Гръцка музика на Балканите!
Историята на музикалното изкуство има дълбоки корени в Гърция. Музиката се базира на принципа на хармонията такава, каквато е била развита за първи път в питагоровите теории, които по тази причина се смятат за основа на последващото развитие на европейската музика.
Музиката като изкуство и културен елемент заема основно място в обществото на древна Гърция. Древните гърци са смятали музиката (свързвали я с Музите, божества на изкуството) за неразделно свързана с обучението и развитието на всеки човек - музиката развива духа, както физическото възпитание - тялото. Музиката не е била само един вид изкуство за самоизява, а основен камък при обучението, неразделно свързан с философията и добродетелите. Именно с това се обяснява и факта, че за добър музикант в Древна Гърция е считан не онзи, който е бил виртуоз при изпълнението на един инструмент, а онзи, който чрез музиката е можел да пресъздаде красотата, добродетелите и моралните ценности, които носи в себе си.
Доказателство за голямото значение на музиката в древността е използването ѝ във всички обществени дейности. В свещеното прорицалище Делфи е имало храм, посветен на Аполон, бог на музиката, където в древността са се провеждали общогръцки състезания по музика. Музиката заедно с другите изкуства - танц, театралното майсторство и поезията - е била неразделна част от гръцката драма.
През Средновековието гръцката музика се развива в рамките на византийските музикални традиции. След падането на Константинопол и унищожаването на Византия, традициите на средновековната гръцка музика са съхранени само в черковната музика.
След освобождението (1830 г.) и обявяването на независимостта на Гърция започва развитието на инструменталната музика. През 1865 г. Нико̀лаос Мандза̀рос написва музика къл поемата на Дионѝсиос Соломо̀с "Химн за прослава на свободата", който става национален химн на страната. В последната четвърт на 19-ти в. и в началото на 20-ти в. повечето гръцки музикални творци насочват усилията си към гръцкото народно творчество. На базата на народната песен е създаден нов за Гърция музикален жанр - идиличната музикална комедия. Основни представители на жанра са Коромила̀с и Ко̀кос.
Гръцката музика, която е на мода днес, се характеризира като смес от източни и европейски ритми. Комерсиализирането на средствата за комуникация и особено на радиото е допринесло и за комерсиализирането на музиката. Бузукито, творение на Василис Цицанис, което оневини в буржоазното съзнание Манолис Хиотис, продължава да бие в сърцето на гърка, но вече се забелязват опити за оползотворяне на традицията с влияние от Изтока (напр. групата на Рос Дейли, която през седемдесетте изпълняваше ролята на училище за избрани музиканти, прокарвайки пътища за звуци, които спомогнаха за смесването на традиционната музика с източните мелодии, "Силите на Егея", които преработваха някои народни песни, така наречената "Солунска школа", чиито представители използват ут, както и други източни инструменти).
Гръцката музика като цяла се характеризира от една специфична динамика, тя е еклектична, комерсиална, но и достатъчно качествена, традиционна (с много внедрени етник елементи), "съпротивителна" (с очевидни влияния от политическата песен от шейсетте и седемдесетте), диалогизира с електронната музика, кара предизвикателно публиката си да се тълпи на рок и денс фестивали, танцува чифтедели и зейбекика; позволява на творците си да разчупят наложените музикални форми и смесва традицонното с модерното, изтъквайки многобройните проявления на звука, който успява да диша дори и под тежесттта на аритметиката на проджбите.
В Гърция съществуват концертни зали и различни музикални организации, които упражняват решителна роля в развитието на гръцката музика, но и в контактите на гръцката публика с най-големите творци от световната музикална сцена. Функционират също така голям брой консерватории (98 държавни и 450 частни консерватории), които се ръководят от духа на постоянно усъвършенстване на музикалното образование в страната.
Източници:- Гръцка музика.Категория.
