Author Topic: Съсипването на българската икономика-1990-1996/2001г.  (Read 7207 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Как външнотърговски дружества започнаха източването на българските предприятия и държавата



Поредицата "Империята на задграничните фирми" е базирана на проучване на архивите на Министерския съвет за периода 1960-1992, в които се намират досиетата на дружествата с българско участие зад граница; на новооткрити архиви на бившето Министерство на външната търговия и на Министерството на външноикономическите връзки; на архивни документи на МВР и Министерството на икономиката, на Народното събрание, на БНБ и партийни архиви. Не на последно място са архивите на дело №4 за икономическата катастрофа от 1990 г. на Главна прокуратура, по което две от основните направления - обект на разследване - са "Външна търговия" и "Задгранични дружества". В архивите на делото освен показанията на висши функционери на БКП, държавни и банкови ръководители, са запазени единствените ревизионни актове на ревизираните след промените задгранични дружества, както и ревизията на Министерството на външноикономическите връзки, разкриваща точната система на финансиране на задграничните дружества и дълговете им към 1990 г.Разследването е подкрепено от неправителствения Институт за изследване на близкото минало и предстои да бъде издадено като документална книга

Началото

В края на 60-те години от 88 задгранични дружества са закрити 43 заради ниската им ефективност. Според новооткрититеархиви на Министерството на външната търговия (МВТ) уставният капитал в закритите фирми възлиза на 3 млн. долара, а в тях са вложени допълнително над 10 млн. долара, които държавата губи при ликвидацията. В следващите години държавата образува само няколко дружества, а през 1970 г. Министерският съвет приема първата Наредба за българските задгранични дружества, която регламентира реда и правилата за създаването, дейността им и контрола върху тях. В този период главната задача, която управлението на БКП поставя пред фирмите, е те да работят за разширяване на пазара за машиностроителна продукция. От средата на 70-те години се очертава тенденцията за приемане на много правителствени решения "за укрепване на задграничните фирми", чрез които държавата започва да налива средства в съществуващите фирми за увеличение на капитала им, за оборотни средства, за покупка на сгради и изграждане на материално-технически бази. По същото време започва регистрация на още фирми, като 1980 и 1981 г. бележат истински бум. Всички предложения до МВТ за създаването на задграничните дружества съдържат оптимистични прогнози за бързи печалби и утвърждаване на съответния пазар, а от държавните институции, които са давали становища, преди да се произнесе кабинетът, в повечето случаи единствено Българската външнотърговска банка (БВТБ) е коментирала трезво заложените параметри и често ги е критикувала, но нейното мнение рядко е вземано под внимание.

Завой на Изток

Въпреки влизането в спиралата на икономическата криза от 1985 г. нарояването на фирми в чужбина продължава не само до рухването на комунизма, но и след това. Според архивните документи до края на 1991 г., когато все още държавните структури са под контрола на комунистическата номенклатура, са създадени общо 454 дружества, в които са инвестирани не по-малко от 712 млн. долара. Веднага след промените започва нова тенденция за образуване на задгранични фирми, но не на Запад, а на Изток, предимно в Русия и в бившите и републики, както и в някои страни от бившия СИВ като Полша, Унгария, Чехия. Този процес съвпада с решението на първото правителство на Андрей Луканов през зимата на 1990 г. за премахване на задължителния режим на контрол от страната на държавата при създаването на задгранични фирми. Според справките на редица икономически ведомства, събрани по дело №4 на Главна прокуратура от 1990 г., след 1989 г. само в СССР са регистрирани 65 дружества, чийто уставен фонд общо възлиза на над 233 млн. рубли, а вложените допълнителни средства са над 76 млн. рубли. Колко успешни са били тези инвестиции Министерството на икономиката никога не е анализирало, факт е обаче, че това отключва нов канал за източване на държавни средства - този път чрез преливане на милиони от държавните фирми към задграничните. Рекордьори в това отношение са ДЗУ - Стара Загора, и "Балканкар".

