http://samoistina.com/2/trakite.htm За "нашите предци" - траките
"Има само едно тракийско племе, което е способно да преброи до 4" Аристотел
В последните десетилетия, за траките се изговори много, но се каза малко. Та нали и днес всеки е чувал че Херодот смята че "траките са най-многоброиният народ", но малцина знаят каква е същността на този народ. Какви са неговите обичай и порядки. Оцелели ли са те до днес? Разбира се, българите и траките едва ли имат и стотна частица общо помежду си, но това не пречеше нас да ни наричат "мелези", и "смесени", а злонамерени към нас да ни наричат смес между Кон и Магаре(съответно Катър и Муле). И всички тези лъжи ме подтикват да отделя малко време на траките:
/народът зад златото?!/
За обичайте на траките говорят Херодот и Солин... Ще разгледаме и двете известия:
Останалите траки имат следните обичаи: те продават децата си в робство в чужбина; девиците не ги пазят, ами ги оставят да се сношават с мъжете по свой избор; напротив, омъжените жени пазят строго; те си купуват жените от родителите им срещу много пари. Да бъдеш нашарен с белези, се счита благородно; който няма белези не е благороден. Да стоиш празен, това се смята най-хубаво, да обработваш земя - най-безчестно, да живееш от война и грабеж - най-хубаво. Това са най-забележителните им обичаи. Богатите се погребват така: трупа държат изложен три дни наред; колят разни жертвени животни и се угощават, като най-напред оплакват умрелия, като го изгарят или просто го заравят в земята. После издигат могила и устройват разни състезателни игри, при това най-големи награди се определят за единоборството според значението му. Такова е погребението при траките.
/Херодот/
Това е безспорно една "висока" цивилизация, въпреки че мъртъвците са били оставяни на показ, за да се разпространяват болести. Да видим и какво пише Солин:
Тея, които биха желали да го проучат грижливо, лесно ще схванат, че варварите траки презират смъртта поради някакво естествено внушение на мъдростта. Всички траки зачитат единодушно доброволната смърт, като едни от тях вярват, че душите на умрелите отново се възвръщат в горния свят, а други мислят, че душите след смъртта не загиват, а стават по-щастливи, отколкото приживе. У повечето траки ражданията предизвикват скръб, пък и тоя, току-що станал баща, поема с плач рожбата си. Напротив, погребенията им биват дотолкова съчетани с веселие, че радостно съпровождат починалите чак до гроба им. Мъжете се хвалят с броя на жените си и многобройният брак им осигурява почит. Жените, които държат на своя свян, се хвърлят върху кладите на починалите си съпрузи и стремглаво поемат пътя всред пламъците, като считат това за най-голямо доказателство на своето целомъдрие. Жените, които преднамеряват да се омъжат, отиват при съпрузите си не по волята на родителите си. Тия от тях, които надминават останалите по хубостта си, искат да бъдат предоставени на публично наддаване и, като бъде допусната свободата на преценяването, се омъжват не заради нравите на мъжа, а заради дадената от него цена. А жените, които измъчва грозната им външност, купуват със зестрите си тия мъже, с които искат да се свържат. Когато пируват, и двата пола обикалят огнището и хвърлят в огъня семена на треви, които растат в Тракия. Зашеметени от техния дим, смятат за веселие да подражават пияните, като при това чувствата им придобиват болезнен характер.
Но истинската същност на траките, може да се види от тяхното поведение при война. Изглежда че те са имали обичаят да се избиват един друг, и при това с най голямо удоволствие:
Сула нахлул в Медика и като я опустошил чувствително, отново се завърнал в Македония и приел в Филипи Архелай, който му съобщил, че всичко е наред.
Плутарх от Херонея
Даките живеят в планините. Оттам под водителството на цал Котисон, колкото пъти Дунав замръзвал и лед свързвал двата бряга, те слизали и опустошавали съседните[тракийски] земи.
Аний Флор
През това време трибалите в Тракия, притискани от недостиг на храна, предприели масово поход срещу страната отвъд тяхната граница и си доставяли храни от чуждата земя. Бидейки повече от тридесет хиляди души, те нападнали съседна Тракия и опустошили безпощадно земята на абдерците. Като взели от там голяма плячка, не се завръщали непредпазливо и безредно. Абдерците пък, като повели всичката си войска срещу тях, като се завръщали на групи и безредно, избили повече от две хиляди души. Варварите, разгневени от случилото се, пожелали да си отмъстят на абдерците, и затова нахлули в страната им. Абдерците обаче възгордяни от победата си в по-раншното сражение и подпомогнати от съседните траки, които им били изпратили помощ, приготвили се за бой с варварите. Завързало се голямо сражение и, понеже траките се отметнали внезапно, абдерците останали сами, били заградени от пълчищата на варварите и почти всички, които участвали в сражението, били избити
Тракийският цар Диеглис, като получил царската власт и работите му неочаквано се наредили щастливо, не управлявал поданиците си като приятели и съюзници, но властвал над нях жестоко като на купени роби или пленени неприятели. Той убил по позорен начин голям брой отлични траки, а не малък брой изтезавал и подлагал на издевателства. Не оставил нито женска, нито детска красота незасегната, нито скъпоценни имоти – неотнети, и цялата си държава изпълнил с безчинства.
Зибелмий, синът на Диеглис, следвайки усърдно бащината си кръвожадност и хранейки омраза към траките поради това, което те били сторили на баща му, достигнал до такава жестокост и безчинство, че избивал с цялото семейство тези, на които бил разгневен. За обикновени провинения едни разсичал на части, други разпъвал на кръст, а трети живи изгарял. Той посичал децата пред очите на родителите им и дори в техните обятия и насечените им части поднасял на близките им, като подновявал онези стари угощения на Терей и Тиест.
Диодор
Самите траки са били завладявани последователно от Перси, Римляни, Елини и Македони. Всичко това е се е отпечатало дълбоко и е оставило една обезлюдена земя:
Антиох Велики преминал с флотата си в Тракия, покорил я, подчинил насила тези, които му се противопоставили, укрепил Херсонес и възстановил Лизимахия. Тя била основана от Лизимах, който след Александър бил цар на Тракия, като крепост срещу траките, но след смъртта му траките я разрушили. Антиох я заселил отново, като повикал избягалите лизимахци, откупувал някои от тях, които след пленяването си попаднали в робство, и прибавял към тях други преселници. При това дал им волове, дребен добитък и земеделски оръдия и не пренебрегвал нищо за бързото издигане на крепостта, понеже това място му се видяло, че е извънредно удобно разположено срещу цяла Тракия и представя удобна база за всичките му по-нататъшни начинания.
Апиан
Скитите, наричани готи, преминали в голям брой река Истър във времето на Деций и опустошили римската област. Те обградили избягалите в Никопол мизи. Обаче Деций ги нападнал, както разказва Дексип, и ако и да убил тридесет хиляди души, бил победен в сражението. Той загубил дори Филипопол, който бил превзет от тях, и много траки били избити.
Хереней Дексип от Атина
Най-после, след като Марк Дидий ги подчинил и превърнал земите им в провинция, те възприели римското иго. Марк Друз ги сразил в самите им планини, а Минуций при реката Хебър избил мнозина от тях и ги победил.
