Topic: Кога България е загубила независимостта си напълно

[Rasate]

Кога България е загубила независимостта си напълно



Докога е имало средновековна българска държавност? Кога за последен път сме имали територия, пък било то и васална някому? Това са въпроси, по които и до днес се спори. Най-задълбочени в тази област са изследванията на доцентите Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев, залегнали в книгата им “Българите и османското завоевание (краят на 13 – средата на 15 в.)” на ИБ “Слово”.
Накратко двамата уважавани наши учени лансират и поддържат тезата, че падането на българските земи под османска власт е станало през 1422 г. Ето накратко изворите и документите, на които те се облягат в защита на своята теза:
Разказите за пленяването на цар Йоан Срацимир от Баязид и отвеждането му като пленник в Бурса не съдържат никаква информация за неговия син Константин. Нещо повече: от Григорий Цамблак, Българската анонимна хроника, Михаил Мокса и Нешри може да се направи извод, че пленяването на Йоан Срацимир е станало не през късната есен на 1396 г., а през 1397 и дори през 1398 г. . Така казва и в прав текст Българската анонимна хроника: “Той (Баязид) залови и подчини цар Срацимир в 6906 г. (=1397/1398 г.)” Така твърди и Мокса. Най-известният документ за събитията от онова време е писмото на крал Сигизмунд до бургундския херцог Филип от 1404 г., в което се казва:
“Господин Остоя, крал на Босна …., знатният господин Стефан, деспот и дук на Рашка, известният Константин, прославеният император на България, и Мирчо, воевода на трансалпинска Влахия…. Последните двама също се върнаха в лоното на Наше Величество, под наше подчинение, много пъти нападаха смело гръцките области и други области, които и досега се владеят от турците; спечелиха триумфална победа над враговете и слава за себе си…”
Както отбелязват доцентите Павлов и Тютюнджиев в случая ако се приеме, че Остоя, Стефан и Мирчо са владетели с реална власт, е много подозрително присъствието в тяхната компания на владетел на несъществуваща държава като Константин. Нещо повече: името на Константин е споменато точно след владетеля на Сърбия и преди това на влашкия воевода или в чисто географски аспект авторът на писмото е подредил владетелите в последователността, в която се намират владенията им от запад на изток: Босна – Сърбия – България – Влахия. Още по-интересно е, че думите “Constantinus, imperator Bulgariae magnificius” не са написани от кой да е, а от самият крал на най-голямата сила с влияние на Балканите в момента – Унгария. Кралят казва, че Константин и Мирчо “се върнаха” под негово подчинение. Тук ясно проличава, че двамата владетели се поставят на една основа, а изразът “се върнаха” означава, че досега те са били васали на някой друг (няма кой освен османците) и логично в новите условия са признали сюзеренитета на Сигизмунд. Дори, съгласно писмото, Константин притежава свои въоръжени сили, с които да напада османците и това е факт, който се потвърждава и от друг източник по-нататък.
Интересни са и описаните от двамата учени дубровнишки сведения, свързани с Видин от периода: Според решение на Големия съвет на републиката от 28. 11. 1398 г. се удължават с 5 години (1398 – 1403 г.) пълномощията на консулите “… в страните Славония, Босния, Срем и България”. В сведение от . 23. 3. 1411 г  се съобщава за смъртта на дубровнишкия търговец Якша Прибилович в “българската държава”!
Много показателен е и един документ: грамота на сръбския деспот Стефан Лазаревич за манастирите “Тисмана и Водица” във Влашко от 1406. В него се казва: “Всеки, който побегне от земите на царството ми в Угърската (Унгарската) земя или пък в Българската (земя), мой човек или мой властелин, и пребивава там три години, или две, или една, и поиска да се върне в определените църковни села, нека бъде свободен да дойде…” Какъв по-нагледен пример за съществуването на българска държава, пък била тя и васална от това България да стои редом до Унгария в този период и да приема бежанци?
Един от безспорно най-познатите документи от онова време е “Житието на Стефан Лазаревич” от К. Костенечки. Там пише следното: “… и българските градове бяха отстъпили със синовете на българските царе…” и по-нататък: “… (Сюлейман) се отправил срещу Темско (близо до днешен Пирот) и го превзел с бой." Този документ е послужил за изграждането на тезата за въстание начело с Константин и Фружин, датирано от мнозина към на 1408 г. Прави впечатление изразът “отстъпили” (някъде съществува изразът “отметнали”. И докато “отметнали” повече прилича на на въстание, но ако по-точният превод е “отстъпили”, то тогава излиза, че в тези земи е имало някаква васалност и тя е отметната или поне отметната в полза на чужда васалност.
И по-нататък има интересни документи: В една сръбска преписка, касаеща следващите години, се казва: "В годината 6921 (1413 г.) Муса разори българите и ги пресели на 23. 4. " Сведение на Ашък-паша-заде говори за неподчинение на Видин, а анонимна османска хроника добавя, че Муса "завзе града и го постави под своя власт". Ако приемем, че в някакъв отрязък от време Видин е бил столица, имал е и войска и е проявявал неподчинение, то кой ако не Константин ще е бил изразител на тази воля? А няма как Константин да не се именува цар на българите, още повече, че води армия и, че за такъв го именува дори Сигизмунд.
И ако за Видин има някакво обяснение, то как да тълкуваме следното? Ашък-заде пише по съшото време: "Муса овладя едно по едно селищата: взе Провадия, взе и Мадара ди него... и завзе Велес, завладя също и Овче поле" Нима и там е имало българска власт? Ако да, тогава едва ли говорим за някакво малко, слабо и изолирано въстание, още повече, че превземането на селища “едно по едно” иска време. Интересно е и друго: всички посочени селища се намират в бившата Търновска България и като такива действията означават възстановяване на властта на Фружин, но не касаят Видинска България на Константин!
По-нататък: Хрониката на Псевдо-Сфранцис казва, че през юли 1413 г. против Муса и на страната на Мехмед се сражават войските на "владетелите на Сърбия и България, и на василевса", а Константин Костенечки допълва: "Султанът върна българските пленници, които Муса бе прогонил и заживя в мир с всички". Византийският историк Дука е още по-категоричен: "Султанът приел радушно посланниците на Сърбия, Влахия, България, дука на Янина, деспота на Лакдемония, княза на Ахея. Поканил ги на трапезата си, вдигнал наздравица и ги изпратил с думите: "Кажете на вашите господари, че аз на всички давам мир и приемам мир"
По-нататък: все още неизползваната в историографията ни "Хроника на турските султани" (XVII в.) за събитията след разгрома на Муса:
"Подари (Мехмед) и на принцепса (принца) на България едно хубаво място да го управлява и да бъде негово, защото той му беше помагал много..."