Размахът на Андрей Луканов

Още в края на 60-те години в един от служебните доклади на МВТ е отчетено, че от първите 8 млн. долара обща печалба на задграничните дружества близо 3 млн. долара остават непреведени в страната. Тази формула се развива успешно през 70-те години и се утвърждава напълно през 80-те. В много от фирмите реалната печалба остава скрита. Това, от една страна, се прави, за да не се плаща данък върху печалбата в съответната страна, а от друга - да остават повече средства за самата фирма. Много от дружествата водят двойно счетоводство - едно за пред местните власти и друго за външнотърговската организация в НРБ, която го е създала. Според първата наредба за дейността на българските задгранични фирми от 1970 г. те са задължени да превеждат в страната 20 процента от своята печалба. С тези средства през 1973 г. в МВТ е образуван фонд "Финансиране дейността на задгранични дружества". Както обаче пише тогавашният министър на външната търговия Христо Христов в един доклад до министър-председателя Станко Тодоров, "постъпващите средства във фонда са крайно недостатъчни, за да се посрещнат исканията за отпускане на нови заеми за създаване на нови дружества или за изграждането на материално-технически бази". По настояване на министъра от 1978 г. правителството приема процентът на отчисление на печалбите на задграничните дружества да нарасне на 30. И това решение обаче не е спазено. С нова наредба от 1975 г. на министъра на външната търговия е позволено да отпуска допълнителни средства за увеличаване на дяловия им капитал до 100 000 валутни лева. Заедно с непревеждането на печалбите една част от задграничните фирми с години просрочват сроковете, в които трябва да издължат заемите, отпуснати им от създалите ги външнотърговски организации в България. Те пък се финансират с валутата от БВТБ или от фондовете на МВТ. Човекът, който отговаря за дейността на задграничните фирми, е Андрей Луканов, дългогодишен зам.-министър на външната търговия още през 70-те години, а впоследствие и министър на външноикономическите връзки и вицепремиер. Най-често негови подписи стоят върху разрешенията за наливане на милиони долари през 80-те години в отдавна доказали своята неефективност и на практика фалирали задгранични дружества, опитващи се да пласират ниско качествената продукция на "Балканкар". Така например през 1981 г. с поверително решение е закрита фирмата "Булет" в Япония, в която Огнян Дойнов започва своята кариера като млад специалист, а в мемоарите си описва как е съдействал тя да стане печеливша. Според фактите от документите обаче Министерският съвет я закрива, защото наливаните в нея средства през годините са довели до натрупване на загуби в размер на 3.4 млн. долара. За поддържане на дружеството "Сибикар Карели Елеватори" в Италия са вложени 1.3 млн. долара, отпуснати от БВТБ и Министерството на търговията. И това е само малка част от цената на поддържания и до днес мит, че по времето на социализма България е била водеща страна в производството на мотокари.

Невърнатите дългове

През 1987 г., когато реално НРБ отново изпада в неплатежоспособност и режимът се поддържа само с външни кредити на западни банки, положението със задграничните дружества значително се утежнява. В многобройни писма до търговското министерство БВТБ посочва, че просрочените плащания на дружествата са в размер на 6.3 млн. валутни лева (над 7 млн. долара), като само тези на СО "Балканкар" са 3.3 млн. валутни лева, а на ТД "Машиноекспорт" - 2.3 млн. валутни лева. Банката подчертава, че "голям проблем, решаването на който не търпи отлагане, е издължаването на валутните кредити, предоставени от БВТ и БВТБ на дружествата". По това време е приет Правилникът за стопанска дейност и е въведена формата на самоуправляващи се стопански организации. Никое от задлъжнелите дружества обаче не погасява заемите. Завеждащият звено "Задгранични дружества" в търговското министерство Васил Владимиров отбелязва, че дотогава ведомството се е въздържало да даде указания на БВТБ за принудително събиране на заемите, но фондът е изпразнен и "тенденцията, която в последните две-три години се забелязва, е постоянно намаляване на броя на печелившите дружества и дела на печалбите, които се внасят във фонда". В една справка на Министерството на външно-икономическите връзки (МВИВ) от 1989 г. по "някои проблеми по ефективното използване на Фонда за финансиране на дейността на задграничните фирми" се заключава, че погасителните вноски по кредитите са просрочени, защото:

- печалби на дружествата, продаващи машиностроителна и електротехническа продукция, не са превеждани в страната от създаването им до момента

- външнотърговските организации и гарантите на кредитите не разполагат със собствени валутни източници

- основният гарант по кредитите - Министерството на машиностроенето, при прекратяване на дейността му не разполагаше със средства по фонд "Валутен".

