Расате,увеличаването на населението в Родопите едва ли се дължи на толкова миграция,колкото на засилена раждаемост.
Не съм срещал смислени обяснения за причините на тази предполагаема миграция.Някак си не е логично от плодородните низини хората да бягат в планините и едва там да приемат исляма.По-приемливо е да е обратното.
За повишаване на раждаемостта в природата и при човек има два основни фактора.Единият е повишен стандарт на живот,другият е застрашаване от изчезване.Кой от двата е повлиял?
А в Чеча Трифон Зарезан се отбелязва с всенародни тържества
Кара Ибрахим нужно е четене на архивите(или на техните преводи)-нямам как да се дължи на раждаемост-дори и по десет деца да имат няма как да се промени за 10-20 години в пъти според османските данъчни архиви.
Ще цитирам Чечлията-"В целия Неврокопски край има един огромен прилив на население през втората половина на 15 век. В Туховища това не се усеща кой знае колко, но в много села се наблюдава ръст на населението с по 100-200% за 15-20 години."
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2507.msg67960.html#msg67960Да приемем твоята теза-засилената раждаемост-това означава,че при това население в региона,ако раждаемостта е право правопропорционална то трябва първото семейство да се е преселило в планината от някъде преди има няма 20 години преди това.
Пак цитирам Чечлията:
За Туховища данните конкретно изглеждат така:
1464 24 семейства,8 неженени и 4 вдовици
1478 62
1519 132
1530 158
(поправката е моя
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2507.msg67878.html#msg67878 )
Дефакто ако сметнем данните-то за 14 години се е удвоило-ако е такава раждаемостта и върнем процеса назад значи през 1406г ще бъде едно семейство-пак дошло от някъде.
Имам няколко приятели завършили османистика-та те са ме запознали най-общо със ситуацията-до момента в страната са проучени над 20 хил. материала, а турски учени са проучили и взели около 25 хил. копия.
Какво още ще излезе от т.нар. истанбулски османски архив тепърва ще се разбере, тъй като османистите все още приключват техническата работа по анотиране и систематизиране на документите. Въпреки,че паралелно с чисто архивистката дейност историци четат и анализират по същество някои от документите, голяма част не са изследвани. А от тях може да се види в пълни подробности как са живели хората в Османската империя, какъв е бил битът им, тъй като освен изчерпателните общи дефтери за финансовите отношения, приходоизточници и т.н. администрацията е водила статистика и в най-малките селца - население, етноси, религия, производство, плащания. Наред с над 700-те тефтера от по 700 - 800 страници, които се пазят в библиотеката (само преди месец колекцията е попълнена с още 3 копия на тефтери, получени от Турция), османският архив съдържа и справочници, финансови документи, молби, прошения и т.н.