Интересно е, че същият автор нарича влашкият владетел Мирчо Стари не "принцепс", а "автентис" (господар), което е по-долу в разбиранията му за владетелска йерархия. В късновизантийската книжнина "принцепс" се използва за независимите латински владетели на Морея и Атина, които от западноевропейска гледна точка са "крале" или "херцози", а "господар" е равносилно на Шишмановото "господин Търновски" или Фружиновото "господар на Загора"
И в други източници има интересни и показателни данни: Според “Руския хронограф” през 1397 г. Видинска България получава статут на васална държава, а Мокса твърди, че Срацимир (може да имал предвид наследникът му) е станал “данник” на султана.
После за известно време липсват данни, но почти няма и данни за военни действия на Балканите - дори Фружин се кротва! А след това идва бунтът на Дюзме Мустафа (1421-1422 г.). По този повод Мехмед Нешри пише: "по цяла Румелия не останал ни един спахия". Армията на Мустафа през Галиполи минава в Мала Азия. След като няма османци на Балканите всички християни наскачат отново (без Сърбия). Ето защо новият султан Мурад II, който разгромява Мустафа, наказва Влашко и тогава доцентите Павлов и Тютюнджиев предполагат, че е унищожено и Видинското царство (пролетта на 1422 г.)
Костенечки пише, че цар константин умира на 17. 9. 1422 г. в Белград, а Руския хронограф добавя, че Константин е дошъл там от Унгария. Нормално да е отхвърлил васалитета (или да е признала за султан Мустафа), а след като Мурад II се завръща да е избягал при Фружин (или заедно с него) при най-мощния османски враг. Още повече нищо не му пречи да живее от пролетта до септември в Буда! Ето и цитатът от Костенечки: “В това време умря и цар Константин, сина на Страцимир, царя български, в същия Белград. Тогава деспота беше в Албания и той дойде от Унгария, където живееше. Него деспота оплака като същински брат и раздаде много за (упокой) на душата му. И това стана в годината 6930 (=1422)." От този момент отново се активизира Фружин.
Друго интересно е, че за османски санджак във Видин за пръв път се споменава през 1430 г. Нешри пише, че местният санджак-бей "бил един юначага, когото наричали Видин Синанъ". Сякаш в унисон с това е и фактът, че активизирането на Фружин започва с похода на Пипо Спано през 1425 г. при който са превзети за кратко Видин и Оряхово.
И няколко думи за Фружин и неговите действия: Общоизвестно е, че след пленяването и обезглавяването на Йоан Шишман единият от синовете му – Александър приема исляма и става управител на Смирна, а друг – Фружин избягва. В “Забележителности от живота на император Сигизмунд” Е. Виндеке съобщава, че в периода 1403 г. – 1406 г. в дома на императора в Естергом живее унгарски военачалник на име “Сусман” Странно име, което най пиляга на наследника на последния Търновски владетел. Ако е вярна датировката, че Константин и Фружин “са отстъпили” от османците през 1408 г., то след престоя в Естергом Фружин е искал да възстанови с помощта на брат си българската власт в Темско. Едва ли е пропуснал да се обяви за български цар в хода на тези събития – това е обичайно действие в хода на всяка кампания. По-късно някои са склонни да виждат покрай надиганията в Провадия и Мадара участието и на Фружин. Следва период на липса на данни за Фружин, в който той или е в Унгария или е при братовчед си във Видин. През 1425 г. участва в похода на Пипо Спано, в който са превзети Видин и Оряхово. Какво ли е правил там? През 1425 г. му е дадено имението Липа в Унгария, а през следващата получава и още едно имение близо до границата. През 1435 г. е изпратен като личен представител на унгарския крал на преговори при въстаналия срещу османците албански феодал Георги Арианити. Интересното е, че преговорите са водени на официалния език в албанската владетелска канцелария, а именно български. Документирано е, че на 6. 9. 1444 г. Фружин продава трето свое имение, находящо се в Арадско. Два дни по-късно кръстоносната армия на Владислав III Ягело (Варненчик) и Янош Хуниади поема на втори поход срещу османците. Известно е, че Варненчик е обещал на Хуниади България като бъдещо владение. Нормално е Фружин да се е противопоставил, което косвено се доказва и от писмо на Хуниади до папа Евгений VI от 1445 г. След злополучния край на похода има документи, които сочат, че е възможно Фружин да е бил оставен без имотите си. Сведения за неговите наследници се съдържат и в други документи, чак до края на 16 в. (дори издигнатият за цар по време на Първото търновско въстание се е именувал Шишман III). Според един османски регистър на населението на Видински санджак от 1454/1455 г. е споменато и името на “Фрузин – княз” и синовете му, които следва да пазят пиротския проход т. е. те представляват свободна и привилегирована рая.
Всичко, писано дотук дължим изключително на труда на двамата наши изтъкнати учени – доц. Пл. Павлов и доц. Ив. Тютюнджиев, които са издирили и анализирали посочените източници в тяхната съвкупност и поотделно в горепосочената книга.
И още един интересен и слабоосветлен факт: “В своята книга “Героичната съпротива на българите против османското нашествие” - “Народна просвета” 1960 г., авторката Бистра Цветкова пише, че след падането на Търново храброст проявили много български градове, но най-много се отличил Ловеч. След продължителна обсада османците провели преговори с войводата на крепостта Станко, известен с прозвището Кусам, В резултат на тях Ловеч станал васален град, който плащал данък и давал войници за помощни корпуси по време на война. Градът имал официален ферман в потвърждение на това. Според едно предание, което се потвърждавало от сведенията на Евлия Челеби в началото на 15 в. османците решават окончателно да ликвидират независимостта на Ловеч. Войските, начело със Синаи паша разгромили българите пред крепостта и Станко наредил защитниците да се укрепят вътре. На копие бил набучен ферманът за особения статут на града. Но предателство на местни боляри улеснило османците в откриването на тунела от крепостта до близката река. Лишен от вода градът бил превзет, а Станко (Кусам) и неговите другари се спуснали с въжета от крепостта и станали хайдути, за което има и народна песен:
“Тук ходи Кусам войвода
с триста души юнаци,
да коли турци, потурнаци."
И за край още един слабоизвестен факт по темата: по пътя от Пирот към София през 1443 г. Янош Хуниади среща един конен български отряд. Б. Цветкова, подкрепена от доц. Павлов и доц. Тютюнджиев, смята, че не става дума за случайно събрани местни хора, а за хайдути или войнуци. Хуниади смята новопристигналите за сериозна военна сила и им поверява задачата да бъдат авангардна част на похода към София. Наистина интересна организация при положение, че след Нишката битка съвсем спонтанно българските селища въстават или българи неорганизирано избиват османци.
Кога е угаснала последната искра на българаската държавност? Въпросът е все още дискусионен. Всеки от посетителите на форума може да прецени и да изкаже своето становище.

