Защо твърдите че населениието в Родопите е било нищожно.
По целия ЧЕЧ има толкова много останки от стари селища,че ми се струва сега населението е по малко в сравнение с по стари времена.
Има толкова много стари руини и Римски мостове които са запазени и до днес и са в отлично състояние по много от които и до днес хората минават и ги ползват.Това ме навежда на мисълта че тези места са били много добре заселяни.Те са били заселяни преди Османската империя защото мостовете и сега ги наричат "Римски мостове".
Защо са построени толкова мостове и пътища по тези неприветливи и трудни терени.Въобще Западните родопи не са иследвани добре от специалисти а са разграбени и плячкосани единствено от иманяри които са толкова много, че всяка барчинка е разкопана и съсипана за винаги.Тези иманяри деистват на принципа'след нас е потоп'.
Имало е няколко града-и най важното лековити бани-това е причината.
Но както и споменах по рано при смутни времена населението на планинските масиви се увеличава-а в спокойствие намалява.Има хроника запазена от онова време,в която местен велможа се оплаква на римският консул за безочието на римските легионери.През този период на трайна римската окупация на Балканите има отлив на населението към Дакия и Понтийският басейн(След като Император Траян завладява и Дакия- приливната вълна е била изцяло към Понтика)-нещо което се повтаря и по време на Османската империя-българи бежанци след поредното въстание или след война бягат към Понтика(Северното причерноморие-Бесарабия) и Влашко(Дакия).
Прочети тази книга и вникни в тезата на автора и ще разбереш някой неща за които трябва да се помисли.
А защо смятам,че населението е било нищожно-не разкопките в случая са важни-а документацията-османският данъчен архив ясно е изброява населението по именно във всяко населено място,навсякъде в България,където е установена османската власт и то с голяма точност.
Малко история за нахлуването на Римляните на Балканите.:
Още в началото на ІІ в. пр.н.е. Римската република насочва вниманието си към Балканския полуостров. През 188 г. пр.н.е. траките се сблъскват за първи път с римските легиони, които се завръщат от Мала Азия в Италия. Местните племена - асти, кени, мадуатени и корели, нападат римските войски при Кипсела, а по-късно при устието на Марица ги разгромяват.
Одрисите водени от Битюс, син на Котис, се включват в антиримската коалиция, начело с Македонската държава и така се създава общ балкански фронт срещу нашественика. Тракийските войски се сражават с изключителна храброст и умение, но Рим побеждава и Битюс е пленен. На чело на делегация Котис пристига в Рим и е приет и изслушан благосклонно пред римския Сенат. Пленниците са върнати. Тогава за първи път са установени дипломатически отношения между Рим и траките, като е определена и границата между Рим и Одриската държава.
Богатата Тракия обаче привлича римските търговци и робовладелци със своите селскостопански продукти и възможността за доставка на роби.
Между 55 и 48 г. пр.н.е. в североизточните области на Балканския полуостров се издига Гетското царство на Буребиста. Този енергичен владетел успява да обедини тракийските племена южно от Стара планина в борбата им срещу Рим. Използвайки римските междуособици, одриският владетел Раскупор се обявява за владетел на цяла Тракия и поставя началото на Сапейската династия, последната в историята на независима Тракия, със столица Бизия в Странджа (днес в Турция).
През 15 г. пр.н.е. в Тракия избухва голямо въстание на бесите под предводителството на жреца Вологес. Целта му е да си възвърне светилището на Дионис в Родопите, предадено от римляните на одрисите. Едва през 13 - 11 г. пр.н.е. римляните успяват с много жестокости да ликвидират съпротивата. Рим предава политическата власт в Тракия на династията от Бизия. Октавиан Август умело превръща тези династии в свои васали, дава им пълномощия и над земите на север от Стара планина, за да защитават дунавската граница. Най-известният владетел е Реметалк, който управлява съвместно с брат си Раскупор. Васалното царство просъществува до 45 г. от н.е., когато Тракия става римска провинция, а през 107 г. и Дакия е присъединена към империята, с което се слага край на тракийските независими държави.
