Български > Фото-галерия

с.Бръщен/ Brashten/-община Доспат!

<< < (2/4) > >>

SIVEK:
Вергил Ваклинов

SIVEK:
статия.
Салих Ахмедов Якубов (Канадеца)Дисидент
 
Роден: 30 ноември 1954 година
с. Бръщен, община Доспат! 
 

Салих Якубов (Канадеца) е един от главните организатори на бягството на групата от петима гимназисти родени в село Бръщен , във връзка с несъгласието си с провежданият през 1972 г. "Възродителен процес" в Родопите. Това организирано бягство през южната граница и напускане на страната е един от най-големите удари по сигурността на тогавашната комунистическа охранителна система по границата с Гърция. През 1972 г. по време на „Възродителния процес” като ученик в 11 клас, същият е изгонен от гимназията в гр.Девин, поради отказа да си смени името с което е роден и което име носи и до сега. Тъй като, редом с други ученици е подгонен от властите и знаейки последиците които го очакват, той приема като единственото спасение да организира бягство през границата в Гърция в близост до родното му село. Разбирайки и факта, че ако го хванат, ще бъде застрелян на място, то неговото предпочитание тогава е било да умре, отколкото да приеме и да си смени рожденото си име.

При изгонването от гимназията му е казано от неговият класен ръководител, че ако не си смени името, то тогава „ще си умре като един беден и прост помак”. При първото му завръщане в България, той се среща с неговият ръководител да му благодари и да му напомни думите, които е изрекъл преди 25 години, и които думи са му помогнали "да си остана един помак, но човечен и истински помак, обичащ най-много родината си България". Макар години след това и след трогателната среща, същият заявява голямото си уважение към неговият учител, като напомня, че продължава да се гордее с етническата си принадлежност и българската си народност.

На 01.05.1972 г. той и четирима негови приятели от същото село успяват да преминат през телените съоръжения по границата и навлизат на територията на Гърция. След четиричасово преследване от военните и гранични служби дълбоко в гръцка територия, както казва той: "С божията помощ на Аллах, успяхме да се спасим от куршумите и взривовете, които сипеха по нас". След дълги мъчения, изтезания и тежки преживявания, с цел проучване за принадлежност към българските тайни служби, проведени по затворите в Кавала, Солун, Атина и Лаврион, те са освободени да пътуват, кой където желае по света. "Ежедневните разпити, побоища и насилия за да признем принадлежността си към тайните служби, ще ги помня цял живот, и тези кошмари ме спохождат всяка нощ до сега!" - казва той.

След бягството му е упражняван постоянен тормоз спрямо цялото му семейство и неговите близки и роднини. Баща му – тогавашен кмет на селото, е задържан по участъците, разпитван и свален от длъжност. Неговите чичовци и роднини са разселени в Северна България, задържани по участъците и вкарвани в затворите.

След като имигрира в Канада и продължаващите до 1990 г. преследвания от българските агенти, разбира, че след бягството си е осъден с наложена смъртна присъда, която след няколко години е отменена и е осъден на 15 години затвор. Отнето му е и българското гражданство, което през 2003 г., след много жалби и перипетии е възстановено чрез съдебни дела. Единият от последните си спомени от срещата с българските тайни служби, е този където през 1985 г. по време на почивка със семейството си в Малта, двама агенти правят опит да го отвлекат и да го върнат в България, или да го убият. На 5.IX.1975 година се жени за една девойка от Малта, с която имат дъщеря Мисти, навършила възраст през 2008 год., на 28 години и син Джори-Ахмед на 22 години. През 1977 и 1978 година завършва Джордж Браун колеж за бизнес и бизнес мениджмънт в Торонто и от там тръгва живота му в бизнеса. Работи какви ли не работи за да оцелее, като в последните 20 години се занимава със собствени бизнеси. Първоначално с ресторантьорство, хотелиерство, туризъм, а след това със строителство, купуване и продаване на недвижими имоти.