[Rasate]

Българите в "Хроника на славното Полско кралство" от  Ян Длугош (1415-1480)
Ян Длугош е секретар на краковския епископ,той пише труда си цели 25 години,като сведенията за българите черпи направо от разказите на все още живите участници в битките на Владислав Ягело- Варненчик. Вероятно именно походите на Варненчик стават причина Длугош да се заинтересува по-сериозно от българите. Работейки с множество местни, западни и руски извори, той попада на различни сведения за българите, които не пропуска да вкара в съчиненията си. За разлика от предшествениците си, Длугош познава добре географията на българските земи, като особено поетично е описанието му на Дунавската делта. Мизия пък, уверява читателя си, носи името си заради обилните реколти. Затова древните я наричат хамбара на Церера, а съвременниците му - България.
Ян Длугош съзнава напълно славянската общност и често лансира тезата за нейното величие. В такъв смисъл той е и един от първите "теоретици" на славянофилството. Длугош разглежда историята и разселванията на славяните още от времето на библейската древност, извеждайки техния корен от рода на Яфет. В съответствие с тогавашните знания той също използва митологизирани, фантастични предания. Така например хронистът твърди, че около 458 г. някакъв полски княз завладял "българите и мизийците". Длугош обаче разбира и оценява величието на Първото българско царство. После, въз основа на руската хроника на Нестор, той пише за първия поход на киевския княз Светослав срещу България, а след това и за покръстването на Киевска Рус  от българите. Описани са също битката на унгарския крал Сигизмунд с турците при Никопол през 1396 г., нападенията на османлиите срещу България през 1419 г. и др.
Една от най-ценните податки на Длугош е споменаването на български рицари в един турнир в унгарската столица Буда през 1412 г. Този факт е извънредно стойностен, защото участието в такъв турнир предполага наличието на родови цветове, герб, знаме, оръженосци, пажове, рицарски кодекс и ред други правила, за каквито няма почти никакви сведения в другите извори за българската история.От друга страна ни дава интересни сведения за все още съществуваща Българска държава,което сегашната ни история не показва.

Според покойния български историк проф. Георги Първев най-важното нещо е определянето на ополската княгиня Виола (ок. 1204-1251) като "по род и народност българка"в съчиненията на Длугош. Тази Виола е баба на полския крал Владислав Локетек и естествено, прабаба на неговия син Кажимеж III Велики. Нейна кръв тече също така във вените на немалко унгарски и чешки крале и кралици и на други короновани особи в цяла Европа.
Поради цензурни ограничения трудът на Длугош е издаден едва няколко века след смъртта му. Независимо от това неговият ръкопис е отлично познат на всички значими полски историци, които го използват нашироко в собствените си съчинения.

[Rasate]

Има различни карти-показващи от една по голяма-до една по малка България.Всъщност колко голяма е била България през различните етапи на своето съществуване.



Учим,че по времето на Цар Симеон България е най могъща-пълни глупости-Според  "Унгарската Анонимна хроника”записана от нотариуса на крал Бела ІІ в 12 в. в края на царуването на Симеон, българските владенията  на север от Дунав се съкращават до Карпатската дъга и Бесарабия.Губи Панония,Българска Морава,Трансилвания,Буковина и пр.т.е. владенията на Салан-Глад,Менуморуд,Гелу и Лоборча.




може би реалната карта в края на царуването на Симеон-на Север вече е Унгарско.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/GESTA_HU.pdf
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_HU_Granica_v_Srednite_vekove.pdf
България преди да попадне под Турска власт през 1422-24 година е представлявала една рехава империя от типът на Свещената Римска в Германия,където императорът е имал реална власт само над собствените си владения-т.е. областта Загоре(учебниците по история-Търновското Царство),а по принцип е бил сюзерен над останалите-Влашкото,Молдовското,Запланинското(Трансилванското),Видинското княжество,Добруджанското деспотство.
 


Например италианецът Филип Буонакорсо (1437-1496),наричан още Калимах в своята "История на Владиславовото царствие" описва военното сътрудничество между поляци и българи, но и конфликтите между тях - заради разрушенията и плячкосването, които съпровождат пътя на всяка армия. Повествованието на Калимах често има почти репортажен характер, вероятно защото самият той е бил в България. Италианецът явно заварва Банат и Войводина все още несърбизирани, щом като твърди, че от унгарския град Солнок на река Тиса кръстоносците навлизат направо в българските земи (на друго място пък е отбелязано, че България стига и до източната граница на Босна). Интересен е епизодът с "българката Фекуза от село Сулло, одъртяла старица, обаче много сръчна и опитна в отгатването на бъдещето". Тъкмо тази врачка предсказва в подробности какво ще стане при Варна, което дава повод на влашкия владетел Влад Дракула да не се включи в кампанията.

[Gelina]

Rasate, всички сме учили история. Или поне сложи всичко в една тема.

[Rasate]

Според Меховски България окончателно пада под турска власт след 1453 г., когато Мехмед ІІ завоюва Константинопол.
 
Ето какво пише:
“Като умрял, той (султан Мурад II) оставил сина си Мохамет като осми крал. Този в 1453 г., в последния ден на май, превзел Константинопол след 54-дневна обсада, напрягайки всички сили в последния пристъп. Също тогава му се предал богатият град Пера и стените му били разрушени.
Като овладял България и Расция (Сърбия), той завзел Смидеров, великолепния замък на Расция над Дунава. Нападайки оттам, той обърнал в пустиня Далмация и Кроация, проникнал в Щирия и в Австрия”.
(Меховский, Матвей. Трактат о двух Сарматиях. М–Л., 1936, с. 88)

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

Az pak se 4udq koga li e bila napalno nezavisima !

[Hat]

Az pak se 4udq koga li e bila napalno nezavisima !

Сигурно до 681 година отам на сетне се има нещо дето и пречи.

[Rasate]

История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г.

 

Хронологичен ред

на князете и царете на българите от тяхното

навлизане в Европа до падането на българското

царство



  Реан[Кеан]

 

Пръв вожд на българите, към лято Христово 504-о завзел не само България, но и голяма част от Унгария и Сирмиум. От Сирмиум обаче той бил отблъснат от краля на Италия Теодорих и на връщане завзел Банат и земите около Тиса. Най-сетне той получил във владение обещаната земя от император Анастасий и я нарекъл България. Той царувал дълго, а след него [царували] синовете му.

 

Кубрат

 
Втори български вожд, син на Реан. Царувал доста дълго време. Какво забележително е извършил, от каква смърт е умрял, историците премълчават. Споменава се само това, че след себе си оставил четирима синове.

 

Требел [Тервел]

 

Трети български княз, син на Кубрат. Той бил толкова могъщ, че приел под свое покровителство император Юстиниан, който потърсил неговата помощ, след като му бил отрязан носът поради жестокостта на неговите люде, обсадил Цариград и навял такъв страх на града, че гърците били принудени не само да искат мир, но и да приемат императора и му възвърнат предишното [императорско] достойнство. Требел пък бил обсипан с много дарове и получил от императора също и титлата кесар. Възгордян обаче от тази празна титла, той се отнесъл жестоко към своите българи и дотолкова си навлякъл омразата на всички, че те се вдигнали на бунт и убили не само него, но и целия Реанов род.

 

 
Телесен [Телец]

 

Четвърти български княз. Той бил избран от българите след убийството на Требел, тъй като бил глава на съзаклятниците против него. Едва се възкачил на престола, византийският император [Константин] Копроним му обявил война. Край Анхиало войските се срещнали и през по-голямата част на деня се водило сражение. Най-подир Телесен паднал убит в боя и българите били отчасти избити, отчасти, объркани от смъртта на своя предводител, ударили на бяг, в който много били избити, много пък пленени. Императорът завел [пленените] в Цариград, за да ги показва при триумфа си, след който този повече жесток, отколкото славен император заповядал всички те да бъдат посечени извън града.


