Как външнотърговски дружества започнаха източването на българските предприятия и държаватаПоредицата "Империята на задграничните фирми" е базирана на проучване на архивите на Министерския съвет за периода 1960-1992, в които се намират досиетата на дружествата с българско участие зад граница; на новооткрити архиви на бившето Министерство на външната търговия и на Министерството на външноикономическите връзки; на архивни документи на МВР и Министерството на икономиката, на Народното събрание, на БНБ и партийни архиви. Не на последно място са архивите на дело №4 за икономическата катастрофа от 1990 г. на Главна прокуратура, по което две от основните направления - обект на разследване - са "Външна търговия" и "Задгранични дружества". В архивите на делото освен показанията на висши функционери на БКП, държавни и банкови ръководители, са запазени единствените ревизионни актове на ревизираните след промените задгранични дружества, както и ревизията на Министерството на външноикономическите връзки, разкриваща точната система на финансиране на задграничните дружества и дълговете им към 1990 г.Разследването е подкрепено от неправителствения Институт за изследване на близкото минало и предстои да бъде издадено като документална книгаНачалотоВ края на 60-те години от 88 задгранични дружества са закрити 43 заради ниската им ефективност. Според новооткрититеархиви на Министерството на външната търговия (МВТ) уставният капитал в закритите фирми възлиза на 3 млн. долара, а в тях са вложени допълнително над 10 млн. долара, които държавата губи при ликвидацията. В следващите години държавата образува само няколко дружества, а през 1970 г. Министерският съвет приема първата Наредба за българските задгранични дружества, която регламентира реда и правилата за създаването, дейността им и контрола върху тях. В този период главната задача, която управлението на БКП поставя пред фирмите, е те да работят за разширяване на пазара за машиностроителна продукция. От средата на 70-те години се очертава тенденцията за приемане на много правителствени решения "за укрепване на задграничните фирми", чрез които държавата започва да налива средства в съществуващите фирми за увеличение на капитала им, за оборотни средства, за покупка на сгради и изграждане на материално-технически бази. По същото време започва регистрация на още фирми, като 1980 и 1981 г. бележат истински бум. Всички предложения до МВТ за създаването на задграничните дружества съдържат оптимистични прогнози за бързи печалби и утвърждаване на съответния пазар, а от държавните институции, които са давали становища, преди да се произнесе кабинетът, в повечето случаи единствено Българската външнотърговска банка (БВТБ) е коментирала трезво заложените параметри и често ги е критикувала, но нейното мнение рядко е вземано под внимание.
Завой на ИзтокВъпреки влизането в спиралата на икономическата криза от 1985 г. нарояването на фирми в чужбина продължава не само до рухването на комунизма, но и след това. Според архивните документи до края на 1991 г., когато все още държавните структури са под контрола на комунистическата номенклатура, са създадени общо 454 дружества, в които са инвестирани не по-малко от 712 млн. долара. Веднага след промените започва нова тенденция за образуване на задгранични фирми, но не на Запад, а на Изток, предимно в Русия и в бившите и републики, както и в някои страни от бившия СИВ като Полша, Унгария, Чехия. Този процес съвпада с решението на първото правителство на Андрей Луканов през зимата на 1990 г. за премахване на задължителния режим на контрол от страната на държавата при създаването на задгранични фирми. Според справките на редица икономически ведомства, събрани по дело №4 на Главна прокуратура от 1990 г., след 1989 г. само в СССР са регистрирани 65 дружества, чийто уставен фонд общо възлиза на над 233 млн. рубли, а вложените допълнителни средства са над 76 млн. рубли. Колко успешни са били тези инвестиции Министерството на икономиката никога не е анализирало, факт е обаче, че това отключва нов канал за източване на държавни средства - този път чрез преливане на милиони от държавните фирми към задграничните. Рекордьори в това отношение са ДЗУ - Стара Загора, и "Балканкар".