През 2005 г. година решава временно да се върне и да пребивава в България за да осъществи една от мечтите си, да взема някакво участие в обществения живот и политиката за развитието на родния си край и на родината си България. Установил, че въпреки положителните промени, които стават в България, той се вълнува от още много неща които забелязва, предимно мизерията и начина на живот, които изпитват хората в провинцията, особено в неговият роден и любим южен край на България, областта ЧЕЧ. Установява с огорчение, че след толкова години вместо напредък този край е изостанал още повече и беднотията е непоносима. Огорчен от това, че хората са принудени да отиват да работят по Гърция и други държави само и само за да оцелеят, което според него не е справедливо и иска да промени това състояние по някакъв начин. В някои от спомените си за емигрантския живот казва: "Лудница, жива лудница беше това. Волята ми за живот и да се върна някой ден в любимата ми Родина България при близките си ме дърпаше напред и ми даваше кураж да се боря с всички неприятности и трудности.

 Исках да се върна в Родината си и да променя някои неща в системата и твърдия режим на комунизма.
Исках да помогна на българския човек и на нашият беден помак, да живее свободен живот и да се реализират мечтите му, особено за младите хора, които знам,че ги очакваше мизерия."
През 2007 г. с цел да се включи в общественият живот и според неговите възможности, да се включи да помага на "нашият изоставен ЧЕЧ", на местните избори се кандидатира за кмет и общински съветник към община Доспат, но получава официален отказ за регистрация на кандидатурата си, поради това, че е с двойно българско и канадско гражданство. На този отказ през 2007 г., той отговаря: "Независимо, че от това, че от 2005 година се завърнах окончателно в моята родина България, която най-много обичам и уважавам, все още се чувствам дискириминиран. А, и как до сега за съжаление, никой от нашата държава, поне не поднесе нито едно извинение, нито една дума не каза за този тормоз срещу мен и моето семейство, което системата на комунизма направи срещу нас и много, много други български граждани с подобни съдби."

От тогава в по-голямата си част от времето си, той участва в дейността на местното ловно-рибарско сдружение, като помага за опазване на природата, подготвка на хранилки на животните.!

Nazmi:
  Хубав материал по горе от Sivek.
Допълнение от мен. ;)          Дядовците в Бръщен си чатят с внуците.   Редовно получаваме хабер от Америка, че са отличници, хвалят ги те.
Сибелка от Бръщен показва учебниците за трети клас на баба си .
http://paper.standartnews.com/images/articles/orig_294852_bg.jpg

"Навремето тука бяха опнали висока телена мрежа и ако хукнеш да я прескачаш, имаше "бум"! - бай Хюсни маха с ръка към южния баир на Бръщен. Къщите на родопското село почти опират в границата с Гърция. До 1989 г. около браздата между двете държави са намерили смъртта си десетина души. Сред тях са и двама източногермански младежи - 19-годишните Андреас Шуцер и Детлеф Хайнер. Застреляли ги през 1980 г. Ще видите и паметна плоча на Дончо Ганев - граничар, загинал в престрелка с нарушители на държавната граница през нощта на 1 срещу 2 юли 1953 г. "Бръщенци няма сред жертвите", констатира старият земеделец. Сега заставата продължава да си стои, обаче няма при кого да отидеш на гости от другата страна. Пусто е, белеят се само основите на древни къщи.

   Преди 80 години  гръцките власти са изселили мюсюлманските села в Турция.
]Помаците в този живописен край са смирени, натрупали са горчив исторически опит - в кървавия ХХ век стават играчка в ръцете на три враждуващи държави - България, Гърция и Турция. Историята на родовете в отдалечения родопски Чеч прилича на карта на Южните Балкани. Семействата, кога насила прокудени, кога в търсене на поминък, са кръстосвали Албания, Черна гора, Сърбия, Македония, Тракия и Мала Азия. "Имаме големи къщи, ама са празни", казва Хюсни. Той има по едно дете на гурбет в Гърция, Испания и Англия. Често ли се чува с тях по мобилните телефони, питам го аз. "Напоследък използваме скайп - говорим си по видеоконферентна връзка три пъти седмично, и си "чатим", както му казвате вие", отговаря родопчанинът.Бръщен и Црънча са кацнали на два високи ската, между които се провира река Доспатска. При ясно време оттук се разкрива приказна панорама, в далечината на която се извисява Пирин. Местните хора още спорят дали дедите им са избрали да строят на почти отвесното било на планината, за да са по-близо до едрите звезди. Или за да избягат от водната вихрушка. Приличащата на кротко ручейче река Доспатска
има свойството да се преобразява в потоп по време на силен дъжд само за няколко часа. Отнася мостове и къщи. Но и тук, както на стотици кътчета в Родопите, стои непокътнат римски мост. Помаците от селата са свикнали с мисълта, че мостове на две хиляди години удържат стихията, докато планината се разправя безмилостно със съвременните чудеса на архитектурата. По римския мост в продължение на векове местните овчари водели стадата си към пазарите в Цариград, Одрин и Драма. Днес старите родопчани изпращат децата си на гурбет със самолети.