 

Сабин

 

Пети български цар, издигнат на престола от императора. Тъй като не бил угоден на българите, понеже не бил избран от тях, и затова, че подбудил императора против Телесен и станал причина за избиването на толкова много българи. А това той извършил, понеже се надявал след убиването на Требел да бъде избран за цар от болярите и първенците, понеже и той бил измежду първите организатори на въстанието. Виждайки обаче, че вместо него бил предпочетен Телесен и надеждите му били излъгани, той влязъл в споразумение с императора в голям ущърб на България. Той предизвикал тази война, поради което, за да му отмъстят, българите не само го свалили от престола, но и го принудили да напусне царството и да потърси убежище при императора. Не е чудно, че той си навлякъл омразата на всички, той, който с необузданата си страст за властвуване навредил на всички.

 

 
Телериг

 

Шести български цар, който бил провъзгласен след свалянето на Сабин от болярите. Това обаче не можал да понесе император Константин Копроним, който няколко пъти с големи войски опитал да си отмъсти на българите, да свали от престола Телериг и възвърне Сабин. Военният успех повечето не отговарял на усилията и така, излъган в надеждите си, той завършил живота си, преди да довърши замисленото дело. След смъртта на император Константин Телериг, просветлен от благодатта божия, се отрекъл от езическите заблуждения. Предпочитайки сладкото Христово иго пред царската власт, той доброволно се отрекъл от царското достойнство, отишъл в Цариград и в лято Христово 777-о, приемайки християнската вяра, се покръстил, след което бил царувал тринадесет години.
 

Кардам

 

Седми български цар, увенчан с царските отличия от болярите след абдикирането на Телериг. Прославен с мъдростта си и опитността си във водене на война, той няколко пъти воювал успешно с император Константин [VI] Млади, отнемайки му знака на победата. Починал около лято Христово 805-о, след като царувал двадесет и осем години.

 

 

Крум

 

Осми цар на българите, прочут с мъдрата си прозорливост и и най-войнствен между всички български царе, спечелил много победи над гръцките императори и избил много хиляди християни в омразата си към вярата. Най-подир в последната битка той бил победен от император Лъв, ранен със стрела, завърнал се в България и умрял в лято Христово 815-о, след като царувал 10 години.



 
Цок
 

Девети цар на българите, въздигнат на престола на царството от болярите. В това достойнство той проявил такава жестокост не само спрямо християните, но и към своите, щото изглеждал не човек, а кръвожаден звяр. Всички пленници-християни, оставени в мрачни тъмници от предшественика му Крум, измежду които имало много епископи, презвитери, дякони и други духовни лица, той опитал да накара с най-различни мъчения да се отрекат от вярата Христова. Когато те отказали да сторят това, той наредил да бъдат избити най-жестоко. Най-сетне, омразен богу и на всички, бил убит от своите в лято Христово 822-ро, през шестата година от царуването си.

 

 

Мартагон [Омуртаг]

 

Десети цар на българите, показал се миролюбив спрямо Източната империя, доброволно оказал помощ на император Михаил против бунтовниците и запазил нерушими мирните договори с него. Той обаче проявил толкова беса си против Западното царство и с неизчислими пълчища опустошил Германия, а на отиване и връщане оплячкосал Унгария, Славония, Банат, Сърбия и други страни. Царувал около 11 години.

 


 

Богор или Богорис [Борис]

 

Единадесети цар на българите, ненаситно отдаден на лов, а самият той попаднал щастлива плячка в мрежите на св. Петър. Когато заплашвал императрица Теодора с война, от нея бил укротен с находчив и смел отговор, свързал се с нея с вечно приятелство и чрез нейното ревностно съдействие бил обърнат във вярата Христова. Отлагал обаче да приеме кръщението, докато по божия разпоредба бил дотолкова ужасен от картината на Страшния последен съд, нарисувана от някой си монах, че нощта нито можал да спи, нито да дочака деня, но в късна доба най-настоятелно поискал да приеме кръщение, в което бил назован Михаил. Той обърнал българския народ в католическата вяра, въздигнал много храмове и основал епископство, тъй че заслужено би могъл да се нарече апостолически български цар. Умрял около 868 г., след като щастливо царувал 43 години.

 

 

Симеон

 

Дванадесети цар на българите, син на Михаил, наистина католик. Лош враг на гърците, той водил постоянно войни с тях и за да не зависи в духовно отношение от тях, подчинил себе си и царство България на римската църква. Войнственият Симеонов дух бил помрачен от прекалената жестокост спрямо християните. Най-подир хърватите, на които той обявил война, го победили и го обърнали в бягство, а той, потънал в срам, се върнал в България и тук умрял от голяма душевна мъка в 930 г. Със смъртта си той се научил и поучил, че човек не бива прекалено да се надява в лъстивите наслади на земното щастие. Царувал четиридесет и една година.

 
Петър I

 

Тринадесети цар на българите, син на Симеон, миролюбив и много добър владетел, не само спазил приживе мирните договори с гръцките императори Роман и [Константин VII] Багренородни, но и взел за жена внучката на император Роман. Веднага след като поел управлението на държавата, в България настъпил тежък глад. Мирното и спокойно царуване на Петър било смутено от брат му Михаил. Той бил станал монах и вече бил дал монашеските си обети, но обзет от жажда за власт и подбуждан от някои от болярите, излязъл от манастира, захвърлил монашеската одежда,грабнал оръжие и се разбунтувал срещу брата си с поддръжката на голямо множество боляри и народ, обаче бил надвит от него. Петър царувал 39 години.

 

 

 Борис

 

Четиринадесети чар на българите, много нещастен в управлението си и некадърен във воденето на война. Руският княз Светослав дошъл с огромна войска, победил Борис и българите и завзел цяла България. Виждайки обаче император Йоан [Цимисхи], че България станала подвластна на русите, лично той повел войската си против Светослав, победил го в много сражения и принудил да се оттегли от България със своите руси, пленил Борис с жена му и децата му и ги отвел в Цариград. Там той наредил да бъде скопен Борисовият син Роман, за да му отнеме всяка надежда за царуване. Сам той държал под своя власт България до смъртта си. Борис пък между постоянни бойни действия царувал 8 години...

 

 

Самуил

 

Петнадесети български цар, по потекло от благородния род на Комитопулите, избран от болярите с тримата си братя, но по-старшите братя били несъгласни помежду си и взаимно се избили, та царството преминало в ръцете на най-малкия брат Самуил. Той, ако и прославен с войнски качества и благочестие, бил така притеснен от император Василий, че едва не загубил цяла България. Най-после, след като император Василий [II] с нечувана жестокост лишил от зрение петнадесет хиляди българи и ги изпратил при Самуил, той не можал да понесе това така голямо нещастие на своите [воини], разяден от мъка се разболял и умрял, след като царувал 34 години. Неговата смърт хвърлила българите в дълбока печал.