Размахът на Андрей ЛукановОще в края на 60-те години в един от служебните доклади на МВТ е отчетено, че от първите 8 млн. долара обща печалба на задграничните дружества близо 3 млн. долара остават непреведени в страната. Тази формула се развива успешно през 70-те години и се утвърждава напълно през 80-те. В много от фирмите реалната печалба остава скрита. Това, от една страна, се прави, за да не се плаща данък върху печалбата в съответната страна, а от друга - да остават повече средства за самата фирма. Много от дружествата водят двойно счетоводство - едно за пред местните власти и друго за външнотърговската организация в НРБ, която го е създала. Според първата наредба за дейността на българските задгранични фирми от 1970 г. те са задължени да превеждат в страната 20 процента от своята печалба. С тези средства през 1973 г. в МВТ е образуван фонд "Финансиране дейността на задгранични дружества". Както обаче пише тогавашният министър на външната търговия Христо Христов в един доклад до министър-председателя Станко Тодоров, "постъпващите средства във фонда са крайно недостатъчни, за да се посрещнат исканията за отпускане на нови заеми за създаване на нови дружества или за изграждането на материално-технически бази". По настояване на министъра от 1978 г. правителството приема процентът на отчисление на печалбите на задграничните дружества да нарасне на 30. И това решение обаче не е спазено. С нова наредба от 1975 г. на министъра на външната търговия е позволено да отпуска допълнителни средства за увеличаване на дяловия им капитал до 100 000 валутни лева. Заедно с непревеждането на печалбите една част от задграничните фирми с години просрочват сроковете, в които трябва да издължат заемите, отпуснати им от създалите ги външнотърговски организации в България. Те пък се финансират с валутата от БВТБ или от фондовете на МВТ. Човекът, който отговаря за дейността на задграничните фирми, е Андрей Луканов, дългогодишен зам.-министър на външната търговия още през 70-те години, а впоследствие и министър на външноикономическите връзки и вицепремиер. Най-често негови подписи стоят върху разрешенията за наливане на милиони долари през 80-те години в отдавна доказали своята неефективност и на практика фалирали задгранични дружества, опитващи се да пласират ниско качествената продукция на "Балканкар". Така например през 1981 г. с поверително решение е закрита фирмата "Булет" в Япония, в която Огнян Дойнов започва своята кариера като млад специалист, а в мемоарите си описва как е съдействал тя да стане печеливша. Според фактите от документите обаче Министерският съвет я закрива, защото наливаните в нея средства през годините са довели до натрупване на загуби в размер на 3.4 млн. долара. За поддържане на дружеството "Сибикар Карели Елеватори" в Италия са вложени 1.3 млн. долара, отпуснати от БВТБ и Министерството на търговията. И това е само малка част от цената на поддържания и до днес мит, че по времето на социализма България е била водеща страна в производството на мотокари.
Невърнатите дълговеПрез 1987 г., когато реално НРБ отново изпада в неплатежоспособност и режимът се поддържа само с външни кредити на западни банки, положението със задграничните дружества значително се утежнява. В многобройни писма до търговското министерство БВТБ посочва, че просрочените плащания на дружествата са в размер на 6.3 млн. валутни лева (над 7 млн. долара), като само тези на СО "Балканкар" са 3.3 млн. валутни лева, а на ТД "Машиноекспорт" - 2.3 млн. валутни лева. Банката подчертава, че "голям проблем, решаването на който не търпи отлагане, е издължаването на валутните кредити, предоставени от БВТ и БВТБ на дружествата". По това време е приет Правилникът за стопанска дейност и е въведена формата на самоуправляващи се стопански организации. Никое от задлъжнелите дружества обаче не погасява заемите. Завеждащият звено "Задгранични дружества" в търговското министерство Васил Владимиров отбелязва, че дотогава ведомството се е въздържало да даде указания на БВТБ за принудително събиране на заемите, но фондът е изпразнен и "тенденцията, която в последните две-три години се забелязва, е постоянно намаляване на броя на печелившите дружества и дела на печалбите, които се внасят във фонда". В една справка на Министерството на външно-икономическите връзки (МВИВ) от 1989 г. по "някои проблеми по ефективното използване на Фонда за финансиране на дейността на задграничните фирми" се заключава, че погасителните вноски по кредитите са просрочени, защото:
- печалби на дружествата, продаващи машиностроителна и електротехническа продукция, не са превеждани в страната от създаването им до момента
- външнотърговските организации и гарантите на кредитите не разполагат със собствени валутни източници
- основният гарант по кредитите - Министерството на машиностроенето, при прекратяване на дейността му не разполагаше със средства по фонд "Валутен".
С приемането на Указа на стопанска дейност и фирмена организация кредитите е трябвало да се предоговорят, но и това не става.