С приемането на Указа на стопанска дейност и фирмена организация кредитите е трябвало да се предоговорят, но и това не става.

Задграничните дружества не се финансират единствено от този фонд. Архивите разкриват, че от фонд "Заеми за оборотни средства", създаден през 1981 г. за подпомагане изпълнението на т.нар. резервна валутна програма, чиито валутни постъпления са от ре-експортни и други специфични операции, към 1991 г. сумата от просрочени заеми на различните стопански организации е 30.5 млн. валутни лева. Част от тези милиони са обслужвали и задгранични дружества, какъвто е кредитът от 7 млн. долара, прехвърлен от "Кинтекс" на "Икомев". Комунистическото управление заедно с двете правителства на Луканов след 1989 г. са абсолютно пасивни както за връщането на заемите от задграничните фирми, така за прибирането на 30-те процента от печалбата им.

Кой блокира ревизиите след промените

Едва при правителството на Димитър Попов Министерството на финансите разпорежда да бъдат извършени редица ревизии. Една от тях се отнася до фондовете на МВИВ, извършена от Държавния финансов контрол през 1991 г. Тя установява, че "част от получените заеми за развитие на задграничните дружества, а именно: 4 млн. долара; 1 млн. и 174 хил. ит. лири; 2 млн. и 854 хил. германски марки; 11 млн. и 696 хил. френски франка и 137 хил. канадски долара, не са възстановени". Ревизионният акт заключава, че "по данни на ревизията голяма част от печалбата от данъка върху печалбите на задграничните дружества не е внасяна в приход на държавния бюджет, а в последните години печалбата не е внасяна в България". Документът подчертава, че "на ревизията не беше представена справка относно размера на реализираната печалба от задграничните дружества".

Поисканата от тогавашния финансов министър Иван Костов и от Главна прокуратура ревизия на резервната валутна програма също заключава, че "на ревизията не беше представена документация (бел. ред. - от ръководеното от представителя на БСП Атанас Папаризов МВИВ), от която да е видно кои дружества и в какви размери са отчислявали средства от печалбата си и колко средства са били набирани и раздадени от фонда за периода 1973 - 1988 г." Направен е изводът, че няма създадена организация от страна на МВТ, която да следи размера на реализираната от дружествата печалба и сумите, подлежащи на внасяне. "Фиктивните гаранции за погасяването на заемите не позволяват издължаването на някои кредити години наред. Не са взети ефективни мерки за гарантиране на връщането на заемите и принудителното им събиране в случай на просрочване, вина за което носи бившият министър на външната търговия Христо Христов. Движението на средствата по фонда не са намирали счетоводно отражение в МВИВ. Не се съхраняват бордерата, банковите извлечения и писмата, от които да е видно разходването и набирането на средствата по фонда." По данни на БВТБ към 31 декември 1991 г. се водят отпуснати от фонда и непогасени 29 заема, от които 27 просрочени. Кредитите са отпускани в периода 1974 - 1989 г., преобладаващата част - 23 заема, са отпуснати до 1984 г.

За каква глобална сума от печалбите обаче става въпрос разкрива едно писмо на Националната служба за защита на конституцията от 1991 г. (наследила тогава Второ главно управление на ДС), днешната Национална служба "Сигурност", до Главна прокуратура. В него се посочва, че непреведените печалби на задграничните фирми възлизат на около 1 млрд. долара и че злоупотребата с тях вече е започнала (виж факсимилето). Никой никога не успява да върне тези пари на държавата.



Като обобщение

Когато бившите другари идват у нас като представители на “чуждестранни фирми”, добре би било да се знае кои са тези “сериозни инвеститори".

