н.е според "История древнего востока", или 1194 - 1184 г.пр.н.е. според други датировки/. По време на Великото преселение се прехвърлят в Мала Азия и създават свое царство фригите. Те помагат на троянците във войната против гърците, а след разгрома на Троя присъединяват нейните територии към държавата си. Фригите продължават завоеванията си на изток, където превземат и унищожават Хетската държава в 1190 г.пр.н.е. Някъде по това време от фригийските племена се отделят арменците, за да заживеят отделно в днешните си земи от XII век пр.н.е. Мизите се появяват по горното течение на реките Ефрат и Тигър, откъдето ги отблъснала армията на Асирия около 1150 г. пр.н.е.

За да нападнат и превземат Египет "Морските народи" се съюзили с либийските племена. /Едно от местата, където се заселила част от балканските народи са земите край езерото Тритон. Днес от това езеро е останала само сухата падина Шот-ел-Джерид в южен Тунис. Там около 1300 г. пр.н.е. се появяват бронзови оръжия, характерни за микенската цивилизация. Предполага се, че заселниците заедно с местното население са се притекли на помощ на "морските народи" в решителните битки./ Балканските народи достигат Египет в 1225 г.пр.н.е, когато малка група от тях бива отблъсната. Около 1200 г. пр.н.е. вече по-голяма армия се опитва да превземе страната на фараоните, но също претърпява неуспех [23]. През 1191 г. пр.н.е. войната започнала отново. Египет бил ударен от две страни, а флотът на балканските народи блокирал делтата на Нил. Станала най-голямата битка в древната история на човечеството. В нея армията на Рамзес III /1198 - 1168 г.пр.н.е./ успяла да разбие "морските народи" по суша и по море. Египет се запазил като държава, но загубил Сирия и Палестина, където се установили два от "морските народи" - чакара и филистимляните.

През ХIII век пр.н.е. започнали нови преселения на пеласгите. Две поколения преди Троянската война Евандър от Аркадия основал Паланциум /на територията на днешния Рим/, а дядото на Еней - Капис основал град Капуа до Неапол. След Троянската война част от победените троянци отплували с 20 кораба към Италия, водени от Еней. Там основали град Лавиний, а 30 години по-късно - и град Алба Лонга. Някъде по това време /ХIII - ХII век пр.н.е./ жителите на Ассува /Лидия/ също се отправят съм Италия. Според античните автори те били водени от Тирен /Тирсен/ - син на царя на Сарди Атис. По негово име те били наречени тирени /тирсени/ и дали името си на Тиренско море. Предполага се, че те са се заселили първоначално на о-в Сардиния, чието име идва от столицата на Лидия. От там те заселват и древна Етрурия, като слагат началото на етруския народ.

В Гръция пък нахлули от север дорийците. Между ХII и ХI век пр.н.е. те достигнали до Пелопонес и Крит.


Трето:
 Три са становищата за определяне характера на Троянската война:

 - Микенската експанзия към Мала Азия, която обаче е невъзможна във времето на нашествията на варварските народи от към север.

 - Вътрешно малоазийски конфликт поддържан от Пейдж и за чийто прототип се търси войната между Ахиява и Ашува, която пък не се вързва хронологически . Според Хетските източници тази серия от военни конфликти са протекли по времето на хетските владетели от Мурсили /1345- 1313/ до Арнувинди ІІІ /1225- 1215/ - един толкова дълъг и същевременно достатъчно отдалечен период от вероятното време на троянската война. Освен това тези конфликти са станали в централната и северната части на полуострова. Също така за гореупоменатите народи, включително и за Хетите след ХІІ век преди новата ера вече нищо не се споменава следователно те са изчезнали политически и хрониките вече не отразяват нищо за тях.

 - Най-вероятно е становището за нападението на появилите се от север Ахейци, които завладяват първом Микена, а след това потеглят и на запад акустирайки на малоазийския бряг с цел овладяването и опустошението на Троада. Тук авторите твърдят, че те са тракийски народи и че тази война е вътрешнотракийска. Това обаче както споменахме по-рано е нелогично поради факта, че от името Ахея не е останала никаква видима следа в тракийския ареал. Този народ просто е преминал покрай тракийските народи и се е спуснал по на юг увличайки със себе си и племена от друг етнически състав. Там те заварват уседналите морски народи, като Микенците и се възползват от техните навигационни умения. Така съчетаните възможности на по-високата технологична култура и дивата агресия дава възможността да се премине Егейско море и да се нахлуе в Мала Азия, Египет и на други места. Така се ражда митът за морските народи които всъщност са ахейци увлякли със себе си и други племена възползвайки се от възможностите им, както и на тези, на подчинените Микенци.

