Госпсжице Mariana моите уважения към вас но с много неща не съм съгласен с вас.Никой не отрича че е имало издивателства и върху други обшности малцинства и личности.Но аз говоря за един ДЪРЖАВЕН тероризам за един ГЕНОЦИТ исползвани са всички възможности на държавата за постигането на целта .И мога да ви заявя че го има и до днес за да ви докажа ще ви помоля да си сложите една забратка на главата поне за един ден и ще видите за какво ви говоря.Аз не искам извинения от никой защото е глупаво да се извиняваш от името на някой дори да е от името на дядови.Аз искам да ме ПРЕЕМЕТЕ ТАКЪВ КАКЪВТО СЪМ в пълният смисъл на думата ПОМАК.
Уважаеми Ибрахим, ако си сложа забрадка на главата (не че не ми се е случвало никога подобно нещо, но в общи линии не ходя така), нищо особено няма да ми се случи. Една от моите баби например ходеше до края на живота си със забрадка, така беше свикнала да ходи и така остана до края. Разбира се това не беше забрадката, която е приета за религиозен канон при мюсюлманите (въпреки че този канон не произтича пряко от казаното от пророка Мохамед в Корана, а е плод на по-късни определения и тълкувания - но това е отделна тема). Забрадките, които баба носеше, ги връзваше по друг начин. Но въпросът тук не е в това.
Колкото до извиненията, извинения за извършени престъпления могат да ги дадат, от една страна, ако дораснат, някакви конкретни хора, конкретни извършители на насилия и/или престъпления. (Нито аз, нито вие предполагам, сте извършили такива насилия или престъпления, за да се извиняваме на онези, които са били жертви на такива престъпления.) Или пък политически лица, официални представители на една или друга държава, които - не, че са отговорни за самите извършени престъпления от други политици или други хора в миналото – но извинявайки се, го правят от името на самата държава.
Колкото до това, че не съм ви приемала такъв, какъвто сте, това какво значи, за Бога? Че не приемам специфичната помашка култура или вярата на помаците, или какво? Откъде въобще ги вадите тези изводи? Дали просто не бъркате това, че да ви приеме някой трябва задължително и във всичко да е на вашето мнение. Ако случайно не е, за каквото и да става дума, значи не ви приемал... Ако смятате, че мнението му за еди какво си не е правилно или не точно, трябва да можете да кажете, обосновете защо смятате така. Вместо това вие казвате: „А, еди кой си не ме приема...”.
Боя се, че докато вие лично, или пък други хора, които реагират по подобен начин, не разберат, че приемането е ДВУСТРАНЕН процес, както и това, че ако искат да ги разбират по-добре, трябва и те самите да се научат по-добре да разбират, то сигурно ще продължите да затваряте всъщност врати, символично казано, не да ги отваряте; а когато някой отвори врати към вас, най-вероятно няма и да го забележите.
(Колкото до обръщението, с което сте започнал, много мило, но не съм госпожица.)