 Резултатът от  дейността на този мафиотски картел е впечатляващ. В 52 страни  са регистрирани над 395 външнотърговски дружества. Най - много юридически лица - 58, са регистрирани в бившия Съветски съюз. На второ място е Германия. Там са регистрирани 41 на брой дружества. Следват Гърция - 36, Австрия - 23, Нигерия също 23, Англия - 21 дружества, Италия - 11, Швейцария - 10,  САЩ - 8, Ливан и Полша с по -7, Франция -6, Испания - 7, Белгия  и Швеция с по - 4 фирми и т. н... до 395 на брой!

Ето само една малка част от по-известните задгранични фирми, както и лицата, които са ги  управлявали. Така че, когато идват у нас "чуждестранни фирми", добре би било да се знае кои са тези "сериозни инвеститори", за да не се подлъгват по "вносните им  имена"!
От северна Америка:
 В Канада е регистрирано дружеството "Мизия Хоист- Торонто. Собственик на това предприятие е ДФ "Балканкарподем" с директор Николай Берберов. ДФ "Изотимпекс" е собственик на "Корпекс"- Монреал, с известния тарикат, директор Константин Димитров-същият,който до 1990 година е бил само представител на "Изотимпеск" в Канада. След това пере пари чрез фирма "Омнитекс" - годината е 1991-ва, сумата 10 000 000 долара, мястото - Първа частна банка, създадена и с участието като основен акционер от Илко Ескенази. След изкуствения фалит на Първа частна банка парите  от нея "акустираха" в Първа инвестиционна банка, с основен акционер "Омнитех"!! Консултант по финансово-икономическите въпроси е Александър Божков!! След тези икономически салто-морталета Илко Ескенази става излишен и ....пътува с джета.
Интересното с Константин Димитров не свършва до тук. Той става консултант и посредник в сделката за изграждането на новата мощ на ТЕЦ "Марица - Изток 1". Той уговаря роднината си Джейкъб Менахем - евреин, собственик на офшорката "З Си", да участва в търг, организиран от Националната електрическа компания (НЕК). Както се досещате, драги читатели, "З Си" печели на този "търг", и веднага продава на американската "Ей И Ес" 88 процента от участието си, като оставя 12 процента за себе си. Далаверата е в тези 12 процента, които даже и Румен Овчаров разбра тогава и ревна кански, но не срещу продажбата, а за това, че не беше в играта. Това са заделените комисионни, които отидоха в джобовете на синия кабинет! Подобна беше схемата и при "продажбата" на Авиокомпания "Балкан", както  и десетки още престъпления, извършени от сините талибани, начело с Араб-Костов.
Южна Америка:
В Аржентина  Външнотърговското дружество (ВТО) "Интеркомерс" регистрира фирмата "Илекс-Буенос Айрес, с директор Лъчезар Попов. В Англия Държавна фирма (ДФ) "Балканкаримпекс" регистрира - БКС Лимитед - Лондон с двамата наши представители Ст. Пеевски и Д. Георгиев. АД "Булстрод" регистрира "Юропиън Рейншурънс Бродкъс ЛТД, също в Лондон, с директори - Генчев, С. Симеонов, М. Желязков и И. Танчив. А пък  ДФ "Балкантурист" регистрира "Балкан Холидейс - Лондон", с директори: Л. Гоцев, Великов, Недков, Хаджистоянов, В. Събев и М. Димов. ДФ "Винимпекс" пък регистрира "Бългериън Винтърс Къмпани", където за директори са назначени М. Тодоров и г-н Ишпеков. ДФ "Воден транспорт" също е представен в братска Англия. Тя регистрира "Болкан енд блек сии шипинг къмпани лтд - Лондон" с директорите : - З. Домусчиев, Д. Божков, С. Коларов и Н. Николов. Държавната фирма "Интеркомерс" регистрира свое задгранично дружество и в Испания - "Маркес" - Мадрид, където директорите са: Д. Сотиров, Р. Христов и В. Кирков. "Сканубъл - Осло" е другата фирма, която Д.Ф. "Воден транспорт" регистрира. В Норвежката столица г-та Т. Цанев и Г. Жеков са управителите на това водно - транспортно сдружение. В. Първанов и Д. Иванов са директорите на "Белмарк Норге - Осло", което е собственост на Д.Ф."Машиноекспортстрой". Същата фирма, заедно с А.Ф. "Електроимпекс" регистрират във Франция дружеството "Софбим - Париж" с директори; - В. Угърчински, Ц. Братанов, В. Добрев и Р. Пунчев. ДФ "Балканкаримпекс" регистрира пак в Париж задграничното дружество - "Технокар - Париж" с директори, Г. Витанов и Л. Близнаков. "Сетеф-Цулцмат" е третото дружество, регистрирано във Франция. То е рожба на НПО "Технология на металите". За негови началници са определени - М. Михалев и Ц. Братанов. ДФ "Машиноекспорт" и Минералбанк създават свое дружество - "Манюрен Отоматик - Милуз. Интересно е следващото сдружение- "Росса-Франс- Сен  Жак Де Ла Ланд", регистрирано също в Франция, и е симбиоза между БАС "Росса" - София и физическото лице Д. Самоковлийски!! С "Данюбекс - Париж" завършваме представянето на задграничните дружества във Франция.
  Германия, както казах в началото, е втората страна след СССР, в която са регистрирани задграничните търговски дружества!


