Здравейте, ще се представя по-подробно по нататък, а засега искам да дам един прост отговор на един прост въпрос: "Кои сме ние?". Ами хора сте и то от най-добрите, отрудени, гостоприемни и т.н ! И всичко се изчерпва само с това. Името е само средство за идентификация. Но нали хората правят името, а не обратното и затова не е нужно да се правиш на такъв, какъвто не си? A ето и малко нещо казано от един голям и достоен велинградчанин:
Мустафа Шарков
Повече светлина
Вечерь. Слънцето отдавна залѣзе, а задъ небосклона месецътъ срамежливо си подаде рога и изплува отъ небесното пространство посрѣдъ хиляди кандилца — звездитѣ. Тайнствена тъмнина обгърна всичко. Дневниятъ животъ утихна и нѣма следи отъ него. Вмѣсто свѣтлина и животъ, цари тъмнина и тишина. Колко могѫща е тая тъмнина, че съ единъ замахъ отне гласа на пойнитѣ птички и приюти въ незнайни кѫтища и най-малкитѣ насѣкоми!
Тукъ-тамъ само изъ улицитѣ се мѣркатъ нѣкои човѣшки фигури, които едвамъ се забелязватъ. Листата на дърветата тихо шумолятъ, като че ли си шушнатъ за виденото и чутото презъ деня. Тъмнината и тишината все повече и повече се увеличаватъ, и човѣкъ се чувствува натиснатъ, изолиранъ и изоставенъ отъ сѫдбата си.
Колко страшно щѣше да бѫде, ако тази тъмнина продължаваше за винаги и ако никога не би ни озарила свѣтлината на благотворното слънце. Но съ увѣрението, че тъмнината цари само една нощь — лесно и леко се понася това тъмно състояние; още повече когато се унесемъ въ сънь и съвсемъ неусѣтно минатъ часоветѣ на мрака и мълчанието. Но когато по причина на болесть и тревога сме заставени да стоимъ будни, дълги ни се виждатъ часоветѣ, и ние поглеждаме къмъ изтокъ, отъ гдето царьтъ на деня ще донесе свѣтлина и животъ. Ожидаме — чакаме за свѣтлина и то повече свѣтлина.
Сѫщо ние искаме повече свѣтлина, когато се намираме въ нощьта на мизерията, невежеството и беднотията. Искаме най-вече свѣтлина за очитѣ на душата, за вѫтрешния човѣкъ. Животътъ е покритъ съ тъмнина и отъ тамъ идатъ нашитѣ душевни и физически страдания
Както свѣтлината за физическитѣ очи иде отъ слънцето, тъй свѣтлината за душата идва отъ Бога (Аллаха), който е създалъ физическата свѣтлина и самъ е свѣтлина.
Свѣтлината ще дойде и отъ просвѣтата, която ни дава училището и многото хубави книги. Отъ насъ се изисква само да се приспособимъ за свѣтлината и използуваме хубавитѣ случаи, които ни се представятъ.
Ето отъ крайнинитѣ на голѣмитѣ градове, изъ селата, изъ колибитѣ се чуватъ гласове на събудени умове, които викатъ:
Дайте повече свѣтлина!
Не искаме да стоимъ повече въ мрака на невежеството и мизерията!
Искаме повече свѣтлина, за да станемъ по-добри граждани!
Искаме повече свѣтлина, за да бѫдемъ достойни синове на нашата хубава бащиния!
Искаме повече свѣтлина, за да бѫдемъ синове на Бога, братя на човѣка и истински човѣци!
Съ повече свѣтлина ние не ще допустнемъ Да се връща тъмнината на миналото и ще бѫдмъ запалени факли, които ще пръскатъ свѣтлина изъ Житейския ширъ.
Нашиятъ апелъ къмъ всички просвѣтени е:
— Повече свѣтлина!