 

 

Гавриил Бутелиан [Радомир]

 

Шестнадесети цар на българите, син на Самуил и наследник на нещастието му, приличен на баща си по благочестие и по воинственост, спечелил славна победа над императорския пълководец Теофилакт. Завистта и жаждата за власт, които никому не прощават, обаче погубили и този даващ големи надежди владетел, като бил убит от засада по време на лов от братовчеда си Йоан Владислав (чийто баща той някога бил спасил от смърт), след като царувал в българското царство една година.

Йоан Владислав
 

Седемнадесети цар на българите, който както с лукавство поел управлението на царството, така и го загубил с падането на цялото царство. Искайки да угоди на своите, той обявил война на император Василий [II] Младши и обсадил град Драч, обаче бил разбит от гърците в сражение край този град, разгромен и убит. Виждайки се, че не може да се защищава, България доброволно се предала във властта на император Василий [II] Младши. Василий пък, след като превзел българското царство, не само отнесъл със себе си всички най-ценни съкровища, събирани от дълги години от българските царе, но и отвел в Цариград Мария, вдовицата на погиналия цар на българите Йоан [Владислав] с нейните шест сина и шест дъщери. Йоан Владислав царувал само три години. Бог не пожелал да търпи този неблагодарен и нечестив човек, но чрез него, като му отнел царството, наказал и България.

 

 

 Василий [II] Млади

 

Осемнадесети цар и император на Изтока, който, след като покорил царство България и го превърнал в подвластна на гръцката империя провинция, живял и царувал още девет години.

 

 

 Константин (VIII)

 

Деветнадесети цар на българите и същевременно източен император, милостив и благосклонен спрямо българите, позволявайки им да възстановят нанесените им щети чрез икономии. Царувал две години.

 

 

 Роман Аргир

 

Двадесети цар на българите и същевременно източен император. По подстрекателство на жена му, императрица Зоя, бил удушен в банята, след като властвувал над гръцката империя и българското царство непълни шест години.

 

 

 Михаил Пафлагонин

 

Двадесет и първи цар на българите и император на Източната империя, обзет от сребролюбие, наложил, щото данъка, който българите при предишните императори плащали в жито, вино, масло, вълна и други продукти, да издължават в сухо злато. Обременени с това необичайно задължение, българите тутакси се разбунтували и опитали да отхвърлят гръцкото иго.

[Петър] Делян

 

Двадесет и втори цар на българите, човек хитрец, но произхождащ от низко потекло, който се представял, че произлиза от българския царски род, и излъгал, като приел името Делян. И понеже бил главатар и ръководител на въстание, той леко убедил разбунтувалия се народ да го провъзгласи за цар. Българите обаче не му се доверявали много и затова му дали за съуправник Тихомир, пълководец на гръцкия император, който с войниците си се отказал от гърците и преминал на страната на българите. Делян обаче скоро с хитростта си го погубил. След смъртта му българите поставили за негов съуправник Алусиан, който бил забягнал от императора и за когото българите добре знаели, че е от кръвта на техните царе. [Алусиан] не можел да понася Делян и под предлог на приятелство го поканил на пир, опил го със силно вино, ослепил го и заграбил всички царски съкровища, които му били под ръка. Той си възвърнал милостта на императора, от когото забягнал, като отново му подчинил царство България, което управлявал до лято Христово 1041-во, когато постъпил в монастир и бил извлечен оттам от разбунтувания народ, бил обсипан с хули, лишен от зрение и така — нещастен и сляп — бил затворен в същия монастир, гдето не след дълго завършил живота си в голяма мизерия.

 

 

Михаил Калафат

 

Двадесет и трети български цар и император на Изтока, поради своята жестокост царувал не повече от четири месеца и бил свален.

 

 

Константин Мономах

 

Двадесет и четвърти български цар и император на Изтока, царувал четиринадесет години и умрял.

 

 

 Михаил Стратиотикос

 

Двадесет и пети български цар и император на Изтока, царувал девет години и бил свален.

 

 

Исаак Комнин

 

Двадесет и шести български цар и император на Изтока, царувал само три години и станал монах не толкова поради презрение към света, а за да си запази живота.

 

 

Роман Диоген
   

Двадесет и седми български цар и император на Изтока, царувал три години и осем месеца и станал монах.


 

Михаил Дука

 

Двадесет и осми цар на България и император на Изтока, царувал шест години и шест месеца и станал монах.

 

 

Никифор Вотаниат

 

Двадесет и девети цар на България и император на Изтока, царувал три години и волю-неволю бил принуден да стане монах. У гърците така нетрайно било императорското достойнство и въпреки това то било алчно желано.

 

 

Алексий Комнин
 

Тридесети цар на българите и император на Изтока, царувал тридесет и седем години и умрял от водянка.

 

 

Андроник

 

Тридесет и първи цар на българите и император на Изтока, прекалено жесток и дързък, бил убит от разбунтувалия се народ, след като царувал година и половина.

 

 

Исаак Ангел

 

Тридесет и втори цар на България и император на Изтока. Още през първата година на своето властвуване той наложил по-големи данъци на подчинените си провинции. Българите, несвикнали на подобни налози, грабнали оръжие и поискали да свалят гръцкия ярем. Като видели това, двама български първенци, едноутробните братя Асен и Петър, които по онова време били оскърбени от императора и изхвърлени от двореца, избягали при българите, заедно се разбунтували и спечелили славна победа над императора.

 

 

Асен с брат си Петър

 

Тридесет и трети цар на българите, провъзгласен от въстаналите българи за цар. Той с всички сили се заел да възстанови царство България след 124-годишно робство под византийските императори. Асен обаче бил прободен с меч от българския велможа Иванко, след като царувал с брат си девет години.

 
 

Петър II

 

Тридесет и четвърти цар на българите, брат Асенов, царувал кратко време след брата си, тъй като и той с измама бил убит от някой си българин, подбуден от Иванко, който убил брат му.

 

 

Йоан I

 

Тридесет и пети цар на българите, брат на Йоан Асен и на Петър, наричан Калоян. Извънредно войнствен владетел, напълно възстановил българското царство и понеже през целия си живот бил страшен враг на гърците, той и в духовно отношение се отделил от гърците и подчинил на св. римска църква царство България. Тъй като обаче бил много жесток, затова той умрял от непоносима болка в ребрата, нанесена му свише, след като царувал осем години.

Борил

 

Тридесет и шести цар на българите, сродник Йоанов, чиято сестра водил за жена. Възкачил се на царския престол, но след две или три години бил свален от своите и убит. Писателите не споменават да е извършил нещо забележително.

 

 

Оксан

 

Тридесет и седми български цар, който след убийството на Борил бил въздигнат на престола, обаче управлявал неспокойно и смутно. Българския цар Йоан бил изпратил сина си Йоан Асен да се учи в Рим, който, като завършил науките си и достигнал законната възраст, научил за смъртта на баща си и се завърнал в България. Виждайки, че бащиният му престол му е отнет от Борил, той въстанал против него и успешно го победил. Въпреки това противните нему боляри и народът избрали не Йоан, а Оксан. И тъй отново започнал война и против него и тази междуособна война траяла седем години, докато той свалил от престола Оксан и си възвърнал царството. Оксан царувал почти седем години.