 С това далеч обаче не свършват престъпните деяния на сините и червените комунисти,които разграбиха  държавата ни, превръщайки я в лунен пейзаж за столетие напред.


http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=29098&format=print&edition_id=461

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/02/20/461442_imperiiata_na_zadgranichnite_firmi_iv_-_durjavno/

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male

Мизерия мори 55% от българите

Търпим най-много лишения от всички в ЕС според проучване

Българският потребител търпи най-големи лишения от всички граждани в Европейския съюз. Това показва проучване на Европейската комисия, данните от което бяха представени от асоциация „Активни потребители“.

Повече от половината българи – 55%, са с мизерни материални възможности, показват данните. В дъното на класацията са още Румъния с 49% и Унгария с 41 на сто. За сравнение средната стойност за ЕС на процента на материални лишения е 17.

Най-добри материални възможности имат потребителите в Люксембург – там хората, който търпят материални лишения, са 4%, както и в Швеция и Холандия (с по 5%).

Степента на материалните лишения се измерва като процент от хората, които не могат да заделят пари за най-малко 3 от 9 показателя – непредвидени разходи, едноседмична годишна почивка далече от дома, погасяване на ипотека или битови сметки, храна с месо или риба всеки втори ден, поддържане на топлина в дома, пералня, цветен телевизор, телефон или личен автомобил.

България е на дъното на класацията по пазаруване в интернет – на предпоследно място преди румънците. Само 5% от хората са правили покупки чрез интернет през 2010 г.

Българите са сред най-недоверчивите в Евросъюза по отношение на безопасността на храните, показва още проучването – 46 на сто от анкетираните са заявили, че голяма част от храните, които се продават на пазара, не са безопасни. Само румънците вярват, че ядат по-лоша храна от нас.

Страната ни е на последно място по индекса „условия за потребителите“ с 42%. Индексът се формира от фактори като доверие в изпълнителната власт, дейност на потребителските организации, процент на жалбите, получени обезщетения и др.

България е на последно място и според средствата, които държавата отделя за финансиране на потребителските организации – едва 3 евро годишно на 1000 жители.

http://www.zaedno.de/article5431.html


Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Дамян Дамянов: Червените куфарчета се раздаваха в подземието на БНБ

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ


Парите на големите бяха преведени по специални сметки по банков път.

Изследванията за първоначалното разграбване на финансовия и материален ресурс на България около 10 ноември 1989 г. вече май са в графата митове и легенди за прехода. Добре че сред наблюдателите и консуматорите на тези процеси все още се намират оживели, които, къде от суета, къде от възкръснала съвест, все още си спомнят някои моменти, покрити с пепел, изпод който се подават срамни истини за най-голямото разграбване на България в 1300-годишната й история.

Един от тях е Дамян Дамянов – син на партийния и държавен функционер Райко Дамянов – дългогодишен първи зам.-председател на Министерски съвет и председател на Народното събрание преди 10 ноември.


Как се случи най-разбойническото бастисване на България със средствата на нежната демократична революция?