Задграничните дружества не се финансират единствено от този фонд. Архивите разкриват, че от фонд "Заеми за оборотни средства", създаден през 1981 г. за подпомагане изпълнението на т.нар. резервна валутна програма, чиито валутни постъпления са от ре-експортни и други специфични операции, към 1991 г. сумата от просрочени заеми на различните стопански организации е 30.5 млн. валутни лева. Част от тези милиони са обслужвали и задгранични дружества, какъвто е кредитът от 7 млн. долара, прехвърлен от "Кинтекс" на "Икомев". Комунистическото управление заедно с двете правителства на Луканов след 1989 г. са абсолютно пасивни както за връщането на заемите от задграничните фирми, така за прибирането на 30-те процента от печалбата им.
Кой блокира ревизиите след променитеЕдва при правителството на Димитър Попов Министерството на финансите разпорежда да бъдат извършени редица ревизии. Една от тях се отнася до фондовете на МВИВ, извършена от Държавния финансов контрол през 1991 г. Тя установява, че "част от получените заеми за развитие на задграничните дружества, а именно: 4 млн. долара; 1 млн. и 174 хил. ит. лири; 2 млн. и 854 хил. германски марки; 11 млн. и 696 хил. френски франка и 137 хил. канадски долара, не са възстановени". Ревизионният акт заключава, че
"по данни на ревизията голяма част от печалбата от данъка върху печалбите на задграничните дружества не е внасяна в приход на държавния бюджет, а в последните години печалбата не е внасяна в България". Документът подчертава, че
"на ревизията не беше представена справка относно размера на реализираната печалба от задграничните дружества".
Поисканата от тогавашния финансов министър Иван Костов и от Главна прокуратура ревизия на резервната валутна програма също заключава, че "на ревизията не беше представена документация (бел. ред. - от ръководеното от представителя на БСП Атанас Папаризов МВИВ), от която да е видно кои дружества и в какви размери са отчислявали средства от печалбата си и колко средства са били набирани и раздадени от фонда за периода 1973 - 1988 г." Направен е изводът, че няма създадена организация от страна на МВТ, която да следи размера на реализираната от дружествата печалба и сумите, подлежащи на внасяне. "Фиктивните гаранции за погасяването на заемите не позволяват издължаването на някои кредити години наред. Не са взети ефективни мерки за гарантиране на връщането на заемите и принудителното им събиране в случай на просрочване, вина за което носи бившият министър на външната търговия Христо Христов. Движението на средствата по фонда не са намирали счетоводно отражение в МВИВ. Не се съхраняват бордерата, банковите извлечения и писмата, от които да е видно разходването и набирането на средствата по фонда." По данни на БВТБ към 31 декември 1991 г. се водят отпуснати от фонда и непогасени 29 заема, от които 27 просрочени. Кредитите са отпускани в периода 1974 - 1989 г., преобладаващата част - 23 заема, са отпуснати до 1984 г.
За каква глобална сума от печалбите обаче става въпрос разкрива едно писмо на Националната служба за защита на конституцията от 1991 г. (наследила тогава Второ главно управление на ДС), днешната Национална служба "Сигурност", до Главна прокуратура.
В него се посочва, че непреведените печалби на задграничните фирми възлизат на около 1 млрд. долара и че злоупотребата с тях вече е започнала (виж факсимилето). Никой никога не успява да върне тези пари на държавата.Като обобщениеКогато бившите другари идват у нас като представители на “чуждестранни фирми”, добре би било да се знае кои са тези “сериозни инвеститори". Резултатът от дейността на този мафиотски картел е впечатляващ. В 52 страни са регистрирани над 395 външнотърговски дружества. Най - много юридически лица - 58, са регистрирани в бившия Съветски съюз. На второ място е Германия. Там са регистрирани 41 на брой дружества. Следват Гърция - 36, Австрия - 23, Нигерия също 23, Англия - 21 дружества, Италия - 11, Швейцария - 10, САЩ - 8, Ливан и Полша с по -7, Франция -6, Испания - 7, Белгия и Швеция с по - 4 фирми и т. н... до 395 на брой!
Ето само една малка част от по-известните задгранични фирми, както и лицата, които са ги управлявали. Така че, когато идват у нас "чуждестранни фирми", добре би било да се знае кои са тези "сериозни инвеститори", за да не се подлъгват по "вносните им имена"!