 

 

Йоан Асен II

 

Тридесет и осми цар на българите, син на Йоан Асен, прочут
201   
с мъдрост и книжовна начетеност, знаменит с войнска храброст и украсен с необичайни духовни дарби, любезен с всички и милостив не само спрямо своите, а и спрямо чуждите, обичан от всички. Той разширил много царство България и го довел до много добър ред. Той имал последователно две жени: едната унгарка, от която се родил Коломан, а след нейната смърт се оженил за гъркинята Ирина, родственица на императора, с която живял едва година и оставяйки я непразна, умрял, след като щастливо царувал 39 години.

 

 

Коломан I

 

Тридесет и девети цар на българите, син на Йоан Асен от майка унгарка, произлизаща от унгарския кралски род, управлявал в мир и покой царството с изключение на това, че бил смущаван от постоянните татарски нашествия. До него папа Инокентий IV изпратил братя францискани с важно послание, чрез което се стремял да възвърне него и българския народ в единение със светата майка — църквата. Несъмнено тази мисия щяла да даде своя плод, ако татарските нападения и преждевременната смърт на царя не попречили на благочестивите папски усилия. [Коломан I] царувал не повече от шест години.



Михаил Асен

 

Четиридесети цар на българите, послесмъртен син на Йоан Асен от майка-гъркиня — Ирина, останала непразна вдовица. Още дете, той наследил брат си Коломан на престола, вместо когото управлявал неговият родственик Йоан Ватаци. Достигнал 14-годишна възраст, той лично поел управлението и тутакси с младежка дързост се осмелил да води война срещу императора. Виждайки обаче, че императорът бил повел срещу него огромна войска, той се уплашил и поискал мир, който бил сключен След това той бил убит с измама от родственика си Коломан, след като живял след братовата си смърт десет години.

 

 

Коломан II

 

Четиридесет и първи цар на българите, родственик на Йоан и Михаил Асен. Както се добрал до престола чрез престъпление, убивайки кръвния си роднина Михаил, малко след това го загубил ведно със живота си. И наистина Росос Урош, родственик на покойния Михаил, искайки да си отмъсти за смъртта на своя роднина, привлякъл на своя страна мнозина българи и в бой победил
202   
и обърнал в бягство Коломан. Този като беглец се скитал из поля и ниви и бил убит от един българин, така че с него по бащина линия изчезнал в България царският род до Йоан Асен, който се намирал като заточеник в Цариград.

 

 

 Константин Тих

 

Четиридест и втори цар на българите, по майчина линия по потекло от българска царска кръв, бил провъзгласен за цар от народа и болярите. По време на царуването му татарите нахлули много пъти в България. Той паднал убит в сражение против разбунтувалия се срещу него Лаханас, след като 18 години управлявал дейно царство България.

 

 

Лахан [Ивайло]

 

Четиридесет и трети цар на българите, след като бил свинар. Това се случило така: когато в България често нахлували татарите Лахан въодушевил пастирите и други прости люде да се бият заедно с него против татарите, които люде се съгласили с него. Изоставил добитъка и решително започнал да преследва татарите и където ги намирал разпръснати на малки чети, често ги надвивал, отнел им много плячка и чрез нея с всеки изминат ден привличал към себе си все повече и повече прости люде. Така от свинар той станал страшен за татарите пълководец и им нанесъл много поражения. Виждайки това, мнозина боляри и от българския народ минали на негова страна, с които той се навдигнал не вече срещу татарите, а против собствения си цар. Цар Константин [Асен], ако и прикован от продължителна болест, се отправил на бой против Лахан, но неуспешно: той паднал убит в сражението, всички негови люде били обърнати в бягство от Лахан, а жена му, царица Мария, доброволно се съгласила да му стане съпруга и да му даде царския венец, което този гнусен и презрян човек, издигнал се от простолюдието до върха на славата, драговолно приел. Не било съдено обаче на недостойния човек дълго да се радва на това щастие. Едва две години той се наслаждавал на дворцовите удоволствия и всичко се обърнало наопаки: той дотолкова бил притиснат, щото, изоставяйки опозорената от него царица Мария, трябвало да търси прибежище при татарите. Така щастието винаги мами ония, които жадуват за него.


Йоан Асен III

 

Четиридесет и четвърти цар на българите, потомък от Асеновото коляно на българския царски род, дълги години живял като изгнаник при императора в Цариград поради заговорите на [своите] врагове. Виждайки обаче император Михаил [VIII Палеолог], че царство България е лишено от цар и че нему по право се пада царската власт, дал му за жена дъщеря си Ирина и го изпратил в България със силна войска против Лахан. Той победил и обърнал в бягство Лахан, дотогава винаги щастлив в боевете, и подчинил на властта си цялото царство България. Но и той не задълго останал угоден на българите. Едва изминали четири години и те въстанали против него. За да не загуби обаче и царството, и живота си, той постъпил предпазливо, събрал всички съкровища и с царицата забягнал в Цариград. Цар, който зависи от благоволението на тълпата, всякога нещастен бива.

 

 

Григорий Терет [Георги Тертер]

 

Четиридесет и пети цар на българите, най-забележителен между българите по богатство, достойнство и власт. Той привлякъл на своя страна огромно множество боляри и народ, разбунтувал се, свалил Йоан Асен [III] от престола, принудил го да избяга в Цариград, овладял царската власт, мъдро и похвално царувал четиридесет и една година и умрял. Папа Николай IV приятелски чрез сръбската кралица Елена го увещал към единение с римската църква, но не постигнал нищо.

 

 

Светослав Терет[Тертер]

 

Четиридесет и шести цар на българите, син на починалия Григорий [Георгий Тертер], не оставил след себе си нищо за споменаване от летописците, нито добро, нито зло, освен само това, че взел за съпруга сестрата на император Андроник [II] Младши и тъй бил в мирни отношения с императора. Той царувал не повече от две години и умрял.

 

 

Михаил Терет[Георги II Тертер]

 

Четиридесет и седми цар на българите, син Светославов, нещастен в своето управление. Виждайки, че императорите Андроник [II] Стари и Андроник [III] Млади са в раздори помежду си и че в императорския двор имало големи разпри, той, обзет от войнственост, опустошил Тракия. Дядо и внук обаче се помирили внезапно, Андроник Млади нападнал България и превзел с хитрост Пловдив. Край този град паднал убит в сражение Михаил, след като царувал само една година. Тъй преминава славата на света.


Михаил III Страшимир [Страшимир Шишман]

 

Четиридесет и осми цар на българите, син на починалия Михаил, наследил баща си на престола и взел за жена сестрата на император Андроник Млади. Чрез този брак бил сключен вечен военен съюз, който обаче българският цар наскоро нарушил, искайки да му се дадат като зестра някои градове. Раздорът още отначало бил изгладен благодарение увещанията на добри съветници и мирът бил възстановен. След няколко години избухнала кръвопролитна война между царя на българите Михаил Страшимир и сръбския крал Стефан, в която война Михаил бил ранен и обърнат в бягство със своите българи. Той се върнал в България и умрял, след като царувал седем години.