Мит е, че всичко е било планирано още със заговорите за свалянето на Живков и след него. Лаиците и до днес вярват, че списъците на Луканов и заговорниците кой колко му с полага от държавната баница са били изготвени далеч преди 10 ноември. Според мен, а имам и информация “отвътре”, нищо предварително не е било разпределено. Каквото и да се говори, човекът на Москва до последно изпитваше ужасен страх и респект от Първия. Вярно, че Живков допускаше някои деформации, за да задоволи битовите нужди на обкръжениението си – вила, кола и т.н. Но само толкова.

При всички опити за разграбването на държавата той здраво държеше юздите и не позволяваше подобно нещо. Лошото е, че и той, колкото голям психолог да беше, не можа да избегне крилатата фраза “Който гради върху хора, гради върху кал”. Докато Живков отговаряше пряко за външния дълг до края на 1982 г., който беше в рамките на 2 млрд. и 800 млн. долара, България нямаше никакви проблеми. Постепенно обаче, и особено след 1984 г., Луканов, не без съветска помощ, обсеби управлението на външния дълг и това беше началото на края.

На хоризонта се зададе перестройката на Горбачов и за пет години дългът ни нарасна на 10,5 млрд. долара.

Твърдя убедено, че Луканов до последно изпитваше панически страх от Живков и, ако изключим натрупването на външния дълг, не смееше да пипа тези сметки. Разграбването на държавата започна боязливо около 10 ноември, когато Живков вече го нямаше.

Чак пък боязливо?

 Ще ви обясня. Да, на 10 ноември ситуацията коренно се промени.
Тогава започна да действа една схема, която се избистряше в движение от Луканов и обкръжение. Ако ви кажа какви бяха първите й стъпки, сигурно ще се смеете. Единственото мъгляво нещо беше, че ще последва период на временна несигурност, ръководната роля на партията не е гарантирана и ще отиде в историята, но по въпроса как да се трансформира политическата й власт в икономичска на никой не му беше ясно как точно ще стане това.

И кои бяха първите държавни мъже, на които им просветна?

Може да се учудите, но най-рано се “осъзнаха” Христо Христов – министър на външната търговия, и Стоян Марков – председател на Държавния комитет за технологии и технически прогрес. Те първи разбраха, че се задава поредица от бури и че системата не е вечна. И, разбира се, Луканов, но без тях, без съдействието им, не би успял сам. Всичко това стана постепенно с годините.

Добре, как започна постепенното, боязливо в началато разпределение на нациналния капитал по различни направления?

На 8 февруари 1990 г. се формира първят кабинет на Луканов. В него министър на културата беше моят приятел по научн интереси проф. Кръсто Горанов. Той ме покани за негов съветник и помощник за изборите за ВНС през 1990 г. В прцеса на работата ни той ми сподели, че е изключително шокиран от възгледите на Луканов, които не одобрява. Според вижданията на Луканов трябва да се прави държавен каптализъм и да се овладява икономическата власт. Когато се ядосваше, Горанов ми е казвал: „Някои получиха милиони, но аз нямам нищо общо с това”.

Това постепенно раздаване – първончално на дребни хиляди, стигащи докъм милиони, как е ставало?

 Много неща зная от Георги Тамбуев, с когото бяхме изключителни приятели и той нищо не е крил от мен.

Схемите са следните.

Първо се започва от периферията на номенклатурата. Първоначално там се раздават малко пари. На много хора по малко. На повечето се дават по 2-3 хиляди, до 10 000 лв. По-скоро, колкото да се почерпят и да регистрират фирми. Виж, второто, това беше истинската тайна – по какви критерии се раздаваха в Центъра, в София. И на кого? Доколкото ми е известно, в началото е било „подпирането” на кадри на УБО от по-низшия ешелон, но за сметка на това пък проверени, млади и напористи, спортисти, свързани със службите, синове и дъщери на вече изявили се генерали и полковници от разузнаването, контраразузнаването, партийни величия от последния етап на живковата кариера като Стоян Марков, Петко Данчев и др.

Има много посоки, в които можем да продължим разплитането в раздаването на пари – т. нар. трети стълб, т.е. захранването на ВТО до последно чрез Външнотърговска банка? Какъв беше тук механизмът на наливането на пари?