Мъжете се занимават със строителство, а жените се гърбят в шивашките цехове за жълти стотинки. Доскоро дюлгери обикаляха София, Банско, Боровец, Пампорово, Черноморието и другаде, където се строеше в библейски размери. Но откакто кризата удари бранша, мнозина са се върнали към отглеждането на суровината за пушачи.
Заедно домакинствата обработват и миниатюрните нивички с тютюн.

Родопските мюсюлмани минават за едни от ревностните и славата им стига чак до Мека и Медина. По време на Шекер Байрама младите отиват при старите да поискат прошка. Невестите се надпреварват кой по-сладка баклава да опече и ги носят първо на майките и бащите си, след това - на останалата рода. Счита се, че който обиколи повече роднини на празника, носи голямо достойнство. Булките в родопския Чеч майсторят също клин (вита баница) и десетина вида качамак. За разлика от целия Европейски съюз тук все още се намират жени, които не смеят да говорят в присъствието на мъжа си
както и много забравени добродетели. Голямата болка на жителите е постепенното закриване на училищата и детските градини. Селяните дълго скърбят - щом се закрие школото, значи селото почва да умира. Затова и кметовете са готови да водят пунически войни с образователната администрация и да вършат какви ли не шмекерии с брой на децата, за да опазят училищата. Въпреки че тук се раждат много деца, голямата част изчезват в чужбина с родителите си и се появяват обратно по време на цялата учебна година. Всеки ден жълтият автобус разхожда хлапетата на двайсетина километра до гимназията в Доспат. Най-горди обаче са бабите на внуците в САЩ. Редовно родопските села получават поздравителни хабери от американските колежи, че българските деца са абсолютни отличници. Освен че хлапетата са будни, причината се крие в това, че там те изучават в осми клас предмети, който в българските училища са ги зубрили още в пети клас.
Руслан Йорданов

От мен Назми за темата.
Мога да допълня само,че има и други известни личности от Бръщен  освен Салих Якубов/ Канадеца/ ,един от тях е за който се спори и до днес Мехмед Синап.
 В днешно време бръщенци са по гурбета-основно в Гърция за тютюна и масови бригади до Англия за 3-4 месеца за да могат да изкарат прехраната.

Ходил съм като ученик в Кочан гимназията много пъти.Преди си мислех е едно село стръмно,оказа се Бръщен е на равно място,всички къщи на знам защо измазани в бяло,подредено село.
Последно бях в граничната застава на лов с командира на заставата,там над селото.!
Хубав край,наши съфорумници в сайта главно от Гърция и Англия са тук в помак сайта. ;)

 

shao:

--- Quote from: Nazmi on March 10, 2011, 05:17 ---http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d1/The_village_of_Brashten_1.jpg

  Ето и песента от един певец,учител в Кочан -Северин  Чаушев.
  Прекрасна песен... ;)
Severin Chaushev-Dilyano,Dilyano

--- End quote ---
 
Северин Чаушев е от Бръщен...

Nazmi:
   Завчера беше събора в село Ваклиново. На събора срешнах много наши помаци от ЧЕЧА.
  Освен мъката по безработицата и  безхаберието на държавата за хората тук заради тютюна ми споделиха и радоста,че в този сайт помаците намират мъка и радост,всичко за помаците. Стана ми драго естествено  ;). Имаше от Бръщен и ме помолиха  да пишат в темата.Разбира се имаме такава тука..по нагоре.

  Бръщен 2011-първа част


Бръщен 2011-втора част

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page