Svetlina, благодаря Ви, че сте ме цитирали, но казвайте кой твърди това.
Да, точно така е:
Помаците са исторически обособено малцинство от етнически българи, приели доброволно исляма по време на Османската империя в един продължил векове процес. Помаците говорят прекрасен български език, един от най-мелодичните и красиви български диалекти – родопският диалект.
Сравнете две родопски песни: “Девойко, мари хубава” и “Руфинка болна легнала” и ще видите, че няма разлика в диалекта между българи християни от Родопите и българи мюсюлмани. Тези, които твърдят че помаците не били българи, не служат на истината. В задачата се пита: защо лъжат и в чий интерес работят, щом не в интерес на историческата истина?
Известно е кой и защо се занимаваше със социално инженерство и произвеждаше “нации”: Сталин.
Даниела Горчева
Горе, говорейки за тези, които твърдят, че помаците не са българи, нямам предвид обикновени хора, които се поддават на пропагандата на разни политикани, а именно тези политикани, които ЛЪЖАТ. Едно е човек да е заблуден, защото не на всеки му е работа да е историк или езиковед, а друго е някой да има претенции, че уж бил учен и да твърди небивалици. Историята е наука, а не концерт пожелание:) Лингвистиката- също е наука и може точно да определи кое е език, кое -диалект, кое -говор и кой диалект към кой език спада.
Българският език притежава специфични особености, които го разграничават от всички останали славянски езици, например задпоставната членна форма: жена-та, дете-то, мъж-ът и т.н., както и образуване на сравнителна и превъзходна степен: "по-" и "най-". И т.н. Затова дали един диалект принадлежи към български или към друг слвянски език е много лесно да се определи и тук ала-баланици не помагат.
Има си наука, има си научни методи. Помашки език няма. Има родопски диалект, характерен и за помаци и за останалите българи в Родопите. А говорът на помашкото село Върбина е различен от говора на помашкото село Корница, така че и за помашки говор не може да се говори, а за много различни говори на различните родопски села. Често говорът на едно помашко село е по-близък до говора на съседното християнско село, отколкото до говора на отдалечено помашко село. Това са териториални говори и диалекти, кито са част от българския език, защото с аносители на СПЕЦИФИЧНИТЕ, характерни само за българкси език особености.