Има много посоки, в които можем да продължим третия стълб в раздаването на пари, т.е. неливането на пари във външнотърговските дружества чрез Външнотърговска банка. Какъв беше механизмът за раздаване на парите? Малките суми и тук са били раздавани на ръка. Имам сведения обаче, че Белчо Белчев, който беше министър на финансите през 80-те, е получил от Луканов хора, на които трябва да бъдат раздадени точно определени суми. А по-малки суми – до 100 000 долара или лева, парите са получавани в подземието на БНБ срещу разписка.

Такива пари например е получил Емил Кюлев.

Най-големите суми са били превеждани по банков път. Кой знае защо обаче, след спечелването на изборите от СДС през 1991 г. и на Луджев беше възложено разследването и написването на доклад за изнесените пари на България, Луканов успя да внуши на Филип Димитров да закрие Министерството за външно икономически отношения, архивите изчезнаха безследно, а с тях и следите от цялата документация, в която бяха отразени всички тези ревизии, сделки, извличения и движения на българските пари зад граница.

Дотук боравим с хората от високите етажи на властта, между които движението на родните пари и валута първоначално е било хаотично като брауново движение, преди да се канализира. Да, но има е една друга категория хора, които са си получили лептата и са изиграли съществена роля в българския преход, колкото и малко да са живи днес от тях?

Да, имаше и една трета категория хора, много привилегировани като Илия Павлов и малко известна личност като моя приятел Александар Мирчев, който отговаряше за международните връзки към ЦК на ДКМС, после беше секретар на ДКМС и за кратко първи секретар на ЦК на БКМС. Луканов се познаваше с баща му и го взе като свой външнополитически съетник. Неслучайно той беше на Кръглата маса между Луканов и Лилов. Отиде на специализация в САЩ в Смитсоновия университет, изпратен от Луканов по различни канали. Откри няколко фирми във Вашингтон, естествено, с пари на Луканов. Защити професура и стана официален съветник на казахстанския президент Нурсултан Назърбаев.
Според моите сведения

най-много пари в оня период, към 90-та, получиха Илия Павлов и баща му – около 3 млн. долара.

Ако някой си мисли, че това са били малко пари, нека си направи съответните справки за стойността им по онова време. В тази връзка ми се иска да спомена и покойната Людмила Живкова и парите на прословутия Комитет за култура. Преди честването на 1300 години България бяха отпуснати много, много милиони. Прави се една ревизия и се оказва, че са закупени произведения на изкуствто за над 2 млн. долара. Другите средства са изчезнали или разхитени. Само за подаръци и приеми са дадени повече над 2 милиона долара. Главният отговорник и прахосник за това е Живко Попов – първи зам.-министър на външните работи и генерал от Първо главно управление. От ПГУ са участвали и Емил Александров, който й беше заместник, Богомил Райнов, Кръстьо Мутафчиев. Там беше и Александър Фол, който също беше в трупата, разпореждащата се с парите, а след гигантския гаф, поради сантиментите на Людмила, беше преместен на друга отговорна работа – като министър на образованието.

Тази група беше изнесла пари навън по каналите на ДС –

същите, по които се изнасяше кулкутурно-историческото наследство на България и след 10 ноември 1989 г.
Колкото до изнесените пари на България, един позабравен политик и икономист – Илко Ешкенази, който беше шеф на бюджетната комисия в НС, се беше амбицирал да научи какво става с изнесените пари на България. Беше се нагърбил и да върне апетитните еврейски имоти в центъра на София. Не успя и в двете начинания. На 28 септември аз бях на почивка в станцията на МС в Слънчев бряг. По радиото казаха, че Ешкенази е загинал с джет на другата станция на МС в Слънчев бряг – Св.св. Константин и Елена. Аз веднага говорих със спасители и запознати с водните спортове. Според специалистите възможността джета да го удари така, че да предизвика летален край, е нищожна…

Да не забравяме, че в ония времена некоронованият цар на България беше Робърт Максуел, който стана неудобен на МОСАД, не и без наша заслуга, направи лъвски скок от яхтата си и загина, а с него загина и може би най-деликатната част от новата ни история.