 Тези три становища, очертали проблематиката около онази драматична епопея и най-вече логичността на последното, ни подават една нелишена от смисъл и възможност идея. Нейния характер се изразява в съдържанието на тезата изказана още в началото на това изложение. Самата тя беше формирана от мнението за това как Ахейците – завоеватели на древна Микена и разрушители на Троя в крайна сметка биват покорени от културната извисеност, философията и духа на етнически близките Микенотракийски и протоевропейски народи.

Четвърто:

 В края на VIII в. пр. Р. Хр. - "морските народи" слагат край на Хетското царство.

Пето:
 Морската битка между египтяните и "морските народи" по времето на Рамзес III. Релеф от храма в Мединет-Xабу.

 През 1191 г. пр.н.е. войната започнала отново. Египет бил ударен от две страни, а флотът на балканските народи блокирал делтата на Нил. Станала най-голямата битка в древната история на човечеството. В нея армията на Рамзес III /1198 - 1168 г.пр.н.е./ успяла да разбие "морските народи" по суша и по море. Египет се запазил като държава, но загубил Сирия и Палестина, където се установили два от "морските народи" - чакара и филистимляните. Филистимляните са ни добре известни от Библията, където се описват войните, които водили с евреите в продължение на векове за господство над земите на днешен Израел. От тях е останало името "Палестина". Библията пише, че филистимляните са тръгнали от Крит, но според учените островът е бил само междинен пункт в преселението им. А.М.Кондратов посочва в книгата си "Атлантиды моря Тетис" че на брега на древния Епир е имало пристанище, наречено Палайсте, или Палайстинос, а долното течение на река Струма се е наричало в онези времена Палайстинос. От тези места са тръгнали филистимляните, или поне са минали от там преди да нападнат Крит.


Шесто:
 Етруските се различавали по език от всички други народи в Италия. Дешифрирането на езика им е дело на акад. Владимир Георгиев (1970 г.). Той научно обосновава троянския произход на етруските (1936 г.) и че в легендата за Еней се крие действително историческо събитие." Етруски и хетски са най-сродни помежду си и са два диалекта (източен и западен) на един и същ език. Лидийският е родствен с хетския. Хетите са създали третата могъща държава в Древния Изток наред с Египет и Вавилон (II хил. пр.н.е.). През VIII в. пр.Хр. асирийският цар Саргон I покорява отслабената (от ударите на "морските народи") хетска империя.

Седмо:

 „пелесет" или филистимляните от Библията са всъщност пеласги от Крит, които вероятно по време на похода на „морскитенароди" през XII в. пр. н. е. се заселили на Палестинска земя, давайки й своето име. Археологическите разкопки на Ж. Берар в Палестина доказват също тезата за пеласгийския критски произход на филистимляните. Керамиката, която е намерена във филистимските градове в Ханаан, е предимно микенска. Освен това, откритите сред руините кани за пиво, снабдени с човки и филтър за задържане на ечемичените люспи в прясната бира(2), доказват, че филистимляните също като микенците и гърците имали голяма слабост към това древно питие.

Осмо:


В етнонимите на много от народите на Стария свят е вложено съдържание, определено от тяхната историческа съдба. Най-често, буквалният превод на етнонима няма нищо общо с вложената в него семантика. Много често самоназванието на много народи произлиза от думата "човек, мъж", както е при немците (дойч), китайците (хон), циганите (ром), финландците (суома), хуните и други сибирски народи, и др. В други случаи, самоназванието на народа е произлязло от някакъм топоним (място, географска област), но в последствие в него е вложен смисъл, който отразява важна черта от тяхната душевност, първоначална религия, митология и история [Джемшид Сайяр. В кн.: Култура и литература на древен Иран. стр. 23]. Например, името перси идва от името на областта Парсуа близо до езерото Урмия, но като етноним има смисъл на "широкогръд юнак". Етнонимът "мидиец" произлиза от "Мада" (страна, място), но е зареден със смисъла "опиянен, яростен в боя". Друг древен етноним, "данаец" в египетските източници се обяснява като определение за един от "морските народи" – даунава.