От северна Америка:
В Канада е регистрирано дружеството "Мизия Хоист- Торонто. Собственик на това предприятие е ДФ "Балканкарподем" с директор Николай Берберов. ДФ "Изотимпекс" е собственик на "Корпекс"- Монреал, с известния тарикат, директор Константин Димитров-същият,който до 1990 година е бил само представител на "Изотимпеск" в Канада. След това пере пари чрез фирма "Омнитекс" - годината е 1991-ва, сумата 10 000 000 долара, мястото - Първа частна банка, създадена и с участието като основен акционер от Илко Ескенази. След изкуствения фалит на Първа частна банка парите от нея "акустираха" в Първа инвестиционна банка, с основен акционер "Омнитех"!! Консултант по финансово-икономическите въпроси е Александър Божков!! След тези икономически салто-морталета Илко Ескенази става излишен и ....пътува с джета.
Интересното с Константин Димитров не свършва до тук. Той става консултант и посредник в сделката за изграждането на новата мощ на ТЕЦ "Марица - Изток 1". Той уговаря роднината си Джейкъб Менахем - евреин, собственик на офшорката "З Си", да участва в търг, организиран от Националната електрическа компания (НЕК). Както се досещате, драги читатели, "З Си" печели на този "търг", и веднага продава на американската "Ей И Ес" 88 процента от участието си, като оставя 12 процента за себе си. Далаверата е в тези 12 процента, които даже и Румен Овчаров разбра тогава и ревна кански, но не срещу продажбата, а за това, че не беше в играта. Това са заделените комисионни, които отидоха в джобовете на синия кабинет! Подобна беше схемата и при "продажбата" на Авиокомпания "Балкан", както и десетки още престъпления, извършени от сините талибани, начело с Араб-Костов.
Южна Америка:
В Аржентина Външнотърговското дружество (ВТО) "Интеркомерс" регистрира фирмата "Илекс-Буенос Айрес, с директор Лъчезар Попов. В Англия Държавна фирма (ДФ) "Балканкаримпекс" регистрира - БКС Лимитед - Лондон с двамата наши представители Ст. Пеевски и Д. Георгиев. АД "Булстрод" регистрира "Юропиън Рейншурънс Бродкъс ЛТД, също в Лондон, с директори - Генчев, С. Симеонов, М. Желязков и И. Танчив. А пък ДФ "Балкантурист" регистрира "Балкан Холидейс - Лондон", с директори: Л. Гоцев, Великов, Недков, Хаджистоянов, В. Събев и М. Димов. ДФ "Винимпекс" пък регистрира "Бългериън Винтърс Къмпани", където за директори са назначени М. Тодоров и г-н Ишпеков. ДФ "Воден транспорт" също е представен в братска Англия. Тя регистрира "Болкан енд блек сии шипинг къмпани лтд - Лондон" с директорите : - З. Домусчиев, Д. Божков, С. Коларов и Н. Николов. Държавната фирма "Интеркомерс" регистрира свое задгранично дружество и в Испания - "Маркес" - Мадрид, където директорите са: Д. Сотиров, Р. Христов и В. Кирков. "Сканубъл - Осло" е другата фирма, която Д.Ф. "Воден транспорт" регистрира. В Норвежката столица г-та Т. Цанев и Г. Жеков са управителите на това водно - транспортно сдружение. В. Първанов и Д. Иванов са директорите на "Белмарк Норге - Осло", което е собственост на Д.Ф."Машиноекспортстрой". Същата фирма, заедно с А.Ф. "Електроимпекс" регистрират във Франция дружеството "Софбим - Париж" с директори; - В. Угърчински, Ц. Братанов, В. Добрев и Р. Пунчев. ДФ "Балканкаримпекс" регистрира пак в Париж задграничното дружество - "Технокар - Париж" с директори, Г. Витанов и Л. Близнаков. "Сетеф-Цулцмат" е третото дружество, регистрирано във Франция. То е рожба на НПО "Технология на металите". За негови началници са определени - М. Михалев и Ц. Братанов. ДФ "Машиноекспорт" и Минералбанк създават свое дружество - "Манюрен Отоматик - Милуз. Интересно е следващото сдружение- "Росса-Франс- Сен Жак Де Ла Ланд", регистрирано също в Франция, и е симбиоза между БАС "Росса" - София и физическото лице Д. Самоковлийски!! С "Данюбекс - Париж" завършваме представянето на задграничните дружества във Франция.
Германия, както казах в началото, е втората страна след СССР, в която са регистрирани задграничните търговски дружества!
С това далеч обаче не свършват престъпните деяния на сините и червените комунисти,които разграбиха държавата ни, превръщайки я в лунен пейзаж за столетие напред.http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=29098&format=print&edition_id=461http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/02/20/461442_imperiiata_na_zadgranichnite_firmi_iv_-_durjavno/