Значи дотук става ясно следното:
Българите са свещени благородни магьосници,владеещи силата и живеещи в укрепен манастир,намиращ се в гората.Може и Шао-Лин да е бил, но може да е била и "Звездата на Смъртта". Предстоят уточнения 
Интересно обобщение:
Но истината е,че думата Бел(добър) е следствие на Шумерският бог Бел,който в асиро-иранската транскрипция се преплита много с качествата на Митра(богът на справедливостта).Казано с две думи Бел(Баал) е пълен синоним на българската дума благ-оттук и припокриването на нейни производни.
Иначе казано там,където е достигнал култът към Бел(като върховен бог) има едно единствено значение на тази дума-т.е. Владетел(господар) т.е. превеждайки фонемата Благ в лексемата Благ-о-роден- роден господар стигаме до реалното и значение в българският език.
И така в лексемата Българи, само втората фонема има двойствен смисъл в зависимост от езикът,от който е възникнал.
Ако българите са общност ,която идва от Хиндукуш,то значението на санскрит може да е близо до първоизточника.Т.е. Бълкхари- да се превежда като владетели на силата.
Но ако Балканите са реалният дом на българите,като потомци на Белагите(Пеласгите), то хетското значение Бългоари(Владетели на планината) или планинци е по правилният.
В случая в достигнатия по горе извод- Бел=Бълг ,втората фонема е без значение- титулът е просто Владетели.
И така да вземем хрониката на Михаил Сирийски-
" ...На север само българите имат градове...." ,т.е. Бургарии е име пост фактум- възможно е тефтонското BURG със значение на град да произлиза именно от нашият етноним-като едиснтвените северняци,които строят укрепени градове.
И така стигаме до изводът,че и в персийските езици лексемът Бухар е пост фактум от жреческото съсловие(жреците на бог бел) в Персийската империя.
Из Вавилонският цилиндър на Кир Велики:
„Аз — Кир, цар на мнозина, велик цар, могъщ цар, цар на [[Вавилон], цар на Шумер и Акад, цар на четирите посоки на света, син на Камбиз, великия цар, цар на Аншан, потомък на Теисп, великия цар, цар на Аншан, вечно царско семе, чието царуване обичат боговете Бел и Набу, чието управление е за тях радост на сърцата им.“
Поздрави
П-с.
Множеството имена на бог Бел:
Мардук,Адду, Арануна, Ашару, Сувар, Воин, Златният бик (телец), Асарлухи, Божествено величество, Марукка, Меродах, Мершакушу, Лугал-Диммер-Анкиа, Нари-Лугал-Диммер-Анкиа, Намтила, Намру, Ашар, Ашар-алим, Ашар-алим-нуна, Туту, Зи-аккина, Зику, Агаку, Шазу, Зиси, Сухрим, Сухгурим, Захрим, Захгурим, Енбилулу]], Епадун, Гугал, Хегал, Сирсир, Малах, Гил, Гилима, Агилима, Зулум, Мумму(Мамма), Зулум-умму, Гиз-нумун-аб, Лугал-аб-дубур, Пагал-гуена, Лугал-Дурма, Думу-дуку, Лугал-дуку, Лугал-шуанна, Ируга, Иркингу, Кинма, Е-зискур, Неберу, Енкукур,Ра,Амон-Ра,Яхве.