Девето:
XII в. пр. н. е.
 Нашествие на "морските народи". Изцяло е разрушен Угарит, а частично и други градове (Гебал, Арвад, Сидон).


Десето:
През последните години от разпадането на Египетската империя, ХIII век преди новата ера, на средиземноморското крайбрежие на Египет нахлули орди пришълци. Египтяните ги нарекли "морски народи" и отбили нападението – това отнело последните сили на империята. "Морските народи", като рикоширали, така да се каже, от Египет, установили се на Ханаанското крайбрежие (вече като филистимци) по същото време, когато израелските племена нахлули в Ханаан от изток. Забелязвайки, че "морските народи" дошли от Египет, израелтяните причислили пришълците към потомците на Мицраим. Обикновено се смята, че филистимците, поне частично, са били от гръцки произход, така че по-приляга да ги причислим към потомците на Яфет, отколкото на Хам. (По същия начин и Нимрод, след като по-скоро принадлежал – във всеки случай географски – към близкоизточния Куш, а не към нубийския, трябва да се смята за потомък на Шем, а не на Хам).

 Макар в дадения стих да се казва, че филистимците, които са наследници на Мицраим, са "произлезли" от "Каслухим", по-нататък в Библията намираме, че все пак са "произлезли" от "Кафторим". За произхода на филистимците в Книга Еремия се казва: "Господ ще разруши филистимците, останалите от остров Кафтор." (47:4) и в Книга Амос: "Не изведох ли както Израел от Египетската земя, така и филистимците от Кафтор" (9:7).

 Бедата е в това, че не знаем къде се намира Кафтор. Предполагало се, че това е Кипър; или Крит, или южното крайбрежие на Мала Азия. Може би всички тези области са доставяли свой контингент за "морските народи", но какъв именно народ имат предвид авторите на Библията, е трудно да се каже.


Единадесето:
 Има данни, че в микенската епоха траките участвуват в движението на морските народи, а и че в първото хилядолетие пр. н. е. познават морското дело. И все пак земеделската интенция тук е по-основна отколкото в Елада, родината изглежда се свързва със земята и с една по-голяма общност, която не става обозрима, както е при елинския полис.


Дванадесето:
 Родината на тези народи били острови, които били разтърсени от страшни земетресения, което принудило обитателите им да се спасяват с бягство на изток, „Градовете били разрушени, горите били обзети от пламъци и хората имали пред себе си море от пла мъци." За тези „морски народи" се спо менава и в библията, където са на речени филистимляни. Битката меж ду тях и египтяните била продължи телна и кръвопролитие (ХП1 и XII в. преди н. е.), докато най-накрая фараонът Рамзес ІІІ разгромил на шествениците в 1195 г. преди н. е. Кои са били тези народи? Откъде са идвали, коя е била тяхната ро дина? Били ли са сред тях послед ните остатъци от „народа на Долме ните". Или обратното, „морските народи" са помели по пътя си древното население на Средиземноморието? На тези въпроси и досега няма отговор.