 

 

Йоан Александър

 

Четиридесет и девети цар на българите братовчед на починалия Михаил Страшимир. Владетел с голямо влияние и мъдрост, царувал щастливо 24 години и паднал убит в сражение.

 

 

Шишман и Страшимир

 

Петдесети. Братя и синове на покойния Александър, те искали и двамата да бъдат царе на България. Така поради техните разногласия царството било разделено, могъществото на българите западнало и накрай било унищожено. Шишман, комуто се паднала долната част на България, бил победен в сражение от турския султан Мурад и станал данник на турците. Страшимир пък, който при подялбата получил горните земи около Видин, бил победен и и пленен от унгарския крал Лудвиг I, бил отведен като пленник в Унгария и затворен в една крепост. След няколко години обаче, като положил в ръцете на крал Лудвиг клетва за спазване на вечна вярност и да се повинува всякога на унгарското кралство, той получил позволение свободно да се завърне в България.

 

 

Лудвиг Унгарски

 

петдесет и първи цар на България, който първи подчинил царство България на унгарската корона. Той приел титлата цар на българите и я завещал на своите приемници. На тяхното ревнителство и благочестие трябва да се припише обръщението на българите чрез осем монаси-францискани от Босненския викариат с помощта на благодатта божия. Умрял в Търнава, в лято Христово 1382-ро, на 12 септември, след като в продължение на около 13 години носил титлата български цар.


Мария Унгарска

 

петдесет и втора царица на България, по-възрастна дъщеря на покойния крал Лудвиг, помазана на 17 септември 1382 г. от кардинал Димитрий за кралица и по кралски обичай направена рицар от ордена на св. крал Стефан.


 

Карл II Унгарски

 

петдесет и трети цар на българите, не управлявал дълго кралство Унгария, до което се добрал благодарение на фракцията на Палисна, Лачкович и други. В 1385 г. бил ранен от Влас Форгач и на 13 февруари издъхнал в затвора.

 
България попада под властта на турците   
 

Сигизмунд Унгарски и Бохемски

 

петдесет и четвърти български цар, придобил кралство Унгария и царство България с кралица Мария и бил коронясан в Алба на Връбница, 31 март 1387 г. През неговото царуване в 1392 г. турският султан Баязид покорил България и Влашко. Сигизмунд с войската си дошъл против него, победил го в няколко битки и превзел Никопол на Дунав, но виждайки, че не е в състояние да разгроми толкова големите турски пълчища, събрал помощни войски от германци, французи и чехи и струпал огромна армия и така пробляснала надежда за освобождението на България. Обаче поради неразбирателството между тези различни народности всички помощни войски погинали и унгарците били обърнати в бягство заедно със Сигизмунд и тъй България останала на турците, а титлата цар български се затрила за унгарските крале.

 

 

Баязид I Илдъръм

 

петдесет и пети владетел на България, нанесъл ѝ големи щети и попречил много на обръщението на българите. Носил прозвището Илдъръм (Мълния небесна), защото опустошил не само България, но и Тракия, Дардания и Македония. Той обсадил Цариград, но бил принуден с големи загуби да отстъпи. Пленен от Тамерлан и затворен в желязна клетка, умрял в 1398 г.

 

 

Сюлейман Емир

 

петдесет и шести владетел на България, син на Баязид. Той водил война с брата си Муса, т. е. Мойсей, обаче бил победен, докато гледал да се спаси с бягство и бил убит от жителите на едно село, където се бил укрил.

 

 

Муса или Мойсей Куручелеби

 

петдесет и седми господар на България, влязъл в сражение при Одрин с брата си Мехмед, бил сразен в боя и опитал да се спаси чрез бягство, но бил заловен и по повеля на брата си бил удушен в 1414 г.

Мехмед I

 

Петдесет и осми господар на България. Той завзел голяма част от Сърбия, Влашко и Славония и пръв от турските султани се прехвърлил през Дунава. Умрял в Бруса в лято Христово 1422-ро, след като царувал осем години.

 

 

Мурад II

 

Петдесет и девети български господар. При неговото царуване пробляснала голяма надежда да се освободи България. Унгарският крал Владислав прочее се опитал да изтръгне България от турците и през първата година спечелил много победи, но по недоимък на продоволствие бил принуден да се върне в Унгария. На следващата година той започнал войната с по-големи приготовления. Мурад, като узнал, че Владислав е излязъл против него с такава военна сила, поискал мир. Владислав, убеден от други, склонил на мир и го потвърдил с клетва върху светите евангелия. Наскоро след това обаче Владислав се разкаял за сключения мир и по подбуждение особено на владиците нарушил сключения мир и с огромна войска навлязъл в България. Той опустошил Никопол, превзел в Тракия Каварна, Макрополис, Калиакра, Галата и Варна, много пъти се сражавал с променлив успех и най-сетне загинал в бой на 10 ноември 1444 г. край Черно море.

 

Мурад пък завзел Солун и цяла Гърция до Коринт, но при опита да превземе Белград претърпял неуспех. Бидейки пет пъти победен от славния герой Ян Хуниади, той се принудил да иска мир при условия, угодни за победителя. Нанесени му били много поражения и от Георги Кастриоти (Скендербег), който му изтръгнал Епир и Македония. Отблъснат бил и при обсадата на Кройя, и така не понесъл това, че посегнал на живота си и умрял в 1450 г.

 

 

Мехмед II

 

Шестдесети господар на България, превзел Цариград и много други градове не толкова с оръжие, колкото само с навяване на страх. Той обсадил Белград, но бил отблъснат от мъжествения Ян Хуниади, загубил четиридесет хиляди от своите и бил принуден да бяга. Преследвайки бягащия [султан], Хуниади бил ранен смъртно и умрял за голяма скръб на християните. Така изчезнала всяка надежда за освобождение на България, особено когато Мохамед, след като превзел Цариград, убил и император Давид Комнин, който обитавал в Трапезунт, унищожил напълно гръцката империя, отнел Пелопонес от венецианците, завладял напълно Босна и Албания, навял страх на цяла Италия и след това превзел град Отранто в Италия.