 Още в древността са се оформили две големи езикови семейства: индоевропеиското, в което влизат гръцки, албански, румънски, сръбски, български, руски, английски, френска, испански, италиански, португалски и др. езици и семито-хамитското, в което влизат египетски, арабски, берберските диалекти и др. Но повечето от съвременните лингвисти смятат, че нито индоевропейците, нито семито-хамитите са били коренно население на Средиземно морието. Те са били пришълци, ма кар и да са се заселили покрай край брежията още преди хилядолетия. Тогава? Какви племена или на роди са обитавали първоначално Средиземноморието, на какви езици са говорили? Редица наименования на древни градове, реки и планини от Атлан тика до Кавказ не могат да се обяснят със законите за строежа на индоевропейските езици. Освен това и до днес съществуват няколко ези ка, които принципно се различават от всички други езици и нямат връзка с ни едно от известните ези кови семейства (индоевропейското, семито-хамитското, тюрко-татарското, угро-финското и др.). В Пиренеите това е баският език, а в Кавказ — абагинският, абхазкият, ахейският и др. При анализа на тези езици обаче учените с изненада открили много общи черти помежду им. В такъв случай, предположили те, ако тези езици имат някакъв общ произход,
 би следвало между езиците на древ ните народи, които са живели между Пиренеите и Кавказ, също да има сходство. И действително, от данните на сравнителното езикознание се очер тали някои общи закономерности. Езикът на иберите, древните жи тели на Испания, и този на акви¬ таните, които в древността са жи вели по южното крайбрежие на Франция, имат значително сход ство с баския език. До аквита¬ ните са живели някога лигурите, за които античните автори предпола гат, че са били коренното население на Италия. От техния език до нас са достигнали само някои географ ски наименования (Лигурийско мо ре), които са близки до езика на баските. Някои изследователи смя тат, че може би лигурийският език е послужил като база за формира нето на етруския език. Оттук също могат да се проследят някои зако номерности между етруския, крит- ско-микенския и хатския езици. Из вестно е, че днес можем да четем етруските текстове, но не знаем смисъла им. А хатите са били ко ренното население на централната част на Мала Азия и са гово рели на неиндоевропейски език. Ко гато в XVII век преди н. е. се об разувала държавата на хетите, те заимствували много неща от хатите, в това число и някои основни еле менти от техния език, макар че ези кът на хетите е принадлежал към индоевропейското семейство. На пример, в етруския, хетския и крит- ско-микенския езици звучните и без звучни съгласни звучат еднакво („Б" като „П", „Д" като „Т", „Г" като „К" и т. н.). А в критско-микенския и хатския езици не се допускало сли ването на две съгласни подред. В крайна сметка от тези и други данни някои учени заключават, че вероят но има сходство между езика на древните хати и кавказките езици. Увлекателната проблема за съз дателите на чутовната мегалитическа култура за сега е открита. Към нея, макар и условно, можем да причи слим загадката на Фестския диск, за който твърде много е писано и. . . нищо не се знае. Някои изследователи свързват диска с „морските народи", други смятат, че произхожда от о. Малта. А според някои непотвърде¬ ни частни съобщения, глината, от която е направен дискът, много на подобявала тази от езерото Титикака в Ю. Америка.

Тринадесето:
 След Троянската война настъпват "Тъмните векове" на древната история на Европа. Но и в тях проблясват златни следи от тракийското могъщество. То е отразено в т. нар. таласократия - обясненията на античните автори, че след Троянската война траките имат морско господство близо един век, преди известните още морски народи от древността като египтяни, финикийци и др. От това време са котвите и части от тях от камък и по-късно от олово, показани заедно със слитък от мед с форма на волска кожа. Те посочват развитите търговски контакти с Източното Средиземноморие и района на Черно море през второто и първото хил. пр. Хр. За отстояването на независимостта си траките през посоченото време използват оръжия от бронз и желязо, намерени в богати гробове от това време. Късовете кехлибар от Балтика са доказателство за контактите със северните територии на Европа. По представените фибули може да се проследят и по-ясни връзки с различни етноси на Балканския полуостров. Най-значими са контактите на траките с техните южни съседи - древните елини. В резултат на интереса на древногръцките автори към тях днес знаем много за нашите предци. Според бащата на историята Херодот са най-многобройни след индусите в древността.

 Античните извори описват от пети век пр. Хр. тракийските царе. Могъществото им може да се проследи от разкритите богати гробни дарове и съкровища, представени регионално и хронологически до загубването на политическата свобода през първи век сл. Хр. Сред тях се открояват находките от некропола при Дуванлий, Пловдивско, свързани с ранния период на Одринското тракийско царство, както и тези от района на Русе, В. Търново, Ст. Загора и др.


Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
po izto4nik ot:
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5189

Точно!!! ;)  :D

Но това не е първоизточникът. ;)

П-с.
От друга страна отстъпващите "хиксоси" повличат със себе си и значителна част от други народи,които заедно с част от тях се заселват в Кавказ-нахчите.По този начин се обяснява думите и термините в нахчийските езици доближаващи ги към плодородният полумесец.