Дотук следователно се простира първата част на нашето сбито хронологично-историческо изложение. Ние го продължихме до гибелта на гръцката империя, та благосклонният читател да може с един единствен поглед да обгърне не само падането на царство България, но и на целия Изток. Във всеки случай това, което досега сме изложили тук, не е измислица на нашия мозък, а е преписано от онова, което историците са оставили на идните поколения. Тъй като никъде другаде няма така голямо разногласие между писателите, както сред историците при предаване на имената на градове, реки, планини, собствени имена на царе и князе, затова често се случва един и същ град, река, планина, цар или княз да се явява ту с едно, ту с друго име. Ето защо, ако и в този малък труд благосклонният читател намери да е така, то нека припише това не на грешка, а на различията у несъгласните помежду си историци. А ако намери, че сме писали нещо не съвсем точно или вещо, то нека знае, че не сме описали събитията с изящество на словото, а с прости, разбираеми за всекиго слова. Всичко за по-голяма божия слава!

http://www.kroraina.com/knigi/bk2/bk_hrono.htm

[Subeyi Kurt]

http://www.youtube.com/watch?v=ntNIgPTKtVI#

[ibrahim65]

Османската империя е повече от първия Рим

Османската империя е не само втори Рим, но и е повече от първия Рим. Това твърди Стоян Динков, който е автор на новопубликуваната книга „Османо-римска империя, българи и тюрки“ от издателство „Сиела“. Той е ученик на основателя на българската геополитическа наука проф. д-р Стефан Карастоянов. Книгата е нестандартен поглед върху процесите, конструирали Османската империя и установили едно ново владичество, обединило балканските земи.

http://zaman.bg/bg/osmanskata-imperiya-e-povetche-ot-parviya-rim/

[Subeyi Kurt]

ГОЛАТА ИСТИНА, ПРОВО В ОЧИТЕ!!!

Stoyan Dinkov: „Много бих искал да видя кога турци са клали българите. Искам да видя исторически документ. Аз съм търсил такъв документ, където да видя турска войска или администрация която е клала българи, както се пише в историята. Такова нещо няма! Може да има спорове между българи-мохамедани и българи-християни. Те са се случвали за определени ниви, имоти“, подчертава Динков и допълва, че няма документ на официалната турска власт в империята (всъщност тя е османска власт) който да заповядва клане на българи.

[Rasate]

ГОЛАТА ИСТИНА, ПРОВО В ОЧИТЕ!!!

Stoyan Dinkov: „Много бих искал да видя кога турци са клали българите. Искам да видя исторически документ. Аз съм търсил такъв документ, където да видя турска войска или администрация която е клала българи, както се пише в историята. Такова нещо няма! Може да има спорове между българи-мохамедани и българи-християни. Те са се случвали за определени ниви, имоти“, подчертава Динков и допълва, че няма документ на официалната турска власт в империята (всъщност тя е османска власт) който да заповядва клане на българи.

Първо С.Д. да завърши история за да научи,ако не всички източници,то поне къде да ги търси.


Да види какво става с населението на Стара Загора избито от армията на Сюлейман Паша или какво пише за този прогром прикрепеният към щабът на Сюлейман  англичанинът Юлий Викед или да прочете репортажите на  Джанюариъс Алойшиъс Макгахан във вестника Ню Йорк Хералд .

Да не споменавам още много други хроники споменаващи не само клане на българи,но и отвеждане в робство-най вече да се поразрови във Венецианската библиотека и техните архиви,в редица пътеписи и хронисти.

Да се поразрови и ще намери стотици исторически документи описващи как османлии колят беззащитно българско население.

Но в Турция да не търси-там ако е имало нещо,то отдавна е унищожено.Все едно убиецът да държи уличаващи го факти за даденото убийство.

Хайде да не бъдем лицемери.

Поздрави.

Да не споменавам ,че за жестокостта на дадена експанзия се съди по източниците оставени от жертвите.
Много бих искал да видя ,кога монголци са клали китайци,араби,иранци,българи,руси пр.Искам да видя такъв исторически документ.Аз съм търсил такъв документ,където да видя кога монголската армия е клала тези народи,както се пише в историята.Такова нещо няма.Расате-до сега не съм намерил нито един исторически документ оставен от монголците уличаващ ги в избиването на населението на цели градове от тези народи.

Или пък много бих искал да видя исторически документи,кога немци са избивали евреи.Аз съм търсил такива документи,където да видя заповед за избиването на евреи в газовите камери,чрез разстрел или пр..Такова нещо няма.Не съм намерил нито един документ на официалната власт на Третият райх,който да заповядва избиването на евреиското население в Европа.

[Subeyi Kurt]

Расате, ти наистина доста си се объркал. За третия райх не ти ли стигат за документ газовите пещи в Освенциум. В Османската Империя всичко става с заповеди ( ферман) на султана. Държат се записки във всичките сфери на живота. Данък се взима дори и от хора които нямат определено местожителство и пасат големи стада по гори и Балкани. Данакът се казва ресми хаймане. Един твой съгражданин от Димитровгад го беше определил като данък който се взема от безработните които хайманосвали. Османската Империя нıкога не е водила политика на избиване на поданниците си а и е логично, защото нищо няма да спечели от това. Политика на масово избиване на Булгарите е водил Иван Грозни и не е пощадил нито жени нито деца. Именно затова ги наричате и братушки. Защо Османлиите да си разрушат цял град. Обясни какви са били причините че нещо не хваща дикиш както е митът Батак. Никой не споменава за убитите 30 помака ( Захари Стоянов) преди да влезат ''башибозуците'' в Батак.  Такава ви е цялата история. Вярвате на Макгахан - руски зет и руски шпионин, който е заедно с руските генерали по време на Руско-Турската война. Едно е ясно, че в Османската Империя никой не е убиван без причина. Като ученици никой не ни е разказвал че Левски е заклал дете. Цялата ви истоия е такава и колкото повече се оправдавате толкова повече пропадате. Поздрави!!! 

[Rasate]

Расате, ти наистина доста си се объркал. За третия райх не ти ли стигат за документ газовите пещи в Освенциум. В Османската Империя всичко става с заповеди ( ферман) на султана. Държат се записки във всичките сфери на живота. Данък се взима дори и от хора които нямат определено местожителство и пасат големи стада по гори и Балкани. Данакът се казва ресми хаймане. Един твой съгражданин от Димитровгад го беше определил като данък който се взема от безработните които хайманосвали. Османската Империя нıкога не е водила политика на избиване на поданиците си а и е логично, защото нищо няма да спечели от това. Политика на масово избиване на Булгарите е водил Иван Грозни и не е пощадил нито жени нито деца. Именно затова ги наричате и братушки. Защо Османлиите да си разрушат цял град. Обясни какви са били причините че нещо не хваща дикиш както е митът Батак. Никой не споменава за убитите 30 помака ( Захари Стоянов) преди да влезат ''башибозуците'' в Батак.  Такава ви е цялата история. Вярвате на Макгахан - руски зет и руски шпионин, който е заедно с руските генерали по време на Руско-Турската война. Едно е ясно, че в Османската Империя никой не е убиван без причина. Като ученици никой не ни е разказвал че Левски е заклал дете. Цялата ви истоия е такава и колкото повече се оправдавате толкова повече пропадате. Поздрави!!! 

Хайде пак лицемерие-значи стигат ти камерите на райха,а не стигат костите на батачани!?

Защо мислиш,че Стара Загора е с прави улици?!

Не случайно е построена по модел на Виена-пък и има снимков материал от този период.

Поздрави

[KaraIbrahim]

  Е,щом правите улици на Стара Загора са доказателство за клано от турската армия население - няма какво да правим,ще се съгласяваме 
 Да не забравяме обаче,че тези събития са се разигравали в момент на война.В мирно време кои са случаите на избито население?